Начало › Растения › Съветник › Билки › › Маточината - с аромат на лимон

Маточината - с аромат на лимон

03.11.2008 | Коментари (0)

Маточината е подправка, която благодарение на приятния ментово-лимонен вкус е подходяща за ястия от риба, месо, гъби, дивеч, птици. Използват се предимно листата, макар че всички части на растението ухаят приятно. Това се дължи на  органичните киселини и етеричните масла, които съдържа. Младите зелени листа придават свеж лимонов аромат на салатите. При консервирането на туршии ароматът се усеща и през зимата. Изсушената маточина може да се съхрани за по-продължително време.

Устройство

Маточината (Melissa officinalis), наречена още лимонче, е многогодишно тревисто растение. Расте в южните райони на Европа и Средна Азия, а у нас из цялата страна. Растението образува туфа с височина  60-80 см и диаметър 40-60 см.  

Коренището е силно разклонено и има подземни стъбла, които са разположени плитко в почвата. Стъблата са също разклонени и са покрити с жлезисти власинки. Листата са срещуположни, светлозелени, сърцевидни, продълговати, със заострен връх и назъбени краища. Цветовете се намират по връхните части на клонките и в пазвите на листата. Те са бледожълти, бели или розови.

На сянка не цъфти

Маточината е топлолюбиво растение. Към светлината не е особено взискателна, затова може да расте и на сянка. Тогава почти не цъфти, но ако се отглежда за листата, това е благоприятно. Те не губят аромата си.

Тя е придирчива към почвената и атмосферната влажност, както и към хранителните вещества в почвата. Най-подходящи са рохкавите, песъчливо-глинестите, с добър воден, хранителен и въздушен режим, но не понася преовлажняване.

На богати почви и при обилно торене реагира с увеличаване на добивите от листата, които съдържат етерично масло, богато на цитрал, цитроленол, гераниол , линалол, витамил С, дъбилни вещества, смоли.

Размножава се със семена и вегетативно

Тъй като семената никнат бавно, директната сеитба не е за предпочитане. Най-добре е, когато се използва разсад. Затова се подготвят открити лехи. Използват се 3-4 г семена на кв.м, покриват се с 0,5 - 1 см добре угнил оборски тор.  Разсадът е готов за разсаждане, когато растенията са 10-12см. През май (снимка) отиват на постоянно място. Най-подходящи разстояния за разсаждане на разсада са между редовете 50-60 см, а в реда  25-30 см.

Разсад се отглежда и на открити лехи, като семената се засяват и през първата половина на май. Той е готов през втората половина на септември и началото на октомври, когато отива на постоянното си място.

Маточината може да се размножава и вегетативно, като старите коренища се разделят на 3-4 части. Засаждат се през октомври, може и в началото на ноември. Вегетативното размножаване е най-сигурен начин за получаване на нов посев.

Грижите през вегетацията са както при всяко окопно растение.

Маточината образува голяма надземна маса, поради което извлича много хранителни вещества от почвата.Това налага ежегодното й наторяване. При първата пролетна обработка се внася около 20 кг/дка амониева селитра, а през есента с последната обработка - по 50 кг суперфосфат на декар.

Беритбата

Листата се берат на 2-3 пъти, най-добре преди цъфтежа. Втората реколта се прибира през септември. Най-подходящо е времето за бране е сутрин, след като се вдигне росата, в тихо и слънчево време.           

Отрязаните стъбла се изсушават на тънък пласт на сянка.

Лечебна,  предпочитана и от пчелите

От маточината се приготвя изключително ароматен чай. Тя притежава и ценни лечебни свойства. Подобрява апетита и нормализира храносмилането. Раните зарастват по-бързо, ако се наложат с пресни листа. С настойка се лекуват главоболие, простуда, невралгия. Тя е отлично етеричномаслодайно растение и много медоносно.

03.11.2008, Донка ПЕТКОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Лавандулата - красива, ароматна и лечебна
Ароматна и непретенциозна, лавандулата (Lavandula) е красиво цвете и билка с признати качества. Името й произлиза от латинската дума lava, което означава миене, защото още древните римляни са добавяли цветовете на това растение във ваните си заради свежестта и приятния мирис.

Празникът на билките и самодивите
Еньовден е един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки.

Празникът на билките и самодивите
Еньовден е един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки.