Начало › Растения › Любимци › › Азалеята

Азалеята

01.01.2018 | Коментари (0)

Осо­бе­но мяс­то сред цъфтящите през зимата растения за­е­ма азале­я­та (Azalea Rhododendron) по­ра­ди сво­и­те из­к­лючител­но де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва. Тя про­из­хож­да от влаж­ни­те пла­ни­ни на Югоизточна Азия. За ро­до­начал­ник на оран­же­рий­на­та аза­лея се счита Rhododendron simsii, сем. Ericaceae, вечно­зе­лен, сил­но­ цъф­тящ храст с ви­сочина 1-3 м. При­ма­ме­ни от кра­со­та­та на то­ва рас­те­ние, мно­го лю­би­те­ли се опит­ват да го от­г­леж­дат и у до­ма, но мал­ко от тях мо­гат да се пох­ва­лят с ус­пех. Обик­но­ве­но, прене­се­на при до­маш­ни ус­ло­вия, аза­ле­я­та, а и мно­го дру­ги сак­сий­ни цве­тя, не след дъл­го за­ги­ват.

Къ­де се кри­ят причини­те за нес­по­лу­ки­те?

  (снимка) Те тряб­ва да се тър­сят в раз­лични­те ус­ло­вия на от­г­леж­да­не. По-го­ля­ма част от пред­ла­га­ни­те на па­за­ра сак­сий­ни цве­тя се дос­та­вят от оран­же­ри­и­те на Хо­лан­дия, Фран­ция, Гер­ма­ния или дру­ги стра­ни. Ус­ло­ви­я­та на от­г­леж­да­не в оран­же­ри­и­те се ха­рак­те­ри­зи­рат със стро­го ре­гу­ли­ра­ни топ­ли­на, свет­ли­на и хра­не­не. У до­ма аза­лея­та по­па­да в съв­сем раз­лични ус­ло­вия и рас­те­ни­е­то пре­жи­вя­ва стрес. Въп­ре­ки ко­рен­но раз­лични­те до­маш­ни ус­ло­вия, мо­же да разчита­ме на ус­пех, ако спаз­ва­ме ня­кои пра­ви­ла.

За по-доб­ро­то ак­ли­ма­ти­зи­ра­не най-нап­ред тряб­ва да се пос­та­ра­ем да от­г­леж­да­ме рас­те­ни­я­та в ус­ло­вия, близ­ки до оран­же­рий­ни­те. Же­ла­тел­но е рас­те­ни­я­та да се пос­та­вят при оп­ти­мал­ни за тях свет­ли­на и топ­ли­на и да им се оси­гу­ри пра­вил­но по­ли­ва­не и под­х­ран­ва­не. Тряб­ва де се знае, че аза­ле­я­та обича по-прох­ла­ден кли­мат (око­ло 15оС) и ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха. Са­мо по вре­ме на цъф­теж тем­пе­ра­ту­ра­та се по­ви­ша­ва на 18-20оС. Ето за­що ста­и­те с пар­но отоп­ле­ние, къ­де­то тем­пе­ра­ту­ра­та е ви­со­ка, а въз­ду­хът е сух, не са под­хо­дя­щи за нея. Ако все пак ня­ма­те друг из­бор и се на­ла­га да я от­г­леж­да­те при та­ки­ва ус­ло­вия, то­га­ва е не­об­хо­ди­мо по-чес­то оро­ся­ва­не на лис­та­та и под­дър­жа­не на оп­ти­мал­на вла­га на почва­та. По вре­ме на цъф­те­жа оро­ся­ва­не­то тряб­ва да бъ­де мно­го вни­ма­тел­но, по въз­мож­ност са­мо на лис­та­та и мно­го фи­но, тъй ка­то при ня­кои сор­то­ве во­да­та причиня­ва пет­на по цве­то­ве­те.

Ключът на ус­пе­ха

 За нор­мал­но­то раз­ви­тие и оби­лен цъф­теж аза­ле­я­та се нуж­дае от ви­со­ка влаж­ност на въз­ду­ха и почва­та, 4-6 сед­ми­ци пре­ди цъф­теж да се под­дър­жа тем­пе­ра­ту­ра 10-15оС, доб­ро ос­вет­ле­ние и ре­дов­но под­х­ран­ва­не. С мал­ко по­вече вни­ма­ние и гри­жи все­ки лю­би­тел цве­тар мо­же да се рад­ва на из­к­лючител­на­та кра­со­та на аза­лея­та в своя дом.

 

Обича вла­га­та, но не пре­ка­ля­вай­те с по­ли­ва­не­то

 Обър­не­те по-го­ля­мо вни­ма­ние на суб­с­т­ра­та, в кой­то е за­са­де­но рас­те­ни­е­то. Обик­но­ве­но то­ва е тор­фе­на смес, ко­я­то пог­лъ­ща мно­го доб­ре и за­паз­ва вла­га­та. Не­об­хо­ди­ми са ре­дов­ни по­лив­ки, но не мно­го обил­ни, за да не се пре­ов­лаж­ня­ва почва­та. Мок­ра­та почва чес­то е причина за заг­н­ви­ва­не на ко­ре­ни­те. Вед­нъж пре­су­ше­на, тор­фе­на­та смес мно­го труд­но въз­с­та­но­вя­ва влаж­ност­та си. В та­ки­ва случаи обик­но­ве­но­то по­ли­ва­не не да­ва ре­зул­тат, тъй ка­то во­да­та се пре­цеж­да бър­зо и не се по­е­ма от тор­фа. В то­зи случай е не­об­хо­ди­мо да пос­та­ви­те сак­си­я­та в друг съд с во­да, до­ка­то и по­вър­х­нос­т­ни­ят слой по­е­ме вла­га­та.

Вни­ма­ние!

Ка­то вла­го­лю­би­во рас­те­ние, не­об­хо­ди­мо е аза­ле­я­та чес­то да се по­ли­ва. Пра­ве­те то­ва ви­на­ги от гор­ния край на сак­си­я­та. Гру­ба греш­ка се до­пу­ска, ко­га­то ня­кои лю­би­те­ли прак­ти­ку­ват по­ли­ва­не чрез на­пъл­ва­не с во­да на под­лож­ка­та. В то­зи случай суб­с­т­ра­тът се на­си­ща с во­да, въз­ду­хът в не­го се из­т­лас­к­ва и ко­ре­ни­те на рас­те­ни­е­то се за­ду­ша­ват. Сим­п­то­ми­те за то­ва са по­жъл­те­ли лис­та, по­я­ва на пет­на по тях, за­вях­ва­не и нак­рая опад­а­не.

Аза­ли­я­та обича ле­ко ки­се­ла сре­да. Ето за­що е доб­ре во­да­та за по­ли­ва­не да бъ­де с рН 4,5-5,5. То­ва мо­же да се пос­тиг­не чрез раз­т­ва­ря­не на 0,3 -0,4 г / 1 л во­да на ли­мо­но­ва или ас­кор­би­но­ва ки­се­ли­на, но не по­вече от 1-2 пъ­ти в ме­се­ца.

 

Рас­те­ни­я­та имат нуж­да от до­пъл­ни­тел­но под­х­ран­ва­не

  (снимка) Друг факт, на кой­то тряб­ва да се обър­не вни­ма­ние, е хра­ни­тел­ни­ят ре­жим. Тор­фът, в кой­то са за­са­де­ни рас­те­ни­я­та, е бе­ден на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Пре­ди из­на­ся­не­то им на па­за­ра те са по­ли­ва­ни със спе­ци­ал­ни хра­ни­тел­ни раз­т­во­ри, бла­го­да­ре­ние на ко­и­то имат та­къв ху­бав и прив­ле­ка­те­лен вид. По­ли­ва­не­то с обик­но­ве­на во­да при до­маш­ни ус­ло­вия не е дос­та­тъчно и е не­об­хо­ди­мо до­пъл­ни­тел­но под­х­ран­ва­не. Мо­же да се из­пол­з­ват пред­ла­ган­ите в цве­тар­с­ки­те ма­га­зи­ни хра­ни­тел­ни раз­т­во­ри. През ля­то­то е доб­ре да се из­пол­з­ва раз­т­вор от ка­ли­ев фос­фат, кой­то не са­мо под­х­ран­ва рас­те­ни­я­та, но и под­дър­жа ки­се­ла сре­да­та на пос­то­ян­но ни­во.

Ко­га­то сак­си­я­та й ста­не тяс­на

Пре­саж­да­не­то на аза­лея­та се из­вър­ш­ва след пре­цъф­тя­ва­не. Доб­ре е да се из­пол­з­ват го­то­ви тор­фе­ни смес­ки. Но­ви­ят съд не тряб­ва да е по-ши­рок от 1-2 см от пре­диш­ния. Тъй ка­то аза­ле­я­та раз­ви­ва по­вър­х­нос­т­на ко­ре­но­ва сис­те­ма, за нея са под­хо­дя­щи по-плит­ки, но ши­ро­ки съ­до­ве. При прех­вър­л­яне­то в но­вия съд не се от­с­т­ра­ня­ва ста­ра­та почва и не се сък­ра­ща­ват ко­ре­ни­те. След пресаж­да­не­то се из­вър­ш­ва ле­ка ре­зит­ба, ка­то се сък­ра­ща­ват пре­цъф­те­ли­те клон­ки. По то­зи начин се пре­диз­вик­ва по­я­ва­та на но­ви клон­ки, по вър­хо­ве­те на ко­и­то се об­ра­зу­ват но­ви­те цвет­ни пъп­ки.

Те­зи, ко­и­то имат двор­ни или вил­ни мес­та, мо­гат нап­ро­лет да пре­са­дят аза­ле­я­та на­вън, но на по­лу­сян­ка, и да под­дър­жат оп­ти­мал­на влаж­ност на почва­та. Ал­кал­ни­те (ва­ро­ви­ти­те) почви обаче не са под­хо­дя­щи за нея. През го­ре­щи­те дни се на­ла­га не­кол­кок­рат­но оро­ся­ва­не на лис­та­та. А ко­га­то нас­тъ­пи есен­та, от­но­во се за­саж­да в сак­сия и се при­би­ра у до­ма.

 

  (снимка)

01.01.2018, д-р Кирил СЛАВОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .