НачалоКалендар на градинаря › › Важно през декември

Важно през декември

30.11.2008 | Коментари (0)

ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА

Време е да се отдадете на почивка, но не съвсем

В първия зимен месец градинарите имат повече свободно време, което им дава възможност без да бързат, да си направят планове за работата през лятото, да помислят къде и какво е нужно да обновят.

С настъпването на студените дни най-добре е да не се занимавате с нещо в градината. Затова се постарайте да довършите недовършената работа още в началото на декември. Замръзва ли почвата, не се разхождайте по моравата: стеблата и коренчетата на тревата лесно се чупят и през пролетта тези места често имат кафяв цвят. През зимните месеци не хвърляйте снега от пътечките върху моравата. Голямата маса сняг спира достъпа на въздух и предизвиква задушаване и отмиране на надземната част на тревата.

Не изгаряйте купчината листа, защото в тях могат да се скрият различни животинчета.

Ако не сте се справили с резитбата на храсти и дървета през октомври и ноември, използвайте хубавите дни в началото на декември. Не се ли открие такава възможност, отложете резитбата за края на зимата.

През декември не е задължително да седите, без да вършите никаква работа. Основната задача през зимата е да съхраните посадъчния материал на гергините и гладиолите до пролетта. В лехата с луковичните растения снегът трябва да се натрупва. От клоните на храстите и дърветата обаче трябва да го стръсквате, за да не се счупят. Докато почивате, помислете как да решите някои проблеми в градината и какво да отгледате в нея, за да стане по-красива. Някои идеи може би ще намерите и тук на следващите няколко страници.

Бодро настроение с кукуряк (снимка)

Кукурякът навлиза с все голям успех в декоративните градини благодарение на все по-нови сортове с едри цветове, които се появяват изпод снега през ранна пролет. Във всяка градина може да се намери място за него!

Това многогодишно растение, известно още и с научното си название хелеборус, e много непретенциозно. Различните представители на този род обаче имат различни нужди при отглеждането си. Черният кукуряк (Helleborus niger) най-добре расте на полусянка, но се развива отлично и на топли участъци и на богати на хумус варовикови почви. Такива изисквания проявява и ароматният кукуряк (Helleborus foetidus) с бледозелени камбанковидни цветове. Хибридният ориенталски кукуряк (Helleborus-orientalis-Hybriden) добре понася сянка и прохлада, но предпочита глинестите почви. Предпочитаните сортове от този хибрид са с цветове в бели или червени тонове.

Някои декоративни треви ще решат тъкмо вашия проблем (снимка)

Ако пред вас стои въпросът какви растения да настаните на свободните добре огрявани от слънцето места в градината си или пък са на сянка под короната на дърветата, можете да намерите и много прост отговор. Възползвайте се от безотказните помощници - разноцветните декоративни треви с изискани съцветия. Например китайският мискантус (Miscanthus sinensis) и пампасната трева (Cortaderia selloana). Но знайте, те бързо се разрастват, затова не трябва да се засяват нагъсто.

Пампасната трева представлява многогодишно тревисто растение, което формира компактна туфа. То е вечнозелено. Листата са ланцетни, сиво-зелени, до 1-2 м дълги. Към края на лятото се появяват на дълги до 2,5 м дръжки бледорозови или бели съцветия метлици.

Китайският мискантус от своя страна пък расте на слънце и на места с висока влажност на въздуха. Не обича студените ветрове и предпочита плодородните почви. Може да расте на едно място дълги години и не понася пресаждането.

Той е много красив през есента, когато листата му пожълтяват, и по време на цъфтежа от август до октомври.

Жива ограда ще ви пази от съседите

Често се случва съседите ви да възразяват, когато много високи растения заемат двуметровата зона в близост до границата с техния участък. В тази ситуация и дори когато вашият двор е прекалено тесен, вие можете да си направите жива ограда, която ще ви служи и за прикритие от постоянното любопитство на съседите ви. На самата граница на участъка, за да не дразните съседите си, можете да засадите храсти, които не растат по-нависоко от 2 м. Такива са спиреята, керията и илексът. Зад тях на втори ред отделете място за по-високорастящи видове, като форзицията, филаделфуса или калината. С годините те се разрастват и образуват плътна стена. И дори ако в най-долните части на оградата има дупки, малките храсти от първия ред ще закрият прозиращото пространство.

На третия ред отвътре засадете вишна саржентии (Prunus sargentii), речен клен (Acer ginnala), декоративна ябълка (Malus) или ирга (Amelanchier). И ако от съседната страна под тяхната корона растат известните ви вече храсти, тогава от другата страна ще остане място и за сенколюбиви многогодишни растения. Така няма да загубите нито един квадратен метър от вашия участък.

Гинко билоба ще се чувства добре и във вашия двор (снимка)

Ако си засадите гинко билоба (Ginkgo biloba) във вашата градина, вие ще станете собственик не само на едно от най-древните, но и на едно от най-лечебните растения. Това древно растение се счита за първото листопадно дърво на Земята, чиито "плодове" и листа отдавна се използват в народната медицина на Китай и Япония, както и в козметиката им. Съществуват мъжки и женски растения. На женските от 20-годишна възраст започват да се образуват напомнящи жълта слива семена, които често се наричат плодове и имат много неприятен аромат. Затова повечето хора предпочитат да си засадят мъжко растение. Нискорастящите форми, например сортът Barabits Nana, подхождат за всяка градина. Гинкото расте бавно и след 15 години не превишава височината от 4 м. Дървото обича слънце, но се чувства добре и на сянка. Не е капризно спрямо почвата, понася замърсяването на въздуха и с това показва, че може да живее и в градска среда. Зелените му листа през есента се обагрят в жълт цвят.

Екстравагантните растения-декоратори

За да поставите нужните ви акценти в градината, ще ви помогнат зелени стени от необикновени растения. Това, на първо място, са относително зимоустойчивите рододендрони с едри цветове Grandiflorum Roseum, Elegans, Cunningham's White. Рододендроните растат прекрасно на кисели и богати на хумус почви. Тези храсти се нуждаят от много място и укритие, особено в суровите зими. В градините, където зимите са по-меки, можете да използвате за такава впечатляваща ограда и миризливата върба (Elaeagnus x ebbingei). Това е много красив листопаден храст с кожести блестящи листа, който расте много добре на всякакви, дори и бедни песъчливи почви, но се поврежда от студовете.


Съхранете правилно посадъчния материал

Най-голямата ви грижа сега е работата вкъщи. След като сте просушили клубенолуковиците и детките на гладиолите, сега е време да ги почистите от почвата, корените и старите, отмрели луковици и да ги поставите в хартиени пакети или торбички за съхранение.

За съхранение трябва да оставяте само здравите клубенолуковици, а болните и повредените да изхвърлите. С малките повреди може да се справите, като ги изрежете с остро ножче и ги обработите с фунгицид или с прах от дървени въглища.

Съхранявайте гладиолите в достатъчно сухо място (влажност на въздуха 60-70%) и при температура 5-10 градуса. В жилището гладиолите се съхраняват в хладилник в отделението за плодове или, ако клубенолуковиците са много, направете си специално сандъче с изолация от пенопласт. Поставете сандъчто до балконската врата. То трябва от време на време да се проветрява.

Клубените на бегонията, лютичетата, анемонетата се подготвят за съхранение по същия начин, както и клубенолуковиците на гладиолите, но е най-добре да се съхраняват в леко влажен пясък, торф, мъх или дървесни стърготини.

Да съхраните кореноклубените на гергините в условията на жилището е доста по-трудно, отколкото клубенолуковиците на гладиолите, тъй като гергините са доста по-взискателни към условия, а и са по-големи като обем. Те се съхраняват най-добре в мазе в леко влажен торф или пясък при температура 4-8 градуса и влажност 70%. В жилищата се съхраняват като гладиолите, около балконските врати в изолирани от стайната топлина сандъчета. Всички клубени, луковици, коренища трябва внимателно да се оглеждат 2 пъти в месеца, да се отделят загиналите растения и да се изрязват и дезинфекцират заболелите части.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако около дома ви растат големи дървета, водосточните тръби сигурно често се пълнят с листа. А когато дъждовната вода започне да прелива през тръбите по покрива, това е ясен признак, че олуците ви са запушени. Можете да избегнете запълването на каналите, като поставите на края им мрежа или пък монтирате решетка. С тях можете да се снабдите във всеки строителен магазин.

 След приключването на работата в градината се погрижете за инвентара. Почистете го, измийте го, смажете остриетата, режещите части, заточете секаторите и градинските триони и сложете всичко за съхранение на сухо място. Просушете и почистите освободените сандъчета, найлона и всякакъв друг покривен материал. Направете си ревизия на инвентара и си съставете списък, който ще допълвате през цялата зима за следващия сезон.

 Трябва да приберете в помещение водните и плаващите растения и да ги настаните в аквариум. Те, както и другите аквариумни растения, се нуждаят от добро осветление и много топлина. Трябва да следите за нивото на водата в съдовете, в които са поставени водните лилии. В свободното си време започвайте с почистването на семената на цветята, които сте събрали през лятото и есента.

СТАИ&БАЛКОНИ

Непретенциозният хипеаструм не се нуждае от почва (снимка)

Цъфтящите хипеаструми (Hippeastrum), известни още под названието амарилиси, могат да се отглеждат по хидропонен начин, което ще рече в хранителен разтвор, без почва. Големите месести луковици на хипеаструма се поставят вспециални саксии, запълнени с керамзит, който служи като субстрат за закрепването на растенията. Луковиците се засаждат на такава дълбочина, че впоследствие растенията под тежестта на собствената си надземна маса да не се обърнат. За оптимално се счита засаждането, при което четвърт част от луковицата да се намира над повърхността на субстрата. Той периодично трябва да се овлажнява с хранителен разтвор във вид на специални течни торове.

След като прецъфти, хипеаструмът трябва да се почисти от цветоносите и да се разположи в зимната градина. През лятото можете да го изнесете в градината. Но дойде ли август, в продължение на 3-4 месеца растението се намира в състояние на покой и в това време не трябва да го храните. Само леко трябва да навлажнявате керамзита, като не допускате неговото пълно изсъхване. Увехнат ли листата, трябва да ги откъснете. След това отново давайте хранителен разтвор. Луковиците на хипеаструма излизат от покоя и през зимата растенията отново зацъфтяват.

 Не тревожете срамежливия ахименес през януари

Ахименесът е едно от растенията, които ще украсят терасата ви още от началото на лятото. За тази цел трябва да подготвите цветето за размножаване към края на зимата. За да е силно, трябва да му осигурите период на покой, който обикновено приключва към края януари. Докато си почива обаче, не трябва да го поливате. В края на покоя грудките се съживяват и се появяват новите растения. Препоръчваме ви да правите резници и да ги топите във вода, за да пуснат корени. Засадете отделните части в нови съдове, с лека почва, към която сте добавили и пясък.

Това красиво цвете от Централна Америка ще ви зарадва с обилни пъстри цветове, които приличат много на фунийки. Те обикновено са 3-6 см в диаметър, а листата около тях са дълги до

3-5 см, мъхести, често с пурпурна ивица. Важно е да осигурите на растението слънчево място, а влажността на въздуха трябва да е поне 50%. За тази цел настанете съда върху подложка от влажни дребни камъчета.

Ахименеса можете да използвате през лятото като украшение на балкона в съчетание с аспарагус и папрати. Ако обаче лятото е дъждовно, растението много бързо ще загуби чара си.

Mалката нертера ще краси дома ви (снимка)

През зимата много красота в дома ви може да внесе нертерата. Тя представлява малко стелещо се многогодишно растение, което прилича на мъх и има ярки оранжеви плодове. Това растение произхожда от Австралия и Централна Америка. Листата му са дребни, до 0,5 см, кръгли. Цъфти с дребни зелено-бели цветове, които се превръщат в плодчета с размер на грахово зърно и покриват растението до края на зимата.

Нертерата обича ярката, но разсеяна светлина. Субстратът в саксията трябва да е съчетание между торф, пясък и градинска почва. Когато се появяват плодовете, в рамките на един месец трябва да подхраните веднъж растението с някой от течните торове за саксийни цветя. Това растение обича влагата и трябва често да се полива. За да сте сигурни, че влагата в почвата му е достатъчна, потапяйте саксията на всеки 4-5 дни във вода, но между тези поливки оставяйте субстратът да изсъхне малко. Бъдете внимателни, защото нертерата е капризна. Не трябва да я пресаждате, така растението ще ви радва дълги години.

Надеждна закрила

Някои от растенията в двора, както и които ще зимуват на балкона, ще се нуждаят от вашата помощ, за да преодолеят неблагоприятните условия на зимата. Много често за тяхната защита се налага употребата на някакви покривни материали. Какво бихте могли да използвате.

Мрежа против слана. Това е тънък нетъкан материал, който не предпазва растенията от зимния студ, но може да ги защити от изсушаващото действие на вятъра и зимното слънце, като създава микроклимат. Използва се, като се обвива коронката на растението, но се внимава да не се счупи някое клонче.

Елови клонки. Отпадналите при оформянето на коледните дръвчета или добитите при нормалната сеч на иглолистните гори остават здрави няколко месеца и могат да послужат за опазване на някое растение. Това е идеалният вариант за предпазването на ниски дръвчета и на корените на саксийните ви растения.

Рогозка. Обвита около саксията, рогозката защитава от нежелателното й нагряване от слънчевите лъчи и способства за намаляването на амплитудите между дневните и нощните температури. Изолацията ще е по-ефективна, ако пространството между рогозката и саксията запълните със слама или със сухи листа.

Двуслоен полиетилен. Колкото са по-обемни кутийките на този полиетилен, толкова те по-добре предпазват корените на растението от замръзване.

Стиропор. Поставката, за която може да послужи този синтетичен материал, изолира съда от студения под. Това може не само да предпази корените от измръзване. На зимуващите в прохладни или по-топли помещения растения тя осигурява по-нормална дейност на кореновата система.

 Зимна дрешка за палмата (снимка)

Палмата трахикарпус фортунеи (Trachycarpus fortunei) може да издържи температура до минус 25 градуса, при това за доста дълъг период от време. Но от постоянната влажност при нея се появяват проблеми със "сърдечната" област - страда връхната растежна пъпка, откъдето се появяват листата. В студено и влажно време тя загива. Затова трахикарпусът, който зимува на балкона, се нуждае от сериозна защита: неговите листа се събират в снопче нагоре и се обвиват с мрежа срещу слана.

Внимание: не трябва да използвате като покривен материал полиетилен! Под него влажността силно ще се увеличи.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако растенията в малки саксии няма къде да бъдат прибрани за студените месеци, опитайте да ги съберете около големите кашпи и ги покрийте с нетъкан покривен материал и клонки, за предпочитане от иглолистни храсти и дървета.

 Чимширът ви пред вратата на терасата не трябва да стои дълго на студено, затова го завийте с някакъв покривен материал, но преди това го поставете на керамична поставка.

 Повреденото от студовете неукрито растение, чиито листа са загинали, можете да внесете в стаята при температура от 3 до 12 градуса и да му вливате по малко вода, докато не се възстанови. Ако това не се случи, тогава най-вероятно са загинали корените му и няма да можете да го реанимирате.

 Докато все още не е станало прекалено студено, вечнозелените растения трябва да бъдат поливани, а излишната вода, която е в подложката, трябва да се излива. В противен случай преовлажняването може да доведе до загниване на корените.

ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Три добри сорта за слънчевата ви оранжерия

Онези любители градинари, които искат да изпитат удоволствие от умението си да получат много ранни домати от своята слънчева оранжерия, трябва вече да се потягат. У нас през януари се засяват разсадите, но преди това трябва да се осигурят семена. Добрият избор на сорта, естествено, е от изключително важно значение. Той трябва да е пригоден за такова отглеждане. Редом с използваните за тази цел типични сортове, като Калина, Марица 25, Амати и други или предназначените предимно за ранно полско производство, каквито са Рила, Балкан, Ком, Прекос, Дорина, внимание заслужават и някои по-нови и все още недостатъчно популярни.

Агора е френски сорт, определено подходящ за отглеждане в полиетиленови оранжерии. Високостъблен е и растенията се нуждаят от опора. Плодовете са големи, кръгли, със средно тегло 156-205 грама, без кухини, покрити със средно груба кожица. Преди узряването имат средно голям светлозелен пръстен около дръжката, а зрелите плодове са напълно червени с червено плодово месо. При изпитанията у нас е показал среден добив 10,452-11,690 кг от квадратен метър. Като оранжериен сорт се причислява към късните сортове.

Опера е също френски сорт, подходящ за полиетиленови оранжерии, с високо стъбло, което се нуждае от опора. Плодовете са големи, със средно тегло от 125 до 200 г, твърди и без кухини, с груба кожица. Не образуват зелен пръстен преди узряването. При изпитанията у нас е показал среден добив от 8,733 до 11,253 кг от квадратен метър. Като оранжериен сорт е средно ранен.

Магнус е холандски сорт. Растенията са нискостъблени и се отглеждат без опора или на ниска опорна конструкция (колчета). Плодовете са големи, със средно тегло 140-160 г, твърди, без кухини, с нежна кожица. Преди узряване образуват малък зелен до тъмнозелен пръстен. Цветът на зрелите плодове и на плодовото месо е червен. При изпитанията у нас сортът е показал среден добив от 8,854 до 12,451 кг от квадратен метър.

Какво можем да засеем пред прага на зимата

Биологичната същност на някои зеленчукови растения дава възможност да се засяват пред прага на зимата. Такива например са салатите, магданозът, копърът, морковите, грахът, баклата. Първата половина на декември е много подходящо време за такава сеитба, особено за южните райони на страната. Така се получава ранна реколта, спестяват се грижите по поливането преди поникването, осигурява се нормално поникване на бавно никнещите семена, каквито са семената на магданоза, морковите и копъра.

Магданозът се засява в браздички, на разстояние 15-20 см една от друга, дълбоки 1,5-2 см. След заравняването на повърхността това ще е дълбочината на сеитбата. На 1 кв. метър се засяват не повече от 1 г семена.

Морковите се засяват подобно на магданоза в плитки браздички на разстояние 10-12 см една от друга. На квадратен метър се изразходват около един грам семена.

Градинската лобода се засява в бразди на 30-35 см една от друга, дълбоки 3-5 см, което е и дълбочината на сеитбата. За 10 кв. метра са необходими около 15 г семена. Напролет растенията се прореждат, така че между тях да има 10-12 см разстояние.

Салатите се засяват в браздички, дълбоки около 2 см. За главестите салати разстоянието между браздичките е 25 см, а за марулите - 30. Напролет растенията се прореждат обикновено на два пъти, за да се постигнат същите разстояния между тях, каквито са между редовете.

Прясно зеле до пролет

Ако сте си отгледали в градината късно главесто зеле и не всичкото е отишло в кацата, останалата част може да съхраните почти до пролетта в избата. Никак не е лошо - пресен зеленчук, богат на белтъчини, витамини и минерални соли.

Зелките може да поставите в кафези, но може да ги подредите и направо на стелажа. Ако ги редите в два или три реда, горните зелки попадат в междините на долните и се получава шахматно подреждане. Много е важно да ги разполагате с кочаните нагоре. Така образувалите се капчици вода не навлизат между листата и се избягва загниването.

Най-дълго се запазва зелето при температура между минус 1 и 0 градуса. Температурата ви в избата вероятно ще е малко по-висока, но ще е достатъчна да задоволи изискванията ви за дълготрайност. Трябва да поддържате и висока влажност.

Салати от зимната градина

Пресни зелени салати в края на януари и през февруари може да си купите, но не е невъзможно да задоволите любителската си страст и със собствено производство. Ако имате оранжерия, която се отоплява по някакъв начин - с електричество, с твърдо гориво или с биотопливо, това няма да е трудно за вас. С успех може да използвате и зимната градина, в която отглеждате любимите си цветя.

Началото на декември е подходящо време за засяване на разсада. Използвайте само сортове главеста салата. Марулята не е подходяща. Разсада може да го отгледате в сандъче или саксия. 25-30 дни по-късно ще го засадите на постоянно място. Ако условията позволяват, това може да бъда направо почвата в оранжерията или сандъчета и саксии в зимната цветна градина.

Салатата не обича много топлото. Температура от 20-22 градуса се поддържа само в слънчеви дни. В такива дни има опасност да стане много по-висока и затова се проветрява. В обикновено облачните зимни дни температурата трябва да е 14-18 градуса, а през нощта и по-ниска - 10-12. След около 25-30 дни ще се поздравите с успеха си.

Как се прави градинска почвата на вилното място

Вилите по-често се строят на терени с бедни почви, отколкото в богати равнини. Но с усвояването на имота възниква и желанието да цъфтят в двора разни цветя, да виреят зеленчуци. Как да стане това обаче, когато почвеният пласт е някъде около десетина сантиметра дебел, а няма зеленчуков вид, който да не изисква поне 30 сантиметров плодороден пласт.

И непосветеният в градинарството ще потърси решението в богатото торене с оборски тор. Прав ще е. Но освен оборски тор, със същия успех може да използва и угнилите растителни и животински остатъци, известни като компост. Това е висококачествен органичен тор.

Първата работа при усвояването на вилния терен е да се почисти от храсти, едри камъни и от остатъците строителни материали. Едва тогава се пристъпва към прякото подобряване на почвата. Органичният тор се вкарва в почвата чрез обработката й. Не е желателно веднага да се пристъпи към обработка на 30 и повече сантиметра дълбочина. Пластът почва, създаден от природата, се уголемява постепенно с по няколко сантиметра на година, за да не се изнася на повърхността много пръст от неплодородния долен пласт. Така за няколко години почвата се облагородява напълно. Разбира се, през този период се отглеждат и зеленчуци, от които се получават все по-добри и по-добри резултати.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Набавете си отрано нужните ви семена. Оставите ли тази работа за последния момент, може да пропуснете благоприятния срок за сеитба.

 Няма да сгрешите, ако в неподходящи за работа на открито дни и при липса на други ангажименти се захванете с ремонта на градинарските инструменти. Не се знае по-нататък кога и как ще намерите време.

 Стъклените бурканчета, както и металните кутийки, не са много подходящи за съхранение на семена, но пък осигуряват надеждна защита срещу мишки. Ако все пак прецените, че ще са ви удобни и решите да ги използвате, направете дупки на капачките, за да осигурите известно проветряване.

 Не оставяйте коловете, които сте използвали за опора на доматите и други зеленчуци в градината. Приберете ги на сухо място и ги почистите старателно. На открито бързо ще загният.

ПЛОДОВА ГРАДИНА

Къде лимонът ви ще се чувства добре през зимата (снимка)

Можете ли да му осигурите топлината, влагата и светлината, която има в своята родина - субтропика, стаята ще е най-подходящото място. Това обикновено не е никак лесно, особено в градските жилища, често отоплявани от топлинни централи. Обикновено да се поддържа висока температура в стаята не е проблем за любителя цитрусовъд, проблем е за лимоновото дръвче. На високата температура трябва да съответства висока почвена и въздушна влажност, което налага чести поливки и постигане на въздушна влажност чрез опръскване или по друг начин. Най-големият проблем е недостигът на светлина в късите и мрачни дни. Смята се, че този недостиг е една от причините за окапването на част от листата. Спасението в такива случаи е допълнителното луминесцентно осветление и редовното почистване на праха от листата.

И все пак, ако трябва да зимува в топлата стая, настанете дръвчето близо до прозореца, но не и толкова, че да му е студено. Трябва да е далеч от радиатор или друг източник на топлина. Няма да сгрешите, ако поставите съда с лимона в друг плитък съд, напълнен с влажен пясък. И още нещо, което не е просто подробност - разположете го върху поставка на 50-60 см от пода. Така корените ще бъдат при по-благоприятна температура, ще функционират по-добре и ще задоволяват нуждите на надземната част от вода. Когато температурата на почвата е по-ниска, макар и да е достатъчно влажна, листата съхнат и окапват, защото корените не могат да им подадат вода. Това е т. нар. физиологична суша.

Най-безболезнено ще презимува лимонът в хладно помещение при температура 6-8 градуса и редки поливки. Но преминаването към такива условия не трябва да е рязко. Затова отрано (септември-октомври) се разреждат поливките, оронват се цветните пъпки, прищипват се младите леторасти, растенията се поставят на поставки на 50-60 см от пода и на защитени от есенните ветрове места. В хладното помещение се внасят, когато атмосферната температура се понижи докъм 5-6 градуса.

Незасадените дръвчета имат нужда от закрила

Не е изключено поради влошаване на времето да не засадите всичките дръвчета, които сте купили. Когато се налага да почакате до прогнозираното хубаво време след някой и друг ден, може да ги съхраните, като изкопаете неголям трап и покриете корените им с влажна пръст. Но ако се налага да отложите работата за пролетта, тогава трябва да предприемете по-сериозно съхранение.

Трапът трябва да бъде по-широк и по-дълбок. Прави се на отцедливо място и край него се изкопава канавка, която да отвежда водите от валежите встрани. Дръвчетата се заравят изправени, не много нагъсто, с рохка пръст, така че между корените да не останат празнини. Затова по време на заравянето стръсквайте дръвчетата, притъпквайте пръстта и поливайте по малко. Височината на заравянето трябва да е около 40-50 см над кореновата шийка. Оформената купчина не се полива.

За да предпазите корените от мишки, може да облицовате дъното и стените на изкопания трап със ситна мрежа. Мишки и зайци може да се придвижат и по дебелия сняг. Затова няма да е излишно да заградите хранилището с мрежа. Решите ли срещу мишките да използвате отровни примамки, поставете ги в тръби или други подобни приспособления, за да нямат птиците достъп до тях.

Съхранете пръчки от лозата за засаждане и присаждане

За директно вкореняване или за присаждане лозовите резници може да се вземат и в края на зимата, преди пъпките да започнат да набъбват. Дотогава обаче има вероятност пъпки, че и пръчки, да измръзнат, особено в районите с по-студени зими. Така че въпрос на предвидливост е сега да си приготвите резници, да ги съхраните през зимата, а напролет, ако няма повреди, евентуално да нарежете отново и да прецените кои ще са по-добри.

Резниците може да съхраните в избено помещение при температура между 2 и 6 градуса. Навързани на снопчета и надписани по сортове, наредете ги отвесно и ги заровете до около 10 см от основата им в леко влажен пясък. Ако са много, може да ги наредите хоризонтално в 2, 3 или 4 реда, като ги засипете с влажен пясък, така че той да изпълни всички празнини между тях.

Грижа по време на съхранението ще ви бъде поддържането на подходящата температура чрез проветряване и затваряне на врати и прозорци. Ако пясъкът засъхне, полейте, но внимателно, с малко вода. Обилната влага и температурните колебания извън посочените граници са причина за развитие на т. нар. чернилка - загниване на кората. Такива резници са негодни за употреба. Допуснете ли това, надежда ще ви е оцеляването на лозовите пръчки по лозите на открито.

Ябълковите сортове не понасят самотата

Повечето ябълкови сортове не могат да се опрашват сами. Затова в производствените градини по определена схема между редовете от основния сорт се разполагат редове от друг сорт, за който се знае, че е негов добър опрашител. Любителят, който обикновено засажда само няколко дръвчета, не може да постъпи така, но трябва да установи дали желаните от него сортове могат взаимно да се опрашват. Затова не е излишно и да знае какви сортове засаждат непосредствените му съседи и да търси добрите съчетания.

На сорта Джонатан и вариететите му добрите опрашители са Златна превъзходна, Златна пармена, Старкинг, Червена превъзходна. На Джонаголд - Червена превъзходна. На Айвания - Червена превъзходна, Златна превъзходна, Карастоянка, Грени Смит. На Грени Смит - Молиз делишез, Червена превъзходна, Златна превъзходна, Мелроуз, Айвания. На Златна превъзходна - Червена превъзходна, Грени Смит, Мелроуз. На Златна пармена - червена превъзходна, Златна превъзходна, Джонатан, Ладсбергска ренета. На Тетовка - Златна пармена, Златна превъзходна, Жълт белфльор, Ландсбергска ренета.

Боядисайте в бяло дръвчетата

Мнозина по време на пролетното почистване на градините си намазват с варно мляко стволовете на дръвчетата - за дезинфекция и хигиена. Работата е там, че варта, макар да са безспорни дезинфекционните й свойства, не е ефикасна срещу болестите и неприятелите по овошките. Предназначението й е друго - да промени цвета на дървесната кора.

Тъмната кора в тихите ясни и студени зимни дни много се затопля от слънцето, разширява се, а през нощта отново се свива. Свита остава и през деня от неогряваната страна. И така в резултат на свивания и разпускания може да се отдели от дървесината. Така отваря място на микроорганизми, които причиняват загниване. Случва се понякога (най-често при кайсията) цялата кора да се отдели и растенията внезапно да загинат.

Белият цвят не "привлича" така слънчевите лъчи. Затова е полезно да се варосат стволовете и по-дебелите клони, преди да настъпи зимата.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Овощни дръвчета може да засаждате и през декември, стига денят, в който правите това, да е достатъчно топъл. Корените в почвата нарастват, макар дръвчето да е в покой. Това прави декемврийското засаждане предпочитано пред пролетното през април.

 Началото на декември е все още благоприятно време да поставите резници от касис за вкореняване. По-късно взетите резници по-трудно се вкореняват.

 Не пропускайте в хубавите декемврийски дни да си вземете калеми от харесали ви сортове, за да присаждате в края на зимата и през пролетта, когато ще се раздвижат соковете в дръвчетата.

 Ако не сте успели да извършите пръскането на дръвчетата в края на листопада, може да го направите и през декември. Денят обаче трябва да тих, температурата на въздуха да е над 4-6 градуса и да няма опасност поне до два часа след пръскането разтворът да замръзне по клоните на дръвчетата. За това време трябва да е изсъхнал.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА 

От какво боледуват съхраняваните плодове

Три вида гниене се опасни за плодовете по време на съхранението

Сивото гниене, причинява се от гъбичката ботритис цинереа (Botrytis cinerea) и се познава по това, че започва откъм дръжката. Бързо обхваща голяма част от плода и го прави негоден за консумация. От сивото гниене страдат както ябълките и крушите, така и гроздето.

Мекото гниене се причинява от пеницилиновата гъбичка Penicillium expansum и се проявява като сламеножълти до бледокафяви ясно очертани петна по кожицата на плодовете. Плодовото месо под тях става воднисто и придобива дъх на алкохол.

Горчивото гниене се причинява от гъбичката трихотециум розеум (Trichothecium roseum) и се проявява в две форми - вътрешна и външна. При вътрешната плодът изглежда здрав, но разреже ли се, вижда се кафяво загниване, което започва от семенната кутийка. Тя е изпълнена с власинки, напомнящи памук. Това е мицелът на гъбата. Външната форма започва развитието си от раничка и се проявява като тъмнокафяв пръстен, по който се забелязва също белезникава плесен. При двете форми плодовото месо придобива неприятна миризма и силно горчив вкус.

Борбата с тези болести изисква поддържането на висока хигиена в плодохранилището. Предварително то се дезинфекцира чрез изгаряне на сяра. При поява на сиво гниене също се изгаря сяра или серни лентички в определено количество за определен обем. Срещу тези видове гниене ябълките и крушите може да се потапят в 0,2% разтвор на препарата роврал 50 ВП или в роврал 25 ФЛО - 0,3%. Строго се спазва карантинният срок.

Започнете да се справяте с антракнозата по ореха

Ако в двора си имате орех, вероятно сте забелязали вече тази болест. Има я навсякъде. По-чувствителни размери достига във влажно и хладно време.

Болестта се причинява от гъбичката Maressonia juglandis. Забелязва се още в ранна пролет, когато по развиващите се листа се появяват закръглени жълто-кафяви петна. По-късно по старите листа петната са средно големи, дори дребни, бледокафяви до сиви, обгърнати от по-тъмен червено-кафяв венец. Същите петна се виждат и по плодовете, както и по леторастите. Нападнатите плодове се деформират и окапват.

Борбата с болестта започва още с окапването на листата. Гъбичката причинител презимува в тях, както и в нападнатите леторасти, много от които са също окапали при бруленето на плодовете. Затова всички листа и съчки се събират и изгарят. И без това те са негодни за в компоста. Съдържат веществото юглон, което потиска почвените микроорганизми. Заради юглона под ореха и трева не расте. Пепелта от изгорелите орехови листа и клонки е идеална добавка към компоста - съдържа ценния за растенията калий.

Напролет с разлистването на пъпките може а предприемете и химическа борба, ако се налага.

 Не пренебрегвайте ожулването на старата напукана кора

Борбата с многобройните неприятели по овощните дръвчета не бива да се води по един- единствен начин - чрез пръскане с пестициди. И пръскането е ефективно, когато се съчетае с останалите методи, каквито са агротехническите и чисто физическите.

В пукнатините на старата кора зимуват различни неприятели. Там вече са се настанили зимуващите форми на ябълковия плодов червей, на сливовия плодов червей, на ябълковия цветопробивач и на други вредни насекоми. За да се справите с тях, трябва просто старателно да я ожулите от стволовете и от по-дебелите клони с телена четка, такава, с каквато си служат майсторите железари за остъргване на ръждата. Ако нямате, може да си я купите от най-близкия железарски магазин. Около ствола постелете платно. Върху него ще падат стружките от кората заедно с вредителите. На местата, където кората се лющи, помогнете си с ножче. Събраните отпадъци хвърлете в огъня. Това ще направи по-резултатна работата на пръскачката през пролетта.

30.11.2008, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Важно през май
Всичко цъфти. Цъфтят поля и гори, цъфтят села и дворове. Вълнуващи багри преливат от едни в други, за да се слеят в безбрежна синева. И с ритъма на този тържествен парад на красотата разцъфва и човешката жажда за съзидание и светлите чувства за слънчеви дни. В майската омая от дългоцветни струи запретваме ръкави за работа по поля и градини, за да черпим с пълни шепи от насладата на събудилата се природа.

Важно през август
Август е горещ месец. По принцип. Случва се и да е дъждовен, но най-често е слънчев, безоблачен. Към края му някак си започва да се чувства, че лятото се готви за път, но каквото и да е, това е най-примамливият месец за лятна почивка. Градината обаче не почива.

Важно през април
През март пролетта се пробужда, а през април се събужда. Събужда се и започва да се гизди в новата си цветна премяна. Живакът на термометъра са устремява нагоре, а подир него разцъфват иглики, нарциси, зюмбюли, бадеми, праскови, череши, ябълки, круши... Разхубавява се природата, разхубавява се и градината. А за да е такава, каквато я искаме, трябва да й се помогне. Не че е много работата в нея, но колкото и да е, по-важното да е свършена навреме. Нищо не търпи отлагане.