НачалоКалендар на градинаря › › Важно през ноември

Важно през ноември

31.10.2008 | Коментари (0)

 ПРЕДИ ДА Е СТАНАЛО ОЩЕ ПО- СТУДЕНО

Градината не е така красива вече, както бе доскоро. Прецъфтяха петунии, богородички и рози, посивяха лехите с различни зеленчуци, ронят последните си листи декоративни храсти и плодни дръвчета. Няма я онази пъстрота, която бликаше от всеки кът на двора. Но желанието ни през идното лято всичко пак да се повтори, дори да бъде по-красиво, си остава. И тъкмо сега, преди да стане още по-студено, му е времето да се свършат някои работи, за да ни се сбъднат желанията.

В цветната градина трябва да се извадят растителните остатъци от лехите с  едногодишни цветя, почвата да се обработи дълбоко и да се обогати с компост, суперфосфат и калиев тор. Стъблата на двегодишните и многогодишните цветя следва да се изрежат ниско и да се покрият с окапали листа, слама или друг подобен материал, за да се предпазят от силни зимни студове. Почвата около декоративните храсти и дървета също следва да се обработи и обогати с органични и минерални торове. Хубавите дни на ноември си заслужава да се използват за засаждане на рози и на други декоративни храсти и дървета с опадливи листа.

В зеленчуковата градина също има работа. Най-важната грижа е дълбоката обработка на почвата (колкото е дължината на правата лопата), придружена от торене с органични и минерални торове. Време е да бъдат прибрани и последните зелки, не си заслужава да стоят повече в земята ряпата, морковите или целината. Към края на ноември настъпва времето за пряка сеитба на салати, моркови, магданоз, градинска лобода и някои други зеленчуци, които ще бъдат готови за консумация по-рано през пролетта. Засадените салати, които ще зимуват на открито, трябва плитко да се окопаят, а има ли опасност върху лехите да се задържи водата от валежите, се правят и отводнителни канавки.

В плодовата градина трябва да приключат обработките на почвата, защото времето все повече ще се влошава. Много важно е да се обвият стволовете на младите ябълкови и крушови дръвчета за опазване от зайци и други вредни гризачи. С края на листопада настъпва и времето за засаждане на нови овощни дръвчета, и този най-благоприятен срок не бива да се изпуска. Преди да са окапали всичките листа, се предприемат и есенните пръскания срещу къдравостта по прасковата, струпясването по ябълката и крушата, ранното кафяво гниене, сачмянката и други болести по черешите, кайсиите, сливите и вишните. Важна растителнозащитна мярка е остъргването на старата напукана кора, която е зимно убежище на различни вредни насекоми.

ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА

Бодливата красавица

Дълголистната морина (Morina longifolia), която предпочита влагоемните и пропускливи почви, има удивителни цветове: първо те са бели, а след това розово-червени. Това вечнозелено растение предпочита осветени от слънцето каменисти градини и лехи за сухоустойчиви цветя. Тя често (снимка) може да бъде забелязана и около сухи подпорни стени. Трайните цветове на морината са разположени в пазвите на най-горните бодливи листа на дългото повече от 80 см стебло. По време на цъфтежа през юли-август нейните цветове служат като ценен източник на нектар за пчелите. Много декоративни са и другите видове морина, например персийската морина (Morina persica). В дивата природа тези растения са истинско украшение в планинския ландшафт. 

Презимуване на декоративните треви

Декоративните треви понасят зимните месеци по особен за тях начин. Те не трябва да се изрязват, а да се оставят до пролетта, вързани на снопче. Като най-добрата защита от студовете за пенисетума и мискантуса, както и за други декоративни треви, служи тяхната собствена надземна маса, дори ако тя се намокри от валежите. Затова не изрязвайте загиналите стъбла, а просто ги съберете в снопче и не много стегнато ги превържете по средата с въженце. А когато навън е много студено, можете да ги завиете и с някакъв нетъкан покривен материал.

Ако в двора си имате алпинеум, в който също има декоративни треви и други планински растения, имайте предвид, че те са свикнали за презимуват под дебела снежна покривка. Ако снегът върху тях е малко, погрижете се да увеличите дебелината му, а когато това е невъзможно, използвайте подходящ покривен материал. Много видове нежни растения за алпинеума не понасят високата влажност. Такива чувствителни растения трябва да покриете с листа и клонки, които ще премахнете още през март.

(снимка) Грижи за градинската косачка

Ако се грижите внимателно за градинската си косачка, тя ще ви служи много дълго време. Не забравяйте обаче за правилата за безопасност! Преди да се заемете с почистването и зазимяването на косачката, задължително извадете свещите за запалване и чак след това пристъпете към работа. При почистване на повърхността от остатъците от треви и други замърсявания се старайте да не повредите лаковото й покритие. При "водните процедури" следете водата да не попада в мотора. След почистването на колелата на машината и всички движещи се части трябва да ги смажете внимателно с масло. Ако моторното масло се сменя всяка година или веднъж на две години (преди "зимната ваканция" или преди първата работа след нея), косачката ще ви помага в градината много повече сезони. Освен това се препоръчва периодично да сменяте и въздушните филтри.

При електрическите косачки проверете състоянието на шнура - дали не е повредена изолацията му - и при нужда можете да го подмените.

Как езерото ще прекара зимата?

(снимка) Ако над вашето декоративно езерце има дървета и листата им вече са покрили повърхността на водата, незабавно се погрижете да ги съберете още преди да са потънали на дъното. Това можете да направите със специално кепче или пък с гребло. Ако ги оставите във водата, след време ще е много по-сложно да се отървете от растителните отпадъци. Това е нужно да се направи веднага при листопада, защото ако листата се разложат, водата ще се обогати на хранителни вещества и това ще даде възможност за развитието на много водорасли.

Водните прибори, помпи и филтри трябва да се отделят и да се приберат за съхранение. Не трябва да оставяте в езерото и чувствителните на ниски температури водни растения, като оронтиума (Orontium) и азолата (Azolla). За тях е по-добре да презимуват в незамръзващи помещения.

(снимка) Красивите храсти, които заслужават да са повече

Независимо дали е будлея (Buddleja), форзиция (Forsythia) или леска (Corylus), всеки един от тези красиво цъфтящи храсти може да се размножи със зрели  резници. Това се прави по следния начин:

1.    Първата ви работа е подготовката на посадъчния материал и в късна есен да отрежете от храстите дебели здрави клонки.

2.    След това ги нарежете на резници с дължина 20-30 см. Съберете ги в снопчета и привържете към тях етикети с названието им. След това поставете резниците в сандъче, посипете ги с влажен пясък и ги приберате за съхранение в тъмно помещение с температура 0-10 градуса.

3.    В края на февруари резниците трябва да се извадят и да се засадят в отопляеми оранжерии. Забодете ги до две трети от дължината им или ги засадете в саксия с плодородна почвена смес с участието на пясък.

4.    Стимулирайте вкореняването: постоянно овлажнявайте почвата, за да могат резниците да се вкоренят, а пъпките да се развият.

Компостът "узрява" и в студеното време

С настъпването на студовете всичко живо се прибира в почвата, за да може да се предпази. Това се случва и в купчината органични остатъци, предназначена за компостиране. Ако топлината, която се отделя при процеса на разлагане на органичните вещества, е недостатъчна, дребните животинки, които се намират там, я напускат. Микроорганизмите, с помощта на които се получава разлагането, през студеното време умират и престават да работят. За да избегнете прекъсването на процеса на разлагане, покрийте съда с компоста със слама или с черно полиетиленово фолио. Алтернативният вариант са т. нар. термокомпостове. Можете и да си ги направите сами. Компостът се поставя в специален сандък с термоизолация. За тази цел трябва да направите здрава дървена конструкция и от трите й страни да монтирате плоскости от пенопласт. Този материал не се влияе от гнилостните процеси, които протичат в компоста. От четвъртата страна можете да сложите мрежа, чрез която ще се проветрява купът с остатъци. Дъното не се покрива с нищо, но сандъкът се поставя на метална мрежа, която ще го защити от гризачите - мишки и зайци, които искат да се нахранят с кухненски и растителни отпадъци. Мрежата трябва да е от дебел тел, тъй като тънкият може да бъде прегризан от тези животинки. Не поставяйте в компоста месни отпадъци и смесени остатъци от храна. Отпадъците от чай, кафе, плодови и зеленчукови части, стърготини и дървесна пепел се превръщат в ценен органичен тор. В компоста не се изхвърля пепелта от каменните въглища, както и от брикетите, защото съдържа прекалено много сяра.

Здрави хризантеми

Благодарение на красотата и многообразието от сортове и форми хризантемите са любимите цветя през есента и много любители градинари ги отглеждат с ентусиазъм. Но за съжаление те често са подложени на нашествието на вредители и болести през целия период на вегетация. (снимка)

Листните въшките от всевъзможни видове могат да изпият сока от младите стебла и листа, в резултат на което те се деформират и престават да растат. Можете да се справите с тях с помощта на инсектициди. В сухо време хризантемите могат да бъдат нападнати от акари, които също пият сок от растенията и в същото време оплитат тънка мрежа около филизите и съцветията.

Много вреди на хризантемите и миниращата муха. Нейните жълто-бели личинки с дължина около 2 мм се настаняват в листата, между горната и долната му повърхност. Самата муха е черна, с дължина 2-3 мм. За да се предпазите от нея, трябва също да пръскате с инсектициди.

При кафявата ръжда по хризантемите на горната страна на листата се появяват зеленикави или жълтеникави петна, а на долната се образуват червено-кафяви пустули, разпръснати или наредени в концентрични кръгове. Листата жълтеят и отмират. Бялата ръжда се проявява във вид на зелено-бели или жълти петна. На долната страна на листата могат да се забележат пустули във вид на бели брадавици. По-късно те се оцветяват в жълт или светлокафяв цвят и се покриват с налеп. Силно поразените от ръжда листа се увиват. В този случай при появяването на първите признаци трябва да пръскате незабавно с подходящ препарат. За профилактика поливайте растенията само около корена. Не ги садете в прекалено тесни съдове.

 Всички растения наесен се "обличат"

(снимка) Разходете се из градината си и проверете дали всички чувствителни растения са предпазени от студовете, които, както знаем, много често настъпват без предупреждение.

Храстите на розите трябва да се загърлени с рохкава почва на височина 15-20 см от повърхността на земята, за да се предпази мястото на присаждане от замръзване. Чувствителните към студовете щамбови рози и свалените от опорите катерливи видове се прикриват от зимното слънце и ледения вятър с листа и елови клонки.

Стволовете на такива ценни видове, като магнолия, длановиден клен, цъфтящ дрян трябва да се обгърнат с празни чували или специално да им се направи кутия около тях от дървени летви, за да се предотврати напукването на кората им. Лехите с тревисти многогодишни видове трябва да са скрити под дебела завивка от есенни листа (слоят да не е по-малък от 10 см). Опадалите листа трябва да се насипят и около стволовете на младите и неотдавна насадени дръвчета: те не само ще съхраняват влагата в почвата, но и ще защитят корените от измръзване.

Неукрити могат да се оставят само вечнозелените растения.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Налага ли ви се да посипвате пътеките през зимата със сол, за да се справите със заледяването, трябва да защитите храстите, които се намират в близост до тях. Солта може да ги повреди, не е изключено и да загинат. Оградете ги или ги покрийте с подходящ материал.

Засетите през лятото двегодишни растения, като теменужката и маргаритката, покрийте с листа и клонки. Въпреки тяхната относителна зимоустойчивост, трябва да ги предпазите, тъй като и те в студени зими могат да пострадат.

 Някои видове дрян благодарение на своята светла кора с яркочервен или жълт цвят украсяват градината и в студените месеци. В края на зимата направете резитба на старите клонки. По това време лесно ще отличите младите филизи с по-интензивна окраска на кората.

 Дори и през зимата птиците, въпреки че не отглеждат малки, поддържат гнездата си, тъй като те им служат за убежища. Ако все още не сте почистили короните на дърветата, не посягайте и към гнездата. Птиците са вашите усърдни помощници в борбата с вредните насекоми.

 Сред дървесните култури съществуват такива, чиито листа не трябва да се компостират и да се използват като мулчиращ материал, тъй като те съдържат много дъбилни вещества и много дълго се разлагат. Сред примерите за това са дъбът и орехът.

СТАИ&БАЛКОНИ

Грижи за цъфтящите орхидеи

(снимка) Цъфтящите орхидеи се нуждаят от опори, за да могат цветоносите да се справят с тежестта на цветовете и да не се счупят. Тези тропически красавици обичат топлината и се чувстват добре при температура, по-висока от 20 градуса. През периода на цъфтеж растенията не се пресаждат. Това е най-добре да се направи седмица след като орхидеята прецъфти. Ако розетките на листата са сгъстени, растението може да се раздели на отделни две. Когато изваждате орхидеята от саксията, старайте се да не повредите корените й, които често растат и в близост до стените. Внимателно ги отделете с нож, след това хванете растението за листата и го извадете от саксията заедно с почвената смес. Новият съд, който трябва да е малко по-голям от предишния, трябва да се напълни със специален субстрат за орхидеи. Обикновеният цветен субстрат не е подходящ, тъй като той съдържа прекалено много торф, който не се понася от тези декоративни растения.

Прецъфтелите орхидеи не се подхранват. Растенията в състояние на покой се поливат само когато почвеният субстрат е сух.

(снимка) Не поставяйте антуриума на студения под

Антуриумът обича високата влажност на въздуха. Ако отглеждате това дете на тропика, трябва да се съобразявате с този му каприз. Не по-рядко от два пъти в седмицата листата трябва да се опръскват с вода със стайна температура. Желателно е тя да е филтрирана. Следете капките да не попадат на ярките прицветни листа, които често се приемат за цветове, защото по тях ще се появят грозни петна. Температурата на въздуха не трябва да е по-ниска от 15 градуса, а температурата на субстрата в саксията да не е по-ниска от 18 градуса. Затова антуриумът не може да стои на студения под. Най-добре е да го поставите на по-високо място, например на специална поставка или лавица.

 Светлината, без която стайните цветя не могат

В периодите, когато дневната светлина не достига, растенията в стаята се нуждаят от допълнително осветяване, за да се развиват нормално. Интензивността на осветлението намалява два пъти с всеки метър отдалечаване от прозореца: триметровата дистанция осигурява само от 25 на сто естествено слънчево осветление. Освен това стъклата (снимка) на прозорците пропускат не всички лъчи, които са нужни на растенията за фотосинтезата. Добра алтернатива на слънчевата светлина са луминесцентните лампи. Светлината им започва да влияе положително на растенията при разстояние до 2 м, а оптималното разстояние е 20-50 см.

Погрижете се за екзотиката в саксия

През ноември дните са къси и небето по-често е мрачно. Това никак не е благоприятно за стайните растения. Особено често страдат тревистите видове, които загниват лесно, ако при поливането водата попадне на листата им. Клубените на цикламите също лесно могат да загният, ако ги поливате без достатъчно внимание - слабата струя вода трябва да се насочва не към клубените, а към периферията, до стените на саксията, или да се полива в подложката. Постоянно работещият радиатор прави въздуха в стаята доста сух, поради което трябва по-често да измивате с топла вода и гъба листата на палмите и другите листно-декоративни растения. Винаги е полезно и честото опръскване. Всички видове паразити по тези растения трябва да бъда унищожени веднага щом ги забележите.

Лиани в зимната градина

(снимка) Студените месеци са времето, в което повечето растения влизат в състояние на покой, но зелените обитатели на зимните градини продължават да ни радват с красивите си листа и дори с цветове.

Най-красиви са екзотичните лиани, например харденбергията и соландрата, които за нормалното си развитие се нуждаят от температура, не по-ниска от 5 градуса.

Харденбергията е родом от Австралия. Тя от януари е плътно обсипана с виолетово-сини цветове, които са събрани в четковидни съцветия. Ако я поставите на светло място, бързо ще се превърне в шпалир от среден размер.

Соландрата пък може да се качи на височина до 10 м. Нейните необичайно красиви цветове са едри, със сияещ жълт цвят, а в същото време са и ароматни. Тези две лиани се нуждаят от подхранване, за което може да се използват готовите течни комплексни торове. Резитбата се извършва след цъфтежа.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Не пускайте щорите и завесите на прозорците в мрачните дни, тъй като за растенията това е допълнителен стрес. Всеки лъч светлина е ценен за тях, за да се настроят към покой.

 Намалете подхранването на стайните растения, а за тези, които вече са в състояние на покой или неотдавна са пресадени в нови съдове, подхранването е напълно излишно.

 Проверете опорите на растенията с голяма надземна част. Заздравете или подменете напълно тези, които са счупени, като се стараете да не повредите и самите растения.

 Ако палмата ви е пораснала прекалено много и се опира в тавана на зимната градина, трябва да я пресадите в друг съд и да я настаните на друго място, където има достатъчно място да расте. Напълно забранено е при палмите т.нар. прищипване на върховете, тъй като там е растежната им пъпка. Ако я унищожите,  растението няма да се възстанови и без нов прираст ще загине.

ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Подгответе почвата за обилна реколта

(снимка) Онова, от което се нуждае сега зеленчуковата градина, е дълбоката обработка на почвата. Тя също си има показатели за качество. Преди всички за да е дълбока, трябва почвата да е обработена на 25-30 см дълбочина. В дворната градина това се постига обикновено с права лопата - толкова горе-долу е дължината на металната част, която забивате в почвата. Но за да се постигне желания резултат, лопатата трябва да се държи изправена, а не да се забива под ъгъл, както често се случва. Освен това постарайте се да откъртвате по-големи буци. Обръщайте ги така, че горният почвен слой да попадне отдолу и не ги наситнявайте - нещо, което мнозина често правят. Едрите буци позволяват водата от есенно-зимните валежи да проникне по-дълбоко и да се превърне в своего рода резервоар на влага. Освен това зимуващите в почвата вредители по зеленчуците остават изложени на студовете и много от тях загиват. 

С тази обработка се заравят в почвата органичните торове, а от минералните - фосфорните и калиевите. Тези торове, най-добре смесени, се разхвърлят по повърхността и се заравят с обработката на почвата. Няма универсална рецепта по колко тор да се употребява. Количеството зависи от наличието на хранителни вещества в почвата, от вида на отглеждания зеленчук и от някои други неща, сред които не на последно място са финансовите възможности. Няма обаче да сгрешите, ако на квадратен метър заровите по 2-3 кг напълно прегорял оборски тор или компост, както и по 20-40 г суперфосфат и 10-20 г калиев сулфат. Така от малката дворна градина ще приберете богата реколта през идната година.

(снимка) Избата е добро място за кореноплодите

Ако сте си произвели за лични нужди малко моркови, салатно цветкло, целина, пащърнак или ряпа, несъмнено ще имате желание да ги съхраните за по-дълго време. Може да ви препоръчат да си направите ровник в градината, но за толкова малко продукция едва ли ще си заслужава да го копаете. Избата е традиционното подходящо място за тази цел. Само че за да нямате неприятности, или поне да ги сведете до минимум, дезинфекцирайте предваррително стените, пода и тавана с трипроцентов синкамъчен разтвор в смес с десетпроцентов варов разтвор. Може да го направите и с хлорна вар - по 40 г на литър вода.

Съхраняваните кореноплоди може да настаните също в дезинфекцирани касетки, но може да ги редите като пирамиди и направо върху пода. И в двата случая най-отдолу оформете 5-6 сантиметра пласт от влажен мясък. Всеки ред отделяйте също с тънък пласт влажен пясък.

Важно условие за успешното съхранение е избата да е прохладна, но в зимните дни температурата в нея да не пада под нулата. Освен това трябва да запазва висока влажност, за да не изсъхне съвсем пясъкът и съхраняваните в него кореноплоди.

Впрочем, ако не разполагате с пясък, може да използвате леко овлажнена градинска пръст.

Празът и вниманието, от което се нуждае

Времето за изваждане праза настъпва към края на октомври и началото на ноември. И тъй като целта е да се съхрани за по-дълго време през зимата, трябва да се изважда внимателно. Изскубването е вредно за него, особено от по-сбити и сухи почви. Наранява се, а това се отразява на съхраняемостта му. При всички случай итрябва да се подкопае внимателно, преди да се изтръгне от почвата. Тогава изскубнатите растения се почистват от сухите и повредени листа, върховете на останалите се прерязват на 15-20 см над мястото, където се отделят от стъблото, или по-точно от лъжливото стъбло, защото то е изградено от листните влагалища, а корените се подрязват на 2-3 см. Така подготвените стръкове може да се съхранят, като се засипят до две трети от дължината им с пясък или пръст от градината. Съхраняват се в избено помещение или на открито. Ако е на открито, незаровената с пръст част се покрива с малко слама или друг подходящ материал. Полиетилен или подобни на него материали не се използват, защото растенията се задушават и започват да гният.

Помислете къде и как ще отглеждате разсада

За отглеждането на ранния и средно ранния зеленчуков разсад ще ви трябва някакво култивационно съоръжение - парник, отопляван с биотопливо, пластмасова оранжерия, отоплявана от слънцето или в най-простия случай полиетиленов тунел. Сега е моментът да подберете мястото му. При всички случаи то трябва да е отцедливо, да не се залива от дъждовни води или топящия се сняг, да е с югоизточно или южно изложение и да е защитено от студените северни ветрове. Независимо от наличието на естествена преграда за вредните ветрове и колкото дворните места да са по-защитени от тяхното вияние, допълнителните мерки няма да са излишни. Ще трябва да изградите преграда от рогозки, царевичак или друг подходящ материал. Окончателната направа на ветрозащитата може да отложите за по-нататък, но сега трябва да набавите материала, а може да се захванете и с направата на носещата конструкция.

Не всеки лук и чесън става за съхранение

(снимка) За успешното съхранение на лука и чесъна, освен на добре избраното място, се разчита и на биологически заложената издръжливост. Трябва да се има предвид, че главите на пролетния (зимния) чесън издържат някъде до януари. Затова е разумно да послужат за засаждане през есента с цел пролетна консумация в зелено състояние. За зимно съхранение подходящ е летният чесън, който се сади през пролетта.

До края на януари може да запазите и лука, който се отглежда като едногодишен направо от семе. До пролетта издържа само отгледаният от арпаджик. Разбира се, има си и сортови особености, но те не са от особено значение, когато става въпрос за съхранение при домашни условия.

Отколешна практика е чесън и лук да се съхраняват на сплитове, които просъхват под навеси и стрехи. Много добра практика, но вече настъпват сериозни застудявания и тези венци трябва да се настанят на подходящо място, че да не измръзнат през зимата.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако в градината си имате неприбрани зелки и при по-силно застудяване замръзнат, не бързайте да ги изрязвате и носите на топло. Оставете ги да се размразят постепенно по естествен път. Ако ли пък метеоролозите предвиждат дълготрайно застудяване, изрежете ги, но ги внесете на хладно място.

Не отлагайте прибирането на кореноплодните зеленчуци. Почвата в повърхностния си слой започва да замръзва, а заедно с нея и горните части (челата) на кореноплодите. Случи ли се това, не подлежат на съхранение.

 Покрийте торопочвената смеска, която сте си приготвили за отглеждане на разсади, с полиетиленово платно. Така ще я предпазите от валежите, които ще я разпилеят. Ако я съхранявате на закрито, под навес например, също я покрийте. И в двата случая това е необходимо, за да запазите влагата в нея.

 До средата на ноември може да засаждате лук в слънчевата оранжерия. Ще еготов за консумация в зелено състояние през март.

 Ако сте засадили салати, които ще зимуват на открито, не е необходимо още отсега да ги покривате с полиетиленов тунел. Няма да е излишно обаче да им направите ветрозащитна преграда, която да ги предпази от студените северни ветрове.

ПЛОДОВА ГРАДИНА

Не допускайте грешки, когато садите дръвчета

Дори и малките на пръв поглед може да имат неприятни последици. Преди всичко това че може да се засажда и напролет не бива да е основание за отлагане. Пролетното засаждане нека да е резервният ви вариант. Защо ли? Защото пролетните условия са много по-различни от есенните. Тогава времето се затопля, пъпките на засаденото дръвче бързо се развиват в топла атмосфера, а корените не могат да отговорят на растежните им нужди, защото са в студена почва и дръвчетата често загиват. Сега те са в покой, но корените в по-топлата почва малко нарастват и напролет ще са в състояние да отговорят по-добре на нуждите на надземната част.

(снимка) Честа слабост при засаждането на дръвчета е неподходящият размер на посадъчната дупка. Не си пестете труда. Тя трябва да е широка 1,20 на 1,20 м и да е дълбока поне 60-70 см. Горната пръст, която е по-богата на хранителни вещества, се отделя на една страна, а долната (мъртвицата) на друга. На дъното разпръснете около 150-200 г суперфосфат и 50-60 г калиев сулфат и разкопайте, за да навлязат в почвата. Към горната пръст добавете 1-2 кофи угнил оборски тор или компост, 70-80 г суперфосфат и 30-40 г калиев сулфат. С тази смеска запълнете до две трети от дупката, като оформите конус, върху който ще се разположат корените на дръвчетата. Конусът трябва да е толкова висок, че след слягането на пръстта в дупката дръвчето да бъде на тази дълбочина, на която е било в разсадника. Запълнете цялата дупка с плодородна почва. Извадената долна пръст от дупката разхвърляте наоколо или я използвайте за оформяне на околостъблен венец.

Не забравяйте преди засаждането да опресните краищата на по-дебелите корени до здрава тъкан. Колът, към който ще привържете засаденото дръвче, трябва да е от страната на преобладаващите силни ветрове. Трябва да е висок толкова, че да не опира първото разклонение. Превръзката трябва да е във вид на осморка, за да се предотврати триенето на кората. Подходящи за тази цел са върбовите клонки или стъбла от повет.

  (снимка) И асмата има нужда от топла завивка

Практика е в районите, в които зимните температури се понижават чувствително, лозите да се загребват. Затова по тия места те се формират нискостъблено. Не всяка зима е опасна, но всяка есен се загребват, за да няма изненади. Дворната асма също е изложена на студа и измръзвания на пъпки и пръчки са напълно възможни.

Когато асмата е оформена правилно, не е трудно и за нея да се предприемат необходимите мерки. Трябва са се снеме от носещата конструкция и с леки тласъци стъблото да се огъне така, че кордоните да полегнат на земята. Така вече те с плодните звена по тях може да се зарият с почва, която ще ги предпази от измръзване. Разбира се, преди това трябва да бъде извършена резитба, ако не пълна, поне частична. Някои пръчки може да се запазят, като отчасти или напълно се покрият с пръст.

При огъването на стъблата старата кора ще се напуква и ще се лющи. Това е много удобен момент да я премахнете напълно. Остане ли по стъблата, не разчитайте, че тя ще ги пази от студа. Съберете я и я изгорете. В нея са се настанили да зимуват различни вредители.

 Размножаването на лешника никак не е трудно

Културният лешник е интересен не само с едрите и вкусни плодове, но и с декоративните си качества, които го правят желан храст в дворната градина. Ако вече го отглеждате и искате да го размножите, за да засадите нови храсти или да услужите на приятели, моментът е много подходящ.

(снимка) Несъмнено в основата на отглеждания от вас лешников храст са избили много едногодишни издънки. Те представляват най-голям интерес от гледище на размножаването. Сега просто загърлете целия храст с рохка пръст до 30-40 см височина. С помощта на лопата насипвайте почва и в средата на храста. Оформената купчина през зимата ще се слегне. Напролет ще я дооформите отново, така че да остане висока през цялото лято около 30 см. След листопада внимателно отстранете пръстта и ще видите, че издънките са пуснали корени. Тогава може да ги изрежете от майчиното растение и да ги засадите където пожелаете.

Впрочем по този начин може да размножите и други плодни храсти.

Есенната порция храна за лозите в двора

Истина е, че има лози столетници, които никога не са торени и въпреки това раждат, но истина е, че от асмата в двора всяка година берете грозде, изрязвате пръчки. Реколтата и пръчките са изтръгнали от почвата много хранителни вещества, които е добре да й се възстановят.

Лозите в двора се отглеждат най-често в редици като асми или като вертикални и хоризонтални етажни кордони. Това улеснава много есенното торене. Няма да успеете само ако почвата около тях е покрита с плочки или е излят бетон. Иначе, особено ако и от двете страни почвата може да се обработва, няма да имате проблем.

Сега изкопайте на 50-100 см  встрани от лозите канавка, дълбока 30-40 см. Към извадената пръст добавете торовете, като горе-долу гледате да се падне по двадесетина килограма прегорял оборски тор или компост,  около 200 г суперфосфат и около 100 г калиев сулфат. С тази смеска запълнете канавката.

Несъмнено при изкопаването на канавката ще сте унищожили доста корени. Не се тревожете - ще израснат нови в обогатената почва.

Такова есенно торене не се прави всяка година а през 4-5, дори и повече. При това  следващия път канавката се изкопава от другата страна.

При единични лози също се прави канавка, но във формата на полукръг.

Малко хидромелиорации за овощната градина

Ако мястото, където сте засадили или където ще засаждате овощните дръвчета, има сравнително високи подпочвени води и от време на време се заблатява, мелиоративните мерки са наложителни. Затова използвайте подходящите за работа дни през есента и зимата, за да изкопаете отводнителни канавки. Ако проблемът е по-сериозен, т. е. ако нивото на подпочвените води се задържа дълго време високо, ще се наложи и отводняване чрез изграждане на дренажи. Това е най-добре да направите с помощта на специалисти, защото оразмеряването на дренажните канали и разстоянията между тях е въпрос на доста пресмятания на почвените и хидрлогичните данни за местността.

Няма ли опасност от високи подпочвени води и тъкмо обратно мястото е подложено на засушаване, както е в много случаи с вилните имоти по планинските склонове, пак изкопайте канавки. Този път обаче така ги ориентирайте, ча да отвеждат водите от дъждовете и топящи се сняг към дръвчетата. Натам може да насочите и водите, които се стичат от покрива на постройката. Около дръвчетата пък оформете околостъблени чаши, които да задържат водата. Там тя бавно ще попива, ще прониква дълбоко в почвата и ще послужи като запас за лятото.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Не забравяйте да обвиете стволовете на младите ябълкови и крушови дръвчета с подходящ материал за опазване от гризачи. Те нанасят вредите още при първия сняг.

 Обвиването на ябълковите плодове в хартия се отразява добре на съхранението им. Това се обяснява с факта, че образувалият се при дишането им въглероден диоксид потиска развитието на гнилостни микроорганизми.

 Младите ягоди, особено късно засадените, са изложени на опасността от измръзване, поради изтегляне на корените над слягащата се почва. За да ги предпазите, затърлете ги и притъпчете почвата. Няма да сгрешите ако покриете цялата леха с недебел слой слама.

 Хубавото време до настъпване на траните студове може да използвате и за засаждане на малини или други ягодоплодни храсти. Трябва обаче обезаелно да ти загърлите с повечко пръст в основата им, за да не пострадат корените от зимните студове

 РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Време за активна борба с болести и неприятели

Болестите и неприятелите, които са ни създавали неприятности през лятото, не са изчезнали. Това че няма вече култури в градината, които видимо да страдат, не бива да ни успокоява. Напролет ще са появят с нова сила. Те са се приготвили за успешно иззимуване и ние просто трябва да им попречим. Затова есента е време за активна растителна защита не само с помощта на химията, а и чрез методите, известни като физически и агротехнически.

Всички растителни остатъци трябва да се съберат и изнесат  от цветната и от зеленчуковата градина. В тях са се настанили да зимуват под различна форма и в подходящи стадии от развитието си листни въшки и акари, пеперуди и спорите на вредни гъбички. Може да се унищожат чрез изгаряне, но същият растителнозащитен ефект се постига и като се поставят за угниване в трапа за компост.

Сега е моментът да се остърже кората на старите овощни дръвчета с помощта на телена четка и стружките да се съберат върху предварително застлано платно около стъблата. Сред тях са яйцата и какавидите на много опасни за овошките насекоми и затова трябва да се хвърлят в огъня. Стъблата на младите овощни дръвчета трябва да е обвият с хартия, за да не гризат дивите зайци кората им. Все от гледище на растителната защита стволовете и по-дебелите клони на дръвчетата следва да се намажат с варно мляко. Това е мярка срещу секторалните измръзвания. От такава мярка се нуждаят особено кайсиите и черешите, но не е за подценяване и при останалите овощни видове.

Прасковите, кайсиите, бадемите, черешите към края на листопада трябва да се напръскат с двупроцентов бордолезов разтвор. Това е налагащата се мярка през есента срещу къдравостта по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене по костилковите видове. Пръскането трябва да е обилно, да се обливат клоните и стъблата. Ябълките и крушите също в кря на листопада се пръскат с 5-7% карбамид за предпазване от струпясване. И в този случай пръскането е обилно. Пръскат се и окапалите листа.

Жълтият лозов акар ще зимува под старата кора

Лозата се напада от няколко вида акари, сред които най-честият е жълтият. Има го навсякъде из страната ни, където с отглеждат лози. Понякога пораженията от него са много чувствителни. С напредването на есента мъжките акари умират, а женските се скупчват по стотици под старата кора на лозите, където презимуват успешно. Напролет ще се разпълзят към нежните леторасти и младите листа, за да смучат сок. Не след дълго ще започнат да снасят и яйцата си. От тях ще се излюпи първото поколение. Скоро ще го последва второто, после третото и така цели 7-8 поколения до гроздобера. Вредят и възрастните акари, и току-що излюпените ларвички, като смучат сок. От убожданията листата пожълтяват, после потъмняват и загиват. Леторастите остават недоразвити и чупливи, а по зърната ще се образува ръждивокафяв налеп, който просто ще ги прави нежелани за консумация.

Една от най-важните мерки срещу жълтия лозов акар е обелването на старата кора. Обелва се навсякъде, където я има - по стъблата, кордоните, рамената. После се хвърля в огъня. Ако все пак са останали акари по лозите, те ще загинат, изложени на преките зимни студове.

За борба с акарите има и химически средства, разбира се, с които се пръска през лятото. Но когато се предприема есенната мярка - почистването на старата кора, до тях може и да не се стигне.

31.10.2008, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Важно през май
Всичко цъфти. Цъфтят поля и гори, цъфтят села и дворове. Вълнуващи багри преливат от едни в други, за да се слеят в безбрежна синева. И с ритъма на този тържествен парад на красотата разцъфва и човешката жажда за съзидание и светлите чувства за слънчеви дни. В майската омая от дългоцветни струи запретваме ръкави за работа по поля и градини, за да черпим с пълни шепи от насладата на събудилата се природа.

Важно през август
Август е горещ месец. По принцип. Случва се и да е дъждовен, но най-често е слънчев, безоблачен. Към края му някак си започва да се чувства, че лятото се готви за път, но каквото и да е, това е най-примамливият месец за лятна почивка. Градината обаче не почива.

Важно през април
През март пролетта се пробужда, а през април се събужда. Събужда се и започва да се гизди в новата си цветна премяна. Живакът на термометъра са устремява нагоре, а подир него разцъфват иглики, нарциси, зюмбюли, бадеми, праскови, череши, ябълки, круши... Разхубавява се природата, разхубавява се и градината. А за да е такава, каквато я искаме, трябва да й се помогне. Не че е много работата в нея, но колкото и да е, по-важното да е свършена навреме. Нищо не търпи отлагане.