Начало › Растения › Любимци › › За кого зимата е приятелка

За кого зимата е приятелка

04.01.2016 | Коментари (0)

 

Периодът на покой е особен период в живота на растението, който често се подценява от любителите цветари. Нещо повече - мнозина от тях дори не подозират за съществуването му. Те предполагат, че щом дойде студеното време, е достатъчно да внесат всички цветя от балкона в стаите и да продължат да ги поливат и подхранват.

Обаче много малко са тези цветя,  които продължават да цъфтят неуморно през цялата година. Повечето имат нужда, макар и за кратко, да "заспят зимен сън". При ограничено поливане и по-ниски температури те набират сили за новия период на активно нарастване и цъфтеж.

Има обаче и трета група растения, които, ако бъдат внесени в помещенията, скоро повяхват и даже умират. Това са зимоустойчивите цветя и храсти, които се нуждаят от парещата целувка на зимата, за да ни зарадват на следващата пролет с още по-обилен цъфтеж и буен растеж.

На първо място това са хвойновите растения, като миниатюрните кипариси, хвойни, тисове и т.н. Ако са отглеждани правилно пред лятото, те са набрали сили и ще зеленеят цяла зима, макар че ще престанат да нарастват. Ако са в отделни саксии, не е зле да се сложат в общ съд, като се аранжират красиво и съдът се напълни със суха почва, за да се запазят корените от премръзване.

(снимка)

Розите от балконския розариум също ще зимуват в контейнера си. Предварително трябва обаче да ги почистим от прецъфтелите цветове, сухите листа и твърде дългите клонки. Нужно е и да насипем около тях дебел слой слой суха почва, а в много силни студове да ги завием, но не с полиетилен.

(снимка)

Саксиите с вечнозелени храсти като пернетия, гаултерия, ерика, калуна и т. н. също е добре да се засадят в общи съдове, в които кореновата система ще се запази от измръзване. Повечето от тях сега са окичени с ярки плодове, което ще даде воля на фантазията ви при подреждането им. Може да се използват съдовете, в които са засадени луковиците от кокичета, минзухари, лалета и др. Така напролет те ще цъфнат на фона на красивата зеленина.

(снимка)

Навън трябва да останат и такива цветя като зимоустойчивата обичка, йонотерата, камбанките. Техните тревисти стъбла навярно ще загинат в студа, но подземните им органи ще преспят на топло в дълбоките сандъчета и напролет ще поникнат, за да зеленеят и цъфтят пак до дълбока есен.

(снимка)

Не бива да прибираме и сукулентите като оростахис и местните видове дебелец. Красиво съчетани, те ще бъдат чудесна украса на зимния балкон. За тях не е нужно и засаждане в по-дълбоки съдове - повечето растат в природата в съвсем плитки почви и кореновата им система може да издържи и на най-злата зима. Важно е само почвата да бъде съвсем суха.

(снимка)

В градината зимоустойчивите растения бикновено спят под топлата пелена на снега. Свободно растящите им в почвата корени също са запазени от студа. В ограниченото пространство на контейнера и сандъчето трябва да помним, че най-опасния враг на нашите растения е влагата. Тя, а не студът може да погуби спящите ни любимци. Ако снегът  ги затрупа, толкова по-добре - той е естественото им укритие. Иначе при очаквани много ниски температури ще трябва да ги покрием временно, докато времето се позатопли.

(снимка)

04.01.2016, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .

Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.