Начало › Още за ... › Екзотика › › Шийтаке

Шийтаке

10.09.2008 | Коментари (0)

Идва от Далечния Изток

Името й идва от дървесния вид, върху който расте - пазания (на японски език - ший), а таке означава гъба.

Гъбата шийтаке (Lentinula edodes) се отглежда масово в Япония, Китай, Тайван, Корея. На трето място е след култивираните печурка и кладница. През последните две десетилетия тази гъба става актуална и в някои западноевропейски страни и САЩ.

Интересът към гъбата се дължи на богатото й белтъчно съдържание (протеин - 13-18%). Съдържа още тиамин, както и провитамин Д2. Освен като храна, шийтаке се цени заради нейното антитуморно действие, гъбата подобрява имунната система и намалява съдържанието на холестерол в кръвта.

У нас расте върху японски дъб, бреза и топола

Съвременната технология за отглеждане на шийтаке води началото си от 30-те години на ХХ век. Разработени са методи за плододаване през цялата година с постоянни и високи добиви.

У нас за пръв път са внесени плодни тела (гъби) от шийтаке през 1977 (снимка) г. върху обла дървесина от японски дъб. По-късно плодни тела получихме върху обла дървесина от бреза и стерилизирани стърготини от бук и топола. Шийтаке е отглеждана с любителска цел от Васил Трифонов от гр. Самоков върху обла дървесина от дъб. Понастоящем в нашата страна се проявява подчертан интерес към нейното отглеждане.

Гугличката стига 20 см

Плодното тяло е гугличка и пънче. Гугличката е светло- до тъмнокафява, но има и червено-кафяво оцветени. Големината й е от 5 до 10 см в диаметър, понякога и до 20 см. Пластинките (ламелите) са бели, по-късно стават сиво-кафяви. Пънчето е белезникаво до кафеникаво с дължина от 3 до 5 см и дебелина от 0,8 до 1.3 см. Месото на шийтаке е бяло, под кожицата кафеникаво, с приятен аромат. Спорите са бели, гладки, елипсовидни. Споровият прашец е бял.

(снимка) В Далечния Изток гъбата се отглежда върху дъб, кестен и пазания.

Изисквания

Оптималната температура за развитие на мицела е 21-27ºС, эа образуване на плодни тела 10-16ºС, а за развитието им 16-18ºС. Относителната влажност на въздуха варира от 95 до 100%, като през периода на нарастване на плодните тела е около 80%. За образуване на плодни тела е необходима светлина от 500 до 2000 лукса.

Шийтаке се отглежда в половинвековни клони

Известни са 2 начина за отглеждане на шийтаке - върху обла и плътна дървесина и върху дървесни стърготини с органични добавки.

В Япония шийтаке се отглежда върху клони от дървета на възраст 25-50 години. Клоните се секат от есента до ранна пролет. (снимка) От сечта до засаждането трябва да са изминали от 20 до 60 дни. Преди да се засадят, клоните се нарязват на дължина 80-100 см до 120-150 см. Диаметърът им варира от 5 до 15 см. Кората се запазва. Върху приготвените клони се пробиват дупки с дълбочина 15-20 мм и диаметър, с 1-2 мм по-малък от този на посадъчния материал.

Мицелът

Посадъчният материал представлява мицелна паста или мицел, развит върху дървесни клин-чета с форма на пресечен конус. Средно за едно дърво се пробиват от 20 до 25 дупки, разположени спираловидно. В дупките се слага мицелна паста, след което се забиват дървесни клинчета.

Мицелът прораства в дървесината от 6 до 18 месеца. През есента на втората година, т.е. след като е завършил инкубационният период, се прави конструкция пак на сенчесто място.

(снимка) Повече от 8 години се берат гъби от кръглата дървесина

Облата дървесина се взема от купа и се поставя от двете страни на опорната конструкция, полегнала и шахматно. Нареденият материал има формата на двускатен покрив. При нареждането долните краища на дърветата се заравят около 5 см в почвата. Вместо да се правят дупки за всяко дърво, се изкопава канавка, която накрая се заравя.

Получават се по две реколти годишно - есенна (по-обилна) и пролетна (по-слаба). Продължителността на плододаването е от 6 до 8 и повече години. От едно обло дърво с диаметър 9 см и дължина 90 см могат да се получат от 700 до 800 г пресни гъби шийтаке. Те се берат, когато са млади. Плодните тела могат да се сушат. Най-доброкачествената продукция от сушени гъби се получава при 60ºС в продължение на 12 часа.

Отглеждането на гъбата по този начин в страните с континентален климат изисква специално построени помещения.

(снимка) Смес от оризови трици и стърготини предпочитат в Страната на изгряващото слънце

Освен отглеждането на гъбата шийтаке върху клони от стари дървета, са разработени технологии за интензивно отглеждане, при които времето за получаване на продукцията се скъсява неколкократно.

Основният хранителен субстрат се състои от богат на целулоза материал с добавянето на органически и неорганически вещества, а развитието на мицела и плододаването протича в климатизирани помещения.

Хранителната среда за отглеждането на гъбата в Япония се състои от една част дървесни стърготини и две части оризови трици (оризови отсевки). Навлажненият материал се насипва в полиетиленови торбички с вместимост 2-3 кг. Материалът се стерилизира, а след охлаждането се засажда при стерилни условия. Производствените съдове се подреждат на стелажи. На 1 кв. м. стелажна площ се поставя 35 кг хранителна среда. Инкубационният период продължава от 8 до 10 седмици, (снимка) а беритбеният е около 1 месец. Някои японски гъбопроизводители практикуват накисване на хранителната среда в студена вода за 1 денонощие след преминаване на първия беритбен месец, с което беритбеният период се удължава с още 1 месец. Добивът от 1 кв. м. е от 8 до 11 кг пресни гъби.

Използват се разнообразни хранителни среди

В САЩ хранителната среда за отглеждане на шийтаке се състои от 80% дървесни стърготини (60% дъбови или яворови), 10% оризови или пшенични трици (отсевки) и 10% просо. Беритбеният период е 3 месеца. В Швейцария произвеждат гъбата върху дървесни парченца. Добивът е 170 кг гъби шийтаке от 1 тон субстрат. В Германия хранителната среда се състои от букови стърготини 80%, царевичен шрот 20% и влажност на хранителния субстрат 50%. Инкубацията е с продължителност от 6 до 8 седмици, а беритбеният период е 10-12 седмици. Добивът е от 500 до 600 г гъби от производствен съд (пластмасови кесии по 2,5 кг).

Във Франция се предлагат два вида хранителни среди. Първата се състои от 2/3 едри дъбови кори (5-10 см), 1/3 дъбови трици, калциев карбонат -0,5%, соево брашно -0,5%, беномил 75 ppm (75 г за 1000 кг субстрат). Влагата в хранителния субстрат е от 50 до 55%, а блоковете са по 5кг. Втората хранителна среда е с нарязана пшенична слама (30-50 мм).

Важно

За производството на гъбата шийтаке от съществено значение е както изборът на хранителна среда и нейната подготовка, така и съответният щам. Задължително условие е спазването на технологическите изисквания, които са съобразени с биологическите изисквания на гъбата шийтаке.

10.09.2008, ст.н.с. Йордан КОСТАДИНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Трюфели
Трюфелите (Tuber) са гъби с незаменими кулинарни и вкусови качества. Те се консумират от човека от дълбока древност. Трюфелът е лесно смилаем и с добри диетични стойности. Той е богат на ароматни вещества. Продукцията на трюфелите е най-скъпа в сравнение с тази на другите култивирани гъби.

Трюфели
Трюфелите (Tuber) са гъби с незаменими кулинарни и вкусови качества. Те се консумират от човека от дълбока древност. Трюфелът е лесно смилаем и с добри диетични стойности. Той е богат на ароматни вещества. Продукцията на трюфелите е най-скъпа в сравнение с тази на другите култивирани гъби.

Зимната припънка е храна и лекарство
Зимната припънка се отглежда основно в страните на Далечния Изток. В Япония производството й се е превърнало в своеобразна домашна индустрия. Годишно световното производство на гъбата е около 230 хил. тона. Гугличката на зимната припънка е жълтеникава, а по средата жълто-кафява, с диаметър от 2 до 10 см.