Начало › Градини › Световни градини › › “Кардиналската” градина на вила “Ланте”

“Кардиналската” градина на вила “Ланте”

18.08.2009 | Коментари (0)
Ренесансовата крайградска къща, която се намира във Витербо, е известна най-вече с великолепната си градина, издържана в италиански стил ("ал италиана"). Проектирана е преди близо пет века, през втората половина на 1500 година, но впечатлява и днес, дори повече...

Вилата е принадлежала на влиятелния член на Римската инквизиция кардинал Джовани Гамбара. По това време на мода са били извънградските къщи, далеч по-луксозни и пищни от днешните. За да притежава достойна за своята важна особа лятна резиденция, кардиналът се обръща към архитект Джовани да Виньола, най-известен през епохата, автор на множество градини и дворци, които днес са паметници на културата от световна величина. Виньола не разочаровал очакванията на своя прочут клиент и проектира в Баная, част от общината на Витербо, елегантна резиденция, съставена от два двуетажни павилиона-близнаци, обединени от една необикновена градина. Първоначално е построен само единият павилион и градината. Другият е реализиран няколко години по-късно от друг кардинал - Алесандро Монталто, и от неговия архитект Карло Мадерно. Именно градината обаче предизвиква възхищението и похвалите и е оценена високо от съвременниците си. Тя придава допълнителен чар на резиденцията и я прави забележително творение на изкуството.

Изкуствената среда плавно прелива в околната гора (снимка)

Вила "Ланте" е класически пример за италианска ренесансова градина. Нейната абсолютно симетрична планова схема е развита по една голяма надлъжна ос, която разделя (или по-скоро обединява) двата павилиона. Композицията е идеално балансирана въпреки множеството сложни фигури и декоративни елементи. Нейната планова структура е по-издържана, по-чиста и по-монументална дори от сградите. Съгласуването на павилионите с градината е перфектно. Градинските форми представляват продължение на архитектурата и я хармонизират с околната среда.

 Градината "Ланте" е била разположена сред огромна гора от дъбове и кестени, един "остров" от 25 хектара, обграден от стена от дървесни видове. Гората, принадлежала някога на епископа на Витербо, голям любител на лова, е представлявала перфектен образ на една дива природа, все още необлагородена. Тя е превърната в парк и е осъществявала връзката на строгите геометрични форми на градината с околната среда. Идеята за плавен преход от изкуствената архитектурна среда през геометричната градина до лесопарка и околната природа отразява демократичните принципи на ренесансовото изкуство. Дисциплинирано подрязаните дървета и храсти се проектират на фона на пищните свободно растящи корони на околните дървета и маркират границата между сътвореното от човека и създаденото от Природата.

Архитектът е използвал умело лекия наклон на терена. Той създава една серия от тераси, свързани с живописни стълби и подредени в перспективна последователност. Нейно величество стълбата е на почит в ренесансовите италиански градини. Тя е не само средство за изкачване на височините, но с разнообразните си форми, съчетани с богати пластични фигури, е средство за постигане на силен декоративен изказ.

(снимка) "Състоянието на висше щастие" е почти докоснато

В градинското зелено пространство, разграфено на правилни форми, водата е абсолютен властелин, така както предписва стилът "ал италиана". Това сложно преплитане на зелени площи и водни басейни е станало възможно благодарение на докараната вода през система от канали, която не е много обилна, но захранва серия фантастични фонтани. Част от тях са били в градината, друга част - разпръснати между дърветата в парка. За съжаление днес повечето от "горските" фонтани са изчезнали. Идеята на Виньола е била да създаде впечатление за митичното Aetas Felicior (състояние на висше щастие), описано от Вергилий и Овидий, т.е. епохата, в която животните са били доверчиви, виното се е леело като река, а хората са могли да си осигурят прехраната без много усилие с плодовете, предлагани им от Майката Земя. Фонтаните в самата градина са разположени върху различни тераси така, че да образуват една сценична и подвижна перспектива. Тя може да се обхване само с един поглед от прозорците на двете сгради-близнаци. Величествената панорама, която се открива пред очите ви, илюстрира какво може да се получи, когато дивата природа бъде регулирана от изкуството.

 Водната верига е гениално хрумване на Виньола (снимка)

И днес все още шумящите водни струи от Водната пещера се изливат във Фонтана на делфините, после излизат от устата на един рак (хералдична емблема на собственика на резиденцията) и водата изтича цялата разпенена по дължината на Водната верига. Тя представлява тесен канал, прищипнат по дължината си от каменни волути, които създават многостъпални езерца, подобни на тези, които се получават при планинския поток. Водната верига е гениално хрумване, което Виньола е приложил и в близката градина Капрарола, създадена от него няколко години преди това за кардинал Алесандро Фарнезе. Още по-надолу водата се насочва в монументалния Фонтан на гигантите, алегорична представа на реките Арно и Тибър, и се трансформира в десетките струйници на Фонтана на светлините, който напомня по форма античните лампи с масло. Преди да си отпочине в четирите басейна върху по-ниската тераса на градината, която обгражда Фонтана на четирите мавъра, водата тече през един партер с геометрично изрязани паралелепипедни зелени постаменти от храсти. После "захранва" масата на една трапезария на открито, разположена в подножието на Фонтана на гигантите. В средата на огромната каменна маса, край която кардиналът е посрещал гостите си, е издълбан улей, в който тече вода. Тази екстравагантна приумица, предназначена да държи на студено бутилките с вино в горещите летни дни, дава доста добра представа за охолния живот на кардинала.

Градината на вила "Ланте", неоспорим шедьовър на Виньола, е оцеляла до днес благодарение на неуморните грижи на фамилия Ланте де ла Ровере, притежатели на резиденцията от 1656 година в продължение на много години. Днес тя е собственост на италианската държава и е превърната в музей, който се посещава от туристи. (снимка)

 

18.08.2009, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Градините на замъка Повис
Много епохи си дават среща в уелския замък Повис. Разположен в среден Уелс, близо до град Уелшпул, замъкът е типичен представител на внушителна средновековна крепост, която е съумяла да оцелее до наши дни през превратностите на времето. Това, което прави замъкът Повис забележителен, е неговата...

Шефилд парк – единство на традиции и нови идеи
Величествени дървета, ефектни храсти, ярки багри, оглеждащи се във водната повърхност – този парк е забележителен резултат на талантливо планиране, последвано от векове старателна поддръжка - изцяло в духа на Англия.

Градините на имението Чатсуърт
Чатсуърт е сред любимите исторически имения във Великобритания. Годишно то е посещавано от над 300 000 туристи и любители на спокойната естествена паркова среда. Разположено в прекрасна местност в Дербишър, в рамките на националния парк Пий, имението е собственост на дука и дукесата на Девършир и е най-голямото частно имение в Англия.