Начало › Растения › Любимци › › Крушата

Крушата

04.09.2008 | Коментари (0)

В Кавказ, Северен Иран, Кашмир, Хималаите в природата растат много диворастящи крушови масиви, което дава основание да се предполага, че именно там е родината на това растение. Диворастящите круши са широко разпространени в цяла Европа и Азия, с изключение на най-северните студени райони.

У нас те се срещат почти навсякъде и се отглеждат от дълбока древност. Климатичните и почвените условия са изключително благоприятни за нейното развитие в цялата страна, без по-високите планински райони. В момента определено може да се каже, че комплексни крушови градини почти не съществуват и този овощен вид се отглежда предимно като любителска култура.

Плодовете се ценят на световния пазар

Широкото разпространение на крушата в световен мащаб се дължи на ценните й плодове, както за прясна консумация, така и за преработка. Плодовете от висококачествените сортове са превъзходен десертен плод със сочно топящо се месо, приятен аромат и много добро съчетание на захари и киселини.полезното им въздействие върху обмяната на веществата, разтоварването на сърцето и бъбреците и отделянето на излишната вода от организма. Крушите са едни от малкото плодове, които съдържат йод, който е необходим за функционирането на щитовидната жлеза. Сочните крушови плодове утоляват жаждата, а в по-примитивните сортове има голямо съдържание на дъбилни вещества (танин), които действат затягащо. Повечето културни сортове обаче, при омекване, образуват метилов алкохол и ацеталдехид, които вещества оказват слабително действие. От крушовите плодове се получават едни от най-ценните компоти, нектари, сокове и др., а късните сортове могат да се съхраняват чак до пролетта. Захарното съдържание в тях е около 8-11%, а органичните киселини са по-малко в сравнение с ябълката, което им придава и по-сладкия вкус. Други съставки в плода на крушата са минералните соли, пектинът, витамините и др. На богатото и благоприятно съотношение на минералните вещества се дължи

Особености

Крушата е силнорастящ овощен вид и присаден на семенна подложка може да развие корона до 15 и повече метра височина.  Дълголетието и достига до 40-60 г, а в някои случаи - до 80-100 г. Присадените на дюлеви подложки развиват корони най-много до 3-4 м и дълголетието им е около 20-30 години. При тези подложки началото на плододаването е към 3-ата година, а при семенните подложки - към 5-ата - 6-ата година. Характерно за повечето крушови сортове е нередовното плододаване, което обаче е по-слабо изразено в сравнение с ябълката. Добивите от едно дърво са около 200-300 кг, но могат да достигнат и до 400-500. Добивите на присадените върху дюлева подложка дървета е много по-малък, но това се компенсира от по-големия брой дървета, които се засаждат на единица площ. От един декар могат да се получат средногодишно от 1500 до 3000 кг.

Някои крушеви сортове започват да цъфтят по-рано, но крушата е сравнително средно ранен вид и това довежда понякога до пролетни измръзвания. Сравнително по-рано настъпва цъфтежът при сортовете Енисейка, Ечменка, Зимна деканка, а по-късно цъфтят сортовете Абат Фетел, Вилямова масловка, Декнака на комисията, Добра Луиза, Конференция, Пекъмс триумф, Харденпонтова масловка, Хардиева масловка и най-късно цъфти Боскова масловка. Всички крушови сортове са самобезплодни, което означава, че не могат да се самоопрашват. Освен това има и т. нар. триплоидни сортове, които са лоши опрашители. Такива са Аманлиева масловка, Дилова масловка, Енисейка, Попска круша, Юбилеен дар и др., които трябва да се засаждат съвместно с най-малко още два сорта добри опрашители. (снимка)

Студоустойчивостта зависи от произхода

Крушата не е от най-студоустойчивите видове и това ограничава нейните ареали на разпространение. Културните сортове през зимния период издържат най-много до минус 26-28°С. Някои сортове, които произхождат от континенталната зона, издържат и до минус 30°С. Крушата е изложена на повреди от пролетните мразове.

Високите летни температури причиняват пригори по листата и плодовете.Изискванията на крушата към влагата до голяма степен се определят от подложката, върху която са присадени. Присадените върху семенна подложка сортове имат задоволителна сухоустойчивост и могат да се отглеждат и при неполивни условия. Това се отнася предимно за ранните и средно ранни сортове. Присадените на дюлева подложка и особено по-късните сортове, трябва да се отглеждат при поливни условия. Излишната влага в почвата се отразява отрицателно върху развитието на крушата, особено когато е присадена на семенна подложка. По-чувствителни към летните горещини са сортовете Дилова масловка, Харденпонтова масловка, Конференция, Боскова масловка и др., а по-слаби пригори се получават при Жифардова масловка и Д-р Жюл Гюйо.

Вирее на различни почви, но с достатъчно хранителни вещества

Крушата се развива задоволително върху различни почвени типове, стига почвата да е добре аерирана, не по-плитка от 1 м и добре запасена с хранителни вещества. Неподходящи са силно песъчливите, засолените, много тежки и тези с високо ниво на подпочвените води, особено когато е присадена на семенна подложка. При използване на дюлева подложка изискванията към почвата са много по-големи. В този случай тя може да се отглежда и на почви със сравнително по-високо ниво на подпочвените води. Тази подложка не понася варовите почви, при които се получава пожълтяване на листата (хлороза), развитието не протича нормално и растенията загиват преждевременно.

Новата овошка расте от семенна или вегетативна подложка (снимка)

Крушата се присажда върху два типа подложки - семенни (силнорастящи) и вегетативно размножавани (слабо растящи) дюлеви. Сортовете присадени на семенни подложки имат силен растеж. Обикновено семенната подложка служи, когато крушата ще се засажда на по-бедни и по-сухи почви, каквито често се използват от любителите овощари. Дюлевата подложка индуцира по-слаб растеж на присадника, плододаването настъпва по-рано и от единица площ се получават по-голямо количество и по-качествени плодове. Тази подложка е по-подходяща за почви с по-високо ниво на подпочвените води (до 60-70 см), по-добре понася временно преовлажняване, но изисква по-богати почви и отглеждане при поливни условия. При използване на тази подложка засаждането става на около 2-2,5 м в реда и 3,5 - 4 м между редовете, а при семенните подложки съответно 4-6 на 6-7 м.

Крушата е сравнително по-чувствителна към затревяването на почвата и затова е желателно да се отглежда по системата на черната угар, което е задължително при използване на дюлева подложка.

Нуждае се от допълнително торене

Торенето също е важна грижа, особено когато крушата е засадена на по-бедни почви и е използвана дюлева подложка. На по-богати почви се внася по 2-3 тона оборски тор на декар, а на по-бедни - по 4-5 тона или съответно по 2 - 3 и 4-5 кг/кв. м през три години, в съчетание с по 50-60 кг/дка / 50-60 г/кв. м фосфорни и калиеви торове. Азотните торове се внасят всяка година, като половината от дозата се внася в началото на пролетта, а другата половина - към края на май. Оптималната азотна норма е около 50-60 кг/дка амониева селитра. Ако е правено предпосадъчно торене, през първите няколко години младите дръвчета се подхранват само с азотен тор, който се разхвърля около дръвчетата.

С помощта на резитбите може да се окаже чувствително влияние върху растежа, плододаването и дълголетието на крушата. През първите няколко години задачата на резитбата е формирането на здрава и добре просветлена корона. При крушата основно се формират два типа корони, в зависимост от използваната подложка.

Подобрената етажна корона е за предпочитане (снимка)

Присадените на силно растящи подложки сортовете се формират по типа на подобрената етажна или свободно растяща корона. Подобрената етажна корона е с водач, върху който се формират 4-6 скелетни клони. Първите три са израснали от съседни пъпки и оформят първия и най-често единствен етаж. Допустимо е формирането и на втори етаж от два скелетни клони, на около 70-80 см над първия и още един единичен клон на 40-50 см над втория етаж. Върху скелетните клони се формират по 1-3 скелетни разклонения, през интервал около 50-60 см.

Свободно растящата корона може да бъде с водач или без водач, в зависимост от конкретните растежни прояви. Формирането й протича почти естествено през първите няколко години с много малко резитби за просветляване. След като плододаването се засили и буйният растеж затихне, в продължение на 2-3 години се извършва по-силно прореждане, с което се оформят броят и разположението на основните скелетни части.

Когато крушата е присадена на дюлева подложка най-често се формира вретеновидна корона. Това е корона с добре развит централен клон, върху който се формира обрастваща дървесина от полускелетен тип.  В основата има 3-5 по-силни полускелетни клони (рамена), а постепенно към върха се изгражда къса обрастваща дървесина. Височината на тази корона е най-много 3-4 м, а диаметърът в най-широката й част - 1,5-2 м. Тези размери се поддържат чрез ограничаваща резитба на водача и основните рамена.

Независимо от начина на формиране, през плододаващия период с помощта на редовни резитби за просветляване на короната и периодични резитби за подмладяване на обрастващата дървесина се поддържа растежът и плододаването.

Сортовете

Крушовите сортове се групират в три групи, в зависимост от срока на зреене и съхраняемостта на плодовете - летни, есенни и зимни. Преобладават летните и особено есенните сортове. Летните сортове зреят през периода от към края на юни до към последното десетдневие на август и съхраняемостта им е от 3-4 до към 10-15 дни. У нас от тези сортове по-широко разпространени са: Енисейка, Клементинка, Жифардова масловка, Прогрес, Юнска, Хубава юнска, Старкримсон, Ранна на моретити, Клапов любимец, Вилямова масловка и др. Есенните сортове зреят от към края на август до втората половина на септември и имат по-дълъг срок на съхранение. Към тях спадат Хардиева масловка, Пекъмс триумф, Добра Луиза, Конференция, Боскова масловка, Елдорадо, Деканка на комисията и др. Броят на зимните крушови сортове е доста ограничен. Те зреят до към втората половина на октомври и се съхраняват в продължение на няколко месеца, като някои се запазват и чак до пролетта. Това са сортовете Харденпонтова масловка, Попска круша, Пас Красан, Зимна деканка и др.

Кога трябва да берем крушите?

Цветът на плодовата кожица  и плътността определят времето за прибиране, както и тяхното предназначение -веднага ли ще се консумират, транспортират или съхраняват.

При ранните сортове по-лесно се определя срокът на беритба, когато те са в консумативна зрелост.

При късните и зимни сортове консумативната зрелост настъпва по-късно след беритбата. При различните сортове беритбената зрелост варира в зависимост от условията през различните години, от географската ширина и от надморската височина.

Преждевременно обраните плодове остават по-дребни и по-лошо оцветени. Те не могат да придобият най-добрите вкусови качества, а през периода на съхранението завяхват и са по-чувствителни  към различни физиологични болести. Закъсняването с беритбата се отразява върху количеството на добива, голяма част от плодовете опадат преждевременно. Късно обраните плодове се съхраняват по-трудно.

Един от показателите, които определя времето за прибиране  е изменението на цвета на плодовата кожица и месото. Зеленият цвят преминава в различни нюанси на жълтия, а  при някои сортове се появява и допълнително оцветяване.

Друг показател за беритбата на плодовете е лесното отделяне на плодовата дръжка от клонката и потъмняването на семената.  В повечето случаи узрелите плодове лесно се откъсват от клонките, но има случаи, когато  плодовете се откъсват лесно и преди да са напълно узрели, а при някои и узрелите плодове не се отделят лесно от клонките. С узряването на плодовете семената от светли стават тъмнокафяви до черни. Цветът на семената е един от най-съществените показатели за правилното определяне на срока за беритба.

04.09.2008, проф. д-р Цоло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Те първи посрещат пролетта
Те са трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове. Ранните пролетни цветя идват с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина.

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар. 

Игликата носи името на пролетта
Много са цветята, които оповестяват насътпването на пролетта. Но само едно от тях носи нейното име - Primula. От старинни летописи научаваме, че игликата е била ценена още от древността, при това не само заради красотата си, но и заради лечебните си качетва. Днес разнообразието от сортове може да изкуши всеки градинар.