Начало › Растения › Съветник › Зеленчуци › › Копър за летни и зимни гозби

Копър за летни и зимни гозби

26.09.2008 | Коментари (0)

Подправката в свежо състояние се използва за ароматизиране на салати, супи, сосове, маринати, за приготвяне на таратор, кисели краставички, при зеленчукови концентрати и рибни консерви. Листата се ползват, когато растението е образувало 8-10 листа, както и целите растения във фазата на цъфтеж. При добро съхраняване изсушената надземна част запазва аромата си дълго време. Ароматът, заради който се използва като подправка, се дължи на етеричното масло, което се съдържа в цялата надземна маса.

Средиземноморско растение

Копърът произхожда от Средиземноморието, където се среща и в диво състояние. У нас също расте по крайбрежието на Черно море.

Той е използван като подправка от древните египтяни, евреи, гърци, римляни. Отглежда се в цяла Европа, Азия и Америка, а в нашите зеленчукови градини се засява заради неговите ароматични листа. Той рядко заема специални площи, обикновено е уплътнител (междинна култура) на други зеленчукови растения. Много често се самозасява от паднали семена, когато са оставени растенията неприбрани.

Цъфти през август

(снимка) Копърът (Anethum graveolens) е едногодишно растение. У нас се наблюдава голямо разнообразие от местни форми, които се отличават по своя хабитус, вегетационен период и морфологични особености. Копърът, който се отглежда в градината, е с вретеновиден корен. Стъблото е 1,5-2 м, разклонено. Листата са силно нарязани, игловидни. Главното стъбло и разклоненията завършват със сложни сенниковидни съцветия. Цветовете са дребни, жълти, опрашват се кръстосано. Цъфтят през юли- август. Семената са овално-елипсовидни, 1000 семена тежат 1,5 г. Запазват кълняемостта си до 3 години.

Изисквания

Копърът не е много взискателен към климатичните и почвените фактори. Студоустойчив е. Семената му започват да никнат при температура 4-5 градуса, но оптималната температура е 18-20 градуса. Поради тази причина предзимните и ранните пролетни посеви дават високи и качествени добиви. Обикновено семената никнат  15-20 дни след сеитбата, но при засушаване този период се удължава.

Ароматът е по-силен, когато расте на слънце

Растението е по-взискателно към осветлението. Най-силен е ароматът му, когато расте върху открити слънчеви места. Освен това високата температура и ясното слънчево време благоприятстват за цъфтежа. Той е растение на дългия ден и не трябва да се отглежда през лятото при висока  температура и засушаване. При такива условия растенията бързо оформят   цетоносни стъбла, преди да са образували листна розетка. Късият ден (10 часа) задържа формирането на цветоносно стъбло.

През лятото иска да се полива редовно

Когато поникват семената и в началните фази на развитието на растенията е необходима нормална почвена влажност. След като се оформи кореновата система, сухоустойчивостта му се повишава. Когато се отглежда през лятото, обезателно трябва да се полива редовно.

Копърът се отглежда в цялата страна на различни видове почви, обаче най-подходящи за него са обработените градински, торени и  богати на органични вещества. Не трябва да се отглежда на песъчливи и тежки глинести почви, тези, които задържат водата.

Ценните качества 

Дневната нужда от витамин С на човек се задоволява с 35-50 грама свеж копър. Съдържанието на витамини, голямата ранозрелост, лесното му отглеждане и не особената му взискателност  към външните условия, както и възможността за получаване на реколта през цялата година - чрез последователно засяване на семена - характеризират копъра като ценно диетично и подправно  зеленчуково растение.

Свежата листна маса на отглеждания у нас копър съдържа 2,3% захари, 4,2% суров белтък, 2,0 % целулоза, 100 мг% витамин С, 4,84мг% каротин, минерални соли - калций, магнезий, калий, фосфор, желязо, ценно етерично масло.

От рода на копъра са подбрани и изравнени по морфологични особености форми от местен и чужд произход, от които се получава по-висок добив. Копър 1 със светлозелени листа, който съдържа повече витамин С и каротин и Копър 2 със сиво-зелени листа и с още по-високо съдържание на витамин  С и каротин. И от двете форми свежата листна маса е по-голяма.

Отглеждане

Вегетационният период на копъра е къс и за да се осигурят продължително време свежи растения, необходимо е да се засява в различни срокове в култивационните съоръжения и на полето. В култивационни съоръжения (парници, оранжерии и тунели) се отглежда през зимните и пролетните месеци. В тях се засява разпръснато с по-висока сеитбена норма. Сеитбата на полето става най-вече  през пролетта - февруари и началото на март, и през есента - от  края на август до октомври. Подготовката на почвата се прави още през есента за пролетните посеви и се състои  от торене с  разложен оборски тор и суперфосфат. При късно засяване през пролетта растенията не се развиват нормално и добивът е нисък.

За да се улесни и да се ускори поникването, семената се накисват в хладка вода, а след това се рътят. При есенната сеитба, през октомври, ако се понижат температурите, посевите могат да се покрият с полиетиленово платно.

Сеитба през 7-8 дни дава непрекъснато свежа зеленина (снимка)

Когато се сее през 7-8 дни, се осигурява непрекъснато пресен копър.

Сее се на редове, може ленточно - 50+20+20+20+20 - между редовете 20 см, а между лехите 50 см. Семената никнат за различно време в зависимост от метеорологичните условия. През май, юни и юли никнат за 7-9 дни, в началото на март - за 11 -26 дни, а  през ноември и по-късно  -  за около 40 дни. По-продължителен е периодът на използване на листната маса от предзимните и ранните пролетни посеви, а по-къс е от майските, юнските и юлските посеви, защото растенията в условията на дълъг ден по-бързо образуват цветоносни стъбла. Добивите на свежа маса са по-високи от посевите, засети през март, април и май, и намаляват  от посевите през юни. Може да си получите качествени добиви и от посеви през април, но обезателно трябва да им осигурите редовно напояване чрез дъждуване.

Грижите през вегетацията се изразяват в редовно поливане, разрохкване и плевене, ако има по-големи площи, се използват хербициди.

Прибиране 

Когато растението достигне 10-12 см височина е готово за прибиране на листната маса. Листата се изрязват и се навръзват на връзки. Цъфналите растения (обикновено става на 80-ия - 90-ия ден след сеитбата) се изскубват, отстранява се полепналата почва и те се правят на връзки.

Има и други приложения освен като подправка в хранително- вкусовата промишленост. Семената и надземната част се използват в медицината. Притежават спазмолитично и газогонно действие, улесняват храносмилането и усилват млякото у кърмачките. Употребяват се при безсъние, хемороиди, болки в стомаха и червата и др.

26.09.2008, Донка ПЕТКОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зеленчуковите култури се поливат сутрин
Едно от най-важните агротехнически мероприятия при отглеждане на зеленчуците е напояването. То се прилага по два начина - повърхностно и подпочвено. Към повърхностното напояване спадат гравитационното напояване, дъждуването и капкуването. При гравитационното напояване и дъждуването е добре поливането да става в хладните часове на деня - сутрин до 10 часа, привечер или през нощта.

През февруари засейте пипера, пикирайте през март
За да отгледате ранен пипер в градината си, трябва да произведете разсад за него. От едроплодните дълги пипери, подходящи за такова отглеждане са сортовете Златен медал, Албена, Бяла капия, Люлин, Сиврия, от едроплодните широки можете да използвате сортовете Калинков 800/7, Бял калинков, а от дребноплодните - Джулюнска шипка, Пловдивска шипка.

Още за зеленчуковите разсади
При нашите климатични условия зимните месеци и началото на пролетта са неблагоприятни за отглеждане на топлолюбиви, зеленчукови култури. Периодът успешно се използва за производството на разсади на закрито, където лесно се създават оптимални условия за развитие. Разходите и семената са по малко; грижите са по ефективни; скъсява се срока на узряване и се удължава беритбения период. Най често за любителските зеленчукови градини се приготвя разсад, предназначен за средно-ранно производство. Практика е в личното стопанство да се използват семена от стари сортове, с много добри вкусови качества но с по нисък добив и неустойчивост на основните болести. Полагат се много грижи, окопаване, поливане, пръскане, но въпреки всички усилия, средства и време, крайният резултат често е незадоволителен.