Начало › Растения › Любимци › › Патлаждан

Патлаждан

07.07.2008 | Коментари (0)

Градината е наистина пълна, когато в нея растат и едрите патладжани. Вкусни са ястията, приготвени от тъмносините лъскави плодове на този зеленчук. Без патладжан не става кьопоолу и имамбаялдъ. Салати, мусака, шницели, капама, яхния, гювеч, та даже кюфтета могат да разнообразяват трапезата не само лете. Защото патладжаните се запазват и през зимата стерилизирани или във фризера.

Не е познат диворастящ прародител на патладжана. Предполага се, че растението има индийски произход. Първите сведения за него са от 13 век, но в градините започва да се отглежда едва в края на 15 век. Това е времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи са пренесени в Европа след откриването на Америка. Смята се, че тогава италианците вече са си пържили патладжани, но се предполага, че растението на Стария континент е било известно под друго име.

Днес патладжанът заема най-много площи в азиатските страни. В България вероятно е дошъл от Анадола. Наименованията, запазени и сега в националната кухня, ни подсказват, че е разпространен от турците у нас. Сега по-големи площи с патладжан има по поречието на Марица, Тунджа, Дунав, Черноморието. Но почти във всяка градина растат моравите красавци.

Патладжанът (Solanum melongena) е със сравнително по-слабо развита коренова система от доматите и пипера. Тя реагира много рязко на промените във водния, хранителния и въздушния режим на почвата. Стъблото достига до 150 см в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Цветовете са красиви, разтварят се в пазвите на листата или върху стъблото. Венчето е бяло или виолетово, близалцето е жълто.

Метла за холестерола

(снимка) Плодовете са с различна големина - от 20 грама до 2 килограма. По форма могат да наподобяват яйце, да бъдат удължени или овални, кръгли като истинска топка или дори да приличат на круша. Въпреки че най-много са разпространени в тъмносиня багра, срещат се и бели. Селекционерите в последно време разработват именно нови сортове бели патладжани. Те не съдържат соланин и се приема, че са по-диетични от моравите.

Месото е бяло, крехко, малко горчиво. Горчивината се дължи именно на соланина, който е най-много в узрелите плодове. Сокът на суровите и варените патладжани притежава силно фитонцидно действие, а плодовете понижават съдържанието на холестерол в кръвта. Казват че патладжаните са "метлата за холестерола".

Обичат топличкото

Патладжаните се отнасят към групата на топлолюбивите. По своите изисквания към топлината, светлината, влагата, почвата и предшествениците не се отличават от пипера и доматите. На хладно се развиват слабо. При понижаването или при силното повишаване на температурата окапват цветовете. (снимка)

Особено големи са претенциите на растението към плодородието и структурата на почвата. Затова трябва да избирате дълбоки, топли, рохкави почви, богати на лесно усвоими хранителни вещества и с неутрална реакция. Върху студени, тежки и кисели не очаквайте добри резултати. Необходима е и висока влажност, около 80% от пълната и влагоемност. Най-много растението има нужда от влага, когато започнат да се образуват генеративните органи. Дори и при най-малкото засушаване тогава настъпват сериозни смущения и масово окапват цветовете и завръзите.

Не може без разсад и без вода

Патладжанът се отглежда за ранно и късно производство. И в двата случая е необходимо да се получи предварително разсад. Ако искате по-рано да е на трапезата този вкусен зелечук, ще засеете семената през февруари. За да е готов през есента, за разсад се засява през март.

На постоянно място ще отидат растенията едва когато е минала трайно опасността от слани. Тогава се засаждат в редове, които са на 50-70 см един от друг. 50-60 см се оставят между стръковете в реда. Може да се засаждат и на ленти, по два реда в лента. При нашите климатични условия патладжанът няма да стане без напояване. В началото растенията се развиват бавно. Тогава не бива да се избърза с поливането. Вода се дава едва когато растенията се вкоренят добре.

Важни за патладжана са органичните и минералните торове. През вегетацията се подхранва два-три пъти. Използват се птичи или говежди тор, суперфосфат и амониева селитра. Не бива да се допускат плевели, защото те ще конкурират опасно патладжанените растения. Почвата да е рохкава, така корените ще имат повече въздух, за да се развиват пълноценно.

През юли се появяват първите зрели патладжани. Чак докато паднат слани, в градината върху стръковете ще натежават едрите лъскави плодове.

Апетитно

Необходими са три-четири големи патладжана. Прерязват се на две по дължина, посоляват се и се оставят, за да изтече сокът. После се измиват, а част от вътрешността се издълбава с лъжичка. Изпържват се.

Една голяма глава лук се нарязва на ситно и се задушава, прибавя се кафеена чашка ориз, един домат, няколко скилидки чесън и издълбаната вътрешност на патладжаните. След като всичко това се задуши, се слага и около 250-300 г кайма. Накрая се овкусява с дивисил.

Патладжаните се подреждат в тавичка, напълват се със сместа, отгоре се покриват с кръгчета домати.

Така се пекат. Малко преди да се извадят от фурната, се поръсва ситно нарязан магданоз.

07.07.2008, Донка ПЕТКОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

За да бъде тревата кадифената гордост на двора
Тревата има нужда от системни грижи, за да бъде винаги в добро състояние. Необходимо е да се коси редовно, да се напоява, за да понесе лятната горещина; да се наторява, за да се поддържа активен растеж; да се проветрява целият терен, за да може водата и въздухът да проникнат в дълбочина и да достигнат до корените.

Голямото дърво - богатство за всяка градина
В зависимост от това дали искаме да прикрием фасадата на къщата или самото дърво ще бъде акцент в градината, е необходимо да предвидим колко високо ще стане то и каква е короната му. Декоративният му облик е силно повлиян и от формата, големината и цвета на листата, от времето, през което цъфти и през което дава плодове.

Гъбите
Статията представя технология за производство на култивираната печурка. Тя може да бъде полезна не само за начинаещите, но ще припомни важни правила и за по-опитните гъбопроизводители.