Начало › Градини › Световни градини › › Паркът “Евксиноград” - уникален паметник на градинското изкуство

Паркът “Евксиноград” - уникален паметник на градинското изкуство

07.03.2014 | Коментари (0)

Само на 8 километра северно от Варна, край брега на морето, се намира първата и най-старата извънградска резиденция на българските владетели. Това е прочутият Евксиноград, известен с великолепните си градини, паметник на парковото изкуство от световна величина, и с не по-малко известните евксиноградски вина.

След Освобождението на България през 1878 година Великото народно събрание избира първият български княз - Александър І Батенберг. Владетелят на младата държава няма нито княжески дворец, нито резиденция. През 1882 година той получава като подарък от Гръцката митрополия малкия манастир "Св. Димитър'', построен през 1821 година, и прилежащите му имоти - лозя, скалисти и каменисти брегове, сипеи, голи земи. Мястото е преценено като подходящо за изграждане на достойна за българския владетел лятна резиденция. Най-напред е построен дворецът, като постепенно около него се изгражда паркът. За близо половин век някогашният недружелюбен и каменист бряг се превръща от "грозно патенце" в "прекрасен лебед". Той става любимо място за почивка и морски бани на княза. Хората го наричат "Сандрово", по името Сандро, с което Александър І е известен сред близките си. Князът пристигал с файтон от Варна, ескортиран от лична охрана гвардейци. С крайморския княжески дворец са свързани интересни събития около обявяването на Съединението. Именно тук на 6 септември 1885 княз Александър І, който пристигнал седмица по-рано на почивка, получава от Пловдив вестта за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В телеграмата Временното правителство му съобщава, че народът го чака в Пловдив, за да оглави княжеството. Александър І напуска по спешност "Сандрово" и се отправя към Варна, където произнася прочувствена реч, в която казва: "Да подкрепим с оръжие в ръка това народно дело". След абдикирането на княза българската държава откупува имението за 1 млн. и 400 хил. златни лева. Следващият владетел, който допринася за развитието на градините и двореца и за превръщането им в "царско" място, е Фердинанд. С указ от 1893 година той преименува резиденцията "Евксиноград", име, вдъхновено от древногръцкото име на Черно море - Понтос Евксинос, което ще рече "гостоприемно море".

След 1944 паркът и дворецът са национализирани и превърнати в правителствена резиденция. Разгръща се активно строителство, което унищожава част от растителността - правителствени сгради за почивка, спортен комплекс, лодкобаза, луксозен туристически комплекс. Реконструирана и разширена е винарската изба, построени са топлоцентрала и пречиствателна станция, прокарани са подземни инженерни съоръжения, които нарушават екологията.

Сградата напомня френските ренесансови замъци

Дворцовата сграда е великолепно произведение на архитектурата, което напомня френските ренесансови замъци от 18 век. Строежът започва през 1881 по проект на швейцареца Херман Майер. Елегантни мансардни покриви, часовникова кула, разположена асиметрично спрямо централната ос, живописни фасади от червена тухла и бял камък, оформящ ъглите. Сградата е на три етажа. Най-долу са приемните зали, музикалният салон и трапезарията. На втория етаж са княжеските покои, а третият (мансардният) е предназначен за обслужващия персонал. За посещение сега е отворен първият етаж, където са запазени изящни оригинални мебели, изработени от орех и махагон. Особено ценен е огромният и тежък полилей, пищно украсен със златни лилии и царска корона, който е подарен на Фердинанд от негови роднини от френския кралски род Бурбон. Има богата колекция от старинни часовници, които работят до днес. За тяхната поддръжка се грижи отделен човек. В една от залите - Огледалната, стените са покрити с огледала, които създават интересен пространствен ефект. Там се намира и един от най-ценните експонати - часовник с образа на Краля Слънце Луи 14. Комплексът разполага със собствено пристанище, фар, плажна ивица. Сградите на манастира са преустроени и на тяхно място е построена резиденцията "Тунела". До оранжерията са сградите на царската конюшня.

Паркът е най-голямото богатство на "Евксиноград" (снимка)

Най-голямото богатство на "Евксиноград" е паркът, който заема площ 550 декара. Строителството му започва след 1888 година от френския паркостроител Мартин и немския дендролог Ноймайер. До 1914 година се полагат основите на парка и територията се благоустроява. Теренът е изчистен от камъни, а песъчливата почва е заменена с плодородна, донесена от поречието на река Камчия. При дебелина на хумусния слой 30 сантиметра се правят първоначалните залесявания и започва оформяне на партерната част - френската градина. Прокарва се мрежа от алеи. Построени са оранжерия и разсадници за производство на посадъчен материал - необходимо условие за създаването на красива градина. През 1880-1912 година са донесени от Южна Франция над 300 растения - иглолистни, хвойнови и широколистни дървета и храсти, които днес са една от забележителностите на градинската флора. Сред тях са кедри и либоцедруси (около оранжериите на двореца и в парка), различни видове ели и борове. Между 1914 и 1930 година се полагат активни грижи за насадените горски масиви и групи от растителност. От тогава е вековната секвоя, няколно групи с ели и кедри. След невиждани студове през 1929 година, когато дори морето замръзва, част от топлолюбивата растителност загива и се налага нейната подмяна. През 1930-1944 година територията на парка се разширява в източна посока, като заема част от площта на лозовите насаждения. Изгражда се английска градина.

Необходими са били десетки години наред грижи и усилия на много специалисти и градинари,, за да добие паркът днешния си вид. Сред имената на създателите му има както чужденци, така и българи - Ж. Моризе, Антон Краус, Зибенхьонер, Йозеф Крехан, Димитър Георгиев и Димитър Шипаров, специализирал във Франция.

Френска и английска градини радват посетителите (снимка)

Днес паркът "Евксиноград" е разделен композиционно на две части - френска градина и английска градина. Френската градина обхваща терена пред главната фасада на двореца и около него. Композицията е осово-симетрична. Върху терасата пред двореца е класическият цветен партер с геометрични форми, свързан хармонично с архитектурата. Боскети, ароматни пъстри цветни групи от рози, рододендрони и азалии, романтичното Езеро с лилиите... над всичко това доминира бронзовата скулптура на Нептун, излегнал се в спокойна поза на страж пред двореца. Стълби водят на по-долното ниво, където са геометрично подрязаните чимшири.

За английския парк е характерна пейзажната композиция, преливането на пространствата, алейна мрежа, която се плъзга по терена, води погледа към морето или към красиви паркови пейзажи. Тук преобладават иглолистните видове. През парка преминава река Кестеричка бара, на няколко места пресечена с живописни мостчета. Паркът е най-красив през пролетта, когато градините ухаят и цъфтят във всички цветове на дъгата. Приятно място за разходки е крайбрежната алея, от която се открива гледка към морето. Близо до главната алея е уникалният слънчев часовник, издялан от камък, подарен на Фердинанд от кралицата на Великобритания Виктория.

Резиденцията става извор на качествени бели вина

Княз Фердинанд има богати познания не само като биолог и любител на редки видове. Той е и добър винар по тогавашните критерии. Като познавач на качествените вина от Европа развива идеята за собствено производство в двореца. И не без основание, дворецът е наследил 445 дка манастирски лозя, а духовниците са произвеждали собствено вино години наред. Виното, което са пили навремето царските особи и височайшите им гости, и днес се произвежда от местните сортове лози. Реколтата от евксиноградско вино е само 100-120 бутилки годишно, но качеството му е известно и зад граница. Избата заема два етажа под земята и е оборудвана с огромни бъчви. Най-големите събират по 3145 литра вино. Посетителите на градините могат да допълнят удоволствието си, като си закупят бутилка марково отлежало вино от специалните евксиноградски колекции.

Белогвардеец прави първия естествен коняк в България (снимка)

Повече от четвърт век в избите на Евксиноград работи руският емигрант Леонид Лукиянов. Той създава там първото у нас бяло смесено вино с остатъчна захар, което се лее обилно на царските приеми. В онези времена обаче хит са френските коняци, а висоите градуси в нашата изба се падали само на гроздовата ракия.

След дълга и упорита работа Лукиянов поставя на масата на цар Борис ІІІ първия български винен коняк. Годината е 1934, създателят получава специални овации. Напитката има мек вкус и приятен аромат и успешно конкурира френските коняци. Оригиналната технология за производството белогвардеецът дълго пази в тайна. Конякът бързо става попуярен и зад пределите на лятната резиденция.

В началото на 60-те години на миналия век технологията за производство се променя и евксиноградският коняк започва да се прави по класическата рецепта. Носи името "Евксиняк" и се предлага в два два асортимента - Lux (20-годишен) и Vsop (10-годишен).

07.03.2014, Екатерина КАДИЙСКА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Градините на замъка Повис
Много епохи си дават среща в уелския замък Повис. Разположен в среден Уелс, близо до град Уелшпул, замъкът е типичен представител на внушителна средновековна крепост, която е съумяла да оцелее до наши дни през превратностите на времето. Това, което прави замъкът Повис забележителен, е неговата...

Шефилд парк – единство на традиции и нови идеи
Величествени дървета, ефектни храсти, ярки багри, оглеждащи се във водната повърхност – този парк е забележителен резултат на талантливо планиране, последвано от векове старателна поддръжка - изцяло в духа на Англия.

Градините на имението Чатсуърт
Чатсуърт е сред любимите исторически имения във Великобритания. Годишно то е посещавано от над 300 000 туристи и любители на спокойната естествена паркова среда. Разположено в прекрасна местност в Дербишър, в рамките на националния парк Пий, имението е собственост на дука и дукесата на Девършир и е най-голямото частно имение в Англия.