Начало › Растения › Любимци › › Златните слънца на есента

Златните слънца на есента

11.10.2007 | Коментари (0)

Ароматните слънца на есента

Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас.  Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед, тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.

В плодовете на дюлята се съдържат от 8 до 10 % захари, около 1 %  органични киселини, пектин, дъбилни и ароматни вещества, минерални соли на калий, магнезий, калций и др. Количеството на витамин с, В1, и В2 е сравнително малко, но те са богати на витамин Р. Съчетанието на дъбилните вещества с пектина прави дюлевите плодове много ценни и полезни при възпаление на лигавицата на стомаха и червата и има затягащо действие.

Дюлевите плодове се използват главно за преработка в компоти, конфитюри, сладка, желета, сокове и мармалади. Способността им да се съхраняват дълго време без особени грижи, дава възможност да се удължи периодът на преработката . Най-качествени продукти се получават от плодове които са преминали известен период на лагеруване.

Дюлята встъпва в плододаване 3-4 години след засаждане, а към 7-ата - 8-ата година встъпва в пълно плододаване  и има много добра и редовна родовитост. При подходящи условия и добри грижи от едно дърво могат да се получат до 100 и повече килограма.

Дюлята е топлолюбиво растение и това ограничава районите на разпространение до към 600-700 м надморска височина. Температури под минус 23-25ºС причиняват измръзвания на пъпките и клонките, а под минус 27ºС измръзват и целите растения. Най-добре се развива и дава качествени плодове в райони с продължителна и топла есен, тъй като плодовете узряват много късно. Тя е едно от най-влаголюбивите дървесни овощни растения. Особено важно е да се поддържа висока почвена влажност през периода на наедряване на плодовете - август-септември. За разлика от останалите овощни видове, тя понася сравнително по-добре временно преовлажняване на почвата. Изискванията към светлината също са високи. Засенчените плодове не получават добър аромат и интензивно жълт цвят.

(снимка) Най-подходящи за отглеждане на дюлята са умерено влажните, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Не трябва да се засажда на варовити почви, тъй като страда от хлороза (пожълтяване на листата), получават се некачествени плодове и дърветата имат кратък живот. Неподходящи са също сухите и силно песъчливи почви.

Основният начин за размножаване на дюлята е чрез присаждане, което се извършва върху дюлеви подложки. По този начин се запазват качествата на сорта в продължение на много години. Размножаването може да стане и чрез коренови издънки, когато растенията са на собствен корен. Това най-често се среща при повечето местни сортове и форми, които образуват много издънки и оставени без резитба, се оформят като храсти. Възможно е размножаване и чрез отводи.

Повечето дюлеви сортове се формират като дървовидни, свободнорастящи корони, като се правят минимални резитби. През плододаващия период растежът отслабва, плодните клонки силно се разклоняват и застаряват и короните се сгъстяват. Това налага редовни резитби за просветляване и периодично съкращаване на плододаващата дървесина.

Останалите мероприятия при отглеждането на дюлята са свързани с торенето, напояването, обработката на почвата и борбата с вредителите. Дюлята се развива и плододава най-добре когато почвата редовно се обработва. Тя понася и затревяване, но в зачимените градини дърветата развиват малки корони, дават ниски добиви и некачествени плодове, особено когато няма възможност за поливане.

Дюлевият сортимент у нас е сравнително ограничен. Известна част от сортовете са местни форми, получени от случайни семеначета. Такива са Пловдивска, Лясковска, Тримонциум, Пазарджишка и др. По-добри качества имат селекционираните у нас сортове Хемус, Асеница и Триумф, които най-много се препоръчват за размножаване. Асеница и Триумф се самоопрашват и от тях могат да се засаждат и единични дървета, а при повечето други сортове се изисква чуждо опрашване и това налага засаждането в близост най-малко по два сорта. В по-старите градини са разпространени вносните сортове Португалска, Берецки, Чешка и др.

Добрите вкусови и технологични  качества на дюлевите плодове до голяма степен зависят от срока на беритбата. Предивременно обраните плодове са с по-лошо качество и с по-малко тегло.

 Дюля - сортове

(снимка) Плодовете на дюлевите сортове са доста сходни помежду си по окраска, по качество на месото и по сезона на ползване.

Дърветата встъпват рано в плододаване - обикновено 3-4 години след засаждането и имат много добра и редовна родовитост. Плодовете се опазват от болести и неприятели с малко пръскания.

В месторастения с по-голяма от 500-600 м надморска височина плодовете не могат да узреят добре. Дюлята има продължителност на живота обикновено 30-40 години.

В нашата страна се разпространяват следните сортове:

Португалска - произхожда вероятно от Португалия. Плодовете придобиват беритбена зрелост около средата на месец октомври. Те са много едри (350-400 г) и се държат добре на клоните. Плодовото месо е бледожълто, слабо сочно, малко стипчиво, умерено кисело и ароматно, с едри каменисти клетки около семенните камери. Дървото има силен растеж и е родовито. Главният недостатък на този сорт е, че плодовете му се повреждат значително от болестта "горчиви ядки", поради което не могат да се съхраняват по-продължително. Сортът изисква чуждо опрашване от Триумф или Асеница.

Триумф е създаден в България. Плодовете придобиват беритбена зрелост в периода от 15 до 20 октомври. Те са едри до много едри, зеленикаво-жълти до жълти, притъпено крушовидни, ребристи с неравна повърхност. Имат добри вкусови и технологични качества. Съхраняват се до месец декември. При по-късните беритби се нападат от болестта "горчиви ядки". Плодовете на този сорт са неподходящи за съхранение при хладни условия. Той е частично самобезполден.

Асеница е селекциониран в България. Плодовете на този сорт узряват обикновено в периода от 5 до 10 октомври. Те са едри, зеленикаво-жълти в беритбена, а жълти в лагерна зрелост. Най-често са заоблено конусовидни, срещат се и притъпено крушовидни, гладки. Имат много добри вкусови и технологични качества. При обикновени условия запазват вкусовите си качества много добре до края на януари. В контролирани условия на влага и подходяща температура се съхраняват до месец април. Този сорт е самоплоден.

Хемус е селекциониран в България. Срок на узряване 1-5 октомври. Плодовете са едри, бледозеленикаво-жълти в лагерна зрялост. Притъпено крушовидни са, със слабо изразена шийка, срещат се и заоблени. Имат много добри вкусови и технологични качества. При обикновени условия се съхраняват до месец декември. Сортът е сравнително устойчив на болестта "горчиви ядки". В хладилни условия плодовете са подходящи за консумация до месец март. Самоплоден сорт е. Негови опрашители са Триумф, Португалска, Асеница.

Във вилите, дворовете или овощните градини дюлята би трябвало да заеме подобаващо място поради совите хранителни, лечебни и декоративни плодове.

 

 

11.10.2007, проф. д-р Цоло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Патлаждан
Не е познат диворастящ прародител на патладжана. Предполага се, че растението има индийски произход. Първите сведения за него са от 13 век, но в градините започва да се отглежда едва в края на 15 век. Това е времето, когато неговите роднини домати, пипер, картофи са пренесени в Европа след откриването на Америка.

Бадемът
Плодовете на бадема са богати на мазнини, белтъчини, минерални соли, витамини. В тях се съдържат почти всички елементи, необходими за нормалното развитие на човешкия организъм. Бадемовото масло е едно от най-скъпите и търсени растителни масла. Ядките имат профилактични и лечебни свойства и са много полезни за бременни жени.

Пиперът
В статията "Пиперът" в достъпна форма са описани морфологичните и биологичните особености, сортовото разнообразие, разпространението, стопанското значение, агротехниката на отглеждане - при полски условия, в пластмасови и стъклени оранжерии. Дадена е и информация за болестите и неприятелите и борбата с тях при една от най-важните зеленчукови култури у нас - пипера.