Начало › Растения › Любимци › › Дафиново дърво

Дафиново дърво

14.11.2014 | Коментари (0)

Дафиновото дърво, наричано още лаврово, се отглежда предимно заради листата, които са незаменима ароматична подправка при зеленчукови супи, ястия, маринати, туршии. Няма кухня, в която да липсват дафиновите листа. Те съдържат, както и останалите части на дървото, етерично масло, соли, витамини и микроелементи.

Родината на дафина е Мала Азия и Средиземноморието. Отглежда се в Европа, Северна Африка, Китай, Япония. В по-южните райони у нас също могат да се видят отделни дървета и храсти. Отглежда се по долината на реките Струма, Арда и Марица, по склоновете на Родопите, Странджа и Сакар планина, по Южното крайбрежие на Черно море  и др. Навсякъде има възможност да се отглежда дафиново дърво при домашни условия. Една саксия е достатъчна да задоволи нуждите на едно домакинство.

Малко из историята на растението

Първоначално дафиновите листа не са служили за подправка. Елините тачели дървото като свещено и кичели главите на победителите с венци от него. В гръцката митология то е посветено  на Аполон, който украсявал челото и лирата си  с лаврови клонки. Римляните също са приемали венците като символ на величие, слава и победа. В наши дни понякога победителите  в международни състезания и конгреси са удостоявани с лавров венец. Дълго време листата са използвани за медицински  и други цели и чак по-късно са признати за подправка. В Европа отначало са  служили като лекарство, но в последствие  са намерили предназначението си в кухнята. У нас е пренесено още от древността.

Дафиновите листа съдържат до 3% етерично масло, което е богато на цинеол, евгенол, гераниол и др.

Устройство (снимка)

Дафиновото или лавровото дърво (Laurus nobilis) е вечнозелено дърво или храст. Оставено свободно да расте на открито, може да достигне 18 м височина, с много и добре облистени клонки, с гладка кора. Листата са тъмнозелени, плътни и с гланц, берат се веднаж на 2 години.  В основата им се залагат цветните пъпки. Цветовете са дребни, бледозелени или жълтеникави, събрани в съцветие сенник, със силен аромат. Плодът е черна едносемеделна костилка.

Изисквания

Дафиновото дърво е топлолюбиво растение. Вегетационният период започва при температура над 12 градуса. На открито продължава от април до края на октомври. Листата живеят до 3 години, ако не се откъснат, те окапват и на тяхно място израстват нови. Най-много етерични масла в тях се натрупват от ноември до март. Дървото е силно светлолюбиво, понася и засушаване. Но изисква почвата да е богата на хранителни вещества, особено харесва торене с органичен тор, реакцията на почвата да е неутрална или слабо алкална. Ако се отглежда в дома в саксии, добре е да се използват  равни части от оборски тор и чист речен пясък.

Размножаване

Фиданки от дафиново дърво се получават от семена. Те се засяват рано напролет (февруари-март)  на разстояние 5х5 см, на дълбочина не повече от 3 см. Над почвата се поставя чист речен пясък - около 1 см. След като поникнат растенията и станат на височина около 2 см, се пренасят заедно с почвата около корените на постоянно място.

Освен със семена дафиновото дърво се размножава и с издънки. Те трябва да са добре развити, да имат коренова система. През април се прерязва коренът който свързва майчиното растение с издънката. Новото растение се изважда внимателно от почвата, без да се разкъсват коренчетата, и веднага се засажда на постоянното място в саксия или в двора, на дълбочина толкова, колкото е било преди.

С резници също може да се получи ново растение. Дължината им обикновено е 8-10 см. Засаждат се през април за вкореняване. Преди това  се съкращават листните им петури , за да не изпаряват много вода. Необходима им е една година, за да се вкоренят и след това да отидат на постоянно място.

Засажда се семеначето, фиданките от  издънки или резници 

Предварително са изкопани посадъчните дупки , които  са дълбоки 80 см и широки 30 см. Извадената почва от една дупка  се размесва с по 3-4 кг оборски тор и по 100 г суперфосфат и калиев тор. Част от сместа се поставя на дъното, следва новото растение и с останалата част от почвената смес се запълва дупката. Притъпква се и се полива. По същия начин се постъпва, когато се засаждат в саксия или контейнер.

Дафиновото дърво още през първата година израства до  към 30 см. Ако се формира като храст, още през есента се прерязва на 30 см, но ако ще се формира като дръвче, се премахват излишните леторасти  и се оставя стъблото да достигне 60-70 см и тогава се прерязва. След това се формира короната.

Отглеждане

Грижите по време на  отглеждането се състоят в задоволяване на  изискванията на растенията за нормалното им развитие. Необходимо е да ги подхранвате навреме с минерални торове, като почвата се навлажнява. Трябва редовно да се полива. Растенията, които ще се отглеждат при домашни условия, изискват помещенията през зимата, ако не са отопляеми, то температурата  да се контролира, да не спада под 12 градуса. Не трябва да се полива и със студена вода, а водата да има  температурата на стаята.

Дафиновите листа се прибират, когато съдържат най-много етерично масло (от ноември до март). Тогава трябва да се изрязват клонките и да се разстилат на тънък пласт или да се навързват на снопчета за изсушаване. Държат се в сухо и проветриво помещение. Не бива да се сушат на слънце, тогава листата избледняват, а етеричното масло намалява.

Дафиновото растение често страда от брашнеста мана и антракноза. Щитоносните въшки също обичат да смучат сок от него.

Има много разнообразно приложение (снимка)

Дафиновото дърво освен за подправка се отглежда и за листата с лечебна цел. Даже преди да се използват за подправка, е познато като лечебно. Действа нервоуспокоително, противовъзпалително, апетитовъзбуждащо. Препоръчва се и за укрепване на съпротивителните сили на организма срещу зарази. Дафиновите листа са полезни срещу настинка, хрема, грипни заболявания.  Ценна суровина представляват и цветовете, плодовете му пък притежават и инсектицидни свойства срещу някои насекоми. Дървото се цени и като декоративно растение, а от дървесината му правят красиви изделия.

14.11.2014, Донка ПЕТКОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Гладиолите
От стари времена гладиолите са символ на вярност и дружба. В древна Гърция използвали луковиците им като ценен хранителен продукт, а през Средновековието хората ги носели на гърдите си за амулет срещу зли сили. Днес съществуват огромно количество сортове, с които всеки градинар би могъл да се гордее.

Патлаждан
Не е познат диворастящ прародител на патладжана. Предполага се, че растението има индийски произход. Първите сведения за него са от 13 век, но в градините започва да се отглежда едва в края на 15 век. Това е времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи са пренесени в Европа след откриването на Америка.

Бадемът
Плодовете на бадема са богати на мазнини, белтъчини, минерални соли, витамини. В тях се съдържат почти всички елементи, необходими за нормалното развитие на човешкия организъм. Бадемовото масло е едно от най-скъпите и търсени растителни масла. Ядките имат профилактични и лечебни свойства и са много полезни за бременни жени.