Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Елитни ягоди се създават на квадратни лехи

Елитни ягоди се създават на квадратни лехи

21.05.2009 | Коментари (0)
Ягодата е многогодишно растение, което се размножава по вегетативен начин. Посадъчният материал се произвежда в специални насаждения, наречени маточни. За създаването им се използват едногодишни здрави растения. В специални изолирани съоръжения се произвежда оздравен изходен посадъчен материал. От него чрез преразмножаване на открито се получават суперелитни растения.

 Внимавайте за вируси

Тези насаждения се създават на площи, отдалечени на 5 км от други ягоди, за да се избегне заразяване с вируси. Засаждането се извършва квадратно гнездово на разстояние 2,5-3 м между квадратите и 1 м между растенията в квадрата. Това позволява при установяване на примеси и болни растения да се унищожат само отделни квадрати, без да се бракува цялото насаждение. При сортовете с по-слаба размножителна способност (Горела, Зенга зенгана и др.) в средата на квадрата се засажда допълнително още едно растение. На следващата година суперелитни растения се поставят в нова площ, отдалечена на 3 км за да се получи елитен разсад. В елитните насаждения разстоянията между квадратите е 140-180 см, а между растенията в квадрата е 50-60 см. През следващата година чрез засаждане на елитни растения на нова площ ,отстояща на 1,5 км от други ягодови насаждения се получава посадъчен ягодов материал първо размножаване. Разстоянието за засаждане на растенията са както при елитните насаждения.

 Съхранявайте в хладилник

За по-малки  ягодови насаждения (за лични нужди) може да се подходи както при насажденията от първо размножение.

В маточните насаждения растенията се засаждат наесен, рано напролет илипрез лятото и се използват една година. За пролетно и лятно засаждане разсадът се съхранява в хладилник. Прилагането на висока технология е задължително условие за производство на повече и по-доброкачествен разсад. През 10-15 дни се пръска срещу ягодова листна въшка - преносител на вирусните болести. Произведеният разсад с получава през есента в различни срокове. Предназначеният за есенно засаждане се изважда обикновено през първата половина на септември, а предназначеният за хладилно съхранение - от края на октомври до края на ноември. Растенията се обезлистват, почистват се от почвата, измиват се и се поставят в полиетиленови торби, които плътно се затварят. Съхраняват се при температура -2ºС.

Трябва да се използва качествен посадъчен материал: добре развит брадест корен; 3 здрави листа на къси и дебели дръжки; добре развита сърцевидна пъпка.

21.05.2009, Илия ПРОДАНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.

Предпазете фиданките от пролетните студове
Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.