Начало › Растения › Любимци › › Рододендронът - цветна експлозия в градината

Рододендронът - цветна експлозия в градината

03.05.2015 | Коментари (0)


 

  Цъф­тя­щи­те ро­до­ден­д­ро­ни про­дъл­жа­ват да по­ра­зя­ват на­ше­то въ­об­ръ­же­ние от го­ди­на на го­ди­на. На гра­дин­с­ка­та сце­на те­зи прек­рас­ни храс­ти из­пъл­ня­ват две ро­ли - ве­ли­ко­леп­ни­те им цве­то­ве ук­ра­ся­ват дво­ра в начало­то, а след то­ва тъм­нозе­ле­ни­те лис­та слу­жат за фон на цве­тя­та, ко­и­то из­на­сят пред­с­тав­ле­ние през ля­то­то и есен­та. Ако ус­пе­е­те да от­го­во­ри­те на всички изис­к­ва­ния на ро­до­ден­д­ро­на, дъл­ги го­ди­ни ще се рад­ва­те на не­го­вия разко­шен цъф­теж.

В пре­вод от гръц­ки ро­до­ден­д­рон оз­начава ро­зо­во дър­во. Ед­ва ли ще се на­ме­ри по-точно на­и­ме­но­ва­ние за то­зи цъф­тящ храст. През про­лет­та, ко­га­то тъм­но­зе­ле­ни­те кло­ни на ро­до­ден­д­ро­на се окичат с ед­ри­те цве­то­ве, то­ва е съ­би­тие, ко­е­то се пом­ни за дъл­го. (снимка) В то­ва от­но­ше­ние ро­до­ден­д­ро­ни­те ня­мат рав­ни на се­бе си. Ни­то един друг вечно­зе­лен гра­дин­с­ки храст не е спо­со­бен на та­ка­ва ек­с­п­ло­зия от цве­то­ве. Но то­ва да­леч не е един­с­т­ве­но­то му пре­дим­с­т­во. Ро­до­ден­д­ро­нът мо­же да се от­г­леж­да ус­пеш­но не са­мо в го­лям двор, но и в мал­ка гра­ди­на, ако му се оси­гу­рят не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия.

Той не ви­рее и не мо­же без обил­на почве­на и въз­душ­на вла­га. Нуж­да­та му от вла­га мо­же да се ме­ри са­мо с та­зи на пап­ра­ти­те. До­ка­то пап­ра­ти­те рас­тат на влаж­ни, но по-топ­ли тро­пичес­ки мес­та, то ро­до­ден­д­ро­нът ос­вен вла­га изис­к­ва и по-хла­ден въз­дух.

У нас при ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия на сво­бо­да рас­те в Стран­д­жа пла­ни­на. Мес­т­ни­те хо­ра го на­ричат зе­ле­ни­ка за­ра­ди вечно­зе­ле­ни­те му лис­та. Изис­к­ва­ни­я­та от почве­на вла­га са не­об­хо­ди­ми за­ра­ди плит­ка­та ко­ре­но­ва сис­те­ма, ко­я­то се раз­к­ло­ня­ва бли­зо до по­вър­х­ност­та. Ос­вен че почва­та изис­к­ва вла­га, тя ви­на­ги тряб­ва да се раз­рох­к­ва, да е бо­га­та на ху­мус и да се смес­ва с лис­тов­ка. Ако почва­та е гли­нес­та, мо­жем да я оле­ко­тим, ка­то при­ба­вим пя­сък и обо­га­тим с пре­го­рял обор­с­ки тор и лис­тов­ка. (снимка) Въз­душ­на­та вла­га, ако е ос­къд­на в гра­ди­на­та, чес­то­то оро­ся­ва­не на ця­ло­то рас­те­ние ра­но сут­рин ком­пен­си­ра нуж­да­та. От­де­ле­но­то мяс­то в гра­ди­на­та за ро­до­ден­д­ро­на тряб­ва да бъ­де на сян­ка. Сян­ка­та мо­же да му оси­гу­ри ши­ро­ко­лис­т­но дър­во с гъс­та об­лис­те­на ко­ро­на. От сре­да­та до края на есен­та е под­хо­дя­що вре­ме да под­гот­вим мес­та­та за за­саж­да­не. Из­ко­па­ни­те дуп­ки за за­саж­да­не да имат дъл­бочина 40/40 см и в тях да е на­си­па­на рох­ка­ва пло­до­род­на пръст и лис­тов­ка.

Ро­до­ден­д­ро­нът пред­с­тав­ля­ва ви­сок вечно­зе­лен храст с удъл­же­ни, твър­ди, ко­жес­ти, на­си­те­но­зе­ле­ни лис­та.

Ра­но нап­ро­лет, в края на ап­рил и начало­то на май, цъф­ти с фу­ни­е­об­раз­ни гроз­до­вид­ни съц­ве­тия, при­личащи на кра­си­ви ро­зи. На­шен­с­ки­ят ро­до­ден­д­рон, рас­тящ, ес­тес­т­ве­но, в Стран­д­жа пла­ни­на, Rhododendron ponticum (пон­ти­кум) цъф­ти в ро­зо­во. Сре­щат се обаче още мно­го раз­лични баг­ри на цве­то­ве­те. Та­ка нап­ри­мер ро­до­ден­д­рон Joanita (Йо­а­ни­та) е с по-ши­ро­ки лъс­ка­ви зе­ле­ни лис­та и цъф­ти в жъл­то. Ро­до­ден­д­рон Fortunei (фор­ту­ней) е с бе­ли ро­зи. Опит­ни­те спе­ци­а­лис­ти са по­лучили мно­го кра­си­ви ва­ри­ан­ти, ко­и­то и при нас мо­же да се на­ме­рят без проб­ле­ми.

 Кра­со­та за мно­го го­ди­ни

Цве­тар­с­ки­те ма­га­зи­ни ра­но нап­ро­лет и се­га през есен­та се за­реж­дат с ро­до­ден­д­ро­ни, пре­не­се­ни в го­ле­ми сак­сии с под­хо­дя­ща почва. При влаж­но вре­ме вни­ма­тел­но се из­важ­дат с почва­та и с майчина­та пръст се по­ла­гат в под­гот­ве­ни­те мес­та. Почва­та се при­тъп­к­ва и по­ли­ва на­о­ко­ло во­да, за да ня­ма въз­дух и да се рад­ва­ме на кра­си­вия храст.

Ро­до­ден­д­ро­нът ус­пеш­но се раз­м­но­жа­ва и по ве­ге­та­ти­вен начин, чрез зе­ле­ни рез­ни­ци. Те се за­ла­гат в пар­ни­ци под стък­ло, къ­де­то дейс­т­ва топ­ли­на­та и свет­ли­на­та на слън­це­то. При ре­дов­но оро­ся­ва­не в пя­съчен и тор­фен суб­с­т­рат рез­ни­ци­те се вко­ре­ня­ват и нап­ро­лет са го­то­ви да кра­сят гра­ди­на­та, сти­га да ги опа­зим през зи­ма­та.

  
03.05.2015, инж. Надежда КИЛЬОВСКА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .