Начало › Растения › Любимци › › Сладкият аромат на зокума носи полъх от топлото море

Сладкият аромат на зокума носи полъх от топлото море

03.08.2014 | Коментари (0)

Всички познаваме зокума - потъналия в цветове ароматен храст, който бабите ни засаждаха в големи делви или тенекии и настаняваха на най-слънчевото място около къщата. В градското ни битие той почти изчезна и за него си спомняме само когато отидем на море и очаровани доловим аромата му от някой двор.

Зокумът, наричан още лян (Nerium oleander), е измежду най-древните одомашнени декоративни растения. Ботаническото му име нериум на гръцки значи влажен и говори за това, че в родината си - Средиземноморието, винаги вирее около вода - реки, морета, ручеи, езера. Олеандър пък означава отровна маслина - листата му твърде силно напомнят маслинените, а всички негови части са наистина отровни. Съществува легенда, според която наполеоновите войници в Египет използвали клонки от непознатото им растение, за да разбъркват храната си. За мнозина от тях обедът на брега на обрасла с олеандри река станал последен. Но хилядолетният опит в отглеждането му показва, че когато се внимава, зокумът не е по-опасен от повечето отровни декоративни растения. Просто когато извършваме манипулации с храста, трябва добре да измиваме ръцете си и да пазим децата от досег с него.

Непретенциозният вечнозелен южняк се покрива с цветове

Олеандърът е едър вечнозелен храст. При подходящи условия с лекота може да надмине 2,5 метра и къщата да му стане тясна. Кожестите му листа приличат на маслиновите - те са тесни и дълги, достигат до 10-15 см. В зависимост от сорта зокумът цъфти от юни до октомври. Тъй като в едно съцветие едновременно има и цветни пъпки, и отворени цветове, и плодове, цъфтежът на всеки храст е много продължителен. Цветовете са в нежни тонове - бели, розови, червени, жълти, медени. В зависимост от сорта биват прости или кичести. Събрани са в сложни съцветия по краищата на клонките. Повечето сортове излъчват много приятен аромат, който обаче за някои хора е прекалено интензивен и предизвиква главоболие. За съжаление някои много красиви сортове са лишени от аромат, но този недостатък се компенсира от прекрасните цветове.

Като типичен представител на средиземноморската флора олеандърът цъфти и се развива добре само когато получава обилни дози слънчево припичане. Ако поставим растението на място, което не се огрява достатъчно, клонките ще се изтеглят, листата ще изгубят блясъка си, цъфтежът ще е беден, а може пъпките и въобще да не се отворят. През лятото зокумът ще се чувства най-добре на балкона или в градината. Ако имаме езерце, чудесно е да вкопаем съда, в който расте, наблизо. Той ще краси брега му и ще се възползва от влажния околен въздух. Около басейна за къпане също ще процъфтява. На балкона пък трябва да осигурим постоянно наличие на вода в подложката. Щом обаче се зададат първите слани, трябва да приютим зокума на безопасно място. Ако не можем да организираме за цветето "ваканция сред природата", трябва да държим прозорците на помещението, в което го гледаме, постоянно отворени.

Пие много вода и обича светлината през цялата година

През зимата също не бива да лишаваме зокума от светлина. Ако я прекара например в мазето, листата му ще окапят и през лятото няма да цъфне, защото всичките си сили трябва да хвърли за регенерация. Температурата, при която ще зимува най-добре, е от 2 до 12 градуса.

През лятото олеандърът се полива редовно и с много вода. Тя е желателно да бъде мека и с температурата на въздуха. През зимата, особено когато помещението не се отоплява, се полива рядко и оскъдно, колкото да не изсъхнат корените. Когато обаче стаята е топла, се полива умерено, както другите стайни растения. В този случай се налага и редовно да го пулверизираме или да повишаваме въздушната влажност около него по друг начин - например да налеем в плитък съд вода, която да се изпарява.

В периода на активно развитие - от април до август-септември, чудесно се отразява подхранването с комплексни торове за цъфтящи растения или с (снимка) разтворен оборски тор.

Редовно трябва да си сменя квартирата

Младите олеандри се пресаждат всяка година, а по-възрастните - през 2-3 години. Обикновено това се прави  през март. Съдовете трябва да са съобразени с размерите на храста. Младите дребни зокуми, посадени в твърде големи саксии, ще страдат, както и едрите, принудени да се свиват в омалелите си обиталища. Когато пораснат толкова, че пресаждането е вече невъзможно, се подменя само горният слой на почвата и се набляга по-сериозно на подхранването. На дъното на саксията се прави добър дренаж. Най-подходяща почвена смес е тази, съставена от чимовка, листовка и пясък в пропорция 4:2:1.

За да се радваме на красив и богато цъфтящ олеандров храст, много важно е да го окастряме внимателно всяка есен, когато прецъфти и го подготвяме за зимна почивка. Клоните се изрязват наполовина или даже на две трети от дължината им. Не бива да се прави обрязване през пролетта, тъй като цветовете се залагат от предходната година и рискуваме да останем без цъфтящ зокум. Трябва да знаем също, че нови цветни пъпки се залагат и на прецъфтелите съцветия, затова трябва да ги пазим и да не ги отрязваме. Когато по някакви причини (преди всичко неправилно зимуване) сме допуснали зокумът ни да остане хилав и с изтеглени клончета, се налага да направим радикална обрезка. С нея вместо две-три жалки стъбла ще получим гъсто обрасло растение. Изрязването става с остра ножица почти до основата, като се оставят ниски пънчета с по няколко листа. Тъй като това растение нараства много бързо, съвсем скоро ще имаме силно разклонен и отрупан с цветове храст. Нужно е обаче да му осигурим много слънце и свеж въздух. Когато подстригваме олеандъра, не е излишно да правим това с ръкавици, тъй като отровният му сок може да предизвика неприятни алергични обриви по ръцете ни.

В зимната градина също е фаворит

В страните с меки зими олеандрите са любими градински храсти. Освен това те служат и като красиви разделителни ленти между насрещните платна по магистралите. При нашите климатични условия пищната им красота ни доставя радост само през лятото. Но ако имаме зимна градина или разполагаме с обширно помещение, в което да ги приютим през зимата, можем да си направим колекция от няколко сорта с различна окраска и форма на цветовете. В зимната градина те ще цъфтят през цялата година, а с тяхна помощ може да създадем различни композиции, които ще внасят средиземноморска нотка в лятната ни градина. А на балкона няколко контейнера с различни зокуми ще изградят истинска цъфтяща стена срещу уличния шум и нежеланите погледи.

Враговете

Най-често проблеми създават щитоносните въшки. Те облепят стъблата и долната част на листата. Премахват се ръчно с памучен тампон, потопен в ракия или нискоградусов спирт. За да прогоним акарите, е достатъчно често да пулверизираме или да къпем растението. Влакнестите въшки са най-трудни за премахване. Те се откриват лесно по памукообразните бели образувания в пазвите на листата, по клонките и даже по цветовете. Ако са малко, се почистват с тампон, натопен в спирт, но ако са се намножили, се налага пръскане с инсектицид.

Размножаването става най-лесно с резници

Най-добре е да се отрежат през лятото - между юни и септември. Майчиното растение трябва да е здраво, със силни клонки и  блестящи листа. Добре се оглежда долната страна на листата, да не би да са се навъдили вредни насекоми. В зависимост от нужното ни количество резници може да отрежем цяло клонче, което после да разделим на части с дължина 8-12 см, а може и да ни послужи само върхът на клончето. Срезът трябва да е непосредствено под някое листо. От резника се премахват всички цветове и пъпки. Отрязват се и долните листа, за да се намали изпаряващата повърхност. Всеки резник се забожда в пръст за разсади на дълбочина 1-2 см. Почвата около него се се притиска силно, за да се уплътни. Полива се обилно. А може и просто да се потопи в съд с вода. Корените ще се появят съвсем скоро. Въпреки че сокът на зокума е отровен за хората и топлокръвните животни, за насекомите той е абсолютно безвреден. Поради това красивият храст е любим гостоприемник на щитоносните въшки, паяжинообразуващите акари и влакнестите въшки. Вредителите вилнеят най-вече при сухия и топъл климат на стаите през зимата, а също когато растението е поставено на сенчесто и зле проветряващо се място.

03.08.2014, Ана КОСТОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Калохортус – нежният символ на американската пролет
От март до юни тези цветя красят пустините и планинските гори, степите и поляните от тропиците на Мексико и Гватемала до умерената климатична зона на Канада.  Особено са характерни за щатите по тихоокеанското крайбрежие на САЩ. А жителите на щата Юта са избрали "американското лале" за символ на своя щат.

Цезалпинията – райска птица в саксия
Цезалпиниите са род красивоцъфтящи растения, обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. На открито в страните с умерен климат, и то в по-топлите им части, се отглеждат едва два вида - цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.

Папратите
Тези безкрайно разнообразни растения с дантелено ефирни листа винаги са предизвиквали интерес и са отглеждани от хората от незапомнени времена. От тях природата е създала изключително много видове - броят им възлиза на повече от 10 000, обединени в 300 рода. Любопитно е да се знае, че папратите са се появили преди около 400 милиона години .