Начало › Растения › Любимци › › Цветето, което не вехне

Цветето, което не вехне

12.01.2018 | Коментари (0)

Когато иска да каже за някого, че е силен и издръжлив, нашият народ употребява израза "Кукуряк е!". Красивото цвете е станало символ на здраве и и силен дух, защото може да се види цъфнало по планинските склонове още посред зима, на фона на януарския сняг.

В Западна Европа от древни времена се е считало за изпитано средство срещу всякакви зли сили и магии, затова са го засаждали до самата къщна врата, за да предпазва дома.

Кукурякът (Helleborus) е тревисто многогодишно растение от  семейство Лютикови (Ranunculaceae). Той притежава късо и дебело, силно разклонено коренище с много твърди и здрави черни корени. Направо от него излизат на дълги дръжки твърдите кожести листа, които живеят цяла година, като презимуват, правят компания на младите цветове и едва след това се заменят от нови. При всичките около 15 вида кукуряци листата имат еднакъв облик - общото очертание на листната пластина е кръгло, почти до основата разсечено на 5 и повече части. Цветовете са едри - до 6-8 см в диаметър, наведени, събрани по 3-5 на върха на дълги цветоноси. Чашелистчетата са бели, розови, червени или както е при разпространения у нас вид ароматен кукуряк (Helleborus odorus) - жълто-зелени.

(снимка)

Процесът на  цъфтежа незабелязано преминава в процес на узряване на плодовете и затова никога няма да видим печалната картина на прецъфтял и увяхнал кукуряк. Просто чашелистчетата постепенно позеленяват, изчезват тичинките и нектарниците, а плодниците нарастват, като се превръщат в звездовиден сноп от плоски плодове.

Кукурякът е разпространен от Централна и Южна Европа до Кавказ, като най-голямо видово разнообразие се среща на Балканския полуостров.

Снежните рози

Един от най-популярните и красиви кукуряци е черният кукуряк (Helleborus niger), който расте в Южна Германия и Сърбия. Той има много едри снежнобели цветове, от външната страна с лек розов оттенък, който се увеличава с възрастта. За разлика от другите кукуряци, при които цветовете са наведени надолу, неговите са изправени. Листата са плътни, кожести, тъмнозелени, по време на цъфтежа, който е през март-април, изглеждат великолепно, след което постепенно отмират и се заменят от нови.

Култивира се още от Средновековието. В Германия съществува традиция за Рождество да се подарява цъфнал кукуряк в саксия или на букет. Немците го наричат снежна роза и вярват, че се е появил от сълзите на овчарче, което нямало какво да подари на младенеца Христос. Създадени са много разновидности и сортове с бели, розови и тъмночервени едри, до 11 см в диаметър, цветове.

Прочути със своята красота са и дивите и културни форми на кавказкия, ориенталския, корсиканския и други кукуряци. От тях се произвежда посадъчен и семенен материал в много цветопроизводителни фирми по света.

Кукурякът предпочита полусенчести места сред дървета и храсти, но добре расте и на не много плътна сянка, а също и на припечни места, ако се полива редовно.

(снимка)

Почвата, на която кукурякът ще се развива добре, трябва да е глинеста, дълбоко обработена и добре наторена с оборски тор. Реагира добре при внасянето на варовик, но почвената реакция трябва да е неутрална. Не бива да се допуска нито пресъхване, нито преовлажняване на почвата. На едно и също място кукурякът може да расте и да цъфти обилно десетки години.

Размножаването става чрез разделяне на коренището и чрез посев. Възрастните растения е добре да се разделят и пресажда или рано напролет, преди да е започнал растежът на корените, или късно през есента. Кукуряците по правило не обичат пресаждането и когато това стане, цяла година капризничат, растат слабо и често не цъфтят, но почти никога не загиват. Посаждането става в предварително подготвени дупки с дълбочина около 30 см, на разстояние 30-40 см една от друга. След това в течение на 15-20 дни трябва да се полива обилно.

Със семената може да се получи голямо количество нови растения, ако се засеят веднага след узряването - в края ня юни. През пролетта ще поникнат по-голямата част от тях, а останалите - през следващата година. Младите растения се пикират  на полусенчесто място в стадий 1-2 истински листа на разстояние 20 см. На постоянно място се засаждат след 3-4 години през август-септември. Обикновено получените от семе кукуряци зацъфтяват след 3-4 години, но има нови сортове, които може да цъфнат още на втората година.

(снимка)

Кукурякът е измежду най-честите обитатели на сенчестите части на алпинеумите и градините. С годините се образуват големи туфи, които дават по 50-60 цветни стъбла и красят градината от съвсем ранна пролет до късна есен и даже през зимата.

(снимка)

12.01.2018, Ани КИРИЛОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зелето - дебеланкото космополит
То е любима храна на много народи. Почти на всяка точка на земното кълбо, която човек обитава, ще се намери и вид зелева култура, която той отглежда. И това се дължи както на тяхното голямо разнообразие от форми, така и на пластичността им, позволяваща нагаждане към различните условия. Не на последно място те са полезни и вкусни.

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.