Начало › Растения › Любимци › › Цветето, което не вехне

Цветето, което не вехне

12.01.2018 | Коментари (0)

Когато иска да каже за някого, че е силен и издръжлив, нашият народ употребява израза "Кукуряк е!". Красивото цвете е станало символ на здраве и и силен дух, защото може да се види цъфнало по планинските склонове още посред зима, на фона на януарския сняг.

В Западна Европа от древни времена се е считало за изпитано средство срещу всякакви зли сили и магии, затова са го засаждали до самата къщна врата, за да предпазва дома.

Кукурякът (Helleborus) е тревисто многогодишно растение от  семейство Лютикови (Ranunculaceae). Той притежава късо и дебело, силно разклонено коренище с много твърди и здрави черни корени. Направо от него излизат на дълги дръжки твърдите кожести листа, които живеят цяла година, като презимуват, правят компания на младите цветове и едва след това се заменят от нови. При всичките около 15 вида кукуряци листата имат еднакъв облик - общото очертание на листната пластина е кръгло, почти до основата разсечено на 5 и повече части. Цветовете са едри - до 6-8 см в диаметър, наведени, събрани по 3-5 на върха на дълги цветоноси. Чашелистчетата са бели, розови, червени или както е при разпространения у нас вид ароматен кукуряк (Helleborus odorus) - жълто-зелени.

(снимка)

Процесът на  цъфтежа незабелязано преминава в процес на узряване на плодовете и затова никога няма да видим печалната картина на прецъфтял и увяхнал кукуряк. Просто чашелистчетата постепенно позеленяват, изчезват тичинките и нектарниците, а плодниците нарастват, като се превръщат в звездовиден сноп от плоски плодове.

Кукурякът е разпространен от Централна и Южна Европа до Кавказ, като най-голямо видово разнообразие се среща на Балканския полуостров.

Снежните рози

Един от най-популярните и красиви кукуряци е черният кукуряк (Helleborus niger), който расте в Южна Германия и Сърбия. Той има много едри снежнобели цветове, от външната страна с лек розов оттенък, който се увеличава с възрастта. За разлика от другите кукуряци, при които цветовете са наведени надолу, неговите са изправени. Листата са плътни, кожести, тъмнозелени, по време на цъфтежа, който е през март-април, изглеждат великолепно, след което постепенно отмират и се заменят от нови.

Култивира се още от Средновековието. В Германия съществува традиция за Рождество да се подарява цъфнал кукуряк в саксия или на букет. Немците го наричат снежна роза и вярват, че се е появил от сълзите на овчарче, което нямало какво да подари на младенеца Христос. Създадени са много разновидности и сортове с бели, розови и тъмночервени едри, до 11 см в диаметър, цветове.

Прочути със своята красота са и дивите и културни форми на кавказкия, ориенталския, корсиканския и други кукуряци. От тях се произвежда посадъчен и семенен материал в много цветопроизводителни фирми по света.

Кукурякът предпочита полусенчести места сред дървета и храсти, но добре расте и на не много плътна сянка, а също и на припечни места, ако се полива редовно.

(снимка)

Почвата, на която кукурякът ще се развива добре, трябва да е глинеста, дълбоко обработена и добре наторена с оборски тор. Реагира добре при внасянето на варовик, но почвената реакция трябва да е неутрална. Не бива да се допуска нито пресъхване, нито преовлажняване на почвата. На едно и също място кукурякът може да расте и да цъфти обилно десетки години.

Размножаването става чрез разделяне на коренището и чрез посев. Възрастните растения е добре да се разделят и пресажда или рано напролет, преди да е започнал растежът на корените, или късно през есента. Кукуряците по правило не обичат пресаждането и когато това стане, цяла година капризничат, растат слабо и често не цъфтят, но почти никога не загиват. Посаждането става в предварително подготвени дупки с дълбочина около 30 см, на разстояние 30-40 см една от друга. След това в течение на 15-20 дни трябва да се полива обилно.

Със семената може да се получи голямо количество нови растения, ако се засеят веднага след узряването - в края ня юни. През пролетта ще поникнат по-голямата част от тях, а останалите - през следващата година. Младите растения се пикират  на полусенчесто място в стадий 1-2 истински листа на разстояние 20 см. На постоянно място се засаждат след 3-4 години през август-септември. Обикновено получените от семе кукуряци зацъфтяват след 3-4 години, но има нови сортове, които може да цъфнат още на втората година.

(снимка)

Кукурякът е измежду най-честите обитатели на сенчестите части на алпинеумите и градините. С годините се образуват големи туфи, които дават по 50-60 цветни стъбла и красят градината от съвсем ранна пролет до късна есен и даже през зимата.

(снимка)

12.01.2018, Ани КИРИЛОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Шеги на природата
През зи­ма­та цве­тя­та и лис­то­пад­ни­те дър­ве­та и храс­ти спят дъл­бо­ко. Са­мо вечнозелените раз­вед­ря­ват от­дъх­ва­ща­та си гра­ди­на. Има обаче храб­ри рас­те­ния, ко­и­то в мра­за се об­сип­ват с цве­то­ве.