Начало › Растения › Любимци › › Рододендронът - цветна експлозия в градината

Рододендронът - цветна експлозия в градината

03.05.2015 | Коментари (0)


 

  Цъф­тя­щи­те ро­до­ден­д­ро­ни про­дъл­жа­ват да по­ра­зя­ват на­ше­то въ­об­ръ­же­ние от го­ди­на на го­ди­на. На гра­дин­с­ка­та сце­на те­зи прек­рас­ни храс­ти из­пъл­ня­ват две ро­ли - ве­ли­ко­леп­ни­те им цве­то­ве ук­ра­ся­ват дво­ра в начало­то, а след то­ва тъм­нозе­ле­ни­те лис­та слу­жат за фон на цве­тя­та, ко­и­то из­на­сят пред­с­тав­ле­ние през ля­то­то и есен­та. Ако ус­пе­е­те да от­го­во­ри­те на всички изис­к­ва­ния на ро­до­ден­д­ро­на, дъл­ги го­ди­ни ще се рад­ва­те на не­го­вия разко­шен цъф­теж.

В пре­вод от гръц­ки ро­до­ден­д­рон оз­начава ро­зо­во дър­во. Ед­ва ли ще се на­ме­ри по-точно на­и­ме­но­ва­ние за то­зи цъф­тящ храст. През про­лет­та, ко­га­то тъм­но­зе­ле­ни­те кло­ни на ро­до­ден­д­ро­на се окичат с ед­ри­те цве­то­ве, то­ва е съ­би­тие, ко­е­то се пом­ни за дъл­го. (снимка) В то­ва от­но­ше­ние ро­до­ден­д­ро­ни­те ня­мат рав­ни на се­бе си. Ни­то един друг вечно­зе­лен гра­дин­с­ки храст не е спо­со­бен на та­ка­ва ек­с­п­ло­зия от цве­то­ве. Но то­ва да­леч не е един­с­т­ве­но­то му пре­дим­с­т­во. Ро­до­ден­д­ро­нът мо­же да се от­г­леж­да ус­пеш­но не са­мо в го­лям двор, но и в мал­ка гра­ди­на, ако му се оси­гу­рят не­об­хо­ди­ми­те ус­ло­вия.

Той не ви­рее и не мо­же без обил­на почве­на и въз­душ­на вла­га. Нуж­да­та му от вла­га мо­же да се ме­ри са­мо с та­зи на пап­ра­ти­те. До­ка­то пап­ра­ти­те рас­тат на влаж­ни, но по-топ­ли тро­пичес­ки мес­та, то ро­до­ден­д­ро­нът ос­вен вла­га изис­к­ва и по-хла­ден въз­дух.

У нас при ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия на сво­бо­да рас­те в Стран­д­жа пла­ни­на. Мес­т­ни­те хо­ра го на­ричат зе­ле­ни­ка за­ра­ди вечно­зе­ле­ни­те му лис­та. Изис­к­ва­ни­я­та от почве­на вла­га са не­об­хо­ди­ми за­ра­ди плит­ка­та ко­ре­но­ва сис­те­ма, ко­я­то се раз­к­ло­ня­ва бли­зо до по­вър­х­ност­та. Ос­вен че почва­та изис­к­ва вла­га, тя ви­на­ги тряб­ва да се раз­рох­к­ва, да е бо­га­та на ху­мус и да се смес­ва с лис­тов­ка. Ако почва­та е гли­нес­та, мо­жем да я оле­ко­тим, ка­то при­ба­вим пя­сък и обо­га­тим с пре­го­рял обор­с­ки тор и лис­тов­ка. (снимка) Въз­душ­на­та вла­га, ако е ос­къд­на в гра­ди­на­та, чес­то­то оро­ся­ва­не на ця­ло­то рас­те­ние ра­но сут­рин ком­пен­си­ра нуж­да­та. От­де­ле­но­то мяс­то в гра­ди­на­та за ро­до­ден­д­ро­на тряб­ва да бъ­де на сян­ка. Сян­ка­та мо­же да му оси­гу­ри ши­ро­ко­лис­т­но дър­во с гъс­та об­лис­те­на ко­ро­на. От сре­да­та до края на есен­та е под­хо­дя­що вре­ме да под­гот­вим мес­та­та за за­саж­да­не. Из­ко­па­ни­те дуп­ки за за­саж­да­не да имат дъл­бочина 40/40 см и в тях да е на­си­па­на рох­ка­ва пло­до­род­на пръст и лис­тов­ка.

Ро­до­ден­д­ро­нът пред­с­тав­ля­ва ви­сок вечно­зе­лен храст с удъл­же­ни, твър­ди, ко­жес­ти, на­си­те­но­зе­ле­ни лис­та.

Ра­но нап­ро­лет, в края на ап­рил и начало­то на май, цъф­ти с фу­ни­е­об­раз­ни гроз­до­вид­ни съц­ве­тия, при­личащи на кра­си­ви ро­зи. На­шен­с­ки­ят ро­до­ден­д­рон, рас­тящ, ес­тес­т­ве­но, в Стран­д­жа пла­ни­на, Rhododendron ponticum (пон­ти­кум) цъф­ти в ро­зо­во. Сре­щат се обаче още мно­го раз­лични баг­ри на цве­то­ве­те. Та­ка нап­ри­мер ро­до­ден­д­рон Joanita (Йо­а­ни­та) е с по-ши­ро­ки лъс­ка­ви зе­ле­ни лис­та и цъф­ти в жъл­то. Ро­до­ден­д­рон Fortunei (фор­ту­ней) е с бе­ли ро­зи. Опит­ни­те спе­ци­а­лис­ти са по­лучили мно­го кра­си­ви ва­ри­ан­ти, ко­и­то и при нас мо­же да се на­ме­рят без проб­ле­ми.

 Кра­со­та за мно­го го­ди­ни

Цве­тар­с­ки­те ма­га­зи­ни ра­но нап­ро­лет и се­га през есен­та се за­реж­дат с ро­до­ден­д­ро­ни, пре­не­се­ни в го­ле­ми сак­сии с под­хо­дя­ща почва. При влаж­но вре­ме вни­ма­тел­но се из­важ­дат с почва­та и с майчина­та пръст се по­ла­гат в под­гот­ве­ни­те мес­та. Почва­та се при­тъп­к­ва и по­ли­ва на­о­ко­ло во­да, за да ня­ма въз­дух и да се рад­ва­ме на кра­си­вия храст.

Ро­до­ден­д­ро­нът ус­пеш­но се раз­м­но­жа­ва и по ве­ге­та­ти­вен начин, чрез зе­ле­ни рез­ни­ци. Те се за­ла­гат в пар­ни­ци под стък­ло, къ­де­то дейс­т­ва топ­ли­на­та и свет­ли­на­та на слън­це­то. При ре­дов­но оро­ся­ва­не в пя­съчен и тор­фен суб­с­т­рат рез­ни­ци­те се вко­ре­ня­ват и нап­ро­лет са го­то­ви да кра­сят гра­ди­на­та, сти­га да ги опа­зим през зи­ма­та.

  
03.05.2015, инж. Надежда КИЛЬОВСКА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Азалеята
Особено място сред цъфтящите през зимата растения заема азалеята поради своите изключително декоративни качества. Тя произхожда от влажните планини на Югоизточна Азия. Примамени от красотата на това растение, много любители се опитват да го отглеждат и у дома, но малко от тях могат да се похвалят с успех.

Шеги на природата
През зи­ма­та цве­тя­та и лис­то­пад­ни­те дър­ве­та и храс­ти спят дъл­бо­ко. Са­мо вечнозелените раз­вед­ря­ват от­дъх­ва­ща­та си гра­ди­на. Има обаче храб­ри рас­те­ния, ко­и­то в мра­за се об­сип­ват с цве­то­ве.

Цветето, което не вехне
В Германия съществува традиция за Рождество да се подарява цъфнал кукуряк в саксия или на букет. Немците го наричат снежна роза и вярват, че се е появил от сълзите на овчарче, което нямало какво да подари на младенеца Христос.