Начало › Растения › Любимци › › Ярките огньове на гергините

Ярките огньове на гергините

15.08.2008 | Коментари (0)

Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето. Разбира се, наред с другите екзотични неща, които завоевателите изпращали на своя крал, в Испания пристигнали и образци от тях. За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век. Тогава ботаниците кръстили растението далия (Dahlia cultorum) и започнали селекционна работа с него.

У нас далиите са внесени след Освобождението и бързо стават едни от любимите цветя на българката. В различните области са известни с различни хубави женски имена - гергини, тодорки, а напоследък, с вноса на нови сортове, и с официалното си име - далии.

Необичайна красота и аромат има сортът Honka (снимка) . Това е една от малкото гергини с аромат. Очарователната орхидеоподобна далия се отличава с продължителен цъфтеж от средата до края на лятото. Тя ще запълни градината ви със сладък аромат

Далиите са многогодишни растения с месести, клубеновидно удебелени корени. Надземната част всяка есен отмира до кореновата шийка. Стъблата са изправени, разклоняващи се, с куха вътрешност. Листата са обикновено текоперести, рядко целокрайни, дълги 10-40 см. Те са поставени срещуположно, на цвят са зелени или пурпурни. Цъфтят със съцветия-кошнички.

Съвременните далии твърде малко приличат на своите мексикански родители. Непрестанната селекционна работа е довела до създаването на над 20 000 сорта, които се различават по височина, по форма на съцветията и по общия си външен вид. Има както великани с ръст над два метра, така и дребосъци, които едва стърчат над почвата. По форма цветовете биват прости, полукичести и кичести. За по-лесна ориентация в многообразието гергините са обединени в няколко групи, чиито имена говорят сами за себе си: прости, кичести, анемоновидни, божуроподобни, нимфови, кактусови, хризантемовидни, помпонови (снимка) , кълбовидни, миньон, едноредни. Въпреки че някои от ботаническите видове далии излъчват фин приятен аромат, културните форми, за съжаление, са лишени от това качество.

Уникалните листенца на кактусовите гергини (снимка) са разперени като ярък цветен фонтан. Мощните им стъбла, които достигат 90-120 см височина, се обкичват с ефектни цветове до първите студове

Гергините се отглеждат лесно. Трябва просто в градината да им се отреди слънчево и защитено от силни ветрове място с плодородна пропусклива почва. Не бива да се засаждат под дърветата, на сенчести места и там, където водата трудно се оттича. Разстоянията между отделните растения зависят от височината и формата на храста на конкретните сортове.

Стройните "манекенки" имат нужда от подпори (снимка)

Най-доброто време за посаждането им е средата на май и началото на юни. Клубените трябва да имат поне два растежни върха. След посаждането кореновата шийка трябва да остане на 2-3 см под почвената повърхност. Заедно с посаждането за високите сортове в дупката се забива здрав кол, към който се привързва растението, защото тежките цветове лесно го събарят и пречупват. Когато далията досигне 30 см на височина, върхът й се прищипва, за да се появят разклонения. Добре е младите далии да се подхранват с разреден оборски тор (1:10) 3-4 пъти през юни и юли. Ако не разполагаме с оборски тор, се внася суперфосфат и азотен тор (20 г на 10 л вода). През август се прави само 1 подхранване с калиев сулфат за по-добро узряване на клубените (30 г на растение). Не бива да се прекалява с азотните торове, тъй като израства голяма зелена маса, а цветовете остават малко. През септември вече не се тори, а поливането се разрежда и през октомври се прекратява.

Искат специално внимание преди зимните студове

С приближаването на студовете трябва да сме готови да извадим клубените и да ги приберем за зимуване. Не бива обаче да се бърза, ако след първите слани настъпи топло време, добре е клубените да дозреят в почвата. Щом прогнозите вече предвещават минусови температури, трябва да ги вадим. Преди това стъблата се отрязват на 8-10 см над кореновата шийка. Клубените се почистват добре от пръстта и от повредените части и се просушават в проветриво помещение. За да се запазят добре през зимата, клубените се подреждат в сандъчета. На дъното се насипва слой сух пясък с дебелина 3 см и се нарежда първият ред клубени. Засипват се със също толкова дебел слой пясък и се реди следващата партида и т. н. Всички празнини трябва добре да се запълнят. Сандъчето се увива в хартия и се прибира. Най-подходящи за съхранение на гергините са мазетата с температура 1-7 градуса. Стават за целта и сухи прохладни светли помещения. Ако обаче имаме само сухи и топли помещения, клубените се поставят в полиетиленови пакети и се засипват с много сух пясък или торф. Пликовете се завързват здраво и се прибират.

Гергината от сорта Nonette (снимка) е толкова необичайна, че е трудно да се повярва, че е истинска. Едрите светлооранжеви цветове са като напръскани с тъмночервена боя

С резници и клубени се хващат най-често

Далиите се размножават със семена, чрез разделяне на клубените и чрез резници. Семенното размножение се прилага рядко - при простоцветните ниски форми и за селекционни нужди. Засяването става през март-април в сандъчета, а разсадът се засажда в градината след като мине опасността от слани.

За получаване на резници през февруари-март клубените се поставят в щайги или на стелажи в помещение с температура около 20-25 градуса. Клубените се засипват до 1/3 от височината им с лека хранителна почва и се поливат умерено. Когато пъпките започнат да се събуждат, поливането се увеличава. След 3-4 седмици резниците може да се отделят от клубените и да се вкоренят.Отрязването на резниците става с много остър инструмент, предварително дезинфекциран, за да не се получи заразяване и загниване. Резникът трябва да има "петичка". Колкото тя е по-голяма, толкова вкореняването ще е по-успешно.

Резниците се посаждат в сандъчета и обилно се поливат. Два дни трябва да се държат на засенчено място, още 5 - при разсеяна светлина и едва тогава може да се изнесат на слънце. Вкореняването става за 10-15 дни. От сандъчето новите растения се пресаждат в саксийки, а след това се изнасят в градината. Клубените се делят непосредствено преди засаждането на 2-3 части, като всяка трябва да има част от кореновата шийка и 2-3 "очички". Разрезите се посипват със счукани дървени въглища и разделените клубени се засаждат така, че кореновата шийка да е засипана с 3-4 см пръст.

Новата гергина Gallery Sisley е резултат от 15 години селекционна работа. Целта на нейните създатели е била да се получат продължително цъфтящи, нискостъблени растения. Цветоветет имат очарователни тъмнорозови оттенъци, достигат 10-12 см в диаметър и се задържат в продължение на няколко седмици

Кой ги мъчи

Гергините най-често страдат от вирусна мозайка, брашнеста мана и бактериален рак. Вирусната мозайка причинява светлозелени петна по листата и жълтеене покрай жилките. Единственият метод за борба е унищожаването на болните растения. Бактериалният рак обикновено се открива при изваждането на клубените през есента. По кореновата шийка първоначално се появяват уродливи пъпки, които по-късно се разрастват до 1-12 см. Поразените клубени се изгарят.

За тези ефектни растения винаги трябва да се търси подобаваща компания. Успешно се съчетават с тях растенията със сребристи листа

Никой не остава равнодушен

Гергините неизменно привличат вниманието - било в смесените лехи, било в букетите или в сандъчетета на балкона. Ако пъстротата ви смущава и предпочитате по-скромните аранжировки, може да посадите една-единствена гергина в градината или в контейнера, като я заобиколите с подходящи партньори от растителното царство. Баграта й ще е определяща за цветовата гама на цялата композииця. Например осанката на далията ще изпъкне особено ярко, ако я заобиколим със сини цветя със средна височина.

Продължително време цъфтят неуморно

Гергините са твърде устойчиви растения - даже в хладно и дъждовно лято те не страдат и обсипват градината с буйните си цветове. Продължителността на цъфтежа им е пословична - първите цветове се появяват още докато цъфтят божурите, а последните си отиват заедно с есенните астри. Това дава възможност лехите непрекъснато да променят облика си. Особено силни и здрави са помпонните сортове - докато не паднат сланите, ярките им шапки ще греят над сочната зеленина на листата. Попмонните гергини са любимци на градинарите по цял свят. Техните прекрасни топчести цветове с диаметър 5-7 см могат да ви радват цяло лято. Едно коренище има по 20-25 цвята.

15.08.2008, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Тайнствената любов на две царици
То­ва са два­та ви­да вод­ни ли­лии, ко­и­то кра­сят по­речията на ре­ки­те в Бра­зи­лия,  Ар­жен­ти­на и Гви­ана. Те но­сят крал­с­ко­то име Вик­то­рия ре­гия (Victoria regia). На­речени са та­ка от ан­г­лийс­кия бо­та­ник Джон Лин­д­ли през 1837 го­ди­на. Пър­ва­та е Вик­то­рия ре­ги­я ама­зо­ни­ка, с про­из­ход от Ек­ва­то­ри­ал­на Юж­на Аме­ри­ка, а вто­ра­та - Вик­то­рия ре­гия кру­зи­а­на, ко­я­то про­из­хож­да от ра­йо­ни­те с по-хла­ден кли­мат на юг от Ар­жен­ти­на. 

Когато слънцето слезе в градината
Засадените в група слънчогледи представляват наистина удивителна картина, която може да стане главна забележителност в цялата градина. Съществуват множество декоративни сортове, различаващи се по височина и цвят- жълти, оранжеви, червени и даже с цвят на ванилия.

Сукулентите бързо печелят фенове
Мнозина са убедени, че сукулентите  не се нуждаят от вода. Това не е вярно. Просто в процеса на еволюцията тези растения са се научили да се обезопасяват срещу непостоянството на природните условия, като запасяват влага и регулират обмяната си.