Начало › Растения › Любимци › › Цикламата се кипри в стая и градина

Цикламата се кипри в стая и градина

05.12.2014 | Коментари (0)

Не са мно­го цве­тя­та, ко­и­то съп­ро­вож­дат хо­ра­та от хи­ля­до­ле­тия и пра­вят жи­во­та им по-кра­сив. Цик­ла­ма­та е точно та­ко­ва цве­те. В ан­тичния Рим са я от­г­леж­да­ли на­ред с нар­ци­си­те и ви­о­лет­ки­те, а древ­ног­ръц­ки­ят ле­кар Хи­пок­рат я е из­пол­з­вал ка­то цяр сре­щу раз­лични бо­лес­ти. От не­го­во вре­ме е ос­та­на­ло и научно­то наз­ва­ние на цве­те­то, свър­за­но с кръг­ла­та фор­ма на клу­бе­ни­те - на гръц­ки цик­лос оз­начава кръг.

Цик­ла­ми­те (Cyclamen) при­над­ле­жат към се­мейс­т­во Пър­воц­ве­ти (Primulaceae) и са пред­с­та­ве­ни от око­ло 50 ви­да. Сре­щат се в при­ро­да­та на Цен­т­рал­на Ев­ро­па, Сре­ди­зем­но­мо­ри­е­то, Ма­ла Азия, Кав­каз и Иран. Ка­то сак­сий­ни рас­те­ния се от­г­леж­дат обик­но­ве­но пер­сийс­ка­та цик­ла­ма (C. persicum) и ев­ро­пейс­ка­та цик­ла­ма (C. еuropaeum). И два­та ви­да по­ко­ря­ват с пре­лес­т­ни­те си ори­ги­нал­ни цве­то­ве. Пер­сийс­ка­та цик­ла­ма цъф­ти през зи­ма­та, ко­га­то мал­ко рас­те­ния ни рад­ват с изо­би­лие от цве­то­ве. Ев­ро­пейс­ка­та пък от про­лет­та до есен­та се кип­ри с по-дреб­ни­те си, но не по-мал­ко кра­си­ви цветчета. При то­ва те из­лъчват прек­ра­сен аро­мат, за­ра­ди кой­то я на­ричат ал­пийс­ка те­ме­нуж­ка.

Пер­сийс­ка­та цик­ла­ма е мно­го­го­диш­но тре­вис­то рас­те­ние, ко­е­то из­рас­т­ва на ви­сочина до 30 см. Нап­ра­во от клу­бе­на из­ли­зат мно­жес­т­во тъм­но­зе­ле­ни ко­жес­ти лис­та. Те са из­пъс­т­ре­ни с кра­сив среб­рис­то-сив ри­су­нък, а дъл­ги­те им дръж­ки са оц­ве­те­ни в чер­ве­ни­ка­во-ка­фя­во. Клу­бе­нът е пло­сък, кръ­гъл, ди­а­ме­тъ­рът му е обик­но­ве­но око­ло 15 см. Той има са­мо ед­на рас­теж­на точка и ако тя бъ­де пов­ре­де­на, рас­те­ни­е­то за­ги­ва.

Твър­де ори­ги­нал­ни са цве­то­ве­те - за­ос­т­ре­ни­те им, огъ­на­ти на­зад листчета съз­да­ват впечат­ле­ние, че ято ек­зо­тични пе­пе­ру­ди кръ­жат над сак­си­я­та. Цве­то­ва­та па­лит­ра е из­вън­ред­но бо­га­та - включва снеж­но­бя­ло, ця­ла­та га­ма на ро­зо­во­то и чер­ве­но­то до бор­до­то и ви­о­ле­то­во­то.

Цъф­те­жът е мно­го про­дъл­жи­те­лен. В за­ви­си­мост от сор­та и стай­ни­те ус­ло­вия той мо­же да за­почне от ок­том­в­ри и да не прес­та­не до края на март. През то­зи пе­ри­од цик­ла­ма­та тряб­ва да се нас­та­ни на  свет­ло, но не слънчево прох­лад­но мяс­то. Оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра е 10-14 гра­ду­са. На по­вече топ­ли­на тя ре­а­ги­ра зле. По­ли­ва­не­то е с хлад­ка прес­то­я­ла во­да и тряб­ва да се из­вър­ш­ва мно­го вни­ма­тел­но - не би­ва да се пре­су­ша­ва почва­та, ни­то пре­ка­ле­но да се мок­ри. Из­пи­тан ме­тод е во­да­та да се на­ли­ва в под­лож­ка­та на сак­си­я­та и та­зи, ко­я­то не е по­е­та след 2 часа, да се из­лее. Мо­же да се на­ли­ва и по края на сак­си­я­та, но мно­го тряб­ва да се па­зи сре­да­та на лис­т­на­та ро­зет­ка от по­па­да­не­то до­ри на мал­ко во­да. При срав­ни­тел­но нис­ка­та тем­пе­ра­ту­ра ве­ге­та­ци­он­ни­ят връх лес­но мо­же да заг­ние и да по­гу­бим рас­те­ни­е­то.

Пер­сийс­ка­та цик­ла­ма се раз­м­но­жа­ва със се­ме­на

За да сме си­гур­ни, че ще се об­ра­зу­ват, е нуж­но из­кус­т­ве­но оп­раш­ва­не. Пра­ше­цът от тичин­ки­те на един цвят се оби­ра с ме­ко там­понче (нап­ри­мер клечка за уши) и се на­на­ся вър­ху плод­ни­ка на друг цвят. Се­ме­на­та на то­ва рас­те­ние бър­зо гу­бят къл­ня­е­мост, за­то­ва се за­ся­ват не­пос­ред­с­т­ве­но след уз­ря­ва­не­то. То се поз­на­ва по раз­пук­ва­не­то на се­мен­на­та ку­тий­ка. За­ся­ват се на дъл­бочина око­ло 1 см в рох­ка­ва и по-бед­на на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва почва. Съ­дът се пос­та­вя на тъм­но при тем­пе­ра­ту­ра 18-22 гра­ду­са и почва­та се под­дър­жа ви­на­ги влаж­на. По­къл­ва­не­то е бав­но, чак след 30-40 дни ще се по­ка­жат по­ни­ци­те. То­га­ва съ­дът се пре­на­ся на свет­ло мяс­то със съ­ща­та тем­пе­ра­ту­ра. Ко­га­то се офор­мят пър­ви­те две лис­тен­ца (обик­но­ве­но през де­кем­в­ри), мал­ки­те цик­лам­ки се пи­ки­рат - т. е. за­саж­дат се в мал­ко по-бо­га­та почва на раз­с­то­я­ние ед­на от дру­га. Клу­бенчета­та из­ця­ло се пок­ри­ват с почва. През ап­рил-май, ко­га­то рас­те­ни­я­та на­пъл­но се раз­ви­ят, се за­саж­дат в от­дел­ни сак­сии. За­дъл­жи­тел­но по­не 1/3 от клу­бе­ни­те тряб­ва да ос­та­нe над почва­та. Те ще цъф­нат след око­ло го­ди­на и по­ло­ви­на.  

 

 След обил­ния цъф­теж след­ва почив­ка

 Щом на­пъл­но пре­цъф­ти, пер­сийс­ка­та цик­ла­ма нав­ли­за в за­дъл­жи­те­лен пе­ри­од на по­кой. За да се  въз­с­та­но­ви и да мо­же пак да ни рад­ва с обил­ни въз­хи­ти­тел­ни цве­то­ве, за­почнат ли да жъл­те­ят лис­та­та, по­ли­ва­не­то сил­но се ог­ра­ничава, но не се прек­ра­тя­ва съв­сем. От вре­ме на вре­ме почва­та ле­ко се нав­лаж­ня­ва, за да не пре­съх­не. Сак­си­я­та се пос­та­вя на сенчес­то и прох­лад­но мяс­то. Мо­же и да се за­ко­пае в гра­ди­на­та под ня­кой храст или дър­во с плът­на сян­ка. Ко­га­то се по­я­вят пър­ви­те листчета, цик­ла­ма­та се пре­саж­да в но­ва почве­на смес, ко­я­то тряб­ва да ле­ка и про­пус­к­ли­ва, но да съ­дър­жа дос­та­тъчно ко­личес­т­во хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Клу­бе­нът се за­саж­да плит­ко, та­ка че око­ло 1/3 от не­го да ос­та­не над по­вър­х­ност­та. Вед­на­га след пре­саж­да­не­то и до начало­то на цъф­те­жа  се под­х­ран­ва два пъ­ти ме­сечно с ком­би­ни­ра­ни ми­не­рал­ни то­ро­ве.

Друг ме­тод за оси­гу­ря­ва­не на пъл­но­це­нен по­кой на цик­ла­ма­та е след ка­то пре­цъф­ти, да се на­ма­ли сил­но по­ли­ва­не­то и ко­га­то лис­та­та опа­дат, сак­си­я­та да се пос­та­ви в лег­на­ло по­ло­же­ние в по­лу­тъм­но и прох­лад­но по­ме­ще­ние. В края на юли клу­бе­нът се пре­саж­да в но­ва почва и ре­дов­но се по­ли­ва и под­х­ран­ва.

И при два­та ме­то­да на почив­ка, ако се оси­гу­рят доб­ри ус­ло­вия,  цик­ла­ми­те  мо­гат вся­ка го­ди­на да ни да­ря­ват с прек­рас­ни­те си цве­то­ве в про­дъл­же­ние на 20-25 го­ди­ни.

Пас­ват на раз­лични сти­ло­ве в ин­те­ри­о­ра

Със сво­е­то ог­ром­но цве­то­во раз­но­об­ра­зие и с про­дъл­жи­тел­ния си цъф­те­жен пе­ри­од цик­ла­ми­те пре­дос­та­вят ог­ром­но по­ле за изя­ва на вся­как­ви де­ко­ра­тив­ни хрум­ва­ния. При уме­ло под­б­ра­ни съ­до­ве и под­хо­дя­щи "съ­се­ди" те ще бъ­дът на мяс­то­то си в по­ме­ще­ния, из­дър­жа­ни в най-раз­лични сти­ло­ве. Мо­же да се "по­иг­рае" с раз­но­об­раз­ни каш­пи, да се ком­би­ни­рат рас­те­ния с раз­лична баг­ра, а мо­же да се пред­с­та­вят и съв­сем скром­но, но в ду­ха на съв­ре­мен­ни­те тен­ден­ции.

 

Ев­ро­пейс­ка­та цик­ла­ма не зас­пи­ва

  (снимка) За раз­ли­ка от пер­сийс­ка­та цик­ла­ма, ко­я­то в при­ро­да­та оби­та­ва сенчес­ти­те го­ри на Ма­ла Азия, ев­ро­пейс­ка­та ви­рее по по­ля­ни­те и из ред­ки­те свет­ли го­ри в пла­ни­ни­те на Цен­т­рал­на и Юж­на Ев­ро­па. То­ва е вечно­зе­ле­но тре­вис­то рас­те­ние без из­ра­зен пе­ри­од на по­кой. Клу­бе­ни­те дос­ти­гат до око­ло 10 см в ди­а­ме­тър, фор­ма­та им е къл­бо­вид­на  или неп­ра­вил­на. Пок­ри­ти са по ця­ла­та си по­вър­х­ност с ко­ре­ни и об­ра­зу­ват под­зем­ни сто­ло­ни, ко­и­то за­вър­ш­ват с дъ­щер­ни клу­бе­ни. Лис­та­та из­ли­зат от сил­но скъ­се­ни стъб­ла и об­ра­зу­ват кра­си­ва ро­зет­ка. Те са зак­ръг­ле­но сър­це­вид­ни, ко­жес­ти, от­го­ре са тъм­но­зе­ле­ни с ха­рак­те­рен среб­рист ри­су­нък, а от­до­лу са тъм­ночер­ве­ни. Дос­ти­гат до 2-4 см в ди­а­ме­тър. Цветчета­та са дреб­ни, око­ло 2 см, ро­зо­ви или бе­ли с ро­зо­во гър­ло, с мно­го фин аро­мат. Те се по­я­вя­ват неп­ре­къс­на­то от про­лет­та до есен­та и са мно­го по-обил­ни, от­кол­ко­то при пер­сийс­ка­та цик­ла­ма. През ця­ла­та го­ди­на ев­ро­пейс­ка­та цик­ла­ма тряб­ва да се дър­жи на свет­ло мяс­то, но да се па­зи от сил­но­то обед­но слън­це. През про­лет­та е доб­ре да се пре­са­ди в гра­ди­на­та на по­лу­сян­ка. Там ще цъф­ти ця­ло ля­то и без по­мощ ще за­вър­же се­ме­на. При уз­ря­ва­не­то си дръж­ки­те имат свойс­т­во­то да се за­ви­ват спи­рал­но и да до­веж­дат се­ме­на­та до почва­та, къ­де­то се са­мо­за­ся­ват.

През пе­ри­о­да на рас­теж и по вре­ме на цъф­те­не­то се по­ли­ва обил­но, но вни­ма­тел­но, ка­то не се до­пус­ка зас­то­я­ва­не на из­лиш­на во­да. През зи­ма­та та­зи цик­ла­ма се дър­жи на прох­лад­но свет­ло мяс­то и се по­ли­ва ос­къд­но. Въп­ре­ки че през то­зи се­зон ня­ма цве­то­ве, тя е кра­си­ва и със све­жа­та си лис­та ро­зет­ка.

Ев­ро­пейс­ка­та цик­ла­ма жи­вее мно­го про­дъл­жи­тел­но - не­ряд­ко над­х­вър­ля 40 то­ди­ни. Раз­м­но­жа­ва се как­то със се­ме­на, та­ка и от  но­во­об­ра­зу­ва­ни­те клу­бе­ни. Те се от­де­лят в края на март, ко­га­то се пре­саж­да въз­рас­т­но­то рас­те­ние. За­саж­дат се в съ­ща­та почве­на смес, как­то и пер­сийс­ка­та цик­ла­ма, но за раз­ли­ка от нея клу­бе­ни­те  се пок­ри­ват из­ця­ло с почва. За­цъф­тя­ват още през пър­ва­та го­ди­на.

 Раз­но­об­ра­зи­е­то от ви­до­ве вна­ся ек­зо­ти­ка в дво­ра

 Те­зи феи на рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во все по-чес­то мо­же да се ви­дят и в гра­ди­ни­те. Въп­ре­ки крех­кия си вид те са уди­ви­тел­но ус­тойчиви и из­дър­жат не са­мо есен­ни­те вет­ро­ве и об­ла­ци, но и ле­ки­те ми­ну­со­ви тем­пе­ра­ту­ри. То­ва се от­на­ся пре­ди всичко за ми­ни­а­тюр­ни­те сор­то­ве и те­зи със сред­ни раз­ме­ри. Сту­де­на­та и влаж­на есен е точно по вку­са им и те се над­п­ре­вар­ват да цъф­тят. Меж­ду тях има и ня­кои сор­то­ве, нап­ри­мер Miracle, ко­и­то бла­го­у­ха­ят, осо­бе­но в пре­ди­о­бед­ни­те часо­ве. Е, с нас­тъп­ва­не­то на сту­до­ве­те се на­ла­га да бъ­дат приб­ра­ни в прох­лад­ни по­ме­ще­ния, къ­де­то ще про­дъл­жат да ни рад­ват, до­ка­то нас­тъ­пи пе­ри­о­дът им на по­кой.

 

Но съ­щес­т­ву­ват и бо­та­ничес­ки ви­до­ве цик­ла­ми, ко­и­то са окул­ту­ре­ни и мо­гат да вне­сат ек­зо­ти­ка в гра­ди­на­та през ця­ла­та го­ди­на.

Най-чес­то се про­да­ва по­са­дъчен ма­те­ри­ал от бръш­ля­но­лис­т­на­та цик­ла­ма (C. hederifolium или C. neapolitanum). Тя про­из­хож­да от сре­ди­зем­но­мор­с­ко­то  крайб­ре­жие, но от­дав­на е меж­ду кра­си­ви­те оби­та­тел­ки на ев­ро­пейс­ки­те гра­ди­ни. По­ра­ди сил­на­та си ус­тойчивост на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри прек­рас­но ви­рее и у нас. Лис­та­та й сил­но на­пом­нят те­зи на бръш­ля­на и са ук­ра­се­ни със среб­рис­та шар­ка. Цветчета­та са ка­то на пер­сийс­ка­та цик­ла­ма по фор­ма, но са дреб­ни и в ос­но­ва­та си имат сво­е­об­раз­ни "рог­ца". Баг­ра­та им е ро­зо­ва. Цъф­ти пищ­но през сеп­тем­в­ри-ок­том­в­ри. Лис­та­та из­рас­т­ват след пре­цъф­тя­ва­не­то и об­ра­зу­ват кра­си­ви мал­ки ро­зет­ки, ко­и­то из­т­рай­ват до про­лет­та. Клу­бе­ни­те се за­саж­дат дъл­бо­ко - по­не на 10 см.

  (снимка)

Пур­пур­на­та цик­ла­ма (C. purpurascens)  се сре­ща и у нас под име­то бу­торче. Лис­та­та се по­я­вя­ват ус­по­ред­но с цве­то­ве­те. Те са тъм­но­зе­ле­ни, със среб­рис­та шар­ка. Цве­то­ве­те дос­ти­гат до 3,5 см в ди­а­ме­тър, би­ват бе­ли или ро­зо­ви в раз­лични от­те­нъ­ци. По­я­вя­ват се от юли до ок­том­в­ри.

  (снимка)

Мно­го прив­ле­ка­тел­на е  кос­ка­та цик­ла­ма (C. coum), на­речена по име­то на егейс­кия ос­т­ров Кос. Сре­ща се и у нас. Тъм­но­зе­ле­ни­те лис­та със свет­ла шар­ка из­рас­т­ват през есен­та и зи­му­ват под сне­га. Ро­зо­ви­те цветчета раз­цъф­тя­ват ра­но през про­лет­та - през март-ап­рил, и из­дър­жат око­ло 30 дни.

  (снимка)


 

 

 

 

05.12.2014, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .