Начало › Растения › Съветник › Цветя › › Зимният сън на сакъзчето - на светло и прохладно

Зимният сън на сакъзчето - на светло и прохладно

04.11.2015 | Коментари (0)

 

Ако харесвате обсипаните с цветове ампелни растения, които цяло лято и чак до късна есен украсяват терасите, несъмнено си струва да отглеждате един или няколко от многобройните сортове сакъзчета, предлагащи се в търговската мрежа. Това непретенциозно цвете е добре познато, но определено не омръзва и не изглежда банално. Ако се грижите за него правилно, ще ви се отблагодари с  водопади от цветове и ще придаде красота и стил на балкона или градината ви.

Сакъзчето (Pelargonium peltatum) е многогодишно полухрастовидно растение от семейство Гераниеви. Родината му е южна Африка. Стеблата му са пълзящи, листата - месести, цветовете са прости, събрани в съцветия на дълги дръжки. Багрите включват всевъзможни нюанси на розовото, червеното, лилавото, съществуват бели и дори двуцветни сакъзчета.  Лесното отглеждане, продължителният и обилен цъфтеж го правят изключително популярно. То е светлолюбиво, понася добре преките слънчеви лъчи и е идеална украса за южни балкони, добре се развива и при източно и западно изложение. Идеално изглежда в окачени саксии, в сандъчета на перваза на балкона, а при повече фантазия и желание с негова помощ можете да получите много ефектни композиции или дори живи цветни скулптури - достатъчно е да го засадите до опора с желаната форма, на която да се опират клонките му. Нуждае се от редовно поливане, но без задържане на вода в почвата. По-лесно понася недостиг на влага, отколкото преовлажняване. Не е взискателно към почвата, най-добре е да се използва готова смес за саксийни цветя. За да цъфти обилно, се нуждае от подхранване от пролетта до есента. Използвайте разтворим тор за цъфтящи растния веднъж седмично в указаната на опаковката доза.

(снимка)

Сакъзчето обикновено зимува успешно в домашни условия. За да го подготвите за студения сезон, съкратете много дългите клончета, засъхналите и пожълтелите премахнете.

През зимата можете да го отглеждате на светло в стаята, като ограничите поливането, но ако имате възможност, най-добре е да го пренесете в помещение с температура около 4-6ºС и достатъчно светлина. Важно е в този период да поливате много оскъдно, само при пълно просъхване на почвата. През февруари-март се пресажда, като старата пръст се отстранява, но без да се повреждат корените. Не използвайте много големи саксии, защото тогава ще нарастват корените и листната маса и растението ще цъфти по-малко или по-късно. Обикновено сакъзчетата се изтеглят на височина през зимата, така че напролет се налага да се подрежат. След това се преместват в по-топло (16-20ºС), светло помещение, а след като премине опасността от застудявания, се изнасят на открито.

Размножаването на сакъзчето е лесно. Вземете чепки, които имат 3-4 листа. Разрежете на кръст основата на чепката на дълбочина 2-3 мм и поставете във влажна пръст. Не преполивайте, но и не допускайте пресушаване. Оптималната температура е около 20ºС. Най-удачното време да размножавате е през ранната пролет или в края на лятото. Еднократното прищипване на младите растения помага да израснат добре разклонени.

(снимка)

 

04.11.2015, Яна ЙОРДАНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Кактусови неволи
Любителите на кактуси, които тепърва започват да създават колекцията си, се радват на бързия растеж и яркозеления цвят на своите питомци, на обилието от детки. В действителност това обикновено се дължи на прекомерно поливане и много хранителна почва. При тези условия растенията се деформират, а корените им загниват.

Нарцисите – огледалото, в което се оглежда пиродата
Много цветя се свързват с любовта, но само едно от тях свързваме със самовлюбването и самовглъбеността - нарцисът. Според добре позната древногръцка легенда синът на речния бог Кефис и нимфата Лириопи бил толкова красив, че запленен от собственото си отражение в чистата речна вода, понечил да го целуне и паднал, и се удавил в реката.

Фаворитите на пролетта
Лалето (Tulipa) е тревисто луковично многогодишно растение от семейство Лилиецветни. Неговата родина са степите, песъчливите и каменисти планински райони на средна Азия и Балканския полуостров. По-голямата част от съществуващите 140 вида диворастящи лалета произлизат иманно от там. И до днес се срещат в естествената си среда в Иран, Турция, северна Индия, Казахстан, Беларус, някои райони на Русия, а също и у нас.