Начало › Растения › Любимци › › Зюмбюлът носи уханието на пролетта

Зюмбюлът носи уханието на пролетта

01.04.2016 | Коментари (0)

 Зюмбюлът (Hyacinthus) се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Той има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж, чрез поставяне на луковиците при специален, променлив режим на температурата. Така се получава цъфтеж от ноември до май, както в по-големи и малки съдове, така и за отрязан цвят.

Резките изменения в условията на отглеждане на изходния вид H. Orientalis L. са довели до появата на редица отклонения в биологията и морфологията на растението - окраска, големина и форма на цветовете. До началото на ХХ век, почти три столетия, единственият начин за получаване на нови форми и сортове бил отборът. След това се започва с хибридизация и други способи. Така са получени стотици сортове с широко приложение. Селекцията е водена главно в три направления: оригинална окраска, по-едри и плътни цветове и съцветия, по-ранен срок на цъфтеж (възможност за форсаж). Холандия и сега е основен селекционер и производител на луковици от това растение, които ежегодно се отправят към всички страни на света. У нас се внасят луковици и цъфнали растения, условията са благоприятни за отглеждането на това цвете. Зюмбюлът се среща почти във всеки двор, вилно място и градинка. Използва се и като отрязан цвят или в малка саксийка за всеки дом.

Още през април цъфват цветните камбанки

Зюмбюлът е многогодишно луковично растение, високо до 20 см. Цветоносното стъбло е изправено, устойчиво, сочно, без листа по него. Ароматните цветове са камбанковидни, прости или кичести, събрани в по-рехаво или плътно, гроздовидно съцветие. Листата са линейни или жлебовидни, излизат непосредствено от луковицата. На открито започва да цъфти от края на април до края на май. Цъфтежът продължава 20 дни, а като отрязан цвят, на по-хладно се запазва от една седмица до 10 дни. Селекционирани са няколко стотици сортове, които по окраска на цветовете са групирани в шест групи: сини, люлякови, розови, червени, бели, жълти и оранжеви.

Луковиците преспиват под снега

(снимка)  Зюмбюлът се размножава вегетативно, чрез луковици. Семенно размножаване се използва само за селекционни цели. В градината луковиците се засаждат от края на септември до края на октомври, при температура на почвата около 10 градуса, на дълбочина от 10 до 15 см в зависимост от едрината на луковицата. Разстоянието между луковиците е 8-15 см. Ако почвата е суха, след засаждане задължително трябва да се полее.

На слънчеви места се пробуждат рано напролет

Почвата да е добре обработена, чиста от плевели, песъкливо-глинеста, богата на хранителни вещества. Не са подходящи кисели и тежки, глинести почви. Добре се отразява прегорял оборски и птичи тор. За по-ранен цъфтеж са подходящи открити, слънчеви места, без постоянни ветрове.

След като прецъфтят и листата пожълтеят, луковиците се могат да се извадят. Това става обикновено през месец юни. Извадените луковици се просушават за 2-3 часа на открито. Преглеждат се да няма наранени или болни, и ако има такива, се отстраняват. Здравите и просушени луковици се поставят в сухи и проветриви помещения при температура 25 градуса за 4-6 седмици. До засаждането трябва да им се осигури оптимална температура 17-18 градуса. Можете и да оставите луковиците в градината целогодишно без да ги вадите. Така след няколко години ще имате цяла поляна зюмбюли, но вероятността да приличат изцяло на сорта, който сте засадили, е малка.

01.04.2016, н. с. Димитър КИРИЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Магия обагря листата на киселия трън
Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.

Те първи посрещат пролетта
Те са трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове. Ранните пролетни цветя идват с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина.