Начало › Растения › Любимци › › От кисел трън става жив плет

От кисел трън става жив плет

08.10.2008 | Коментари (0)

Киселият трън (Berberis vulgaris) е декоративен храст, разпространен из цялата страна. Расте и се развива добре на сухи, варовити почви със слънчево изложение.височина от 1,5 до 3 м.Използва се за украса във вилни и дворни места, а от плодовете му се правят приятни ликьори. Понася и полусянка. Това е храст, който може да достигне Разклонява се силно и понася резитба. Има много бодли по стъблото и затова някои го наричат бодливо растение, други го отбягват, защото е гостоприемник на болестта ръжда по житните, ако те се намират в близост до храста. Подходящ е и за оформяне на жив плет и естествени огради.

(снимка) Декоративният ефект на киселия трън се дължи на листата и плодовете. Листата имат елипсовидна или ланцетна форма, с дължина до 4 см и ширина до 2 см. Назъбени са силно по периферията, събрани са по няколко върху къси клончета. Обагрени са в зелено, но през есента стават медно червени до наситено червени. Има и сортове с червена багра през цялата година. Това е листопадно растение, като листата падат късно през есента. Цветовете на киселия трън са дребни, обагрени в жълто и са медоносни. Образуват увиснали гроздовидни съцветия, до 5 см дълги. Цъфти през периода април - юни с много цветове. По-траен е  декоративният ефект на плодовете. Те са дребни, но многобройни. Обагрени са в светлочервено. Узряват през август - септември, но могат да се задържат върху растението до пролетта. Използват се в сладкарството. Отрязани клончета със зрели плодове могат да красят през цялата зима домовете и помещенията ви.

Размножаването се чрез разделяне на коренището, чрез вкореняване на резници, а може и чрез семена. Ако използвате семена, засейте ги още през есента. В противен случай трябва да ги стратифицирате през зимата, за да могат да поникнат през пролетта.

Освен за жив плет, киселият трън може да се засажда и като единично растение или в група с други храсти.

08.10.2008, Димитър КИРИЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.

Универсалният чимшир
В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Златните слънца на есента
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Определено може да се каже, че компактни, самостоятелни дюлеви насаждения засега у нас няма. Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.