Начало › Растения › Любимци › › Сламената гъба

Сламената гъба

11.02.2009 | Коментари (2)

С отлични кулинарни качества

Производството на сламената гъба (Volvariella volvacea) е характерно за тропическите и субтропическите области на Азия. Тя се отглежда във Филипините, Япония, Индонезия, Бирма, Тайланд, Китай и Тайван върху пшенична или оризова сама, откъдето е поучила името си. Други наименования на сламената гъба са оризовосламена гъба, китайска гъба, а на японски фукуротаке.

По годишна продукция сламената гъба е на пето място в света. В субтропична и тропична Азия много гъбопроизводители разчитат на отглеждането на сламената гъба като вторичен източник на доходи. Тази гъба играе голяма роля в селскостопанската икономика на Виетнам, Тайланд, Камбоджа, Тайван и Китай. Тя съдържа в плодното си тяло протеин 26-30%, витамините С и В, минерални вещества и незаменими аминокиселини.

От близо две десетилетия в Европа и САЩ се провеждат опити за отглеждането й. Водещи лаборатории в Европа произвеждат мицел от гъбата. Създадени са щамове. В природата у нас се срещат три вида от род Volvariella.

Младата гъба цялата е скрита в покривалото

Сламената гъба се отнася към клас Базидиеви гъби. Плодното й тяло се състои от гугличка и пънче. Гугличката е с големина от 5 до 15 см, отначало с яйцевидна форма, с нарастването звънчевидна, а по-късно разперена. Повърхността на гугличката е гладка, оцветена от тъмнокафяво до цигаренокафяво, по-тъмна, когато е млада и избледняваща при застаряване. Пластинките са свободни, в началото бели, но скоро стават розови. Пънчето е дълго от 4 до 20 см, дебело от 1 до 1.5 см, бяло до жълтеникаво, здраво и гладко. В основата на пънчето се намира волвата (покривало), която в млада възраст обхваща цялото плодно тяло.

Хранителна среда

Хранителният субстрат за отглеждането й са пшеничната или оризовата слама, дървесни стърготини, към които се прибавят пшенични трици или памучни люспи. Влажността на хранителната среда е около 75%. Оптималната реакция на хранителната среда е рН 7.5 до 8.

Между 27 и 32 градуса са нужни, за да се образуват завръзи

Оптималната температура, относителната влажност на въздуха и концентрацията на въглероден диоксид зависят от фазите на развитие на гъбата. За развитие на мицела в хранителната среда оптималната температура е от 24 до 35ºС, относителната влажност на въздуха 80-95%, а концентрацията на въглероден диоксид по-малко от 5000 ppм. За образуване на завръзите и растежа на плодните тела оптималната температура е 27-32ºС, относителната влажност на въздуха 85-100%, а концентрацията на въглероден диоксид от 1000 до 5000 ррм. Необходима е светлина от 250 до 750 лукса.

Гъбите се берат затворени като яйца

Продължителността на отделните фази е както следва: развитие на мицела в хранителната среда - от 5 до 10 дни, образуване на завръзи 4-6 дни, оформяне на плодните тела от 6 до 10 дни или от засаждането до брането на гъби са необходими около 15 до 26 дни.

Гъбите се берат затворени, когато формата им е яйцевидна. В тази си зрялост те запазват влагата си и се удължава магазинният им живот. Разкъсването на булото влошава качеството на гъбите.

Светлината оказва влияние върху цвета на гугличката и качеството на гъбите. Сламената гъба е много вкусна, с отлични кулинарни качества. В местните магазини те се продават в прясно състояние, а за износ консервирани. Рядко се продават изсушени.

 

11.02.2009, ст.н.с. Йордан КОСТАДИНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (2) | Добави коментар

Вижте още

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .