Начало › Растения › Любимци › › Обаятелните лиани

Обаятелните лиани

17.05.2015 | Коментари (0)

Сякаш излезли от вълшебна приказка, клематисите са нашите прекрасни помагачи в желанието ни да направим своята градина красива и различна. Те могат да се стелят по земята като разкошен цветен килим, могат да висят като ослепителни гирлянди или да привличат погледа сред зелената поляна. Тези изящни и красиво цъфтящи лиани ни помагат да декорираме фасадата на дома, терасата, арката над входната врата, перилата на стълбата, да украсим или скрием оградата или пъна в градината. Беседките и перголите, обвити в клематис, изглеждат твърде изискано.

Огромното разнообразие на клематисите, които са създадени в резултат на селекция или са просто взети от природата, дава възможност да се избере  най-подходящият сорт, съответстващ на конкретните условия на отглеждане и на различните варианти на градинския дизайн. За да бъдат най-сполучливо използвани, трябва да се познават характерните особености на всеки сорт - височина, способност да се разклонява, размер и окраска на цветовете, времето на цъфтеж и т.н. 

(снимка) След като сме избрали нужния ни сорт, трябва да определим мястото, където ще го засадим. Първото условие е то да бъде слънчево или съвсем леко засенчено. Също не бива да е изложено на напора на ветровете. Клематисите не понасят задържането на излишна влага, затова мястото трябва да е още отцедливо. Ако ще украсяваме сграда, трябва да ги засадим така, че водата от покрива да не се изсипва върху тях. Почвата трябва да е лека, пропусклива, слабо варовита или неутрална, добре обработена и наторена.

На едно място клематисът може да расте и 20 години, стига да е правилно засаден. Тъй като развива мощна коренова система, дупката за посаждане трябва да е голяма - 60 х 60 х 60 см. На дъното непременно се прави дренаж от натрошени тухли или чакъл с дебелина 15-20 см.

Засаждането се прави или през пролетта, или в ранна есен. Ако ще садим възрастно растение, стъблата се изрязват на 1-2  двойки пъпки от основата, твърде дългите корени също се подрязват до ¼ от дължината. Корените се разстилат върху почвата и се притискат с ръка, след това се засипват. Кореновата шийка трябва да е на дълбочина поне 10-12 см. След това обилно се полива. Обикновено 1-2 години след засаждането клематисите образуват мощна стъблена и листна маса и цъфтят слабо. Истинският цъфтеж започва от третата година. По време на вегетацията трябва редовно да се полива и наторява.

Макар че клематисите обожават слънцето, корените им изобщо не обичат прегряване, затова е добре около тях да се засаждат едногодишни цветя, които ще хвърлят сянка.Освен това се нуждаят от подстригване и оформяне.

Макар че са сравнително студоустойчиви, клематисите трабва да се подготват за евентуялно люта зима, като се засипят със сухи листа или други подходящи материали.

Клематисите се делят на групи, което улеснява избора на форма и цвят, а също и подходящата агротехника.

Жакман - големи храстовидни лиани с едри синьо-виолетови цветове без аромат. Цъфтят дълго и обилно върху новообразувани разклонения, затова през есента се изрязват до почвата.

Витицела - храстовидни лиани с дължина 3-4 метра. Цветовете са розово-червени с кадифен блясък. За зимата се изрязват. (снимка)

Ланугиноза - достигат на дължина до 2-3 метра. Цъфтят върху миналогодишни разклонения и не се изрязват есен. Цветовете са едри, с бял, син или розов цвят. (снимка)

Патенс - до 3-4 м дължина, често с кичести цветове с яркосиня окраска, достигаща до пурпурна-виолетова. Не се изрязва през есента.

Изброените групи съдържат много и разнообразни сортове, които могат да задоволят и най-придирчивите.

17.05.2015, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Гладиолите
От стари времена гладиолите са символ на вярност и дружба. В древна Гърция използвали луковиците им като ценен хранителен продукт, а през Средновековието хората ги носели на гърдите си за амулет срещу зли сили. Днес съществуват огромно количество сортове, с които всеки градинар би могъл да се гордее.

Патлаждан
Не е познат диворастящ прародител на патладжана. Предполага се, че растението има индийски произход. Първите сведения за него са от 13 век, но в градините започва да се отглежда едва в края на 15 век. Това е времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи са пренесени в Европа след откриването на Америка.

Бадемът
Плодовете на бадема са богати на мазнини, белтъчини, минерални соли, витамини. В тях се съдържат почти всички елементи, необходими за нормалното развитие на човешкия организъм. Бадемовото масло е едно от най-скъпите и търсени растителни масла. Ядките имат профилактични и лечебни свойства и са много полезни за бременни жени.