Начало › Растения › Любимци › › Облепихата

Облепихата

23.11.2007 | Коментари (0)

Об­ле­пи­ха­та е из­вес­т­на още ка­то ра­кит­ник или си­бир­с­ки ана­нас. Тя при­над­ле­жи към сем. Elaeagnaceceae.  Из­вес­т­ни са три ви­да - с най-цен­ни сто­пан­с­ки качес­т­ва е Hippophae rham­no­ides. В ди­во със­то­я­ние об­ле­пи­ха­та рас­те в Азия,  Ев­ро­па и пре­ди всичко в Мон­го­лия, Си­бир, Ал­тай, Кав­каз, При­бал­ти­ка, Тур­ция. У нас ес­тес­т­ве­ни на­хо­ди­ща има край Вар­на  и пог­ра­нични­те ра­йо­ни с Тур­ция.

 

 

 Из­дър­жа на студ, но ис­ка свет­ли­на

Об­ле­пи­ха­та по­на­ся от­ри­ца­тел­ни­те зим­ни тем­пе­ра­ту­ри дос­та доб­ре. Свет­ло­лю­би­ва е и срав­ни­тел­но вла­го­лю­би­ва кул­ту­ра. За­то­ва е доб­ре да се от­г­леж­да там, къ­де­то мо­же да се по­ли­ва. Най-доб­ре рас­те и се раз­ви­ва на срав­ни­тел­но ле­ки, про­вет­ри­ви, със слаба ки­се­линност почви.

Раз­м­но­жа­ва се със се­ме­на, чрез из­дън­ки, при­саж­да­не и вко­ре­ня­ва­не на зе­ле­ни и зре­ли рез­ни­ци. Раз­м­но­жа­ва­не­то чрез се­ме­на се пра­ви през есента или про­лет­та. Есен­но­то за­саж­да­не се из­вър­ш­ва с нес­т­ра­ти­фи­ци­ра­ни се­ме­на, пре­ди да нас­тъ­пи трай­но­то зас­ту­дя­ва­не. Про­лет­но­то е са­мо със стра­ти­фи­ци­ра­ни. Се­ме­на­та се стра­ти­фи­ци­рат при тем­пе­ра­ту­ра 2-3°С, във вла­жен речен пя­сък в про­дъл­же­ние на един ме­сец. След то­ва се за­саж­дат на ле­хи на дъл­бочина око­ло 1-2 см. Раз­м­но­жа­ва­не­то от из­дън­ки и вко­ре­ня­ва­не на зе­ле­ни рез­ни­ци е мно­го раз­п­рос­т­ра­не­но у нас. Но тряб­ва пред­ва­ри­тел­но рез­ни­ци­те да се об­ра­бот­ват с рас­теж­ни ре­гу­ла­то­ри.

Издън­ките се за­саж­дат вът­ре в ре­до­ве­те на 2,0-2,5 м, а меж­ду ре­довете се ос­та­вят 3,0-3,5 м. Спаз­ва се съ­от­но­ше­ни­е­то: на 5-6 жен­с­ки рас­те­ния ед­но мъж­ко. Ако се из­пол­з­ва по­са­дъчен ма­те­ри­ал, по­лучен от се­ме­на, се сади гъс­то - 0.8 - 1.0 м в ре­да. Та­ка пос­ле ще се пре­мах­нат из­лиш­ни­те мъж­ки рас­те­ния.

 

Ин­те­ре­сът към то­ва рас­те­ние се уве­личи осо­бе­но през пос­лед­ни­те две де­се­ти­ле­тия, ко­га­то бе­ше ус­та­но­ве­но, че пло­до­ве­те му са цен­на по­ли­ви­та­мин­на су­ро­ви­на. Те съ­дър­жат до 5% об­ле­пи­хо­во мас­ло. Мно­го са бо­га­ти на ас­кор­би­но­ва ки­се­ли­на, ко­я­то в раз­лични­те сор­то­ве и фор­ми се ко­ле­бае от 66 до 300мг/%. Вита­мин Е, К, Р, мал­ки ко­личес­т­ва от ви­та­ми­ни­те В1, В2, В9, ка­ро­тин съ­дър­жат об­ле­пи­хо­ви­те пло­до­ве. В тях има и 15 мик­ро­е­ле­мен­та, сред ко­и­то же­ля­зо, ман­ган, маг­не­зий, бор, алу­ми­ний, си­ли­ций и ти­тан.

С об­ле­пи­хо­во­то мас­ло се ле­ку­ват язва, из­га­ря­ния, не­за­рас­т­ва­щи ра­ни, ра­ди­о­ак­тив­ни об­лъчва­ния, ня­кои ги­не­ко­ло­гични за­бо­ля­ва­ния, три­хо­ма, рев­ма­тични за­бо­ля­ва­ния, ко­со­пад, ане­мии.

За на­ша­та стра­на то­ва е съв­сем но­во рас­те­ние, ко­е­то за­почна да се от­г­леж­да през пос­лед­ни­те ня­кол­ко го­ди­ни.

 

 

 Пред­почита­ни­те

От най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те у нас сор­то­ве ин­те­рес пред­с­тав­ля­ват Дар Ка­ту­ни, Ви­та­мин­ная, Мас­личная, Но­вость Ал­та - те са без шипчета. От ед­но рас­те­ние об­ле­пиха се по­лучават по 8-10 кг, а ко­га­то то е в мно­го доб­ро здрав­но със­то­я­ние и за не­го са по­ла­га­ни вни­ма­тел­ни гри­жи, мо­же да да­де и 15 кг плод.

Об­ле­пи­ха­та е храст, в за­ви­си­мост от сор­та, ра­йо­на и начина на от­г­леж­да­не дос­ти­га от 3 до 5 м. Об­ра­зу­ва из­дън­ки, ко­и­то сил­но се раз­к­ло­ня­ват и имат мно­гоб­рой­ни къ­си клон­ки, при по­вечето сор­то­ве за­вър­ш­ва­щи с тън­ки и дъл­ги ши­по­ве. Ле­то­рас­ти­те са среб­рис­то-си­ви, а клон­ки­те и кло­ни­те ръж­ди­во­-ка­фя­ви до ма­то­вочер­ни.

Лис­та­та са про­дъл­го­ва­ти, с къ­си дръж­ки, от гор­на­та стра­на зе­ле­ни, а от дол­на­та среб­рис­то-зе­ле­ни­ка­ви. Рас­те­ни­е­то е раз­дел­но по­ло­во и дву­дом­но, т.е. има мъж­ки и жен­с­ки фор­ми. Дока­то за­почнат да раж­дат обаче не мо­гат да се раз­поз­на­ят. Цвет­ни­те пъп­ки се за­ла­гат са­мо по ед­но­го­диш­ни­те при­рас­ти на клон­ки­те. Те­зи пъп­ки при жен­с­ки­те рас­те­ния са по-дреб­ни, от­кол­ко­то при мъж­ки­те. Ос­вен то­ва са ле­ко удъл­же­ни, до­ка­то при мъж­ки­те пъп­ки­те са по-ед­ри и за­об­ле­ни.

Цве­то­ве­те не прив­личат пчели­те и ня­мат де­ко­ра­тив­ни качес­т­ва. Не­за­ви­си­мо от то­ва об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но. Сред­но­то тег­ло на един плод е от 0.50 до 0.70 г. При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.

У нас за­почват да зре­ят от начало­то до края на ав­густ. Бър­зо омек­ват за ня­кол­ко дни още на дърве­та­та и чак то­га­ва се бе­рат.

Ко­ре­но­ва­та сис­те­ма е плитка. Ске­лет­ни­те ко­ре­ни на­по­до­бя­ват вър­ви и мо­гат да дос­тиг­нат дъл­жи­на 5-8 м, раз­по­ло­же­ни са хо­ри­зон­тал­но. По ко­ре­ни­те се об­ра­зу­ват мно­го груд­ки, по­доб­ни на бо­бо­ви­те рас­те­ния. През пър­ва­та го­ди­на от за­саж­да­не­то рас­те­ни­я­та се раз­ви­ват сла­бо, за­що­то още не са се об­ра­зу­ва­ли дос­та­тъчно груд­ки по ко­ре­ни­те. D

 За­дъл­жи­тел­но

Ко­га­то об­ле­пи­ха­та се от­г­леж­да ка­то храст, вся­ка го­ди­на се из­ряз­ват из­лиш­ни­те ед­но­го­диш­ни но­ви из­дън­ки и раз­к­ло­не­ния в ос­но­ва­та на стъб­ла­та. Пре­мах­ват се съ­що кон­ку­рен­ти­те на про­дъл­жи­те­ли­те на стъб­ла­та и раз­к­ло­не­ни­я­та им. Ре­дов­но се из­ряз­ват сгъс­тя­ва­щи­те и за­съх­ва­щи­те раз­к­ло­не­ния и клон­ки, а съ­що и зас­та­ря­ва­щи­те.

За да се фор­ми­ра дръвче, през пър­ви­те 4-5 го­ди­ни се пре­мах­ват са­мо из­лиш­ни­те неп­ра­вил­но раз­по­ло­же­ни и па­ра­лел­ни  кло­ни.

 

 


23.11.2007, д-р Елена ЦОЛОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Магия обагря листата на киселия трън
Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Те първи посрещат пролетта
Те са трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове. Ранните пролетни цветя идват с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина.