Начало › Растения › Любимци › › Кандилката, която съхранява водата

Кандилката, която съхранява водата

13.08.2008 | Коментари (0)

Едва ли има любител на цветята, който да не познава и обича кандилките. Из паркове, градини, алпинеуми, а напоследък и по балконите, те щедро раздават своята наистина оригинална хубост.

Кандилките (Aquilegia) са многочислен род от семейство Лютикови, който е разпространен в умерените и планинските области на Северното полукълбо. Повечето видове са изящни многогодишни тревисти растения. Стройното храстче е покрито от ажурни сиво-зелени листа, които го правят красиво дори когато не цъфти. Многобройните цветове са с твърде причудлив строеж - част от венчелистчетата завършват със своеобразна "шпора". При дъжд кухите "шпори" се пълнят с вода и я задържат. Оттук идва и латинското наименование на цветето - аквилегия (аква - вода, и лего - събирам). Но, разбира се, най-важна е екзотичната им красота.

Кандилките са обект на селекция още от 14 век, което е довело до създаването на много хибридни форми. Те биват дългошпорести, със завити шпори и без шпори. Отделните форми лесно се кръстосват помежду си чрез опрашването и е трудно при потомството да се съхранят окраската и формата на цветовете. Затова се препоръчва всяка година да се засяват поне няколко нови разновидности.

Кандилките нямат особени претенции към светлината - те растат еднакво добре както на слънчеви, така и на засенчени места. Ако им се осигури лека полусянка, те ще цъфтят по-дълго. А ако редовно отстраняваме прецъфтелите цветове, ще ни даряват с пищен цъфтеж до есента.

Почвата също има ограничено значение, достатъчно е да я наторяваме редовно и да не е прекалено влажна и тежка. Всички кандилки дават много семена. Те се засяват предзимно и през пролетта никнат дружно. Трябва  без бавене да се разсадят на нужните места, защото възрастните растения се прихващат трудно поради особеностите на корените си.

(снимка) Кандилките може да се използват за най-различни декоративни цели. С еднакъв успех ще украсят и слънчевата леха, и пространството под дърветата, което рядко вижда слънце. Ниските видове са особено подходящи за алпинеумите. Най-новото им предназначение обаче е за засяване в сандъчета и разполагането им на балкона. За целта са селекционирани кандилки с компактно храстче и едри цветове в различни багри. Но и бабините кандилки от градината ще свършат чудесна работа - те също може да създадат неповторим облик на сенчестия балкон, особено ако се съчетаят с папрати и декоративни треви.

Цъфнали кандилки може да имаме и в стаята още в ранна пролет. Трябва да ги изкопаем през лятото, без да повредим корените. Засаждаме ги в саксии и ги вкопаваме на полусенчесто място в градината. Поливаме умерено. С настъпването на студовете ги внасяме в прохладно помещение, а през януари ги слагаме до прозореца. Постепенно увеличаваме поливането и през март може да очакваме цветовете. След цъфтежа ги пресаждаме в нова пръст и ги вкопаваме пак в градината, за да ги подготвим и за още един ранен цъфтеж.

13.08.2008, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Есенен звездопад
Легендите разказват, че тези цветя са се появили от звездна прашинка, паднала на земята. Така ги и нарекли - астри, което на гръцки значи звезда.