Начало › Растения › Любимци › › Цикламата се кипри в стая и градина

Цикламата се кипри в стая и градина

05.12.2014 | Коментари (0)

Не са мно­го цве­тя­та, ко­и­то съп­ро­вож­дат хо­ра­та от хи­ля­до­ле­тия и пра­вят жи­во­та им по-кра­сив. Цик­ла­ма­та е точно та­ко­ва цве­те. В ан­тичния Рим са я от­г­леж­да­ли на­ред с нар­ци­си­те и ви­о­лет­ки­те, а древ­ног­ръц­ки­ят ле­кар Хи­пок­рат я е из­пол­з­вал ка­то цяр сре­щу раз­лични бо­лес­ти. От не­го­во вре­ме е ос­та­на­ло и научно­то наз­ва­ние на цве­те­то, свър­за­но с кръг­ла­та фор­ма на клу­бе­ни­те - на гръц­ки цик­лос оз­начава кръг.

Цик­ла­ми­те (Cyclamen) при­над­ле­жат към се­мейс­т­во Пър­воц­ве­ти (Primulaceae) и са пред­с­та­ве­ни от око­ло 50 ви­да. Сре­щат се в при­ро­да­та на Цен­т­рал­на Ев­ро­па, Сре­ди­зем­но­мо­ри­е­то, Ма­ла Азия, Кав­каз и Иран. Ка­то сак­сий­ни рас­те­ния се от­г­леж­дат обик­но­ве­но пер­сийс­ка­та цик­ла­ма (C. persicum) и ев­ро­пейс­ка­та цик­ла­ма (C. еuropaeum). И два­та ви­да по­ко­ря­ват с пре­лес­т­ни­те си ори­ги­нал­ни цве­то­ве. Пер­сийс­ка­та цик­ла­ма цъф­ти през зи­ма­та, ко­га­то мал­ко рас­те­ния ни рад­ват с изо­би­лие от цве­то­ве. Ев­ро­пейс­ка­та пък от про­лет­та до есен­та се кип­ри с по-дреб­ни­те си, но не по-мал­ко кра­си­ви цветчета. При то­ва те из­лъчват прек­ра­сен аро­мат, за­ра­ди кой­то я на­ричат ал­пийс­ка те­ме­нуж­ка.

Пер­сийс­ка­та цик­ла­ма е мно­го­го­диш­но тре­вис­то рас­те­ние, ко­е­то из­рас­т­ва на ви­сочина до 30 см. Нап­ра­во от клу­бе­на из­ли­зат мно­жес­т­во тъм­но­зе­ле­ни ко­жес­ти лис­та. Те са из­пъс­т­ре­ни с кра­сив среб­рис­то-сив ри­су­нък, а дъл­ги­те им дръж­ки са оц­ве­те­ни в чер­ве­ни­ка­во-ка­фя­во. Клу­бе­нът е пло­сък, кръ­гъл, ди­а­ме­тъ­рът му е обик­но­ве­но око­ло 15 см. Той има са­мо ед­на рас­теж­на точка и ако тя бъ­де пов­ре­де­на, рас­те­ни­е­то за­ги­ва.

Твър­де ори­ги­нал­ни са цве­то­ве­те - за­ос­т­ре­ни­те им, огъ­на­ти на­зад листчета съз­да­ват впечат­ле­ние, че ято ек­зо­тични пе­пе­ру­ди кръ­жат над сак­си­я­та. Цве­то­ва­та па­лит­ра е из­вън­ред­но бо­га­та - включва снеж­но­бя­ло, ця­ла­та га­ма на ро­зо­во­то и чер­ве­но­то до бор­до­то и ви­о­ле­то­во­то.

Цъф­те­жът е мно­го про­дъл­жи­те­лен. В за­ви­си­мост от сор­та и стай­ни­те ус­ло­вия той мо­же да за­почне от ок­том­в­ри и да не прес­та­не до края на март. През то­зи пе­ри­од цик­ла­ма­та тряб­ва да се нас­та­ни на  свет­ло, но не слънчево прох­лад­но мяс­то. Оп­ти­мал­на­та тем­пе­ра­ту­ра е 10-14 гра­ду­са. На по­вече топ­ли­на тя ре­а­ги­ра зле. По­ли­ва­не­то е с хлад­ка прес­то­я­ла во­да и тряб­ва да се из­вър­ш­ва мно­го вни­ма­тел­но - не би­ва да се пре­су­ша­ва почва­та, ни­то пре­ка­ле­но да се мок­ри. Из­пи­тан ме­тод е во­да­та да се на­ли­ва в под­лож­ка­та на сак­си­я­та и та­зи, ко­я­то не е по­е­та след 2 часа, да се из­лее. Мо­же да се на­ли­ва и по края на сак­си­я­та, но мно­го тряб­ва да се па­зи сре­да­та на лис­т­на­та ро­зет­ка от по­па­да­не­то до­ри на мал­ко во­да. При срав­ни­тел­но нис­ка­та тем­пе­ра­ту­ра ве­ге­та­ци­он­ни­ят връх лес­но мо­же да заг­ние и да по­гу­бим рас­те­ни­е­то.

Пер­сийс­ка­та цик­ла­ма се раз­м­но­жа­ва със се­ме­на

За да сме си­гур­ни, че ще се об­ра­зу­ват, е нуж­но из­кус­т­ве­но оп­раш­ва­не. Пра­ше­цът от тичин­ки­те на един цвят се оби­ра с ме­ко там­понче (нап­ри­мер клечка за уши) и се на­на­ся вър­ху плод­ни­ка на друг цвят. Се­ме­на­та на то­ва рас­те­ние бър­зо гу­бят къл­ня­е­мост, за­то­ва се за­ся­ват не­пос­ред­с­т­ве­но след уз­ря­ва­не­то. То се поз­на­ва по раз­пук­ва­не­то на се­мен­на­та ку­тий­ка. За­ся­ват се на дъл­бочина око­ло 1 см в рох­ка­ва и по-бед­на на хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва почва. Съ­дът се пос­та­вя на тъм­но при тем­пе­ра­ту­ра 18-22 гра­ду­са и почва­та се под­дър­жа ви­на­ги влаж­на. По­къл­ва­не­то е бав­но, чак след 30-40 дни ще се по­ка­жат по­ни­ци­те. То­га­ва съ­дът се пре­на­ся на свет­ло мяс­то със съ­ща­та тем­пе­ра­ту­ра. Ко­га­то се офор­мят пър­ви­те две лис­тен­ца (обик­но­ве­но през де­кем­в­ри), мал­ки­те цик­лам­ки се пи­ки­рат - т. е. за­саж­дат се в мал­ко по-бо­га­та почва на раз­с­то­я­ние ед­на от дру­га. Клу­бенчета­та из­ця­ло се пок­ри­ват с почва. През ап­рил-май, ко­га­то рас­те­ни­я­та на­пъл­но се раз­ви­ят, се за­саж­дат в от­дел­ни сак­сии. За­дъл­жи­тел­но по­не 1/3 от клу­бе­ни­те тряб­ва да ос­та­нe над почва­та. Те ще цъф­нат след око­ло го­ди­на и по­ло­ви­на.  

 

 След обил­ния цъф­теж след­ва почив­ка

 Щом на­пъл­но пре­цъф­ти, пер­сийс­ка­та цик­ла­ма нав­ли­за в за­дъл­жи­те­лен пе­ри­од на по­кой. За да се  въз­с­та­но­ви и да мо­же пак да ни рад­ва с обил­ни въз­хи­ти­тел­ни цве­то­ве, за­почнат ли да жъл­те­ят лис­та­та, по­ли­ва­не­то сил­но се ог­ра­ничава, но не се прек­ра­тя­ва съв­сем. От вре­ме на вре­ме почва­та ле­ко се нав­лаж­ня­ва, за да не пре­съх­не. Сак­си­я­та се пос­та­вя на сенчес­то и прох­лад­но мяс­то. Мо­же и да се за­ко­пае в гра­ди­на­та под ня­кой храст или дър­во с плът­на сян­ка. Ко­га­то се по­я­вят пър­ви­те листчета, цик­ла­ма­та се пре­саж­да в но­ва почве­на смес, ко­я­то тряб­ва да ле­ка и про­пус­к­ли­ва, но да съ­дър­жа дос­та­тъчно ко­личес­т­во хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. Клу­бе­нът се за­саж­да плит­ко, та­ка че око­ло 1/3 от не­го да ос­та­не над по­вър­х­ност­та. Вед­на­га след пре­саж­да­не­то и до начало­то на цъф­те­жа  се под­х­ран­ва два пъ­ти ме­сечно с ком­би­ни­ра­ни ми­не­рал­ни то­ро­ве.

Друг ме­тод за оси­гу­ря­ва­не на пъл­но­це­нен по­кой на цик­ла­ма­та е след ка­то пре­цъф­ти, да се на­ма­ли сил­но по­ли­ва­не­то и ко­га­то лис­та­та опа­дат, сак­си­я­та да се пос­та­ви в лег­на­ло по­ло­же­ние в по­лу­тъм­но и прох­лад­но по­ме­ще­ние. В края на юли клу­бе­нът се пре­саж­да в но­ва почва и ре­дов­но се по­ли­ва и под­х­ран­ва.

И при два­та ме­то­да на почив­ка, ако се оси­гу­рят доб­ри ус­ло­вия,  цик­ла­ми­те  мо­гат вся­ка го­ди­на да ни да­ря­ват с прек­рас­ни­те си цве­то­ве в про­дъл­же­ние на 20-25 го­ди­ни.

Пас­ват на раз­лични сти­ло­ве в ин­те­ри­о­ра

Със сво­е­то ог­ром­но цве­то­во раз­но­об­ра­зие и с про­дъл­жи­тел­ния си цъф­те­жен пе­ри­од цик­ла­ми­те пре­дос­та­вят ог­ром­но по­ле за изя­ва на вся­как­ви де­ко­ра­тив­ни хрум­ва­ния. При уме­ло под­б­ра­ни съ­до­ве и под­хо­дя­щи "съ­се­ди" те ще бъ­дът на мяс­то­то си в по­ме­ще­ния, из­дър­жа­ни в най-раз­лични сти­ло­ве. Мо­же да се "по­иг­рае" с раз­но­об­раз­ни каш­пи, да се ком­би­ни­рат рас­те­ния с раз­лична баг­ра, а мо­же да се пред­с­та­вят и съв­сем скром­но, но в ду­ха на съв­ре­мен­ни­те тен­ден­ции.

 

Ев­ро­пейс­ка­та цик­ла­ма не зас­пи­ва

  (снимка) За раз­ли­ка от пер­сийс­ка­та цик­ла­ма, ко­я­то в при­ро­да­та оби­та­ва сенчес­ти­те го­ри на Ма­ла Азия, ев­ро­пейс­ка­та ви­рее по по­ля­ни­те и из ред­ки­те свет­ли го­ри в пла­ни­ни­те на Цен­т­рал­на и Юж­на Ев­ро­па. То­ва е вечно­зе­ле­но тре­вис­то рас­те­ние без из­ра­зен пе­ри­од на по­кой. Клу­бе­ни­те дос­ти­гат до око­ло 10 см в ди­а­ме­тър, фор­ма­та им е къл­бо­вид­на  или неп­ра­вил­на. Пок­ри­ти са по ця­ла­та си по­вър­х­ност с ко­ре­ни и об­ра­зу­ват под­зем­ни сто­ло­ни, ко­и­то за­вър­ш­ват с дъ­щер­ни клу­бе­ни. Лис­та­та из­ли­зат от сил­но скъ­се­ни стъб­ла и об­ра­зу­ват кра­си­ва ро­зет­ка. Те са зак­ръг­ле­но сър­це­вид­ни, ко­жес­ти, от­го­ре са тъм­но­зе­ле­ни с ха­рак­те­рен среб­рист ри­су­нък, а от­до­лу са тъм­ночер­ве­ни. Дос­ти­гат до 2-4 см в ди­а­ме­тър. Цветчета­та са дреб­ни, око­ло 2 см, ро­зо­ви или бе­ли с ро­зо­во гър­ло, с мно­го фин аро­мат. Те се по­я­вя­ват неп­ре­къс­на­то от про­лет­та до есен­та и са мно­го по-обил­ни, от­кол­ко­то при пер­сийс­ка­та цик­ла­ма. През ця­ла­та го­ди­на ев­ро­пейс­ка­та цик­ла­ма тряб­ва да се дър­жи на свет­ло мяс­то, но да се па­зи от сил­но­то обед­но слън­це. През про­лет­та е доб­ре да се пре­са­ди в гра­ди­на­та на по­лу­сян­ка. Там ще цъф­ти ця­ло ля­то и без по­мощ ще за­вър­же се­ме­на. При уз­ря­ва­не­то си дръж­ки­те имат свойс­т­во­то да се за­ви­ват спи­рал­но и да до­веж­дат се­ме­на­та до почва­та, къ­де­то се са­мо­за­ся­ват.

През пе­ри­о­да на рас­теж и по вре­ме на цъф­те­не­то се по­ли­ва обил­но, но вни­ма­тел­но, ка­то не се до­пус­ка зас­то­я­ва­не на из­лиш­на во­да. През зи­ма­та та­зи цик­ла­ма се дър­жи на прох­лад­но свет­ло мяс­то и се по­ли­ва ос­къд­но. Въп­ре­ки че през то­зи се­зон ня­ма цве­то­ве, тя е кра­си­ва и със све­жа­та си лис­та ро­зет­ка.

Ев­ро­пейс­ка­та цик­ла­ма жи­вее мно­го про­дъл­жи­тел­но - не­ряд­ко над­х­вър­ля 40 то­ди­ни. Раз­м­но­жа­ва се как­то със се­ме­на, та­ка и от  но­во­об­ра­зу­ва­ни­те клу­бе­ни. Те се от­де­лят в края на март, ко­га­то се пре­саж­да въз­рас­т­но­то рас­те­ние. За­саж­дат се в съ­ща­та почве­на смес, как­то и пер­сийс­ка­та цик­ла­ма, но за раз­ли­ка от нея клу­бе­ни­те  се пок­ри­ват из­ця­ло с почва. За­цъф­тя­ват още през пър­ва­та го­ди­на.

 Раз­но­об­ра­зи­е­то от ви­до­ве вна­ся ек­зо­ти­ка в дво­ра

 Те­зи феи на рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во все по-чес­то мо­же да се ви­дят и в гра­ди­ни­те. Въп­ре­ки крех­кия си вид те са уди­ви­тел­но ус­тойчиви и из­дър­жат не са­мо есен­ни­те вет­ро­ве и об­ла­ци, но и ле­ки­те ми­ну­со­ви тем­пе­ра­ту­ри. То­ва се от­на­ся пре­ди всичко за ми­ни­а­тюр­ни­те сор­то­ве и те­зи със сред­ни раз­ме­ри. Сту­де­на­та и влаж­на есен е точно по вку­са им и те се над­п­ре­вар­ват да цъф­тят. Меж­ду тях има и ня­кои сор­то­ве, нап­ри­мер Miracle, ко­и­то бла­го­у­ха­ят, осо­бе­но в пре­ди­о­бед­ни­те часо­ве. Е, с нас­тъп­ва­не­то на сту­до­ве­те се на­ла­га да бъ­дат приб­ра­ни в прох­лад­ни по­ме­ще­ния, къ­де­то ще про­дъл­жат да ни рад­ват, до­ка­то нас­тъ­пи пе­ри­о­дът им на по­кой.

 

Но съ­щес­т­ву­ват и бо­та­ничес­ки ви­до­ве цик­ла­ми, ко­и­то са окул­ту­ре­ни и мо­гат да вне­сат ек­зо­ти­ка в гра­ди­на­та през ця­ла­та го­ди­на.

Най-чес­то се про­да­ва по­са­дъчен ма­те­ри­ал от бръш­ля­но­лис­т­на­та цик­ла­ма (C. hederifolium или C. neapolitanum). Тя про­из­хож­да от сре­ди­зем­но­мор­с­ко­то  крайб­ре­жие, но от­дав­на е меж­ду кра­си­ви­те оби­та­тел­ки на ев­ро­пейс­ки­те гра­ди­ни. По­ра­ди сил­на­та си ус­тойчивост на нис­ки тем­пе­ра­ту­ри прек­рас­но ви­рее и у нас. Лис­та­та й сил­но на­пом­нят те­зи на бръш­ля­на и са ук­ра­се­ни със среб­рис­та шар­ка. Цветчета­та са ка­то на пер­сийс­ка­та цик­ла­ма по фор­ма, но са дреб­ни и в ос­но­ва­та си имат сво­е­об­раз­ни "рог­ца". Баг­ра­та им е ро­зо­ва. Цъф­ти пищ­но през сеп­тем­в­ри-ок­том­в­ри. Лис­та­та из­рас­т­ват след пре­цъф­тя­ва­не­то и об­ра­зу­ват кра­си­ви мал­ки ро­зет­ки, ко­и­то из­т­рай­ват до про­лет­та. Клу­бе­ни­те се за­саж­дат дъл­бо­ко - по­не на 10 см.

  (снимка)

Пур­пур­на­та цик­ла­ма (C. purpurascens)  се сре­ща и у нас под име­то бу­торче. Лис­та­та се по­я­вя­ват ус­по­ред­но с цве­то­ве­те. Те са тъм­но­зе­ле­ни, със среб­рис­та шар­ка. Цве­то­ве­те дос­ти­гат до 3,5 см в ди­а­ме­тър, би­ват бе­ли или ро­зо­ви в раз­лични от­те­нъ­ци. По­я­вя­ват се от юли до ок­том­в­ри.

  (снимка)

Мно­го прив­ле­ка­тел­на е  кос­ка­та цик­ла­ма (C. coum), на­речена по име­то на егейс­кия ос­т­ров Кос. Сре­ща се и у нас. Тъм­но­зе­ле­ни­те лис­та със свет­ла шар­ка из­рас­т­ват през есен­та и зи­му­ват под сне­га. Ро­зо­ви­те цветчета раз­цъф­тя­ват ра­но през про­лет­та - през март-ап­рил, и из­дър­жат око­ло 30 дни.

  (снимка)


 

 

 

 

05.12.2014, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Патлаждан
Не е познат диворастящ прародител на патладжана. Предполага се, че растението има индийски произход. Първите сведения за него са от 13 век, но в градините започва да се отглежда едва в края на 15 век. Това е времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи са пренесени в Европа след откриването на Америка.

Бадемът
Плодовете на бадема са богати на мазнини, белтъчини, минерални соли, витамини. В тях се съдържат почти всички елементи, необходими за нормалното развитие на човешкия организъм. Бадемовото масло е едно от най-скъпите и търсени растителни масла. Ядките имат профилактични и лечебни свойства и са много полезни за бременни жени.

Пиперът
В статията "Пиперът" в достъпна форма са описани морфологичните и биологичните особености, сортовото разнообразие, разпространението, стопанското значение, агротехниката на отглеждане - при полски условия, в пластмасови и стъклени оранжерии. Дадена е и информация за болестите и неприятелите и борбата с тях при една от най-важните зеленчукови култури у нас - пипера.