Начало › Растения › Отглеждане › Болести и вредители › › Когато дюлята е болна

Когато дюлята е болна

05.12.2008 | Коментари (0)

Загиване (или мумифициране) завръзите на дюлята е болест, повсеместно разпространена у нас. Когато не се води борба срещу нея през години с благоприятни условия за развитието й, тя може напълно да унищожи дюлевата реколта.

През пролетта в ценралната част на младите връхни листа се образуват светлокафяви петна, които се разрастват по нерватурата и скоро обхващат цялата петура. Оттам заразата преминава по цветовете на дюлята. След прецъфтяването заразените завръзи не се развиват, покафеняват заедно с прикрепените в основата им 1-2 листа и изсъхват, а по-късно се мумифицират. Мумифицираните плодчета остават върху клонките през целия вегетационен период и много рядко окапват още през пролетта. По-късно през листните дръжки заразата достига и до младите леторасти, където се появява некроза (загиване). При влажно време нападнатите части се покриват със сивосин плесенов налеп, издаващ бадемова миризма.

Причинител на болестта е гъбата Monilinia cydoniae. Тя зимува в мумифицираните завръзи. След 1-2 презимувания, през пролетта се образуват плодните тела на гъбата, които причиняват заразявания. Благоприятни условия за нея са хладна и влажна пролет - ниски температури и относително висока влажност на въздуха. Около 10 дни след заразяването се появяват първите симптоми на болестта.

Борбата включва санитарни мерки, като изрязване до здрава тъкан на заразените клонки и мумифицирани плодове. Те са основен източник на първичната инфекция и затова е добре да бъдат унищожени чрез изгаряне. Препоръчва се и дълбоко заораване на нападнатите плодове, с което се затруднява изнасянето на заразата от почвата. Механичните мерки трябва да се съчетаят и с подходяща растителна защита.

За да е ефикасна химичната борба срещу загиване завръзите на дюлята, тя трябва да се приложи по схема от 3-4 пръскания:

- преди цъфтеж (фаза розов бутон);

- по време на цъфтежа (1-2 третирания);

- след прецъфтяване.

Подходящи са  фунгицидите Роврал 25 ФЛО - 0,2%, Топсин М 70 ВП - 0,1%, Сумилекс 50 ВП - 0,15 и др. Медните средства - бордолезов разтвор - 1%, купроцин - 0,4%, и др. също са подходящи за предпазно пръскане, но могат да се използват само преди и след цъфтежа.

 

05.12.2008, Петър ИВАНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Събудят ли се овошките, вредителите атакуват
След късното зимно пръскане не трябва да се пропуска и предцъфтежното пръскане. От него се нуждаят всички овощни видове. Провежда се в периода от набъбване на пъпките до фаза преди цъфтеж. То е много важно, защото заедно с развитието на дръвчетата започва и вредната дейност на много техни неприятели.

Напаст в ягодите
Ягодовият акар е много опасен неприятел. Той е подчертано влаголюбив, студоустойчив, напада предимно младите листа. Смуче сок от тях и в резултат листата се деформират, остават дребни и растенията силно закържавяват. Добивите намаляват значително, понякога дори наполовина.

Събудят ли се овошките, вредителите атакуват
След късното зимно пръскане не трябва да се пропуска и предцъфтежното пръскане. От него се нуждаят всички овощни видове. Провежда се в периода от набъбване на пъпките до фаза преди цъфтеж. То е много важно, защото заедно с развитието на дръвчетата започва и вредната дейност на много техни неприятели.