Начало › Растения › Любимци › › Восъчето “плаче” с ароматен нектар

Восъчето “плаче” с ароматен нектар

10.06.2009 | Коментари (0)

Добре познатото у нас восъче е представител на един много богат на видове род Hoya. В него са включени около 200 вида. Те са много атрактивни, предимно с ампелни стъбла. Любителите ги ценят високо заради красивите им листа и оригиналните цветове. При това не са претенциозни.

Най- широко разпространено е месестото восъче (Hoya Carnosa) с произход от Австралия, но се среща и в Китай. Катерливите му стъбла може да достигнат до 6 м. Те имат въздушни коренчета, с които се прикрепват към предметите. Месестите му листа са разположени по два един срещу друг, елиптично-овални, кожести, 5-8 см дълги и 3-4 см широки. Покрити са с восъчен налеп, затова леко сивеят. От този вид са създадени форми с бели краища на листата или със златисто-кремави петна. Цветовете са плътно групирани по много в изящни шлемовидни съцветия. Изглеждат като изкуствени, направени от восък.  Отделните цветчета са бели петолъчни звездички до 1,5 см в диаметър, с приятен аромат. В средата на цвета се оформя нежна петделна коронка, от видоизменени тичинки. Най-често е червено обагрена. Центърът сияе с жълтия плодник. Обилно отделяните сладки капки нектар блестят на светлината, с което увеличават декоративния ефект.

Една разновидност на обикновената хоя е H. carnosa compacta, която се цени предимно заради листата, защото рядко цъфти. Увисналите й стъбла са отрупани от плътно излизащи един до друг листа, като гирлянди, гъсто нанизани със зелени розички. Подобна е H. australis, само че листата й са доста закръглени.

Хоя белла

Вторият по разпространение вид е прекрасната хоя ( H. bella) с  произход от Южна Бирма и остров Ява. Стъблата й са сравнително къси до 30-40 см. Отглеждана като саксийно растение, тя бива храстче с много стъбла, които са гъсто облистени. Докато са млади те са изправени нагоре, а по-късно грациозно се навеждат. Листата са яйцевидно ланцетни, заострани на върха до 2-3 см, светло матово зелени. Цветовете са по-дребни, събрани по 8-10 в съцветие, кремаво-бели с леко розов оттенък и пурпурно-червена коронката с приятен аромат на нарцис.

Не са взискателни

Всички восъчета са непретенциозни растения. Понасят добре сухия въздух в стаите. Най-подходящи са източните и западни прозорци. На северните не цъфтят.    Растенията са топлолюбиви. Оптималната температура през лятото е 22-25°С, а през зимата - 16-18°С. Периодът на покой е много кратък през зимата. Тогава се поливат съвсем слабо, а през лятото - изобилно. При добри грижи цъфтежът е продължителен - от много ранна пролет до късна есен.

Размножава се  вегетативно от резник с 2-3 двойки листа. Вкореняват се във влажен пясък или във вода, при температура не по-ниска от 20°С. След около 20 дни се засаждат в саксии номер 10-12. Не е желателно растенията да се пресаждат често. Не премахвайте цветоносните стебла, защото върху тя се образуват нови цветни пъпки. Младите клончета са много крехки, затова дългостъблените видове се привързват към подходяща конструкция.  

10.06.2009, д-р Анка ДОНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .