НачалоКалендар на градинаря › › Важно през юли

Важно през юли

01.07.2009 | Коментари (0)

ЛЕТНИ ГРИЖИ ЗА ПИЩНА ГРАДИНА

 Лято е. Юли е най-горещият месец. И най-слънчевият. Валежите са все по-редки, но вали ли, вали, както се казва, интензивно. Цъфтят всевъзможни цветя, зреят плодове, зеленчуци. Време е за летни удоволствия. В дългите юлски дни има време и за почивка и удоволствия, и за работа в градината, за да е все така пищна и плодовита.

В цветната градина всекидневните грижи за растенията нарастват. Всички цветя и декоративни храсти се нуждаят от чести поливки, последвани от повърхностно разрохкване на почвата. Поливките в горещите юлски дни се налагат през ден или два. Цветните лехи трябва редовно да се почистят от прецъфтелите цветове и засъхващите листа и клонки. През юли се засяват семената на някои цветя за получаване на разсад, като на незебравките и теменужките например. По това време много успешно се вкореняват резници от рози, приготвени от полувдървесинени леторасти. Вкореняват се и резници от седум, многогодишен флокс и други, но резниците трябва да представляват невдървесинени връхчета.

В зеленчуковата градина нуждата от чести поливки също нараства, поради бързото изпарение на влагата и намаляващите валежи. Добре е една-две от поливките на средно ранните зеленчуци да бъдат съчетани с подхранване с размит в поливната вода пресен органичен тор. Време е да се прибере летният чесън и в сплитове и или насипан в щайги да се суши за дълготрайно съхранение. Засетите през миналия месец моркови трябва да се плевят и растенията да се проредят на 1-2 см едно от друго в реда. Важна грижа през месеца са късните зеленчуци. През първата половина на юли се засаждат разсадите за късните домати, късното зеле и на праза. Късният фасул се засява около средата на месеца. Към края му може да се сее и ряпата, но в южните райони на страната по-добре е тази работа да се отложи за началото на август.

В плодовата градина една от най-важните грижи е поливането на новозасадените и на младите овощни дръвчета, за да не спира преждевременно растежът им. Водата ще се отрази благоприятно и на наедряването на плодовете при плододаващите овошки. При тях обаче, предимно при ябълките и крушите, особено важно е да се вземат мерки срещу провисването и счупването на клоните под товара на плодовете. Продължава прилагането на летните похвати за формиране на короните на младите дръвчета - филизене, привързване, отклоняване на младите леторасти и др. Юли е подходящото време за облагородяване на спяща пъпка на овощни семеначета, за присаждане „на зелено" на лози и за вкореняване на зелени лозови резници. 

 ДЕКОРАТИВНАТА ГРАДИНА

 Олеандърът се радва на лятното слънце

В средата на лятото олеандърът, или както още го наричат и зокум, се нуждае от свеж въздух, слънце, обилно поливане, редовно подхранване. Растението трябва да е на балкона или в градината. Ако терасата ви е на южната страна на сградата, не се притеснявайте, че зокумът ще пострада. Той се нуждае от преки слънчеви лъчи. Трябва обаче да се съобразите с това, че през цялата зима растението е било на сянка и при рязкото изваждане навън, има опасност от изгаряния, затова преди изнасяне на открито се държи една седмица на полусянка.

Ако се случи да завали, това е добре - зокумът обича краткия освежаващ дъжд, а освен това той ще измие листата. Тъй като пие много вода, поливайте олеандъра обилно и следете почвата му да не пресъхва. Ако стои на слънце, може да ви се наложи да го поливате два пъти на ден.

Лятото е и най-подходящото време да размножите зокума. За тази цел трябва да отрежете полувдървесинени резници. Засадете ги в саксия с градинска почва, като можете да добавите и пясък, покрийте го със стъклен буркан или прозрачен плик и го поставете на светло, но не слънчево място.

Морският астерискус

Морският астерискус идва от Средиземноморието и сега могат да се забележат жълтите му цветове. Той представлява обилно цъфтящо растение, което предпочита слънчевите места и редовно се нуждае от поливане, без обаче да застоява водата. При недостатъчна влага, листата му пожълтяват. На обилното подхранване се отзовава с пищен цъфтеж.

Астерискусът се размножава през зимата - от ноември до март чрез резници. Те се вкореняват след около месец в почвата. За да може да се разклони добре растението, трябва да прищипвате върховете на младите екземпляри. От средата на май можете да ги засаждате на постоянното място навън или пък в саксия и да ги изнесете на терасата.

Астерискусът изглежда великолепно и в мръчното време: съцветията на това цвете не се затварят по време на дъжд. Той може да се засади както в отделна саксия, така и да украсите композиция с него. Не трябва обаче да избирате за негови партньори бързорастящи растения. За да му се наслеждавате по-дълго, редовно го почиствайте от увехналите съцветия. Тогава растението няма да губи напразно енергията си за изхранването на семената, а ще продължи да цъфти.

Морският астерискус обича плодородната почва и се нуждае от голямо количество хранителни вещества. Зтова редовно и обилно подхранвайте в продължение на целия период на цъфтежа.

 Безплатен разсад

Внимателно подстриганият чимшир изглежда чаровно и стилно в градината. Конусовидната корона може да се получи при резитба по шаблон. Можете да си направите и различни фигурки от клонките на чимшира. Те се получават с помощта на конструкция и тел. Важно е да знаете, че резитбата се провежда в мрачен ден, за да не може яркото слънце да изгори клонките на местата на рязане.

Ако пък искате да обкръжите лехите с цветя с дълга ограда от чимшири, орязани под линия, тогава трябва да работите с ножицата два пъти в годината - в края на май и в началото на юли. След подстрижката на чимшира през лятото, можете да използвате излишните клонки като резници за размножаване. Нарежете ги на парчета с дължина 8-15 см. В долната половина на резника трябва да няма никакви листенца. Плътно една до друга поставете резниците в почвата. За да се вкоренят, трябва да поддържате висока влажтност. Над саксията на пръчка зекрепете прозрачен плик и поставете саксията на тъмно място. Появата на нови листенца означава, че резниците са се вкоренили. Затова обаче ще е нужно повече време - близо година.

 Ароматни треви

Подправките, освен че подобряват вкуса на храната, са и много декоративни и заедно с цветята могат да станат украшение на всяка градина. В кухнята те трябва да са ви винаги под ръка, затова е желателно да се засаждат на леснодостъпно място, което да е удобно и по-близо до къщата. Ако в градината си имате зона с барбекю или просто обедна маса, можете да си направите в близост и леха с тези растения.

Болшинството от ароматните треви, като лавандулата, розмаринът, копърът трябва да се отглеждат на топъл, огряван от слънцето участък, защитен от вятъра. Добре е да осигурите място, което акумулира топлина - камъни, чакъл. Затова участъкът с южните ароматни треви може да се оформи като скалиста градина или да засадите растенията на подпорна стена. Относително сенкоустойчиви са кервизът и ментата.

Подправките са много декоративни, особено по време на цъфтежа си. Можете да си направите комбинация от много саксии, в които да ги настаните около мястото за хранене навън. Друг начин да им се наслаждавате, е да ги засадите в близост до стълбите, където се разхождате през деня. Когато времето е топло, ароматните треви разпръсват своите етерични масла, много полезни за човешкото здраве.

 Красивата осанка на мимулуса

Мимулусът е пренесен от Чили, Мексико и САЩ. Той обича слънчевите или много светли места и умерено влажната почва. През лятото в сухото време е необходимо обилно поливане. Един път на две седмици добавяйте във водата за поливане малко торове за цъфтящи растения. Редовно премахвайте увехналите цветове - това стимулира образуването на нови пъпки.

Семената за разсад сейте през февруари - март, а в края на април - май засаждайте разсада на постоянно място на открито.

Ярките цветове, които покриват това темпераментно растение, привличат погледите ни към себе си. Мимулусът прекрасно изглежда и в сандъчета в градината. Освен това, растението образува красиви златисти килими в подножието на ниски дръвчета.

 Съвети: При редовно прищипване на младите върхове, мимулусът се разклонява и образува повече пъпки. Той предпочита постоянно влажни почви и прекрасно украсява брега на водоемите. Може да се засади редом с блатната незабравка, чиито сини цветове ефектно ще допълнат ярките жълти мимулуси.

 Южноамериканка в двора

Диасцията е родена в Южна Африка. На пълно слънце диасцията се покрива с плътни орнаменти от розови или червени цветове. В светла полусянка цъфтежът отслабва. Въпреки външната нежност на растението, новите сортове са достатъчно устойчиви, тъй като не търпят прекалена влага. Затова при засаждането насипете на дъното на ямката висок дренажен слой. Най-добре е ако се насади в саксия в градината. През лятото поливайте обилно и подхранвайте всеки месец с течни торове за цъфтящи цветя. На открито диасцията се напада от голи охлюви.

Един от най-красивите сортове е Coral Belle с ослепително ярки коралови цветове. Цветовете на сорта Apricot са с красив оранжев оттенък. Двата сорта образуват гъсти компактни храстчета.

Съвети: Сега е времето, в което новите клонки трябва да се прищипват, за да могат растенията да се разклоняват още по-добре. Своевременно премахвайте прецъфтелите цветове и изсъхналите клонки. Когато цъфтежът започне да отслабва, подложете диасцията на тотална резитба, като оставите над повърхността на почвата стебла, високи около 5 см. След това полейте много добре и подхранете растението, тогава то буквално след няколко седмици ще се покрие с нови пъпки.

 Размножете перуниките 

Ирисът трябва да се дели не само защото искаме да го размножим, но и за да се оздрави майчиният храст. Счита се, че на едно място перуниката трябва да расте не повече от 3-5 години. При пресаждането, като правило, се изкопава всеки храст и от коренищата се отделят тези, които са с диаметър 1-2 см и дължина около 2 см с листенца на края. Листата на тази част се съкращават до една трета от дължината, корените се подрязват, като се оставят дълги около 3-5 см. В това състояние корените могат да се съхраняват няколко дни преди засаждането им. Ако не искате да изкопавате целия храст, отделете едногодишните коренища от майчиното растение, като ги издърпате. По време на деленето обърнете внимание дали има поразени от бактериоза или меко гниене части, при които в начален стадий коренищата избледняват, след това изсъхват върховете на листата, а растящата им част се превръща в кашообразна маса с неприятна миризма. Такива поразени участъци трябва да се изрежат и унищожат, а останалите части да се дезинфекцират.

Засаждайте частите на ирисите по няколко в група. Размерът на на ямката зависи от дължината на корените. На дъното на ямката направете хълмче, на върха на което поставете коренището. Посипете с малко почва -  коренището трябва да остане на повърхността на почвата. След това полейте растението и мулчирайте около него. При правилно засаждане растенията трябва да остават във вертикално положение.

 Отделете детките от лилиумите

Някои видове лилиуми образуват луковици-детки в пазвите на листата на цветоносния филиз. След завършването на цъфтежа тези детки могат да се събират от растението и да се засаждат в открити лехи  или в сандъчета, запълнени с богата на хумус почва. След 2-3 години от тях израстват пълноценни луковици.

Лилиумите, засадени в сандъчета през май, към края на юли образуват луковички. Те трябва да се отделят много внимателно и се засаждат в лехи или в сандъчета. Прави се браздичка, дълбока 2 см, като детките се нареждат на разстояние помежду им от около 5 см. Засадените растения трябва леко да се засенчат и редовно да се поливат. През зимата лехата или сандъчетата с луковичките трябва да се покрият със сухи листа или елови клонки.

 Извадете луковичките на пролетните цветя

Лалетата се изкопават, когато листата започват да изсъхват, а горните люспи на луковиците станат светлокафяви. Нарцисите, зюмбюлите и дребнолуковичните се изкопават при изсъхването на листата им. Това се прави с лопатка с плосък край. Луковиците и детките се събират внимателно от почвата, всеки сорт отделно. Луковиците на лалетата и нарцисите се просушават при температура 22-24 градуса в продължение на около 2 седмици, след това се почистват от старите люспи, сухите корени и почвата, сортират се по размери и се съхраняват до засаждането им при температура 18-20 градуса. Първите 10 дни след изкопаването на зюмбюлите трябва да се просушат при температура 30 градуса, а след това 5 седмици да се съхраняват при 25 градуса, после температурата да се понижи до 17 градуса и да се поддържа такава до засаждането им. Дребнолуковичните култури е най-добре да се засаждат веднага след изваждането им, но при нужда луковичките могат да се съхраняват 1-2 месеца при 18-20 градуса.

По време на съхранението луковиците трябва периодично да се оглеждат. Омекналите трябва да се унищожават, тъй като те са повредени от вредители или болести. Луковиците на лалетата трябва да се бракуват и в случай, че на външната люспа са се появили жълти или бели петна, което е показател за затниване. На унищожение подлежат и потъмнелите луковици на нарцисите, заразени с фузариум, и меките с неприятна миризма луковици на зюмбюлите, поразени от бактериално гниене.

 Малки съвети

През лятото се формират цветните пъпки на цъфтящите през зимата и ранната пролет култури: камелии, циклами, хипеаструм. Почти всички красивоцъфтящи растения е най-добре да се държат на открито, тъй като ако са около прозорците, попадащите в помещението слънчеви лъчи, не са достатъчни за формирането на цветни пъпки.

През лятото растенията извличат много вода и минерални соли от почвата и затова се нуждаят от обилно поливане и подхранване.

В хладното дъждовно време растежът и цъфтежът на растенията се преустановяват. Това се случва често през лятото и в такъв случай трябва да преустановите подхранването и да намалите поливането до настъпването на ясни дни.

Не допускайте развитието на плевели при посевите или засадените млади растения - те могат съвсем да забавят развитието на културите.

Когато плевите или просто разрохквате почвата, не забравяйте, че при някои растения корените са разположени в повърхностния й слой и при тази операция можете да ги повредите. От такова внимателно разрохкавене (не по-дълбоко от 1-2 см) се нуждаят богородичките и тагетесът, от едногодишните цветя, а от многогодишните - хемерокалисът, флоксът, ирисите.  

 СТАИ И БАЛКОНИ

 Зелени тропици във вашия дом

Блехнумът със зелени дълги перести листа е един от най-големите видове сред стайните папрати. През лятото той се нуждае от обилно поливане с мека престояла вода. Следете почвата в саксията да остава винаги влажна - растението трудно понася засъхването на почвата в саксията. Поливайте го с много разреден течен тор един път в месеца и повишавайте влажността на въздуха около него чрез всекидневно опръскване на листата. Можете да оставите саксията с растението в подложка или кашпа, напълнени с влажен пясък, мъх, керамзит или др. При прекалено сух въздух папратите лесно се повреждат от въшки и други вредители.

 Уютно място далеч от суетата

Дървените опори са идеално място за много катерещи се растения. Такива шпалири правят мястото за почивка по-уютно, като го обграждат от любопитните погледи.

За покриването на шпалира можете да използвате грамофончета. За броени седмици това растение ще покрие с живописна стена от зелени листа опорите, които сте й изградили. Ако трябва да премествате „цветните щори" от едно място на друго, тогава сложете на кашпите отдолу колелца.

  • 1. За едногодишни лиани, като грамофончетата, могат да се поставят здрави опори в кашпи на терасата.
  • 2. За да е устойчиво сандъчето, върху мрежата насипете на дъното тежки камъни, след което керамзит и градинска почва.
  • 3. За сандъче с дължина 1 м са ви нужни две грамофончета. Разполагайте мрежата под известен наклон. Така растенията ще може да се катерят по нея и да я покриват, а тя ще им е устойчива опора.

 Малко, интересно обновление

Изборът на нови сортове в магазините и градинските центрове днес е много голям. Опитайте да подновите цветната украса на терасата. Купите две цъфтящи растения небесно синя лобелия, една златисто жълта санвиталия и две  храстовидни хризантеми. Тези растения могат успешно да се пресадят в контейнер с градинска почва.

 1. Насипете почвата, като предварително покриете отворите за оттичане на водата с парчета от стари глинени саксии или от керемиди. Към почвата за цветя добавете 2-3 супени лъжици тор с продължително действие на гранули и го размесете, за да го разпределите по равномерно.

2. Потопете саксиите със закупените растенията във вода или полейте обилно два часа преди изважадането, за да ги извадите без затруднуния. След като ги извадите, засадете ги в контейнера. Насипете нужното количество почва, като оставите свободно място, за да поливате и притъпчете с помощта на дъска за притъпкване.

Погрижете се за летния курорт на стайните растения

Програма за почивка

  • - Топлината, светлината и свежият въздух активизират растежа на растенията;
  • - Дъждът отмива натрупания прах и фотосинтезата е по-активна;
  • - Растенията, които не летуват в стаята, изнасяйте под открито небе в облачни дни;
  • - Дори и цветята, които обичат слънцето, се нуждаят от сянка 2-3 дни, за да могат да привикнат към силната светлина;
  • - Под открито небе се чувстват добре пустинните кактуси, каланхоето, колеусът, декоративният пипер, цитрусовите дръвчета, ешеверията.
  • - През лятото трябва да оставите в къщи антуриума, листно-декоративната бегония (на леко засенчено място), бромелиевите (ананас, билбергия, вризея, гузмания), дизиготеката, дифенбахията, кордилинето, кафето, монстерата, каменното цвете, стефанотиса, филодендрона, хоята, цисуса;
  • - На свеж въздух се изнасят абутилонът, азалията, аспарагусът, стайният бамбук, хибискусът (подберете му много светло място), хипеаструмът, драцената, листовидните кактуси, кливията, камбанките, марантата, млечките, палмите, папратите (под открито небе само в топлите нощи, или на шарена сянка и във влажен субстрат), пасифлората, бръшлянът, тиландсия, традесканцията (температурата трябва да не пада под 10 градуса), фикусите, хлорофитумът, екзакумът, юката.

Забавните питомци

За „щастливия фикус" - брахитона е типичен причудливо изкривения удебелен ствол. Не си струва обаче да подарявате това растение на хора, които обичат да се грижат за зелените си питомци, тъй като поради тази причина могат да допуснат една основна грешка - да го поливат по-обилно, отколкото то се нуждае. Брахитонът е родом от сухите области на Австралия, затова се нуждае от минимални грижи, в това число и достатъчно оскъдно поливане. Това растение спокойно ще понесе дългото остъствие на собственика си, ако от април до септември един път на месец във водата за поливане добавяте течен тор за листно-декоративни растения.

Малки съвети

Висящите кошници трябва да се завъртат така, че колкото се може по често слънцето да ги огрява от всички страни. Тогава композициите ви ще изглеждат красиво от всички страни.

Поливайте растенията с престояла вода. Най-добре е да пълните съдовете, в които стои водата, ден преди поливането. Студената водопроводна вода предизвиква стрес у растенията и може да затормози развитието им.

Премахвайте вредителите по растенията при първите признаци на поражение. С размножилите се вече вредители ще се справите много по-трудно.

 ЗЕЛЕНЧУКОВАТА ГРАДИНА

 Късните домати се отглеждат малко по-различно

Ако сте си отгледали разсад за късни домати, както писахме в миналия брой, сега е времето за засаждането му в градината. Постъпва се както и при ранните и средно ранните. Освободената от градинския грах, марулите или друга ранна култа площ (не бива да е след ранни картофи) се почиства от растителните остатъци и почвата се обработва така, че да добие рохко състояние. Оформят се и браздите. Подходящите разстояния на засаждане са 70-80 см между редовете и 235-40 см между растенията в реда. До всяко растение се забива кол, към който то се привързва или се изгражда носеща телена конструкция.

Първото окопаване, придружено от леко загърляне, се извършва след прихващането на растенията. Следващите са след всяка поливка или дъжд. Окопавайте плитко, за да получите рохкав пласт, който ограничава изпарението на влагата от почвата. Първата поливка е след първото окопаване. Добре е тя да бъде придружена от подхранване с размит в поливната вода пресен органичен (оборски, птичи) тор. Тъй като началното развитие на растенията протича в горещи и сухи дни, поливките се налагат през 5-7 дни. За разлика от ранните и средно ранните домати, практиката при късните е да се отглеждат двустъблено. Второто стъбло се оформя от странично разклонение (колтук) в зоната на първото съцветие. Останалите колтуци по основното и страничното стъбло се премахват последователно. През първата половина на септември или около 40 дни преди обичайното време за образуване на първите слани в района се премахват и върховете над последно съцветие, независимо кое поредно е, за разлика от ранните, което трябва да е четвърто, пето или шесто. Това ускорява узряването.

 Неприбраният навреме чесън трудно се съхранява

Летният чесън, чиито луковици се съхраняват през зимата чак до пролетта, става готов за прибиране някъде през първата половина на юли. Вие не се ръководете от календарни срокове, защото може да се случи да е и малко по- късно или по-рано. Указание за настъпването на подходящата зрялост е пожълтяването на долните листа и лекото завяхване през обедните часове. Пълното завяхване не бива да се чака. Тогава стъблото (по-точно лъжливото стъбло) се откъсва, луковицата се оголва и качеството й съхраняемост чувствително се понижава. Освен това без тези стъбла не може да се направят венци (сплитове), които са и удобство, и ефективен начин на сушене и съхранение, особено при домашни условия.

Изваждайте луковиците на чесъна в сухо време и ги настанявайте за сушене под навес. На прякото юлско слънце потъмняват и придобиват зелен цвят. Няма друг начин да ги извадите от почвата, освен „на ръка", но недейте да ги скубете, защото може да скъсате лъжливите стъбла, а те да си останат в почвата. По-напред ги подкопайте с мотика или с правата лопата, за да рарохкате почвата. Извадените луковици разстелете на тънък пласт и след някой ден и друг може да да се захванете с направата на сплитовете.

 Да отгледаш ряпа на малка площ в градината

Ряпата не понася високите летни температури и дългия ден. Поради това не се засява през пролетта, когато денят нараства и стълбчето в термометъра се покачва все по-нагоре и по-нагоре. От друга страна са и необходими 80-90 дни, за да направи качествени кореноплоди. Практиката е установила подходящия срок - края на юли в по-хладните райони и началото на август в по-топлите.

Ако сте решили да си отгледате ряпа, подгответе мястото, като обработите почвата на около 20 см дълбочина. Оформете ниска леха. Подходящата ширина е 1-1,2 м, а дължината е според това колко ряпа искате да отгледате или колко позволява теренът. За предсеитбено торене може да използвате 20 г амониева селитра, 40 г суперфосфат и 20 г калиев сулфат на квадратен метър. Няма да сгрешите, ако вместо тези торове използвате добре угнил органичен тор по около кофа за квадратен метър, но голяма ще е грешката ви, ако торът е пресен или полуразложен. В такова състояние ряпата хич не го понася и ако направи някакви кореноплоди, те ща се уродливи, с лоши вкусови качества, негодни за консумация.

Семената засейте на редове през 30 см един от друг в плитки до 2-2,5 см браздички. На квадратен метър засейте не повече от един грам семена. До поникването поливайте всеки ден. Семената никнат за около 5 дни. След това може да разредите поливките според условията. Когато пониците образуват втория същински лист, проредете растенията така, че разстоянието между тях в редовете да е около 10 сантиметра. Към края на октомври - началото на ноември ряпата ще е готова за прибиране. Съхранява се лесно в прясно състояние и през зимата е източник на ценни за човешкия организъм вещества.

 Карфиолът, който ще ви трябва наесен

Ако сте си отгледали разсад, сега му е времето да го засадите, ако нямате, може да си купите. Подходящият срок за засаждане около средата на юли. Мястото предварително се подготвя, като се почиства от растителните остатъци на предшественика - грах, ранни картофи, ранни краставици и др. Ако почвата е суха, обработва се след обилна поливка. С обработката й е добре да се заровят в нея 30-40 кг оборски тор или компост, 100-200 г амониева селитра и 300-500 г суперфосфат на 10 кв. метра.

Непосредствено преди разсаждането оформете бразди на разстояние 60-70 см една от друга. За да намалите изпарението и улесните прихващането, скъсайте листата на половина, дори и повече, но внимавайте да не повредите и растежното връхче. Растенията се засаждат на 40-50 см разстояние в редовете. Веднага след засаждането се поливат.

 Готварските тиквички стават и като втора култура

Могат да се съхраняват като стерилизирани или замразени, но да се използват за това ранните не си заслужава. За подобен род преработка се отглеждат като втора култура. Времето им за засяване е началото на юли. Отглеждането им не е много по-различно.

Почвата се обработва на 12-15 см дълбочина. По принцип мястото не се тори, защото късните тиквички използват остатъците от хранителни вещества, дадени с торенето на предшественика. Ако почвата е бедна, може да се разхвърлят по 100 г амониева селитра и суперфосфат на 10 кв. метра и да се заровят с обработката но почвата.

Семената е най добре да се засяват на редове в гнезда. Добре е при подготовката на гнездата да се сложи и по малко угнил оборски тор или компост. Така почвата не само се обогатява, но става и по рохка и влагоемна. Според мястото междуредовите разстояния могат да бъдат от 80 до 120 см, а между растенията в реда - от 50 до 100 см. Семената се засяват по 3-4 в гнездо, а след като поникнат, се оставят по две растения. По нататък грижите са главно поливане, окопаване, плевене и подхранване при нужда. Беритбите продължават до образуването на есенните слани.  

 Малки съвети

Не прибързвайте с обработката на почвата за засаждането на късните зеленчуци. Най-напред я почистете от растителните остатъци на отглежданите растения, полейте обилно и едва след като изпръхне, вземайте почвообработващото оръдие - мотофреза, права лопата, мотика или друго, с което разполагате.

За зеленчуците излишната влага е не по-малко вредна отколкото и засушаването. Лекото завяхване през обедните часове е указание, че растенията вече изпитват нужда от вода. Ако стиснете силно почва от градината и тя се формира от дланта без да се разсипва, значи няма нужда от поливане. Не е ли така, по-добре е да не отлагате.

Прекратете поливането на лука, който отглеждате от арпаджик, за да не провокирате вторично нарастване и да не понижите способността му за съхранение. Поливането на водния лук продължава.

Когато берете домати, краставици или други зеленчукови плодове, откъсвайте и слагайте отделно в друг съд повредените и заболелите. Те не само че разпространяват заразата, но пречат и на нормалното образуване и нарастване на други плодове. Заслужава си да прилагате тази санитарна мярка и тогава, когато не берете плодове за консумация.

Засейте си сега дребноплодите краставици (корнишоните, както някои им казват), от които ще си приготвите зимнина. Не че не може да се използват и ранните за тази цел, но не си заслужава да рискувате съхранението им през летните горещи дни.

 ПЛОДОВАТА ГРАДИНА

 Подпрете клоните преди да се сведат от плод

Под товара на плодовете клоните на овощните дръвчета, особено на ябълката, крушата, пък и на сливата, провисват. Това не е желателно. Настъпват промени в движението на хранителните сокове, което може да има за последица и промени в растежните особености и залагането на цветни пъпки. Най-лошото обаче е, че крайният резултат може да бъде счупването на цели скелетни клони. Това вече е беда - ще се е отворила голяма рана, която бавно, дори едва ли ще зарасне, а и празното място в короната, от което губим плодове, трудно се попълва.

Противодействието на тази неприятност е подпирането на клоните. Това е стара практика. Лошото е, че към нея в повечето случаи се прибягва, когато клоните вече са се огънали. Те трябва да се подпират през юли, още приди да са започнали да изменят положението си. Така ще се постигне по-добро огряване на плодовете и залагането на повече цветни пъпки.

Няма строго определени начини за подпиране. Те могат да бъдат различни, според конкретните условия. Обикновено на всеки клон се поставя отделна подпора, но ако нуждата налага, подпорите може да са две или три. Поставят се по-близо до върха на клона, без той да се повдига. Коловете, с които се подпира, трябва да имат чатал. Ако нямат, може да го направите, като приковете подходящо парче дърво. С Т-образно подготвена подпора може да се подпрат два клона едновременно, ако така ще е по-удобно. За някои клони по-лесно ще ви е вместо да ги подпирате, да ги привържете към централния или към друг клон. За целта може да използвате различни въжета или бетонно желязо. Важно е на всяка подпора или превръзка да поставите парче от стара гума, дунапрен или друг материал, за да предотвратите протриването на кората.

 Ягодов разсад за собствени нужди

Ако ягодовото ви насаждение вече застарява, добре ще е да го подновите. Това ще направите наесен. Хубаво ще е тогава да имате обезвирусен разсад, произведен в специализиран разсадник, но ако нямата такава възможност, разсад може да си произведете и вие. За целта ще ви послужат розетките, които се образуват по ластуните в съществуващата ягодова леха. Трябва да ги засадите в отделна леха и при подобаващи грижи ще получите по-здрави и по-жизнени растения за засаждане, отколкото ако използвате растения, извадени от старото насаждение, както някои постъпват.

Разсадната леха може да подготвите от торопочвена смес - прегорял оборски тор или компост и градинска почва в съотношение 1:1. Друг начин е да прекопаете определеното място, като с тази обработка заровите по около 5 кг на квадратен метър прегорял оборски тор или компост.

За вкореняване най-добре е да използвате розетки с оформени 1-2 листенца и зачатъци на коренчета, както и малко по-напреднали в развитието си. Засадете ги в разсадната леха при разстояние 10 на 10 см. Върху лехата изградете сенник, за да предпазите младите растения от юлското слънце. След около две седмици ще го махнете. Поливайте, разрохквайте и проскубвайте никнещите плевели. Вкореняващите се розетки пускат и ластуни. Тях редовно изрязвайте, защото ги изтощават. Така наесен ще имате едри ягодови растения с добре развити корени за засаждане.

 Овощните дръвчета не бива да жадуват

Летните поливки на овощните дръвчета са от особено важно значение. Това е не само защото времето е горещо и настъпва обичайното засушаване. Наедряват плодовете и за да се изхранят, корените извличат големи количества хранителни вещества от почвата, което не може да стане, ако е суха. Далите прод дръвчета също се нуждаят от напояване, защото залагат цветни пъпки и образуват резервни хранителни вещества. Да не говорим за младите, които нямат силно развита коренова система, проникнала до по-влажни почвени слоеве.

Не са редки случаите, когато любители овощари изсипват по 1-2 кофи (15-25 л) вода на дръвчетата и тъй като правят това често, смятат, че са си свършили работата. Ефектът е нулев. При такова повърхностно навлажняване водата не стига до корените или ако все пак нещо стига, то е твърде малко. Повечето се изпарява.

При напояването на овощните дръвчета се постарайте дадете толкова вода, колкото да навлажните равномерно целия почвен пласт, в който е разположена кореновата система. Този пласт за повечето овощни видове е около 100 см, но при някои случаи може да надхвърли и 150 см.

Според засушаването през юли и август при ябълката обикновено се налагат 2-3 поливки с по около 60-80 л вода на квадратен метър. Когато е извършена обилна поливка след юнското окапване на завръзите, сега моментът настъпва през втората половина на юли. На крушата през този период също 2-3 поливки с по 40-50 л вода на квадратен метър ще се отразят добре. Такива поливки са полезни и за прасковата, но за да не се влошат качествата на плодовете й, последната трябва да е не по-късно от 2 седмици преди узряването. Ягодите след беритбата трябва да се полеят на 2-3 пъти с по 30-60 л вода на квадратен метър.

 От много грозде по асмата полза няма

Обикновено със зимната резитба лозите се натоварват с повече плодни пъпки, а с това и повече гроздове, отколкото могат да изхранят. В такива случаи се налага корекция на броя на гроздовете, т. е. да станат по-малко, като част от тях ръчно се отстранят. Такава мярка мнозина не смеят да приложат от страх, че ще наберат по-малко количество грозде. Не вярно. С тази манипулация се постига по-добро качество без да се намалява количеството, макар част от гроздовете да се премахват. При умелото й прилагане запазените гроздове ще наедреят повече, зърната по тях ще бъдат по-големи и по-сочни. Премахват се преди всичко слабите и недоразвити гроздове още в млада възраст. Премахват се по същото време и някои от по-добре развиващите се, ако очевидно претоварването е голямо. Когато със зимната резитба е постигнато нормално натоварване, към подобна мярка изобщо не се прибягва.

 На зелени лозови филизи се присажда зелен калем

Това е много лесен начин за облагородяване и преоблагородяване на лози с желан сорт. Лозата, на която ще присаждате, трябва да се почисти от всички други филизи, като е запазят само 2-3 до 5, на които ще се поставят калемите. Два дни преди тази манипулация се полива обилно Преди същинското присаждане подложките (филизите) се почистват от листа, колтуци и мустаци. Най-подходящото място за поставяне на калема е зоната на вдървесинаването там от към страната на горното зимно око правите кос отрез  (под ъгъл около 30 градуса) през междувъзлието. Филизите, от които ще направите калемите трябва до момента да са в съд с вода, за да се поддържат свежи. От един филиз може да приготвите няколко калема. Прерязвате на около 2 см под пъпката. Тя може да е незабележима, но е добре и да е започнала да се развива (сн. 1). Изрязвате две трети от повърхността на листа. Откъм страната на пъпката на около половин сантиметър под нея правите кос отрез, еднакъв по наклон и размер на отреза на подложката. Веднага след това поставяте калема върху подложката, така че отрезите напълно да се покрият. Привързвате с обикновен памучен конец от долу на горе и от горе на долу без да завързвате, а само усуквате краищата. Ако до час на калема се появи капка, значи соковете са преминали през него и съединяването е успешно.

Присаденият филиз трябва да привържете към кол или друга опора, за да избегнете повреди от вятъра (сн. 2). След 2-3 седмици пъпката се развива. Ако опитът ви не е успешен, ще го забележите само след няколко дни. Тогава може да го повторите.

Малки съвети

Плодовете на кайсиите, прасковите, летните ябълки и круши са нетрайни. Можете да ги запазите известно време в хладилник, но и в такаъв случай ги берете сутрин рано, докато температурата не се е повишила.

През юли започват да зреят малините, но това е и времето, в което настъпва трайното лятно засушаване. Затова една поливка преди беритбата ще се отрази много благоприятно на наедряването и сочността на плодовете.

Настъпва времето за облагородяване на спяща пъпка. Ако не сте опитвали досега, постарайте се да усвоите отделните манипулации на върбова или друга непотребна клонка.

Премахнете част от колтуците в зоната на гроздовете на вашата асма. Така до тях ще проникне повече слънчева светлина. Ще постигнете и по-добро проветрение, а това ще рече, че ще ограничите възможността за развитие на гъбни болести.

Старите лози обикновено изкарват лятото без вода, но ако сте засадили млади лозички, хич не подценявайте поливането им. Без напояване няма да постигнете така желаното мощно развитие и бързо навлизане във стадий на плододаване. Силното засушаване може да причини и загиването им.

 РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

 Какво нагърчва листата на черешата

Не е трудно да се установи. Опитаме ли се да разгънем свития като пакет лист, ще видим причинителя - черна въшка. Така се и нарича - черна черешова листна въшка (Myzus cerasi). Има я навсякъде из страната. Вреди, като смуче сок от листата и младите клонки. Листата се нагърчват, престават да функционират и изсъхват. Нападнатите клонки престават да се развиват, отслабват и през зимата обикновено загиват.

Неприятелят развива много поколения през топлите сезони на годината. Зимува като яйце в пукнатините на кората и в основата на пъпките на младите черешови клонки. Напролет излюпените въшки, които са безкрили, се хранят с пъпките и по-късно преминават по листата и връхните части на леторастите. Отделят много т. нар. „медена роса", която покрива листата. Това ускорява загиването им. През юни и юли се появяват и крилати въшки. Те прелитат по някои едногодишни плевелни растения като татул, лепка и др. Там също развиват колонии от безкрили въшки. През октомври отново се появяват крилати, които се връщат на основния гостоприемник - черешата. По нея снасят яйцата, които ще презимуват.

При чувствителни нападения се налага химическа борба с този неприятел. Използват се подходящи препарати. Много е важно пръскането преди цъфтежа, което може да ограничи, дори да предотврати по-нататъшното опасно развитие на неприятеля. 

Вглеждайте се и за малиновия агрилус

За този неприятел (Agrylus rubicola) почти не се говори и пише, защото повредите от него поне за сега не са особено чувствителни. Има го навсякъде из страната. Представлява продълговато конусообразно бръмбарче, дълго 6-7 милиметра. На цвят е маслиненозелено с бронзов блясък. Освен малината, напада и къпината, розата, шипката, касиса, червеното френско грозде. Вреди нанасят както възрастното бръмбарче, така и неговата ларва. Възрастното нагризва листата, но тези повреди са незначителни. Може да се видят като нагризани ивици с неправилна форма през лятото, когато насекомото лети, храни се и узрява полово. Оплодените женски снасят яйцата си в пукнатините и по кората на едногодишните клонки. Ларвите прогризват кората и навлизат във вътрешността им, като дълбаят ходове. Там те презимуват, напролет какавидират и през юни излита като възрастни насекоми. Външно повредите от ларвите проличават като вретеновидни надебелявания. На тези места стъблата с слаби и дори леки ветрове ги пречупват. Оцелелите нападнати стъбла на следващата година се развиват слабо и загиват. При чувствително нападение всички малинови, или касисови, храсти в насаждението може да загинат.

У нас не са регистрирани препарати за борба с този неприятел. Най-важно си остава внимателното наблюдение и изрязване на нападнатите леторасти през есента, последвано от изгаряне.

Лозовата краста не е съвсем безобидна

Представлява подутини, подобни на брадавички, от горната страна на лозовите листа. Наричат се гали. На цвят са бледорозови, жълтеникави, кафеникави. По-силно засегнатите листа изглеждат като изприщени. От долната страна на листата галите имат сребристосиви власинки и мнозина любители с по-ограничени познания за болестите и неприятелите по лозата ги смятат за петна от лозовата мана.

Причинител на лозовата краста е малък акар (Eriophyes vitis), невидим с просто око. Зимува като възрастно насекомо под старата ора, около пъпките и в окапалите листа. Напролет напада листата още с разпукването на пъпките. Храни се, размножава се и най-голяма численост достига през юни-юли. По това време лозите са развили мощна лисна маса и вредите от акара не оказват голямо влияние. Все пак нападнатите  листа не изпълняват пълноценно функцията си, а силно засегнатите окапват.

Лозовата краста у нас е разпространена навсякъде, но общо взето в ограничени размери. Това е причина да няма и регистрирани препарати за борба с нея. Разбира се, тя съвсем не е безобидна и срещу нея трябва да се вземат мерки. Една от най-важните е почистването и изгарянето на старата кора на лозите. От значение са резитбите, зимни и летни, с които се избягва силното зашумяване и се постига по-добро проветряване. Борбата с оидиума чрез съдържащи сяра препарати е косвена борба и с причинителя на лозовата краста.

Опасна е за розите брашнестата мана

Засяга всички целени части на на розите. Представлява белезникави плесенови налепи. От начало те се се появяват като закръглени петна по долните листа и бързо се разпространяват към върховете на леторастите и пъпките. Петната се разрастват и може да обхванат цялото растение.

Болестта се причинява от гъбичка - Sphaeroteca panosa var. rosae. Напада както маслодайната, така и декоративната роза. Развитието й се благоприятства от топлото и влажно време.

За предпазване от тази болест розите трябва да са засаждат на проветриви места. Проветрение на храстите се постига и с резитбата. Трябва да се избягва поливането чрез дъждуване. В случай на нужда се прибягва до пръскане с някой от препаратите анвил 5 СК, рубиган 12 ЕК или топаз 100 ЕС. Първото пръскане се извършва при поява на първите петна и се повтаря няколко пъти през 7-10 дни.

 

 

01.07.2009, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Важно през май
Всичко цъфти. Цъфтят поля и гори, цъфтят села и дворове. Вълнуващи багри преливат от едни в други, за да се слеят в безбрежна синева. И с ритъма на този тържествен парад на красотата разцъфва и човешката жажда за съзидание и светлите чувства за слънчеви дни. В майската омая от дългоцветни струи запретваме ръкави за работа по поля и градини, за да черпим с пълни шепи от насладата на събудилата се природа.

Важно през август
Август е горещ месец. По принцип. Случва се и да е дъждовен, но най-често е слънчев, безоблачен. Към края му някак си започва да се чувства, че лятото се готви за път, но каквото и да е, това е най-примамливият месец за лятна почивка. Градината обаче не почива.

Важно през април
През март пролетта се пробужда, а през април се събужда. Събужда се и започва да се гизди в новата си цветна премяна. Живакът на термометъра са устремява нагоре, а подир него разцъфват иглики, нарциси, зюмбюли, бадеми, праскови, череши, ябълки, круши... Разхубавява се природата, разхубавява се и градината. А за да е такава, каквато я искаме, трябва да й се помогне. Не че е много работата в нея, но колкото и да е, по-важното да е свършена навреме. Нищо не търпи отлагане.