Начало › Растения › Любимци › › Облепихата

Облепихата

23.11.2007 | Коментари (0)

Об­ле­пи­ха­та е из­вес­т­на още ка­то ра­кит­ник или си­бир­с­ки ана­нас. Тя при­над­ле­жи към сем. Elaeagnaceceae.  Из­вес­т­ни са три ви­да - с най-цен­ни сто­пан­с­ки качес­т­ва е Hippophae rham­no­ides. В ди­во със­то­я­ние об­ле­пи­ха­та рас­те в Азия,  Ев­ро­па и пре­ди всичко в Мон­го­лия, Си­бир, Ал­тай, Кав­каз, При­бал­ти­ка, Тур­ция. У нас ес­тес­т­ве­ни на­хо­ди­ща има край Вар­на  и пог­ра­нични­те ра­йо­ни с Тур­ция.

 

 

 Из­дър­жа на студ, но ис­ка свет­ли­на

Об­ле­пи­ха­та по­на­ся от­ри­ца­тел­ни­те зим­ни тем­пе­ра­ту­ри дос­та доб­ре. Свет­ло­лю­би­ва е и срав­ни­тел­но вла­го­лю­би­ва кул­ту­ра. За­то­ва е доб­ре да се от­г­леж­да там, къ­де­то мо­же да се по­ли­ва. Най-доб­ре рас­те и се раз­ви­ва на срав­ни­тел­но ле­ки, про­вет­ри­ви, със слаба ки­се­линност почви.

Раз­м­но­жа­ва се със се­ме­на, чрез из­дън­ки, при­саж­да­не и вко­ре­ня­ва­не на зе­ле­ни и зре­ли рез­ни­ци. Раз­м­но­жа­ва­не­то чрез се­ме­на се пра­ви през есента или про­лет­та. Есен­но­то за­саж­да­не се из­вър­ш­ва с нес­т­ра­ти­фи­ци­ра­ни се­ме­на, пре­ди да нас­тъ­пи трай­но­то зас­ту­дя­ва­не. Про­лет­но­то е са­мо със стра­ти­фи­ци­ра­ни. Се­ме­на­та се стра­ти­фи­ци­рат при тем­пе­ра­ту­ра 2-3°С, във вла­жен речен пя­сък в про­дъл­же­ние на един ме­сец. След то­ва се за­саж­дат на ле­хи на дъл­бочина око­ло 1-2 см. Раз­м­но­жа­ва­не­то от из­дън­ки и вко­ре­ня­ва­не на зе­ле­ни рез­ни­ци е мно­го раз­п­рос­т­ра­не­но у нас. Но тряб­ва пред­ва­ри­тел­но рез­ни­ци­те да се об­ра­бот­ват с рас­теж­ни ре­гу­ла­то­ри.

Издън­ките се за­саж­дат вът­ре в ре­до­ве­те на 2,0-2,5 м, а меж­ду ре­довете се ос­та­вят 3,0-3,5 м. Спаз­ва се съ­от­но­ше­ни­е­то: на 5-6 жен­с­ки рас­те­ния ед­но мъж­ко. Ако се из­пол­з­ва по­са­дъчен ма­те­ри­ал, по­лучен от се­ме­на, се сади гъс­то - 0.8 - 1.0 м в ре­да. Та­ка пос­ле ще се пре­мах­нат из­лиш­ни­те мъж­ки рас­те­ния.

 

Ин­те­ре­сът към то­ва рас­те­ние се уве­личи осо­бе­но през пос­лед­ни­те две де­се­ти­ле­тия, ко­га­то бе­ше ус­та­но­ве­но, че пло­до­ве­те му са цен­на по­ли­ви­та­мин­на су­ро­ви­на. Те съ­дър­жат до 5% об­ле­пи­хо­во мас­ло. Мно­го са бо­га­ти на ас­кор­би­но­ва ки­се­ли­на, ко­я­то в раз­лични­те сор­то­ве и фор­ми се ко­ле­бае от 66 до 300мг/%. Вита­мин Е, К, Р, мал­ки ко­личес­т­ва от ви­та­ми­ни­те В1, В2, В9, ка­ро­тин съ­дър­жат об­ле­пи­хо­ви­те пло­до­ве. В тях има и 15 мик­ро­е­ле­мен­та, сред ко­и­то же­ля­зо, ман­ган, маг­не­зий, бор, алу­ми­ний, си­ли­ций и ти­тан.

С об­ле­пи­хо­во­то мас­ло се ле­ку­ват язва, из­га­ря­ния, не­за­рас­т­ва­щи ра­ни, ра­ди­о­ак­тив­ни об­лъчва­ния, ня­кои ги­не­ко­ло­гични за­бо­ля­ва­ния, три­хо­ма, рев­ма­тични за­бо­ля­ва­ния, ко­со­пад, ане­мии.

За на­ша­та стра­на то­ва е съв­сем но­во рас­те­ние, ко­е­то за­почна да се от­г­леж­да през пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни.

 

 

 Пред­почита­ни­те

От най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те у нас сор­то­ве ин­те­рес пред­с­тав­ля­ват Дар Ка­ту­ни, Ви­та­мин­ная, Мас­личная, Но­вость Ал­та - те са без шипчета. От ед­но рас­те­ние об­ле­пиха се по­лучават по 8-10 кг, а ко­га­то то е в мно­го доб­ро здрав­но със­то­я­ние и за не­го са по­ла­га­ни вни­ма­тел­ни гри­жи, мо­же да да­де и 15 кг плод.

Об­ле­пи­ха­та е храст, в за­ви­си­мост от сор­та, ра­йо­на и начина на от­г­леж­да­не дос­ти­га от 3 до 5 м. Об­ра­зу­ва из­дън­ки, ко­и­то сил­но се раз­к­ло­ня­ват и имат мно­гоб­рой­ни къ­си клон­ки, при по­вечето сор­то­ве за­вър­ш­ва­щи с тън­ки и дъл­ги ши­по­ве. Ле­то­рас­ти­те са среб­рис­то-си­ви, а клон­ки­те и кло­ни­те ръж­ди­во­-ка­фя­ви до ма­то­вочер­ни.

Лис­та­та са про­дъл­го­ва­ти, с къ­си дръж­ки, от гор­на­та стра­на зе­ле­ни, а от дол­на­та среб­рис­то-зе­ле­ни­ка­ви. Рас­те­ни­е­то е раз­дел­но по­ло­во и дву­дом­но, т.е. има мъж­ки и жен­с­ки фор­ми. Дока­то за­почнат да раж­дат обаче не мо­гат да се раз­поз­на­ят. Цвет­ни­те пъп­ки се за­ла­гат са­мо по ед­но­го­диш­ни­те при­рас­ти на клон­ки­те. Те­зи пъп­ки при жен­с­ки­те рас­те­ния са по-дреб­ни, от­кол­ко­то при мъж­ки­те. Ос­вен то­ва са ле­ко удъл­же­ни, до­ка­то при мъж­ки­те пъп­ки­те са по-ед­ри и за­об­ле­ни.

Цве­то­ве­те не прив­личат пчели­те и ня­мат де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва. Не­за­ви­си­мо от то­ва об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но. Сред­но­то тег­ло на един плод е от 0.50 до 0.70 г. При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.

У нас за­почват да зре­ят от начало­то до края на ав­густ. Бър­зо омек­ват за ня­кол­ко дни още на дърве­та­та и чак то­га­ва се бе­рат.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е плитка. Ске­лет­ни­те ко­ре­ни на­по­до­бя­ват вър­ви и мо­гат да дос­тиг­нат дъл­жи­на 5-8 м, раз­по­ло­же­ни са хо­ри­зон­тал­но. По ко­ре­ни­те се об­ра­зу­ват мно­го груд­ки, по­доб­ни на бо­бо­ви­те рас­те­ния. През пър­ва­та го­ди­на от за­саж­да­не­то рас­те­ни­я­та се раз­ви­ват сла­бо, за­що­то още не са се об­ра­зу­ва­ли дос­та­тъчно груд­ки по ко­ре­ни­те. D

 За­дъл­жи­тел­но

Ко­га­то об­ле­пи­ха­та се от­г­леж­да ка­то храст, вся­ка го­ди­на се из­ряз­ват из­лиш­ни­те ед­но­го­диш­ни но­ви из­дън­ки и раз­к­ло­не­ния в ос­но­ва­та на стъб­ла­та. Пре­мах­ват се съ­що кон­ку­рен­ти­те на про­дъл­жи­те­ли­те на стъб­ла­та и раз­к­ло­не­ни­я­та им. Ре­дов­но се из­ряз­ват сгъс­тя­ва­щи­те и за­съх­ва­щи­те раз­к­ло­не­ния и клон­ки, а съ­що и зас­та­ря­ва­щи­те.

За да се фор­ми­ра дръвче, през пър­ви­те 4-5 го­ди­ни се пре­мах­ват са­мо из­лиш­ни­те неп­ра­вил­но раз­по­ло­же­ни и па­ра­лел­ни  кло­ни.

 

 


23.11.2007, д-р Елена ЦОЛОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Те първи посрещат пролетта
Те са трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове. Ранните пролетни цветя идват с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина.

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар. 

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар.