Начало › Растения › Отглеждане › Кладницата - деликатес от дървено пънче

Кладницата - деликатес от дървено пънче

04.09.2008 | Коментари (0)


 

Печели все повече почитатели

Високото съдържание на белтъчини, минерални соли, физиологично активни вещества в гъбите, както и приятният им вкус, ги правят предпочитана и търсена храна.

Народите от Европейския съюз консумират годишно около 600 хил. т култивирани гъби. На глава от населението това означава от 2 до 4 кг годишно, най-високо е потреблението в Германия.

През последните две-три години се наблюдава повишен интерес и към култивираната кладница. За нея има разработени методи за отглеждането й. Създали сме и оригинален български щам зимна кладница - Лес 1.

Култивираните гъби действат положително и при лечение на опасни за човека болести, те подобряват имунната система. Тяхното отглеждане носи допълнителни доходи. При култивираните гъби няма опасност от отравяне, защото тяхното доместициране е резултат от продължителни научни изследвания.

Вкусна и лековита

Забавя стареенето, намалява холестерола

Култивираната кладница (Pleurotus ostreatus) заема второ място след печурката. Големи производители са страните на Далечния изток - Китай, Япония. В Европа на първо място е Италия, след това са Франция, Белгия и Германия. У нас все още култивираната кладница се отглежда от любители. Но в последните години се наблюдава желание за стоково производство.

(снимка) Отглеждането на кладница, както и на други култивирани гъби, може да осигури, от една страна, хранителен белтък, а от друга - да бъде източник на доходи. Търсенето на кладница на външния пазар е голямо. Цената за 1 кг в западноевропейските страни и САЩ през някои сезони превишава два и повече пъти цената на култивираната печурка. Според проучвания на едни автори плодните тела от кладница забавят процесите на стареене, а според други намаляват съдържанието на холестерол в кръвта.

Отглеждането на кладница в цяла Европа се увеличава. Разработени са модерни технологии за производство както на гъби, така и на посадъчен материал - мицел.

Кладницата принадлежи към Базидиевите гъби

Най-често се отглежда зимната кладница (Pl. ostreatus). Освен нея, в култура са въведени и други видове в различните страни. Селекционирани са високодобивни щамове, а френската фирма Сомицел предлага щамове безспорова кладница.

Устройство

Гъбният организъм се състои от вегетативна и репродуктивна част. Във вегетативно състояние е изграден от безцветни влакна (хифи). Съвкупността от хифите образува мицела или гъбичината. Мицелът на кладницата е многоклетъчен. На определени места върху хифите има подутини. По този белег мицелът на кладницата се различава от култивираната печурка. Хифите на мицела се разполагат в хранителния субстрат и трудно се виждат. Още по-трудно могат да се отделят от него. Когато хранителната среда е еднородна, мицелът расте равномерно във всички посоки. Върху плоската повърхност на субстрата образува правилни концентрични кръгове. Мицелът е много жизнен. Когато в него се натрупат достатъчно запасни хранителни вещества, започва образуването на плодни тела. За мицела е характерно вегетативното размножаване, т.е. при разкъсването му на отделни части или клетки те отново възстановяват гъбния организъм. Този начин на размножаване при гъбите се използва за поддържане на чисти култури в лабораторни условия и за производство на посадъчен материал.

Репродуктивната част на гъбите в практиката се нарича плодни тела. В тях се образуват базидиоспорите.

(снимка) Предпочитания

Французите обичат дребните, в Италия на почит са по-едрите

Плодното тяло (карпофорът) на зимната кладница се състои от гугличка и пънче. Гугличката е с различна форма - кръгла, като мида, ухо, език, а при старите екземпляри и при някои изкуствено създадени щамове прилича на фуния. Диаметърът й е от 5 до 35 см, но най-често е 10-15 см. Методът на култивиране влияе върху големината на плодните тела. В различните държави имат различни предпочитания.

Кожицата на гугличката е гладка, отначало е с много тъмен, сиво-кафяв до сив цвят, който изсветлява с нарастването и застаряването на гъбата. Месестата част в средата е дебела, бяла, а към краищата по-тънка. Тя е с приятен вкус и аромат, като по-старите екземпляри стават жилави. Ламелите (пластинките) са бели и низходящи по пънчето. Спорите са безцветни, но струпани в по-голямо количество, изглеждат бели. Поради това ламелите остават бели дори когато узреят гъбите. По форма спорите са елипсовидни, с размери 9 - 11 см х 4,5 - 6 mk, с една или няколко маслени капки. При плодното тяло на кладницата липсва общо или частично покривало, поради което спорите насищат въздуха в примитивните гъбарници и предизвикват дихателни алергии при някои хора. Пънчето е заловено ексцентрично за гугличката. То е бяло, дълго 3-4 см и дебело 2 см. Консистенцията му е по-твърда и по-жилава в сравнение с гугличката. При младите екземпляри се използва за храна, а при застарелите се вдървенява долната част.

Расте върху мъртва дървесина

Кладницата предпочита дървесината на тополата, върбата, ореха, бука, дъба, явора и на други широколистни видове. Някои нейни разновидности се срещат и върху иглолистна дървесина от ела, смърч и чер бор. Кладницата расте върху мъртва дървесина. Спорите й навлизат през раните на мястото на счупени клони или стъбла. Според едни автори кладницата е сапрофит, а според други - факултативен паразит.

(снимка) Има нужда от студен шок

Плодните тела на кладницата се появяват през студените сезони: есенно-зимния и зимно-пролетния. Оптималната температура за растежа на мицела е 25-28ºС, а за плододаване 12-18ºС. При топлолюбивите видове оптималната температура за плододаване е 20-24ºС. Над 30ºС растежът на мицела се забавя, а при 37ºС спира. При по-ниска температура от оптималната растежът на мицела също се забавя и при 5ºС спира. Зимната кладница е студоустойчива. Даже когато замръзнат и отново се размразят след затопляне на времето, плодните тела продължават да нарастват. За да встъпят в плододаване, мицелите на някои щамове се нуждаят от студен шок - третиране с ниски положителни температури за няколко дни.

Без светлина плодните тела не са хубави

Кладницата се нуждае от светлина. Количеството светлина в гъбарника трябва да бъде най-малко 100 лукса. Най-добре е да е 300 лукса по 12 часа в денонощие. Някои автори препоръчват осветление от 1000 до 1500 лукса. Когато количеството светлина не е достатъчно, пънчетата се удължават, а гугличките остават малки. При пълна липса на светлина плодните тела придобиват уродлив вид и се състоят от силно разклонени пънчета.

Целулозата е подходяща храна

Мицелът на кладницата причинява т. нар. бяло гниене на дървесината в гората и в складовете за дървен материал, като преди всичко разлага лигнина. Чрез ензимите си разгражда и целулозата, хемицелулозата, пектина, скорбялата. В състояние е да си осигурява необходимото количество азот от органични или от неорганични съединения. Добрата храна за кладницата са богатите на целулоза материали.

Опитът ни показва, че най-подходяща хранителна среда за кладницата се приготвя от царевични какалашки, може да се използва слама от житни растения, сух царевичак, памучни и соеви стъбла, дървесни стърготини, даже и памучни отпадъци. Използването само на дървесни стърготини от широколистна дървесина не всякога е успешно. За промишлено производство на гъбите може да служат пшенична слама или смес от пшенична слама и стърготини. Оптималното съдържание на влага в хранителния субстрат е 65-70%.

(снимка) Чувства се добре на чист въздух

Въздухът да е чист и пресен, оптималната му влажност 90-95%.

През периода на формиране и растеж в гъбарника трябва да се поддържа относителна влажност на въздуха в границите на 90-95%. По-ниската влажност причинява засъхване на хранителната среда и загиване на завързите. Вредно е и да е по-влажно, тогава се сбабичасват плодните тела.

За да растат нормално гъбите, е необходим от 150 до 400 куб. м пресен въздух на един час за тон хранителна среда. При липса на пресен въздух и натрупване на въглеводороден двуокис се деформират плодните тела.

Химическата реакция на средата също оказва влияние върху мицела. Той се развива от 5,2 до 7 рН. Оптималната реакция на хранителната среда е от 5,5 до 6,5 рН.

Мицелът стои в пластмасови бутилки

В съвременното гъбопроизводство се използва зърнов мицел. Той се произвежда върху зърно от житни растения: просо, ръж, пшеница, ечемик. Зърновият мицел има много предимство: може да се използва за смесено засаждане, за машинно засаждане, като осигурява повече инокулационни точки в хранителната среда, а зърното, като материал-носител на мицела, осигурява стандартна продукция.

У нас като материал - носител на мицела се използват зърно от ръж и пшеница, а производствените съдове са PVC бутилки с вместимост 1 или 1,5 л, в които се съдържат 650 или 900 г зърнов мицел.

Зърното се обработва по специален начин и се поставя в съдовете. След стерилизация се извършва инокулация с определен щам от даден вид гъба. Мицелът се развива в климатизирани помещения с определена температура и влажност на въздуха. (снимка) Готовият мицел се темперира 24 часа при 10ºС, след което се съхранява в хладилни камери при температура 2ºС ?1ºС. Той трябва да бъде само едно качество, без странично оцветяване, без мокри и сбити участъци, без сектори с гъст млечнобял мицел. Когато се произвежда в бутилки, които се затварят с памучни тапи, наличието на няколко сухи зърна в гърлото не е признак на лошо качество.

Некачественият има неприятен мирис

Когато времето е топло и мицелът не е оставен на студено, в опаковките се получава кондензация на водни пари.Те могат да предизвикат алкохолна ферментация. Образувалият се алкохол убива мицела, а при отваряне на опаковката се усеща кисела миризма. Такъв мицел трябва да се бракува. Възможно е транспортирането на нетемпериран мицел, но само в хладилен камион до временен хладилен склад.

Мицелът за експедиране се придружава от сертификат за качество. В него трябва да бъде посочено предприятието производител, складът за експедиция, видът на продукта, щама, датата на производство.

Зърновият мицел се получава от 24 до 48 часа преди засаждане. Гъбопроизводителят изважда бутилките от кашоните и ги нарежда по еди-нично в хладно помещение. Препоръчва се преди засаждане мицелът да се извади от опаковките и да се натроши, без да се оголват зърната. По този начин разкъсаните, т.е. разранените хифи до следващия ден "зарастват" и в тях не може да навлезе зараза. Помещенията, в които се подготвя мицелът за засаждане, трябва да са със замрежени прозорци, за да не влизат гъбните мухички. Опаковките, в които има плесени или са с кисела миризма, се бракуват.

Хранителната среда и мицелът трябва да са с почти еднаква температура

Най-голямата и стара лаборатория за мицел е в с. Негован до София. Но мицел се произвежда и от фирма "Верона", както и в лабораторията на Горскостопански комбинат - и двете във Велико Търново.

Българският щам е с едра гугла

" (снимка) Лес-1" е оригинален български щам зимна кладница, селекциониран от ст.н.с. Й. З. Костадинов. Той е с едра гугличка, сиво до сиво-кафяво оцветена, с бяло месо и бели пластинки. Щамът "Лес-1" е високодобивен, ран и с къс вегетационен период. Не се нуждае от третиране с ниски положителни температури. Гъбите издържат на транспорт и се съхраняват добре при ниски температури, включително и в замразено състояние. Оптималната температура за развитие на мицела е 25ºС, а за плодообразуване 12-18ºС. Подходящ е както за екстензивно, така и за интензивно производство. Щамът "Лес-1" спорообразува нормално.

"Инра 3001", от Франция, е високодобивен щам зимна култивирана кладница.

"Сомицел 3004", също френски, е зимен щам, високодобивен, с кафява гугличка, която при нарастване на гъбата избледнява.

"Сомицел 3200" и "Сомицел 3210" са безспорови от зимен тип, създадени във Франция. При отглеждането няма опасност за дихателни алергии при работниците.

"Сомицел 3025", известен като Флорида, е подходящ за пролетно, лятно и лятно-есенно отглеждане. Има жълто-кафява гугличка, с крехко месо. Високодобивен е, но по-трудно издържа на транспортиране. НК 35 се използва в Германия за промишлено производство.

Берем гъби от дървени пънчета

Този начин е известен като екстензивна технология. Кладницата се отглежда върху трупчета от широколистна дървесина или върху пънове в сечища.

Инкубационният период продължава от 6 месеца до 1,5 години, а беритбеният период е от 2-3 до 5-6 и повече години и зависи от типа на дървесината.

Върху широколистни дървета

Дърветата трябва да са отсечени рано напролет. От сечта до направата на трупчетата трябва да са минали два-три месеца.

Преди да се нареже дървесината, се изкопава трап с дълбочина от 1 до 1-2 м, ширина около 1 м и дължина според количеството на използваната дървесина. Два до три дни преди засаждането дърветата се нарязват на трупчета с дължина от 20-40 см. Диаметърът им не бива да е по-малък от 20 см и по-голям от 40 см. Кората не се премахва, за да не изсъхнат. Отрязаните повърхности не бива да се замърсяват с почва. (снимка) Едновременно се отрязват и шайби с дебелина около 2 см и със същия диаметър. Броят на шайбите трябва да бъде половината от броя на трупчетата.

Засажда се мицелът

Преди засаждане дъното на трапа се застила с 5 см пясък. В деня на засаждането мицелът се изважда от опаковката и леко се раздробява, но без да се оголват зърната.

Върху пясъка или шайбата се поставя мицел. Върху мицела отвесно се полага трупчето. Върху горната му повърхност се поставя отново мицел. Тази последователност се спазва, докато се образува колонка от 4 или 5 трупчета. Върху последното трупче, след като се постави мицел, се заковава шайба.

Обикновено за едно трупче с диаметър 30 см е необходим 65-70 г мицел, т.е. 4-5 супени лъжици, за 1 кв. м - от 900 до 1000 г мицел, а за 1 куб. м - 5 кг мицел. До първата колонка се изгражда втора, трета и т.н., докато се напълни трапът с трупчета.

Важно е да се подбират трупчета с еднакъв диаметър.

Сенник пази от слънцето

Върху трапа се прави конструкция от дървен материал (бичмета и дъски). Тя може да бъде едно- или двускатна. При направата на покривната конструкция трябва да се предвиди и отдушник, който завършва със сенник. Върху покривната конструкция се застила полиетилен или слама. Отгоре се насипва пръст с дебелина около 20 см. Околовръст на 20-30 см от трапа се изкопава канавка с дълбочина 30-40 см. През горещите летни месеци (юли, август) канавката се пълни поне два пъти с вода. Не бива водата от канавката да влиза директно в трапа, тъй като ще повреди мицела. Водата трябва да прониква по капилярен път.

Развива се за 4-5 месеца

В трапа се създават условия за развитие на мицела - температура около 19ºС и относителна влажност на въздуха 90%. Мицелът се развива върху трупчетата в продължение на 4-5 месеца. Ако засаждането е станало през април-май, трупчетата се изваждат от трапа през втората половина на септември. (снимка) Пренасят се на постоянно място за реколтиране. То може да бъде в рядка широколистна гора, под овощни дървета или на сянка зад стопанска постройка, от северната й страна. На постоянното място трупчетата се заравят на дълбочина 5-10 см и на разстояние между тях 20-30 см. Разстоянието между редиците трябва да е от 50 до 70 см

Плодното тяло се образува още същата есен

Плодообразуването започва още същата есен при трупчета с мека дървесина (топола, върба) и продължава от 2 до 3 години - докато напълно се разруши дървесината. При трупчета с твърда дървесина (бук, дъб) плододаването започва на следващата есен и продължава 5-6 и повече години.

От 100 кг дървесина израстват около 20 кг гъби

Високата трева през лятото не бива да се маха, тя предпазва трупчетата от изсъхване. При нужда през лятото около тях се полива няколко пъти.

Средният добив обикновено е около 20 кг пресни гъби от 100 кг прясна дървесина. Плододаването е два пъти годишно: пролетно и есенно-зимно. Есенно-зимната реколта е по-обилна.

Кладница расте и върху отсечени дървета

Необходимо е да са минали поне два месеца от отсичането на дърветата и не повече от шест. Усиленото сокодвижение ще нанесе поражения на мицела, ако се засади веднага. Освен това важно е върху пъновете да не са се развили други дърворазрушаващи гъби.


Има два начина за засаждане

А) Правят се дупки, които се пълнят с мицел и отгоре се заковават дъсчици.

Б) Разстила се мицел върху отрязаните повърхности на пъновете. След това се заковават шайби или дъски. Може мицелът да се покрие с полиетилен или велпапе.

(снимка) При втория начин върху полиетилена или велпапето се слага почва. Така мицелът се предпазва от дъжд, вятър, светлина и изсушаване, а и не може да бъде изяден или разпилян от насекоми и животни. Засажда се от ранна пролет до късна есен.

При пъновете с мека дървесина (топола, върба, бреза, липа) реколтата се прибира за 2-3 години. Върху бук или дъб гъбите растат 5-6 и дори повече години, докато напълно се изчерпви целулозата.

Обикновено плододаването е два пъти - през пролетно и през есенно-зимния период. Есенната реколта е по-богата от пролетната. Добивът е около 20% от теглото на пъновете.

При този метод с малко инвестиции се получава ценен хранителен продукт и за няколко години пъновете се разрушават.

Кладница в стерилни условия

Екстензивните технологии се характеризират с дълъг инкубационен период на развитие на мицела, а получаването на гъбната продукция зависи от природните условия. Част от продукцията е некачествена - някои гъби са червиви, а други са наядени от голи охлюви или животни. Затова се разработват методи за интензивно отглеждане на кладница.

Трябват специални помещения

Необходими са места за подготовка на субстрата (компост) и за развитие на мицела, както и помещение, където се берат гъбите.

За любителите, които работят с няколко бали слама или полиетиленови торби, е достатъчно едно помещение.

Но за по-голямо производство може да се построят модерни гъбарници, снабдени с климатична инсталация и пълна механизация. Примитивните гъбарници се използват най-често сезонно. Те трябва да са отоплени, проветрени, с оптимална въздушна влажност и светлина. Ако липсва отопление, се разчита изключително на сезона. Най-подходящи за отглеждане на кладница са старите навеси, които се затварят с полиетиленово платно. С успех могат да се използват стъклените и полиетиленови оранжерии, но задължително се прави засенчване. Може да е от слама или други материали, но да е укрепена конструкцията. Добре е подът да е бетониран, но може да се работи и върху почва, застлана с 5-6 см влажен пясък. По този метод зимната кладница се отглежда успешно през есенно-зимния и зимно-пролетния сезон в полските райони. Във високите райони с надморска височина над 1000 м производството е през цялата година.

Оригинално

Гъбата расте в петлитрови буркани

(снимка) Тот и Вешей през 1969 г. разработват оригинална технология за производство на кладница. Същността й се състои в това, че използваният основен материал - смлени царевични какалашки, се навлажняват и насипват в петлитрови буркани. Стерилизират се в автоклави. Засаждането и прорастването на мицела протича при стерилни условия в бурканите. След развитие на мицела бурканите се отварят и нареждат хоризонтално един върху друг с отворите към осветената страна. По този начин се образува стена от гъби.

Методът е много сигурен, тъй като са унищожени всички микроорганизми и поради липсата на конкуренция мицелът се развива бързо и добивът е стабилен.

Защитно

Микроорганизми гонят плесените

Модификация на стерилния метод е методът на Пал Гюрко - Унгария. Той смесва посадъчния материал (мицел) с нестерилни смлени и навлажнени какалашки. Чрез увеличаване на посадъчната норма се осигурява бързо обхващане на хранителната среда от мицела. За да се избегне понякога неразвитие на мицела в хранителния субстрат, Пал Гюрко е разработил метод за третиране на основния материал с така наречените "защитни микроорганизми". Благодарение на бързото си размножаване и бързата обмяна на веществата те изяждат захарта, скорбялата и други лесносмилаеми въглехидрати, намиращи се в какалашките. Така плесените не са в състояние да се размножават в материала до опасни граници и се създават благоприятни условия за развитие на мицела.

Методите за интензивно отглеждане на кладница са доразработени и усъвършенствани и от други изследователи. Една част от тях считат за правилно да се третира навлажненият хранителен субстрат само с висока температура от 70ºС до 131ºС. Според Коронци - Унгария, по-правилно е навлажненият материал да се охлади до 55ºС и температурата да се поддържа в продължение на 72 часа. След това да се засажда с мицел от кладница.

Проведените опити у нас със загряване на навлажнените какалашки с пара до 80ºС в продължение на 4 часа показаха, че мицелът напълно и бързо обхваща материала. При някои щамове се получиха добиви до 40% спрямо теглото на въздушно-сухия субстрат.

(снимка) Пшеничената слама е предпочитано легло

За пазарно производство на кладница най-често се използва слама от пшеница. Тя е основна суровина за отглеждане на гъбата в Западна Европа. Създадени са рецепти, при които към сламата се прибавят и други органични и неорганични добавки. В някои страни кладницата се отглежда върху смес от пшенична слама и букови стърготини в тегловно съотношение 1:1. В Израел е разработен метод за отглеждане на кладница върху стъбла от памук. У нас успешно се използват какалашки, слама, царевичак, памучни отпадъци.

Задължително е материалите да не са загнили и мухлясали

Сламата и царевичакът се нарязват на парчета с дължина до 25 мм, а какалашките се натрошават на чукова мелница с отвори на ситото 20-25 мм. Наситнените материали се изсипват върху предварително измита бетонирана или асфалтирана площадка и се разстилат на пласт с дебелина 60-80 см. В продължение на един-два дена се навлажняват. Необходима е максимална влажност около 70% . Водата трябва да е чиста.

Пара или вряла вода подготвят субстрата

Навлажненият материал се вкарва в термична камера. Нашият опит показва, че за тази цел успешно може да се използват камерите за термична обработка на компост за култивирана печурка. Дебелината на пласт в камерата е от 1,5 до 2 м. Камерата се затваря както при термичната обработка на компоста. Вкарва се пара от парогенератор или друг източник, същевременно работи и вентилационната уредба. Генераторът да осигурява пара с налягане две атмосфери по 5 кг пара за час на един тон субстрат. С дистанционни термометри се наблюдава промяната на температурата в хранителния субстрат. Когато тя достигне 70ºС, се задържа за 2 часа, после бавно се понижава до 55ºС и се поддържа в продължение на 72 часа. Следва охлаждане на материала под 30ºС . С това термичната обработка на хранителния субстрат е завършена. Готовият субстрат има леко кафяв цвят, приятна миризма и влажност около 65%. Така приготвената хранителна среда осигурява бързо развитие на мицела. Там, където няма възможност за термична обработка, материалът може да се залее с вряща вода, завива се с полиетиленово фолио, престоява една нощ и на следващия ден, след като се е охлади, се засажда.

(снимка) Съдовете

За производствени съдове може да се използват полиетиленови торби, касетки, малки кафези, сандъци от портокали и лимони. Те предварително се застилат с полиетиленово фолио, единият му край се оставя по-дълъг, за да покрие отгоре засадения с мицел субстрат. Полиетиленовото фолио и торбите се перфорират. Големината на отворите варира от 2 до 4 мм и са на разстояние от 10 до 12 см. Старите касетки или кафези, употребявани за други цели, се измиват и дезинфекцират, като се потапят в 0,5% разтвор от хлорна вар. Мицелът се взима от лабораторията един-два дена по-рано. В деня на засаждането се изважда от опаковката и се натрошава, без да се оголват зърната.


Дозата

4 кг мицел стига за 100 кг субстрат

Може да се засажда по няколко начина. Върху чиста и дезинфекцирана със син камъчен разтвор площадка се прави харманче от готовия субстрат с площ няколко квадратни метра. Дебелината на пласта е около 30 см. Върху харманчето се разхвърля равномерно мицел. С желязна вила повърхността леко се "разчесва", така че мицелът да се смеси с материала, без да пропада на дъното. След това субстратът се насипва с лопата в съдовете и добре се притъпква. Дебелината на пласта може да бъде най-много 30 см в касетките и до 70-80 см - в полиетиленовите торби.

Мицелът може да се засади и с машините, които се използват за култивирана печурка. Възможно е да се засажда също на пластове или гнезда, но тези начини са удобни за люботелско производство.

Нормата е 4 кг зърнов мицел за 100 кг въздушно сух субстрат. Пълните полиетиленови торби се завръзват отгоре, а касетките се покриват с фолио, което е оставено в повече при застилането.

Пълните съдове се нареждат в гъбарника така, че да не се образува голям блок. Най-добре е касетките (торбите) да се нареждат в двойни редици на височина, удобна за ръчна работа. Между редиците се оставят пътеки, широки най-малко 50 см. По пътеките се извършва обмен на въздуха, когато е необходимо.

Грижите

Първите дни помещението се проветрява често

(снимка) Вратите и прозорците на помещението се замрежват, за да не навлизат гъбни мухички, защото техните ларви се хранят с мицела на гъбата.

През периода, когато мицелът прораства в хранителната среда, подът трябва да е влажен. Осветлението е необходимо само когато се контролират температурите в субстрата. През този период в субстрата се образува голямо количество въглероден диоксид. Установено е, че от 24 до 48 ч след засаждането, количеството въглероден диоксид в съдовете достига до 25%. Това не пречи на развитието на мицела, но във въздуха на помещението не трябва да има повече от 0,2% въглероден диоксид. Налага се помещението да се проветрява.

За да започне развитието на мицела в субстрата, температурата в помещението трябва да е 15 до 20ºС. При пространството на мицела се образува топлина. Температурата в субстрата се следи непрекъснато. Ако наближи 28ºС, първо се спира отоплението, а след това усилено се проветрява или се разреждат съдовете с хранителна среда. При оптимална температура, мицелът оплита напълно субстрата за около 20-30 дни. Познава се по това, че субстратът е изцяло побелял. Запасен с хранителни вещества, мицелът може да започне да плододава.

Гъбопроизводителят трябва да знае изискванията на отделните видове и щамове кладница, за да им осигури необходимите условия. Някои щамове зимна кладница се нуждаят от студен шок - третиране с ниски положителни температури за няколко дни и след това започват да плододават. През зимния сезон просто се отварят вратите и прозорците. През лятото обаче е необходима хладилна камера или охладителна инсталация.

Блокчетата се подреждат в редици

След като са създадени условия за плододаване, хранителната среда, оплетена с мицел, трябва да се извади от съдовете. Съдовете леко се обръщат и се стръскват леко. Ако се използват полиетиленови торби, върху тях се изрязват отвори с диаметър 2-3 см, разположени през 10 см откъм осветената страна. Може да се изрязват цели ленти със същата ширина. Възможно е също изцяло да се изрежат (снимка) полиетиленовите торби откъм страната на пътеката. А в случаите, когато блокчетата се подреждат за индивидуално отглеждане, трябва да бъдат оголени изцяло. Това е възможно, защото субстратът се е превърнал в блокчета, заели формата на съдовете.

Блокчетата се подреждат в гъбарника така, че да образуват редици (единични или двойни), широки от 60 до 80 см и високи от 1 до 1-5 м. Между редиците се оставят пътеки, широки от 0,8 до 1 м. Те са ориентирани по такъв начин, че светлината да прониква по цялата им дължина. Поради опасност от срутване или смачкване на най-долните блокчета може да се изгради поддържаща конструкция - стелажи или вертикални шипове. Върху тях се нареждат или нанизват блокчетата. Така може да се изгради стена до тавана. Известен е и метод, при който блокчетата се нареждат в тясна мрежа и се окачват на куки, забити в тавана. В студени помещения се използват сандъци с дъна от оградна мрежа. Докато мицелът расте в субстрата, сандъците са подредени един върху друг и между тях има въздушни пространства. Когато започне плододаването, се изправят върху една от тесните страни. Върху замрежените стени по-късно се образуват плодни тела. При двойните редици блокчетата се опират с вътрешните си страни. Това не се отразява на общия добив, тъй като е пропорционален на количеството изходен материал, а не на плододаващата повърхност.

По-хладно, когато берете гъбите

По време на плододаването температурата при зимната кладница се понижава на 12-18ºС, а за топлолюбивите щамове се поддържа 20-24ºС. Относителната влажност на въздуха трябва да е от 90 до 95%, за това подът постоянно се поддържа влажен. Периодично се пръскат и блок-четата с мека водна струя. Няколко дни след изваждането им от съдовете, докато се възстановяват скъсалите се хифи, не бива да се полива. Водата да не образува локви по пода, защото ще загният долните части на блокчетата. При относителна влажност на въздуха 90% е достатъчно да се полива два пъти дневно, а при по-ниска - 4-5 пъти. Относителната влажност на въздуха се поддържа много добре и с мъглообразуваща система. Редовно да се проветрява, но без да се изсушава повърхността на блокчетата.

Светлината е много важна

(снимка) За да се формират гъбите и да нарастват интензивно, е необходима светлина. Може да е от естествен или изкуствен източник. Най добре е, когато светлината е 300 лукса в продължение на 12 часа в денонощието. Не бида да влиза обаче пряка слънчева светлина в гъбарника, защото тя изсушава въздуха и пречи на мицела да се развива.

Плододаването протича на вълни. При добри условия за един месец се получава една обилна и една по-слаба вълна. В студено помещение плододаването може да продължи до 100 дни.

Гъбите се берат заедно с пънчетата, независимо от големината им, преди изправянето на външния ръб на гугличката.

Средният добив е от 20 до 40 кг пресни гъби от 100 кг въздушно сух изходен материал. Може да се набере и повече, ако е по-дълъг беритбеният период или гъбите са станали доста едри.

След брането блокчетата трябва да се почистват от недобре откъснатите пънчета. Подът да се чисти и мие редовно.

Ако блокчетата не са нападнати от плесен след прибирането на реколтата, може да се използват за фураж на животните. Предварително обаче трябва да се изсушат, да се смелят и да се прибавят към фуражните смески.


04.09.2008, ст.н.с. Йордан КОСТАДИНОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Растенията не се страхуват от студената зима
А ако растенията хвърлят листата си, то това означава само едно - трябва да бъдат преместени на хладно и сухо място, за да си починат от активния растеж. Само при такива грижи и добро презимуване стайните красавици ще ви радват с пищен цъфтеж и пъстри листа.

Форзицията – жълт водопад в двора
Форзицията е изключително ефектна с обилния си ярък цъфтеж, контрастиращ на фона на все още заспалата природа. Този храст цъфти толкова рано - през март и април, че изпреварва дори появата на листата си.

Каменното цвете се събужда през февруари
В края на зимата, през февруари, трябва да събудите красивото растение. Полейте грудката, за да се овлажни почвата и след няколко часа можете да извадите растението без да го повреждате и да го засадите в нов съд.