Начало › Растения › Любимци › › Рододендронът - цветна експлозия в градината

Рододендронът - цветна експлозия в градината

03.05.2015 | Коментари (0)


 

  Цъф­тя­щи­те ро­до­ден­д­ро­ни про­дъл­жа­ват да по­ра­зя­ват на­ше­то въ­об­ръ­же­ние от го­ди­на на го­ди­на. На гра­дин­с­ка­та сце­на те­зи прек­рас­ни храс­ти из­пъл­ня­ват две ро­ли - ве­ли­ко­леп­ни­те им цве­то­ве ук­ра­ся­ват дво­ра в начало­то, а след то­ва тъм­нозе­ле­ни­те лис­та слу­жат за фон на цве­тя­та, ко­и­то из­на­сят пред­с­тав­ле­ние през ля­то­то и есен­та. Ако ус­пе­е­те да от­го­во­ри­те на всички изис­к­ва­ния на ро­до­ден­д­ро­на, дъл­ги го­ди­ни ще се рад­ва­те на не­го­вия разко­шен цъф­теж.

В пре­вод от гръц­ки ро­до­ден­д­рон оз­начава ро­зо­во дър­во. Ед­ва ли ще се на­ме­ри по-точно на­и­ме­но­ва­ние за то­зи цъф­тящ храст. През про­лет­та, ко­га­то тъм­но­зе­ле­ни­те кло­ни на ро­до­ден­д­ро­на се окичат с ед­ри­те цве­то­ве, то­ва е съ­би­тие, ко­е­то се пом­ни за дъл­го. (снимка) В то­ва от­но­ше­ние ро­до­ден­д­ро­ни­те ня­мат рав­ни на се­бе си. Ни­то един друг вечно­зе­лен гра­дин­с­ки храст не е спо­со­бен на та­ка­ва ек­с­п­ло­зия от цве­то­ве. Но то­ва да­леч не е един­с­т­ве­но­то му пре­дим­с­т­во. Ро­до­ден­д­ро­нът мо­же да се от­г­леж­да ус­пеш­но не са­мо в го­лям двор, но и в мал­ка гра­ди­на, ако му се оси­гу­рят не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия.

Той не ви­рее и не мо­же без обил­на почве­на и въз­душ­на вла­га. Нуж­да­та му от вла­га мо­же да се ме­ри са­мо с та­зи на пап­ра­ти­те. До­ка­то пап­ра­ти­те рас­тат на влаж­ни, но по-топ­ли тро­пичес­ки мес­та, то ро­до­ден­д­ро­нът ос­вен вла­га изис­к­ва и по-хла­ден въз­дух.

У нас при ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия на сво­бо­да рас­те в Стран­д­жа пла­ни­на. Мес­т­ни­те хо­ра го на­ричат зе­ле­ни­ка за­ра­ди вечно­зе­ле­ни­те му лис­та. Изис­к­ва­ни­я­та от почве­на вла­га са не­об­хо­ди­ми за­ра­ди плит­ка­та ко­ре­но­ва сис­те­ма, ко­я­то се раз­к­ло­ня­ва бли­зо до по­вър­х­ност­та. Ос­вен че почва­та изис­к­ва вла­га, тя ви­на­ги тряб­ва да се раз­рох­к­ва, да е бо­га­та на ху­мус и да се смес­ва с лис­тов­ка. Ако почва­та е гли­нес­та, мо­жем да я оле­ко­тим, ка­то при­ба­вим пя­сък и обо­га­тим с пре­го­рял обор­с­ки тор и лис­тов­ка. (снимка) Въз­душ­на­та вла­га, ако е ос­къд­на в гра­ди­на­та, чес­то­то оро­ся­ва­не на ця­ло­то рас­те­ние ра­но сут­рин ком­пен­си­ра нуж­да­та. От­де­ле­но­то мяс­то в гра­ди­на­та за ро­до­ден­д­ро­на тряб­ва да бъ­де на сян­ка. Сян­ка­та мо­же да му оси­гу­ри ши­ро­ко­лис­т­но дър­во с гъс­та об­лис­те­на ко­ро­на. От сре­да­та до края на есен­та е под­хо­дя­що вре­ме да под­гот­вим мес­та­та за за­саж­да­не. Из­ко­па­ни­те дуп­ки за за­саж­да­не да имат дъл­бочина 40/40 см и в тях да е на­си­па­на рох­ка­ва пло­до­род­на пръст и лис­тов­ка.

Ро­до­ден­д­ро­нът пред­с­тав­ля­ва ви­сок вечно­зе­лен храст с удъл­же­ни, твър­ди, ко­жес­ти, на­си­те­но­зе­ле­ни лис­та.

Ра­но нап­ро­лет, в края на ап­рил и начало­то на май, цъф­ти с фу­ни­е­об­раз­ни гроз­до­вид­ни съц­ве­тия, при­личащи на кра­си­ви ро­зи. На­шен­с­ки­ят ро­до­ден­д­рон, рас­тящ, ес­тес­т­ве­но, в Стран­д­жа пла­ни­на, Rhododendron ponticum (пон­ти­кум) цъф­ти в ро­зо­во. Сре­щат се обаче още мно­го раз­лични баг­ри на цве­то­ве­те. Та­ка нап­ри­мер ро­до­ден­д­рон Joanita (Йо­а­ни­та) е с по-ши­ро­ки лъс­ка­ви зе­ле­ни лис­та и цъф­ти в жъл­то. Ро­до­ден­д­рон Fortunei (фор­ту­ней) е с бе­ли ро­зи. Опит­ни­те спе­ци­а­лис­ти са по­лучили мно­го кра­си­ви ва­ри­ан­ти, ко­и­то и при нас мо­же да се на­ме­рят без проб­ле­ми.

 Кра­со­та за мно­го го­ди­ни

Цве­тар­с­ки­те ма­га­зи­ни ра­но нап­ро­лет и се­га през есен­та се за­реж­дат с ро­до­ден­д­ро­ни, пре­не­се­ни в го­ле­ми сак­сии с под­хо­дя­ща почва. При влаж­но вре­ме вни­ма­тел­но се из­важ­дат с почва­та и с майчина­та пръст се по­ла­гат в под­гот­ве­ни­те мес­та. Почва­та се при­тъп­к­ва и по­ли­ва на­о­ко­ло во­да, за да ня­ма въз­дух и да се рад­ва­ме на кра­си­вия храст.

Ро­до­ден­д­ро­нът ус­пеш­но се раз­м­но­жа­ва и по ве­ге­та­ти­вен начин, чрез зе­ле­ни рез­ни­ци. Те се за­ла­гат в пар­ни­ци под стък­ло, къ­де­то дейс­т­ва топ­ли­на­та и свет­ли­на­та на слън­це­то. При ре­дов­но оро­ся­ва­не в пя­съчен и тор­фен суб­с­т­рат рез­ни­ци­те се вко­ре­ня­ват и нап­ро­лет са го­то­ви да кра­сят гра­ди­на­та, сти­га да ги опа­зим през зи­ма­та.

  
03.05.2015, инж. Надежда КИЛЬОВСКА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Тайнствената любов на две царици
То­ва са два­та ви­да вод­ни ли­лии, ко­и­то кра­сят по­речията на ре­ки­те в Бра­зи­лия,  Ар­жен­ти­на и Гви­ана. Те но­сят крал­с­ко­то име Вик­то­рия ре­гия (Victoria regia). На­речени са та­ка от ан­г­лийс­кия бо­та­ник Джон Лин­д­ли през 1837 го­ди­на. Пър­ва­та е Вик­то­рия ре­ги­я ама­зо­ни­ка, с про­из­ход от Ек­ва­то­ри­ал­на Юж­на Аме­ри­ка, а вто­ра­та - Вик­то­рия ре­гия кру­зи­а­на, ко­я­то про­из­хож­да от ра­йо­ни­те с по-хла­ден кли­мат на юг от Ар­жен­ти­на. 

Когато слънцето слезе в градината
Засадените в група слънчогледи представляват наистина удивителна картина, която може да стане главна забележителност в цялата градина. Съществуват множество декоративни сортове, различаващи се по височина и цвят- жълти, оранжеви, червени и даже с цвят на ванилия.

Сукулентите бързо печелят фенове
Мнозина са убедени, че сукулентите  не се нуждаят от вода. Това не е вярно. Просто в процеса на еволюцията тези растения са се научили да се обезопасяват срещу непостоянството на природните условия, като запасяват влага и регулират обмяната си.