Начало › Растения › Любимци › › Коледната звезда грее дълго и ярко

Коледната звезда грее дълго и ярко

05.12.2014 | Коментари (0)

Доскоро цветен символ на коледните празници у нас беше нежното коледарче, което зацъфтява точно по това време. Но една пищна красавица го измести безапелационно от призовото място. Това е коледната звезда (Euphorbia pulcherrima). В превод името й означава прекрасна млечка и тя наистина го заслужава. С настъпването на студовете се окичва с необикновени едри прицветници, подобни на звезди, обкръжаващи дребните и невзрачни истински цветчета. Възхитителните многоетажни "звезди" могат да бъдат и нежни - кремави, кайсиеви, розови, и ярки - алени, малинови, лимоненожълти. Обрамчени от тъмнозелените листа, те изглеждат приказно, постоянно привличат погледа, омагьосват.

Намерете й светло и топло място

Пуансетията, както е другото име на красавицата, е от семейство Млечки и расте в тропическите области на Централна Америка и Мексико. Там тя е многогодишен вечнозелен храст, достигащ до 3 м на височина. При нараняване на стъблата и листата се отделя млечен сок, който дразни кожата и лигавиците.

Коледната звезда предпочита да расте на светло, но не слънчево място и при температура около 18-20 градуса. Ако градусите паднат под 12, листата пожълтяват и окапват. Водата за поливането трябва да е със стайна температура и да се дава умерено, за да не загниват корените. Ако въздухът в стаята е сух, скоро звездата ще бъде нападната от разнообразни вредители - акари, листни въшки, белокрилки. Това може да се избегне с често пулверизиране.

Пет месеца продължава парада на багрите

След цъфтежа, който може да продължи 5 месеца, истинските цветчета опадат. Тогава храстчетата се подстригват и се държат на сухо и прохладно място (около 15 градуса) почти без поливане. Вода се дава по малко и само когат листата повяхнат. В средата на май цветето се (снимка) пресажда в добре дрениран съд. Почвата трябва да е рохкава и богата. Полива се леко и се поставя на светло и топло. Скоро се появяват младите листа и поливането става редовно. За оформяне на красиво храстче младите клонки се подстригват. След 3 седмици се прави и първото подхранване, а следващите са по 2-3 месечно през цялото лято. През лятото коледната звезда може да се изнесе в градината на полусенчесто защитено място, а когато температурите се понижат до 17 градуса, се внася в стаята.

Размножаването става с връхни резници през януари или през лятото. Те се потапят отначало в топла вода, за да престанат да отделят млечен сок. Вкореняват се в лека почва за около 3-4 седмици при температура 20-22 градуса. Щом започнат да нарастват, се прищипват за разклоняване.

Тънкости

За да осигурим цъфтеж на коледната звезда, трябва да се съобразим с това, че тя е растение на късия ден - цъфти когато дните са къси, а нощите дълги. За да се появят великолепните прицветници, от есента изкуственото осветяване се ограничава. През септември и октомври всяка нощ се осигурява пълна тъмнина поне 14 часа, като растението се покрива с плътна кутия или се пренася в тъмен килер. През деня трябва да е на светло.

 

 

05.12.2014, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .