Начало › Растения › Любимци › › Орехът

Орехът

10.01.2015 | Коментари (0)
То­ва е ед­но от най-сил­но рас­тя­щи­те и с най-дъ­лъг жи­вот дър­ве­та по на­ши­те зе­ми. С ис­по­лин­с­ки­те си раз­ме­ри и бо­га­то раз­к­ло­не­на­та ко­ро­на той вну­ша­ва чув­с­т­во­то за прек­ло­не­ние пред ве­личието на при­ро­да­та. Рас­нал сво­бод­но по го­ри и ли­ва­ди, от­г­леж­дан с лю­бов по ни­ви и дво­ро­ве, той е нав­ля­зъл и в при­каз­ки­те и пес­ни­те на на­ро­да ни. По­ра­ди цен­ни­те му качес­т­ва и днес са мно­го лю­би­те­ли­те, ко­и­то го от­г­леж­дат или за­мис­лят  да го от­г­леж­дат в дво­ро­ве­те си. Пох­вал­но е, но тък­мо за то­ва тряб­ва да зна­ят не­що по­вече за не­го.

 Чув­с­т­ва се доб­ре почти нав­ся­къ­де

 Оре­хът е раз­п­рос­т­ра­нен в твър­де ши­ро­ки ге­ог­раф­с­ки ра­йо­ни, но най-доб­ре се раз­ви­ва и раж­да пло­до­ве в по-юж­ни­те час­ти на уме­ре­ния по­яс, къ­де­то се на­ми­ра и на­ша­та стра­на. У нас се сре­ща и над 1000 м над­мор­с­ка ви­сочина, но е по-си­гур­но от­г­леж­да­не­то му до­към 800 мет­ра. За пред­почита­не са ра­йо­ни­те с по-ме­ка зи­ма и мес­та­та, къ­де­то ран­ни­те есен­ни и къс­ни­те про­лет­ни мра­зо­ве са по-ред­ки. През зи­ма­та по­на­ся по­ни­же­ние на тем­пе­ра­ту­ра­та до ми­нус 28-30 гра­ду­са, но при по-сил­ни и про­дъл­жи­тел­ни зас­ту­дя­ва­ния из­м­ръз­ват мла­ди­те 2-3 го­диш­ни клон­ки. Причина за та­ки­ва из­м­ръз­ва­ния мо­же да бъ­дат и ран­ни­те зим­ни сту­до­ве. Въп­ре­ки че оре­хът цъф­ти срав­ни­тел­но къс­но, случва се да из­м­ръз­нат цве­то­ве и мла­ди фи­ли­зи.

 Су­ша­ви­те го­ди­ни не го пла­шат (снимка)

То­ва е, за­що­то раз­ви­ва мощ­на ко­ре­но­ва сис­те­ма. Ос­нов­но тя се раз­по­ла­га в ед­но­мет­ро­вия почвен пласт, но от­дел­ни мощ­ни ко­ре­ни про­ник­ват и до 5 мет­ра дъл­бо­ко, от­къ­де­то зас­мук­ват вла­га. Раз­би­ра се, за то­ва е не­об­хо­ди­мо и почва­та да е дъл­бо­ка и про­пус­к­ли­ва и да ня­ма плит­ко (по-мал­ко от 2 м) раз­по­ло­же­ни во­ди. Иначе към ос­та­на­ли­те й качес­т­ва не е осо­бе­но взис­ка­те­лен. Ви­рее на раз­лични почве­ни ти­по­ве, сти­га да не са мно­го ва­ро­ви­ти, су­хи и бед­ни. За­са­ден на та­ки­ва мес­та, се  раз­ви­ва бав­но, дър­ве­та­та ос­та­ват дреб­ни и раж­дат мал­ко.

 Обича мно­го свет­ли­на­та

До­ка­за­тел­с­т­во за то­ва са сво­бод­но рас­тя­щи­те на по­ле­то не­за­сенчени  еди­нични рас­те­ния, ко­и­то раз­ви­ват ха­рак­тер­на­та за ви­да мощ­на ко­ро­на, жи­ве­ят дъл­го и да­ват бо­га­та и ви­со­ко­качес­т­ве­на ре­кол­та. В ком­пак­т­ни­те на­саж­де­ния дър­ве­та­та не раз­ви­ват та­ки­ва мощ­ни ко­ро­ни по­ра­ди вза­им­но­то за­сенчва­не. За­то­ва пък от та­ки­ва про­миш­ле­ни ма­си­ви се по­лучават по­вече пло­до­ве от еди­ни­ца площ.

Ко­ро­на­та му пречи да вли­за в мал­кия двор

Впечат­ля­ва­щи­те раз­ме­ри на оре­ха са и не­у­доб­с­т­во за от­г­леж­да­не­то му в по-мал­ки дво­ро­ве. То­ва е най-го­ля­мо­то от­г­леж­да­но у нас дър­во.  Са­мо ди­а­ме­тъ­рът на ство­ла му е 80-100 см, а по­ня­ко­га и мно­го по­вече.  На ви­сочина дос­ти­га до 25-30 мет­ра, а ко­ро­на­та му се раз­с­ти­ла в кръг с ди­а­ме­тър 15-20, до­ри и 25 мет­ра. Те­зи раз­ме­ри са ха­рак­тер­ни за ста­ри­те дър­ве­та, но и ко­га­то са по-мла­ди, за­е­мат чув­с­т­ви­тел­на площ, на ко­я­то от­г­леж­да­не­то на дру­ги рас­те­ния е не­въз­мож­но. В за­мя­на на то­ва мяс­то­то е сенчес­то и при­ят­но за от­мо­ра. Раз­ме­ри­те тряб­ва да се взе­мат под вни­ма­ние, ко­га­то оре­хът ще се за­саж­да в двор­на­та гра­ди­на. За да се из­бег­не за­сенчва­не­то, той след­ва да се нас­та­ни в най-се­вер­на­та част. Ос­вен то­ва след­ва да се има пред­вид и за­ко­но­во­то раз­с­то­я­ние от ог­ра­да­та със съ­се­да.

 Хра­на и ле­кар­с­т­во (снимка)

 Оре­хо­ви­те яд­ки са цен­на хра­на с ви­со­ка би­о­ло­гична стой­ност. Те са бо­га­ти на маз­ни­ни, бел­тъчини, ми­не­рал­ни со­ли, ви­та­ми­ни, как­то и на въг­ле­хид­ра­ти, ко­и­то са в от­но­си­тел­но по-мал­ко ко­личес­т­во. Съ­дър­жа­ни­е­то на маз­ни­ни при от­дел­ни­те сор­то­ве се дви­жи в раз­лични гра­ни­ци и дос­ти­га 60-80%. Оре­хо­во­то мас­ло се от­личава с мно­го до­бър вкус, аро­мат и е ед­но от най-пред­почита­ни­те от майс­то­ри­те на ку­ли­нар­но­то из­кус­т­во. Учас­ти­е­то на бел­тъчини в оре­хо­ви­те яд­ки се дви­жи от 12 до по­вече от 20%, а за­ха­ри­те са 4-5%. Мас­ло­то, бел­тъчини­те и въг­ле­хид­ра­ти­те оп­ре­де­лят ви­со­ка­та ка­ло­ричност на оре­хо­ви­те яд­ки, а бо­га­то­то съ­дър­жа­ние на ви­та­ми­ни­те С, В1, В2, РР, ка­ро­тин и на ми­не­рал­ни со­ли им при­да­ва и лечеб­ни качес­т­ва. Зе­ле­ни­те плодчета са из­к­лючител­но бо­га­ти на ви­та­мин С (3000 мг%), чието съ­дър­жа­ние с уз­ря­ва­не­то пос­те­пен­но на­ма­ля­ва, но е все още твър­де ви­со­ко в прес­ни­те яд­ки и се за­паз­ва в чув­с­т­ви­тел­но го­ля­мо в су­хи­те.

Лис­та­та съ­що са бо­га­ти на ви­та­ми­ни, как­то и на дру­ги по­лез­ни ве­щес­т­ва. В ме­ди­цин­с­ка­та прак­ти­ка се пре­по­ръчват ек­с­т­рак­ти при въз­па­ле­ние на вен­ци­те, при кож­ни за­бо­ля­ва­ния, за по­доб­ря­ва­не на хра­нос­ми­ла­не­то и др.

 
Ра­но за­почват да раж­дат об­ла­го­ро­де­ни­те дръвчета

Ха­рак­тер­но за оре­ха е, че той е ед­но­дом­но дву­по­ло­во рас­те­ние, ко­е­то оз­начава, че вър­ху кло­ни­те се офор­мят от­дел­но мъж­ки и жен­с­ки цве­то­ве. Оп­раш­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва чрез вя­тъ­ра. По­ня­ко­га се наб­лю­да­ва и т. нар. ди­хо­га­мия, ко­е­то пред­с­тав­ля­ва не­ед­нов­ре­ме­нен цъф­теж на мъж­ки­те и жен­с­ки­те цве­то­ве. В ре­зул­тат на кръс­то­са­но­то оп­раш­ва­не и хи­ля­до­лет­но­то се­мен­но раз­м­но­жа­ва­не се е по­лучило го­ля­мо раз­но­об­ра­зие, осо­бе­но по от­но­ше­ние на качес­т­ва­та на пло­до­ве­те - ед­ри, дреб­ни, с твър­да или с ме­ка черуп­ка, с лес­но или труд­но от­де­ля­ща се яд­ка, с по-ви­со­ка или с по-нис­ка мас­ле­ност и т. н. В по­вечето случаи при ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия по­ло­жи­тел­ни­те качес­т­ва са съчета­ни с не­дос­та­тъ­ци. В ре­зул­тат обаче на ор­га­ни­зи­ра­ни ек­с­пе­ди­ции и про­дъл­жи­тел­ни из­с­лед­ва­ния бя­ха от­б­ра­ни мно­го цен­ни фор­ми, вече ут­вър­де­ни ка­то сор­то­ве, ко­и­то се раз­м­но­жа­ват по ве­ге­та­ти­вен път чрез при­саж­да­не. Тък­мо та­ко­ва об­ла­го­ро­де­но дръвче тряб­ва да за­са­ди все­ки, кой­то въз­на­ме­ря­ва да от­г­ле­да орех.

Ос­нов­ни­те сор­то­ве, ко­и­то се раз­м­но­жа­ват у нас, са от­к­ри­ти в раз­лични ра­йо­ни на стра­на­та и но­сят име­на­та им или име­на­та на на­се­ле­ни­те мес­та. Та­ки­ва са Из­вор 10, Кук­лен­с­ки, Си­лис­т­рен­с­ки, Сли­вен­с­ки, Дря­нов­с­ки, Плов­див­с­ки и др. Вне­се­ни са и по­вече от 10 сор­та от САЩ. Всички­те се от­личават с ед­ри пло­до­ве, тън­ка черуп­ка, лес­но от­де­ля­ща се плът­на яд­ка. Бе­рит­бе­на­та зря­лост на по­вечето от тях нас­тъп­ва през вто­ра­та по­ло­ви­на на сеп­тем­в­ри.

Дръвчета­та, по­лучени от се­ме­на, про­раж­дат твър­де къс­но - ед­ва след 10-15 го­ди­ни. Ре­дов­но­то пло­до­да­ва­не за­почва на 25-30 го­диш­на въз­раст, а мак­си­мал­ни до­би­ви се по­лучават от 50-60 го­диш­ни дръвчета. При­са­де­ни­те рас­те­ния да­ват пър­ви­те си пло­до­ве към тре­та­та до пе­та­та го­ди­на след за­саж­да­не­то, а към  пет­на­де­се­та­та го­ди­на, ко­га­то по се­ме­начета­та се по­я­вя­ват пър­ви­те пло­до­ве, те встъп­ват в ре­дов­но пло­до­да­ва­не. До­би­вът от ед­но дър­во е сред­но око­ло 40-60 кг, но в ня­кои случаи над­х­вър­ля и 100. Не е мал­ко, още по­вече ка­то се има пред­вид, че про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та на оре­ха е 150-200 го­ди­ни, а има и дър­ве­та на по 300 и 500. Та­ка че вся­ко за­са­де­но оре­хо­во дръвче е доб­ри­на за по­ко­ле­ния нап­ред.

Нищо не е за изхвърляне

 Няма друг ово­щен вид, на кой­то да се из­пол­з­ва ця­ла­та над­зем­на част - не са­мо пло­до­ве­те, а и плодо­вата об­вив­ка, лис­тата, дър­ве­си­ната, ко­рата.

Мно­го ви­со­ко се це­ни оре­хо­ва­та дър­ве­си­на. Тя е плът­на здра­ва, срав­ни­тел­но ле­ка и трай­на. С при­ят­ния си цвят, кра­си­ви­те фи­гу­ри и лес­на­та об­ра­бот­ка тя е пред­почита­на в ме­бел­на­та про­миш­ле­ност, рез­бар­с­т­во­то и дру­ги сто­пан­с­ки от­рас­ли. Лис­та­та, пло­до­ви­те об­вив­ки и ко­ра­та се из­пол­з­ват в ко­жар­с­ка­та про­миш­ле­ност, слу­жат за бо­я­дис­ва­не на въл­не­ни и коп­ри­не­ни тъ­ка­ни. Мла­ди­те пло­до­ве и лис­та пред­с­тав­ля­ват ин­те­рес за ме­ди­ци­на­та и коз­ме­ти­ка­та.

С де­ко­ра­тив­ни­те си качес­т­ва оре­хът ус­пеш­но се из­пол­з­ва за озе­ле­ня­ва­не и е чудес­но сред­с­т­во за ук­реп­ва­не на нак­ло­не­ни и под­ло­же­ни на еро­зия те­ре­ни.

Сто­пан­с­ко­то му значение се оп­ре­де­ля и от то­ва, че не е тру­ден за от­г­леж­да­не. Един­с­т­ве­но бе­рит­ба­та изис­к­ва по­вече уси­лия, но те се от­п­ла­щат ви­со­ко.

 
10.01.2015, проф. д-р Цоло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Амарант - свещеното растение на южноамериканските индианци
Амарантът изглежда великолепно с яркочервените си, пурпурни или златисти съцветия, изправени като факли над пищната листна маса. За индианците в Южна Америка той бил свещено растение, поради което испанските завоеватели забранили отглеждането му. Днес зърната му са една от най-перспективните храни на бъдещето.

Азалеята
Особено място сред цъфтящите през зимата растения заема азалеята поради своите изключително декоративни качества. Тя произхожда от влажните планини на Югоизточна Азия. Примамени от красотата на това растение, много любители се опитват да го отглеждат и у дома, но малко от тях могат да се похвалят с успех.

Шеги на природата
През зи­ма­та цве­тя­та и лис­то­пад­ни­те дър­ве­та и храс­ти спят дъл­бо­ко. Са­мо вечнозелените раз­вед­ря­ват от­дъх­ва­ща­та си гра­ди­на. Има обаче храб­ри рас­те­ния, ко­и­то в мра­за се об­сип­ват с цве­то­ве.