Начало › Растения › Любимци › › Те първи посрещат пролетта

Те първи посрещат пролетта

11.03.2014 | Коментари (0)

Всеки любител на цветята има своите малки или големи пристрастия. За някои това са екзотичните орхидеи, други запълват дома си с кактуси или циклами, трети остават верни на традицията, радвайки се на разнообразните нюанси на мушкатото и разкошните цветове на розите. Но независимо дали предпочита стайни или дворни растения, дали остава верен на познатите видове или винаги търси нещо ново и невиждано, едва ли ще се намери някой, който да не се радва на първите пролетни цветя - трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове.

Кокичето известява края на зимата

Първите остри листенца на кокичето, пробили снега, са знак, че зимата си тръгва, че скоро пролетта ще дойде с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина. (снимка) Именно това е цветето, което може спокойно да се нарече първо сред първите. Родът на кокичето (Galanthus) включва около 20 вида, разпространени в Средна и Южна Европа, Мала Азия, Кавказ и Кримския полуостров. Най-често в градините се среща видът Galanthus nivalis. Въпреки малкият си ръст - достига едва 15 см на височина, това е едно от най-популярните растения - вероятно всеки от нас като малък е декламирал стихотворения за него или поне се е опитвал да го нарисува. По-малко разпространени са сортовете кичести кокичета - Flore Pleno, Ophelia, и по-високите сортове като Viridapicis и Lutescens.

Интересен е видът Galanthus elwesii, цветът на който се извисява на цели 25 см височина, и някои хибридни форми.

Стопи ли се снегът, и синчецът се появява

Скоро след като кокичето е оповестило началото на новия сезон, а снегът се е стопил, се появяват сините цветчета и острите зелени листчета на синчеца. Неговият голям род - Scilla, наброява повече от 80 вида, но в градините обикновено (снимка) се срещат едва десетина от тях. Най-известни са двулистният (Scilla bifolia) и сибирският синчец (Scilla sibirica), като последният всъщност не произхожда от Сибир, а от Източна Европа, Кавказ и Мала Азия. Освен това вече не е задължително синчецът да е син - получени са сортове с бели, тъмносини и дори розови цветове.

Не закъснява и минзухарът

Едно от най-любимите пролетни растения е минзухарът (Crocus). Той също принадлежи към многочислен род - приблизително 80 вида населяват субтропичната и умерена зона на Средиземноморието, Средна и Източна Европа, Кавказ, Средна Азия. Още по-многобройни са сортовете - над 300. (снимка) Тънките му зелени листа с бяла ивица по средата са невзрачни, но цветовете му радват окото не само с красивата си форма, но и с най-разнообразни багри - бели, жълти, светло и тъмнолилави, пъстри. Освен че обикновено са ярки, те са и доста едри за скромния ръст на растението.

По-малко разпространена, но също така красива и непретенциозна е пушкинията (Puschkinia). Към този род, произхождащ от Кавказ и Мала Азия, принадлежат едва два вида. По известна е Poschkinia scilloides - на височина достига 20 см, има две-три месести листа, дълги до 15 см. Цветовете са много ефектни - светлосини камбанки с лек аромат, събрани в плътно четковидно съцветие.


 

 

11.03.2014, Яна ЙОРДАНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар. 

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар.