Начало › Градини › Световни градини › › Клептуза – паркът на който главният архитект е природата

Клептуза – паркът на който главният архитект е природата

11.08.2009 | Коментари (0)

Има едно място във Велинград, което всеки госетенин посещава. Заради него идват от далечни места в града с най-многото минерални извори. Това е Клептуза - истинско чудо на природата, облагородено от човека и превърнато в емблема на града. Какво представлява Клептуза? За едни това е естествен извор с огромен дебит, за други - красиво езеро, за трети - парк, за четвърти - великолепна гора и планински маршрути. И всички са прави. Ако перефразираме популярния израз от евангелието на апостол Йоан, трябва да признаем, че в началото е изворът.

Изворът

Клептуза е един от най-големите карстови извори не само в България, но и на Балканския полуостров. От подобен мащаб са Девненските извори и изворът Глава Панега, които са с постоянен дебит. За разлика от тях дебитът на Клептуза е силно променлив - в дадени периоди той бълва над 1000 л в секунда, в други водата намалява до 270 л в секунда. Подземната вода, която се движи по неведоми пътища в скални пукнатини, канали, каверни и пещери в карстов район, където преобладава мраморът, излиза на повърхността от три места в разсед, в който лежи коритото на Чепинска река. Изворът се подхранва от реките Чукура, Хремщица и Лепеница. На 18 км от тук е пещерата Лепеница, дълга 1525 метра - двуетажна, с подземна река и езера, вероятно свързани с Клептуза.

Името на извора са дали още древните гърци. То идва от думата "клептос", която означава "укривам, крада" и дава вярна представа за огромното количество вода, скрито под земята. Водата е бистра и студена (около 8 - 9 0С), сравнително твърда. Тя е отлична за пиене и част от нея е каптирана и се използва за водоснабдяване. Буйните потоци, които се спускат по камъните, пълнят две изкуствени езера и оттам изтичат в Чепинска река.

Под закрилата на закона

През 1966 г. районът около карстовия извор Клептуза с площ 412 хектара е обявен за защитена природна местност. Тя носи същто име. Списъкът на растителните видове в нея наброява 285, от които 260 лечебни растения. Основен дървесен вид в лесопарка са естествените насаждения от черен бор (Pinus laricio) на възраст 100 - 160 години. Тъмнозелената разперена чадъровидна форма на короните им придава екзотичен вид. Освен тях в местността има над 50 дървесни, храстови и многогодишни видове - редки, застрашени, балкански ендемити. Може да видите жешля (Acer heldreichii), воден габър (Ostria carpinifolia), брекина (Sorbus torminalis), ирга (Amelanchier vulgaris), целолистен котонеастер (Cotoneaster vulgaris), мукина (Sorbus aria), змийско мляко (Chelidonium maius), смрадлика (Cotynus coggigria), шлемов салеп (Orchis militaris), петров кръст (Lilium martagon), родопска теменуга (Viola rhodopaea), поречолистен лопен (Verbascum roripifolium), крумово великденче (Veronica chamaedryc) и др. Животинският и птичият свят са представени от сърни, елени, диви свине, зайци, кълвачи, сойки, гълъби, гривек. Въпреки че в района липсва нагледна информация за местните забележителности и атрактивни туристически маршрути (у нас все още не сме се научили да привличаме туристи), може да ги откриете с повече ентусиазъм. На територията на защитената местност Клептуза освен езерото Клептуза и парка около него са параклисът "Св. Илия" в местността Маркови скали, разположен близо до тракийско култово светилище, почитано през 7 - 4 в. пр. Хр. от племето беси, обитавали тези земи, и връх Клептуза. Едно от най-любопитните места, все още недостатъчно популяризирано, е т. нар. Велинградски меридиан, където се пресичат 24 паралел и 42 меридиан.

Малко история

До 1932 г водите на извора, буйни и клокочещи, са се вливали свободно в Чепинската река. На мястото на двете езера е имало мочурлива поляна, а под нея - леглото на реката. Въпреки това изворът е бил притегателно място за жителите и гостите на зараждащия се курорт Баня Чепино. Край него е имало малък дъсчен бюфет, където се предлагала скара и напитки.

Според местни краеведи идеята за създаването на изкуствено езеро, което да събере водите на карстовия извор, принадлежи на големия български скулптор Андрей Николов. В началото на 20 век всяко лято той летувал в курортното село, днешния квартал Чепино. Талантливият творец оценил красотата на местността и възможностите за създаване на атрактивен туристически обект с водна площ, който да се превърне в място за развлечение и почивка. Идеята му, първоначално отхвърлена като утопична, постепенно се възприема от местната управа и арендаторите на заведението край извора. През 1937 г езерото, изградено с доброволен труд на местните жители и с материали, отпуснати от общината, вече е факт. Още същата година е насадена растителност, която поставя началото на парковата площ - 15 иглолистни, 20 широколистни и 100 различни храсти. Вероятно това са били обикновен смърч, черна елша и плачеща върба. През 1950 г дървените траверси, които ограждали бреговете на горното езеро, са заменени с каменен зид. Оформени са алеи, стълби, площадки за наблюдение.

ПАРКЪТ КЛЕПТУЗА

Днес общата площ на парк "Клептуза" е 1025 хектара. Паркообразуващ елемент, който определя организацията на растителността и алейната мрежа, са двете езера с обща площ 12,520 дка. Ако предпочитате разходка из парка, може да направите пълен кръг около езерата и да се разходите по сенчестите алеи, минавайки по мостовете над Чепинската река.

При последната паспортизация на растителността в парка от 2005 г са записани 177 дървета. Иглолистните са представени от гинко, няколко източни туи и обикновен смърч. Представители на широколистните са основно плачеща върба, черна елша, бреза, липа, западен чинар, каталпа, американски ясен, обикновен бук.

Едни от най-ценните дървета в парка от създаването му до днес са двете гинко билоба (Ginkgo biloba). Не пропускайте да им се полюбувате. Това е наистина уникален реликтен вид, който се среща на много места в Япония и Китай, особено край храмовете, но у нас е паркова рядкост. Според класификаторите на ботаниката гинкото е „живо изкопаемо". То е живяло преди 125 милиона години, когато динозаврите тъпчели планетата. Достигнало е до нас благодарение на необикновената си издържливост. Двете дървета в парка Клептуза цъфтят през май, а през октомври върху клоните узряват семената им - костилка с яйцевидна форма, с външна яркожълта месеста обвивка.

Велинградският меридиан

На територията на защитената местност Клептуза се намира географска забележителност, която е емблематична не само за Велинград, но и за България. Това е пресечната точка на 24 меридиан и 42 паралел. Според известния ландшафтен архитект проф. Георги Пухалев  „у нас няма друга точка от този ранг, това е най-важната пресечна точка в България с научно и културно-историческо значение". Такива "планетарни" точки, в които се пресичат паралел и меридиан, разположени във или близо до населено място са рядкост в световен мащаб. Прочутите меридиани (които обаче не се пресичат с паралел) - Гринуичкият в Лондон и Парижкият в Париж, са отбелязани подобаващо и отдавна са част от туристическите маршрути в градовете.

Мястото на българската забележителност е идентифицирано с точност. Намира се на час път източно по посока на билото, над карстовия извор Клептуза, в местността „Маркови скали". Засега тя е обозначена със скромна табела в син цвят. Амбициозната програма на общината за популяризиране на уникалната забележителност, изграждането на атрактивен туристически маршрут до мястото, направата на ландшафтен проект и архитектурно обозначаване на мястото, е подкрепена от Лесотехническия Университет София, Информационният център за малък и среден бизнес Велинград и туристическите дружества в града.

11.08.2009, ландш. арх. Невена ФЕНДРИНА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Градините на замъка Повис
Много епохи си дават среща в уелския замък Повис. Разположен в среден Уелс, близо до град Уелшпул, замъкът е типичен представител на внушителна средновековна крепост, която е съумяла да оцелее до наши дни през превратностите на времето. Това, което прави замъкът Повис забележителен, е неговата...

Шефилд парк – единство на традиции и нови идеи
Величествени дървета, ефектни храсти, ярки багри, оглеждащи се във водната повърхност – този парк е забележителен резултат на талантливо планиране, последвано от векове старателна поддръжка - изцяло в духа на Англия.

Градините на имението Чатсуърт
Чатсуърт е сред любимите исторически имения във Великобритания. Годишно то е посещавано от над 300 000 туристи и любители на спокойната естествена паркова среда. Разположено в прекрасна местност в Дербишър, в рамките на националния парк Пий, имението е собственост на дука и дукесата на Девършир и е най-голямото частно имение в Англия.