Начало › Растения › Любимци › › Ранункулус

Ранункулус

19.05.2014 | Коментари (0)

До неотдавна непознато в нашата градинарска практика, това цвете все по-убедително се утвърждава като хит на пролетта и все повече съпровожда пролетните поздравления между приятели и любими. Впечатляващо с вида и багрите си, то не идва да измести примулата, зюмбюлите и други ранни пролетни цветя, но настъпи ли март, ще се намери по цветарските магазини като достойно и предпочитано допълнение към вечно търсеното цветно разнообразие. Все повече и повече любители на красотата го отнасят в домовете си или в домовете на своите приятели, където за съжаление не след дълго завършва животът му. Причините се коренят в незнанието. Затова ще са полезни несъмнено някои практични съвети, съпроводени от описание на неговите особености, макар и накратко.

На български най му приляга името декоративно лютиче

Ранункулус е научното название на ботаническия род лютиче. Този род е твърде голям, има много видове, разпространени предимно в умерените области на Европа и Азия. Всички те са тревисти растения, някои едногодишни, а други многогодишни. У нас растат 34 вида лютичета. Първо още в ранна пролет впечатлява Ranunculus ficaria с жълтите си цветчета, поради което го наричаме често и жълтурче. Малко по-късно по ливадите цъфти ливадното лютиче (Ranunculus acer). Край блата, езера, бавно течащи и застояли води се среща водното лютиче (Ranunculus aquatilis). И паламарникът е лютиче. За градинарството интерес представлява видът персийско лютиче (Ranunculus аsiaticus), чиято родина е Югоизточна Европа и Мала Азия. От него са селекционирани различни сортове. Поради едрите и красиви цветове заслужава името си декоративно или градинско лютиче. Наричат го още персийска роза, а и с немалка доза хумор цветарите са го определили като "божур, скъсан на изпита за роза".

Щрихи от портрета му

Декоративното лютиче е многогодишно растение. На височина достига 30-50 см. Развива тънки цветоносни стъбла, като на едно стъбло може да се развият до 4 цвята. Цветовете според сорта са прости или кичести, различно обагрени, полусферични, с диаметър до 12-15 см. Красиви и интересни са и листата му, както впрочем, на всички лютичета - зелени, двойно или тройно насечени, със заоблени краища. От гледище на отглеждането му интерес представляват корените. Те са месести и грудковидни, заострени в края и служат като размножителен материал.

Персийската роза се отглежда като саксийно растение, като градинско в бордюри и групи и за добив на рязан цвят.

Малко от биологичната характеристика (снимка)

Това цвете е светлолюбиво. Когато се засажда в градината, на него трябва да се отделя добре огрявано от слънцето място или под рядката щарена сянка на високи дръвчета. Предпочита песъчливо-глинестите до глинести, богати на хранителни вещества почви. Независимо от това, подхранването му се отразява добре. Веднъж развило се, растението се подхранва с течен тор на калиева основа, а след като покаже цъфтежната пъпка, се подхранва допълнително на две седмици с калиеви торове. Добър цъфтеж (едри, здрави и интензивно обагрени цветове) се постига при ниски нощни температури (8-10°С), т. е. през зимно-пролетните месеци. Азиатското лютиче е определено растение на късия ден. То е и влаголюбиво растение. Особено важни са поливките по време на цъфтежа. Полива се постоянно, но винаги с умерено количество вода. необходимо е да се пази от преполиване, особено при ниски температури, за да се избегне заболяване от ботритис. При засушаване стъблата се огъват, падат и вече не се изправят. През лятото (в топлите месеци) поливките се намаляват.

Грудките проявяват известна студоустойчивост, но трябва да се вземат допълнителни мерки за опазването им от ниски температури. Най-сигурно е изваждането и съхранението им. Това се прави през август-септември. Съхраняват се в сух торф или сух пясък при стайна температура, без да се полива.

Великолепието на сортовете

От появата на първия ранункулусов сорт през 1580 г. досега са създадени много сортове. Невъзможно е, а и не е нужно да ги изброяваме, но не можем да не споменем Аколейд, който придоби огромна популярност. В последно време обаче на пазара обаче все по-убедително се налага френската серия сортове Миднайт, впечатляваща с голямото си разнообразие от багри и особено с биколорните и триколорните си цветове. Най-добрият генетично нисък саксиен сорт е Таджик, следван от Машше, с които се представя световноизвестната американска фирма "Голдсмит", предлагаща елитни семена от цветя. Маджик достига само 20 см височина, а диаметърът на цветовете му е 10-13 см. Машше израства по-висок и за да се изравни с Маджик, се третира при производствени условия с ретардант, който потиска растежа му.

На практика

Началото е семето. За саксийно отглеждания ранункулус подходящият момент на сеитба е периодът септември-октомври, за да настъпи цъфтежът през март-април. Растенията се отглеждат при температура през нощта по-ниска от 100С и не много висока през деня

Широко разпространеният метод на размножаване на ранункулуса е чрез кореновите грудки. За целта след продължителното им съхранение те се поставят за няколко часа във вода, за да набъбнат. Добре е във водата да се добави и фунгицид за предпазване от кореново гниене

Когато ще отглеждаме ранункулуса в саксия, дренираме дъното й и я напълваме с богата хранителна смеска. Нея можем да приготвим от градинска пръст и угнил органичен тор или компост с добавка на торф и речен пясък или перлит. В средата на саксията оформяме дупка

Грудките поставяме в оформения отвор със заострения край надолу. По същия начин се поставят и при отглеждането на ранункулуса в дворната градина, само че тогава се съблюдава разстоянието между отделните растения да е 10-15 см

В саксията грудките покриваме с хранителната смеска така, че над тях да се получи пласт от 2 сантиметра. Това е дълбочината на засаждането. В условията на дворната градина дълбочината трябва да е 5 сантиметра, което гарантира по-бавното просъхване в дълбочина.

19.05.2014, Тома ХРИСТОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Гладиолите
От стари времена гладиолите са символ на вярност и дружба. В древна Гърция използвали луковиците им като ценен хранителен продукт, а през Средновековието хората ги носели на гърдите си за амулет срещу зли сили. Днес съществуват огромно количество сортове, с които всеки градинар би могъл да се гордее.

Патлаждан
Не е познат диворастящ прародител на патладжана. Предполага се, че растението има индийски произход. Първите сведения за него са от 13 век, но в градините започва да се отглежда едва в края на 15 век. Това е времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи са пренесени в Европа след откриването на Америка.

Бадемът
Плодовете на бадема са богати на мазнини, белтъчини, минерални соли, витамини. В тях се съдържат почти всички елементи, необходими за нормалното развитие на човешкия организъм. Бадемовото масло е едно от най-скъпите и търсени растителни масла. Ядките имат профилактични и лечебни свойства и са много полезни за бременни жени.