Начало › Растения › Любимци › › Строфарията

Строфарията

18.09.2008 | Коментари (0)

Строфарията (Stropharia rugosoannulata) започва да се отглежда от изследователя Пюшел през 1967 г. в бившата ГДР. Целта му е да се подпомогнат любителите градинари при отглеждане на гъби като култури, уплътняващи използването на култивационните съоръжения и за задоволяване на личните им нужди от пресни гъби. От тогава опитът се разпространява в много европейски страни, включително и у нас.

Тази гъба е с големи плодни тела

Гъбата строфария образува големи плодни тела. Гугличката й е полукълбовидно затворена, по-късно се разтваря като чадър с диаметър 8-15 см, а някои екземпляри достигат и до 25 см. Тя е сламеножълта до тъмнокафява. Месото на гъбата е меко, с приятен вкус и специфичен аромат. Пластинките са широки, при младите екземпляри светлосини, а при по-старите до тъмносиво-виолетови и червено-виолетови. Пън-чето е жълтеникаво-бяло, в горната си част повече или по-малко набраздено, а в основата си надебелява и се свързва с мицела чрез дебели мицелни шнурове. То достига дължина 6-16 см, дори до 20 см, с диаметър 2-3,5 см, сухо, голо и плътно, а при старите екземпляри става кухо. Пръстенът е двоен, отгоре набразден и оцветен като пластинките. Спорите на младите гъби са лилаво-виолетови, почти елиптични, гладки, с големина 10.4-13 х 6.8 - 7.4 микрона.

Загива при -15 градуса, добре се развива при повече от 20 градуса

(снимка) Строфарията е сапрофитна гъба. Тя е по-малко взискателна към хранителния субстрат от печурката и може да се отглежда върху слама от житни растения. Сламата трябва да бъде с фуражни качества. Прибавянето на азотни, фосфорни и калиеви соли към сламата се отразява отрицателно върху развитието на мицела. Установено е, че прибавянето на малцови коренчета, памучни и репични отпадъци води до намаляване на добивите в сравнение с употребената чиста слама. Оптималната влажност на хранителния субстрат е около 70%. Оптималната температура за развитието на строфарията е 21-27ºС. Температурата не трябва да пада под 20ºС и да не превишава 30ºС. Мицелът понася температура минус 5ºС и загива при минус 15ºС. Строфарията не реагира на светлина, но към чистотата на въздуха е взискателна, особено през периода на плододаване. Мицелът на гъбата се развива при слабо кисела реакция, поради което прибавянето на варовик към хранителната среда и покривния материал е нежелателно.

Има огромно разнообразие на щамове

В Европа са известни щамовете: Винету, Гартенрийзе, Гелбшопф, Сомицел 4010, а щамът Олимпия е широко разпространен в Северозападното тихоокеанско край-брежие на Северна (снимка) Америка. Щамът Винету е с червено-кафява гугличка, ранозрял и не е много взискателен към условията на отглеждане. Щамът Гартенрийзе е с кафява гугличка. Той е късно зрял. Плодните тела на този щам се повяват с около 10 дни по-късно, отколкото при щам Винету. Гъбите се появяват по-често единично, а количеството им е два-три пъти повече, отколкото при щам Винету. Щамът Гартенрийзе е с по-големи изисквания към условията на отглеждане, отколкото щам Винету. Щамът Гелбшопф е с жълто оцветена гугличка.

Строфарията може да се отглежда в парници, стъклени или пластмасови оранжерии, а така също край сгради, зидове, в навеси и мазета. Местата за отглеждане на строфарията трябва да бъдат запазени от пряка слънчева светлина, ветрове и дъждове. Подпочвената вода не бива да бъде близко до повърхността.

Подготовка на хранителната среда

Обикновено подготовката на хранителния субстрат се състои в навлажняване на сламата, докато влажността й достигне 70%. Навлажнената слама се прави на лехи или се пълни в сандъци или в полиетиленови торби. Оптималната дебелина на лехата е 25 см. Лехите не трябва да бъдат по-тънки от 20 см и по-дебели от 30 см. За 1 кв. м. гъбна леха се изразходва 0.25 куб. м въздушно суха слама, което е около 20 кг. Сламата трябва добре да се притъпче.

Мицелът се засажда

Приготвените лехи се засаждат с мицел. Посадъчната норма е 330 г зърнов мицел за 1 кв. м. леха. Засаждането може да бъде гнездово или смесено. След засаждане сламата в лехите отново (снимка) се притъпква и се покрива с хартия или други подръчни материали, за да се предпази горната повърхност от изсъхване.

За да се получат сигурни и високи добиви, навлажненият субстрат се пастьоризира при температура от 54 до 60ºС в продължение на 30 минути.

Лехите се покриват с 3-5 см торф

Инкубационният период продължава от 4 до 5 седмици, след което се полага покривният материал. За такъв се използва компостна пръст, торф или смес от тях с пясък, листовка, дървени стърготини и др. Реакцията на покривния материал да бъде слабо кисела (рН 5.5-6). Преди полагането на покривния материал върху лехите е необходимо обеззаразяване с формалин в доза 2 л/куб. м. Най-подходящ покривен материал е торфът от торфонаходището в с. Байкал. Той има леко кисела реакция и практически е стерилен, с добра водозадържаща способност. Дебелината на покривния пласт е от 3 до 5 см.

Беритбата е непрекъсната до студовете

Плодните тела се появяват около 8 до 10 седмици след засаждането на мицела. Плододаването е непрекъснато и продължава до настъпването на студовете.

През беритбения период грижите се състоят в осигуряването на пресен (снимка) въздух, поливане и бране на гъбите. Поливането се извършва както при култивираната печурка и се внимава водата да не прониква в хранителния субстрат.

Гъбите се берат отворени, преди гугличките да се обърнат нагоре и преди ламелите да почернеят. Набраните могат да се съхраняват в хладилник при температура от 2 до 5ºС в продължение на 2-3 дни.

Нормалните добиви варират от 7 до 10 кг/кв. м., но се получават и добиви от 24 кг/кв. м.

Подходящо време

Най-подходящо време за зареждане на субстрата е края на март - началото на април. Реколтата се получава през юни, юли, август. Строфарията може да се засажда и през август и да се покрие през септември. Прибирането на реколтата в този случай става през пролетта. Добивите и в двата случая са еднакви.

Нисши гъби и червеният бръмбър са основните заплахи

(снимка) По плодните тела на строфарията не се наблюдават заболявания. Дори такива причинители на болести като дактилиум, вертицилиум и микогоне не нападат строфарията, когато се отглежда в съседство с култивирана печурка.

Голяма вреда нанасят нисшите гъби от род триходерма, които се развиват в хранителния субстрат и могат изцяло да компрометират реколтата. Борбата с тях се води чрез предварително третиране на субстрата с беномил в доза 25 г за 100 кг въздушно суха слама, внесени в поливната вода или 2-3 г за 1 кв. м. при пръскане на повърхността на лехите. Основният неприятел по плодните тела е червеният бръмбар. Той ги нагризва, особено ламелите, когато гъбата се отглежда на открито. В мазета и парници не се явява или се появява рядко. Борбата с него може да се води с инсектицидни препарати след консултация със специалисти по растителна защита.

18.09.2008, ст.н.с. Йордан КОСТАДИНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .