Начало › Растения › Любимци › › Патлаждан

Патлаждан

10.06.2018 | Коментари (0)

Градината е наистина пълна, когато в нея растат и едрите патладжани. Вкусни са ястията, приготвени от тъмносините лъскави плодове на този зеленчук. Без патладжан не става кьопоолу и имамбаялдъ. Салати, мусака, шницели, капама, яхния, гювеч, та даже кюфтета могат да разнообразяват трапезата не само лете. Защото патладжаните се запазват и през зимата стерилизирани или във фризера.

Не е познат диворастящ прародител на патладжана. Предполага се, че растението има индийски произход. Първите сведения за него са от 13 век, но в градините започва да се отглежда едва в края на 15 век. Това е времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи са пренесени в Европа след откриването на Америка. Смята се, че тогава италианците вече са си пържили патладжани, но се предполага, че растението на Стария континент е било известно под друго име.

Днес патладжанът заема най-много площи в азиатските страни. В България вероятно е дошъл от Анадола. Наименованията, запазени и сега в националната кухня, ни подсказват, че е разпространен от турците у нас. Сега по-големи площи с патладжан има по поречието на Марица, Тунджа, Дунав, Черноморието. Но почти във всяка градина растат моравите красавци.

Патладжанът (Solanum melongena) е със сравнително по-слабо развита коренова система от доматите и пипера. Тя реагира много рязко на промените във водния, хранителния и въздушния режим на почвата. Стъблото достига до 150 см в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Цветовете са красиви, разтварят се в пазвите на листата или върху стъблото. Венчето е бяло или виолетово, близалцето е жълто.

Метла за холестерола

(снимка) Плодовете са с различна големина - от 20 грама до 2 килограма. По форма могат да наподобяват яйце, да бъдат удължени или овални, кръгли като истинска топка или дори да приличат на круша. Въпреки че най-много са разпространени в тъмносиня багра, срещат се и бели. Селекционерите в последно време разработват именно нови сортове бели патладжани. Те не съдържат соланин и се приема, че са по-диетични от моравите.

Месото е бяло, крехко, малко горчиво. Горчивината се дължи именно на соланина, който е най-много в узрелите плодове. Сокът на суровите и варените патладжани притежава силно фитонцидно действие, а плодовете понижават съдържанието на холестерол в кръвта. Казват че патладжаните са "метлата за холестерола".

Обичат топличкото

Патладжаните се отнасят към групата на топлолюбивите. По своите изисквания към топлината, светлината, влагата, почвата и предшествениците не се отличават от пипера и доматите. На хладно се развиват слабо. При понижаването или при силното повишаване на температурата окапват цветовете. (снимка)

Особено големи са претенциите на растението към плодородието и структурата на почвата. Затова трябва да избирате дълбоки, топли, рохкави почви, богати на лесно усвоими хранителни вещества и с неутрална реакция. Върху студени, тежки и кисели не очаквайте добри резултати. Необходима е и висока влажност, около 80% от пълната и влагоемност. Най-много растението има нужда от влага, когато започнат да се образуват генеративните органи. Дори и при най-малкото засушаване тогава настъпват сериозни смущения и масово окапват цветовете и завръзите.

Не може без разсад и без вода

Патладжанът се отглежда за ранно и късно производство. И в двата случая е необходимо да се получи предварително разсад. Ако искате по-рано да е на трапезата този вкусен зелечук, ще засеете семената през февруари. За да е готов през есента, за разсад се засява през март.

На постоянно място ще отидат растенията едва когато е минала трайно опасността от слани. Тогава се засаждат в редове, които са на 50-70 см един от друг. 50-60 см се оставят между стръковете в реда. Може да се засаждат и на ленти, по два реда в лента. При нашите климатични условия патладжанът няма да стане без напояване. В началото растенията се развиват бавно. Тогава не бива да се избърза с поливането. Вода се дава едва когато растенията се вкоренят добре.

Важни за патладжана са органичните и минералните торове. През вегетацията се подхранва два-три пъти. Използват се птичи или говежди тор, суперфосфат и амониева селитра. Не бива да се допускат плевели, защото те ще конкурират опасно патладжанените растения. Почвата да е рохкава, така корените ще имат повече въздух, за да се развиват пълноценно.

През юли се появяват първите зрели патладжани. Чак докато паднат слани, в градината върху стръковете ще натежават едрите лъскави плодове.

Апетитно

Необходими са три-четири големи патладжана. Прерязват се на две по дължина, посоляват се и се оставят, за да изтече сокът. После се измиват, а част от вътрешността се издълбава с лъжичка. Изпържват се.

Една голяма глава лук се нарязва на ситно и се задушава, прибавя се кафеена чашка ориз, един домат, няколко скилидки чесън и издълбаната вътрешност на патладжаните. След като всичко това се задуши, се слага и около 250-300 г кайма. Накрая се овкусява с дивисил.

Патладжаните се подреждат в тавичка, напълват се със сместа, отгоре се покриват с кръгчета домати.

Така се пекат. Малко преди да се извадят от фурната, се поръсва ситно нарязан магданоз.

10.06.2018, Донка ПЕТКОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .