Начало › Растения › Любимци › › Фаворитът на вертикалното озеленяване

Фаворитът на вертикалното озеленяване

02.05.2016 | Коментари (0)
 

Клематисът (Clematis) е многогодишна лиана от семейство Лютикови, изключително популярна заради ефектните си цветове и големите възможности, които дава за оформяне на пространството във височина. Той завладява градините в Европа още през ХVІ век, а дълго преди това е отглеждан в Япония. В резултат на активна селекция днес съществуват стотици сортове и форми клематиси. Цъфтежът е обилен и продължителен, от април при някои сортове до късна есен при други, а цветовете покриват почти всички багри от спектъра с огромно разнообразие на оттенъци. Оттенъците се променят в процеса на цъфтене, зависят от времето, почвата, климатичните условия и изложението. Колкото по-висока е температурата на въздуха и по-обилна светлината - толкова по-ярки са цветовете. Съществуват сортове със звездообразни, кръстовидни, дисковидни цветове.

(снимка) Едроцветните клематиси са заслужени фаворити, особено когато се търсят ефектни решения за вертикално озеленяване. Те превръщат в райско кътче дори обикновената беседка, тераса, ограда, украсяват стени, създават красиви цветни петна и са идеален елемент, а защо не и център за различни композиции. Бързорастящите сортове са подходящи за създаването в кратки срокове на зелени прегради, за отделяне на някой участък на градината или разчупване на голямо еднообразно пространство. Храстовидните сортове са идеален фон за другите цветя в градината. Разнообразните форми и багри позволяват да се правят най-различни съчетания.

За да ви радват клематисите във вашата градина с цялата си красота, трябва да познавате някои техни особености. Те са светлолюбиви растения и най-добре се развиват на слънчеви места, но почвата около корените не бива да се прегрява. Най-добре е растението да се намира на слънце, а основата му - на сянка. За целта може да посадите ниски летни цветя около тях. Не понасят задържане на вода в почвата и преполиване. Силният вятър също пречи на клематисите - чупи и оплита клончетата, поврежда цветовете, влияе зле на развитието на растенията. Най-доброто изложение, което можете да изберете, е източното, а най-неподходящото - северното.

Клематисът се сади през пролетта - в края на април-началото на май, или през ранна есен. Могат да се посадят растения, получени при разделяне на голям храст, двегодишни вкоренени клончета, отводи. За да сте сигурни, че ще се прихване, корените трябва да са здрави, добре развити, дължината им  да е не по-малко от 30 см.

(снимка)

След засаждане две-три години растението развива кореновата си система и едва след това започва да цъфти обилно. Ако подберете добре мястото на засаждане, ще му се радвате 20-30 години. Клематисът не се нуждае от особени грижи, необходимо му е подхранване от време на време и подрязване в ранна пролет или през есента.

Клематисът през зимата

Клематисите са сравнително студоустойчиви растения и обикновено при нашите условия зимуват без проблеми. Основната опасност за тях през зимата и през ранна пролет не е студът, а преовлажняването на почвата. При положителни температури през деня и отрицателни нощем образуващият се лед може да повреди корените и стеблото. Ето защо най-важното е да предпазим клематиса от задържане на вода около него. За да го избегнете, насипете около растението една-две кофи сух торф или смес от тор и листовка, така че да се образува хълмче. Създайте условия водата да се оттича добре. През пролетта просто ще изгребете хълмчето.

Важно - насипвайте предпазващите материали само след като почвата е замръзнала на дълбочина 3-5 см, иначе ще навредите на растението повече, отколкото ще помогнете.

 

 

(снимка)

02.05.2016, Яна ЙОРДАНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.

Универсалният чимшир
В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Златните слънца на есента
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Определено може да се каже, че компактни, самостоятелни дюлеви насаждения засега у нас няма. Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.