Начало › Растения › Любимци › › Божурът - запазеното цвете на най-българския празник

Божурът - запазеното цвете на най-българския празник

19.05.2014 | Коментари (0)

Божурът е сред символите на най-българския празник - 24 май. Той е неизменна част от венците, които учениците вият, за да украсят класните си стаи. От летописите научаваме, че божурът е едно от най-старите градински цветя, които още в древноста са направили успешна "кариера". Със сигурност се знае, че е отглеждан в китайския императорски двор преди близо 3000 години. Културни форми от него са пренесени от Китай в Европа по пътя на коприната. Търговците с изискан вкус са го харесали и през 1790 г. наред с другите стоки са внесли и коренища от божур.

В почвата той развива коренище, съставено от няколко вретеновидно надебелени сегмента. От коренището всяка пролет излизат едногодишни стъбла, достигащи височина 70-90 см. Листата са едри, тройно насечени, по-тъмно зелени и лъскави от горната страна и по-светли от долната. Първите развили се стъбла са на по-дълги дръжки. Цветовете са много едри, топчести, при разтварянето може да достигнат 20 см в диаметър. Разположени са по върховете на стъблените разклонения. Строежът и баграта им са видова и сортова особеност. Броят на венчелистчетата варира от няколко до 30-40. Сред тях се очертава венец от жълти тичинки. След оплождането от центъра на цвета са показват 3-5 удължено яйцевидни плодника, покрити с власинки. Всеки плодник е сраснал по собствения си шев, без да са сраснали помежду си. Семената са многобройни.

От божура са познати около 40 вида многогодишни тревисти растения или храсти. Като декоративни се отглеждат само няколко.

Неправилно се е наложило мнение, че божурът не е взискателен към факторите на околната срада. Основното му изискване е мястото да бъде слънчево. Допустимо е слабо засенчване. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества, отцедлива. Застояването на вода е причина за загниване на коренищата. Въпреки че растенията могат да останат на едно място повече от 50, та дори и до 100 години, най-добре е през 7-8 години туфите да се разделят и да се подмладяват. Оптималният срок за това е края на септември - началото на октомври. Дотогава продължава притокът от листата към коренищата на достатъчно резервни хранителни вещества. Така заредените млади растения успяват да се вкоренят до настъпване на зимните студове.

Ямките за засаждане се изкопават с размери 50 х 50 см, а разстоянията между тях трябва да са най-малко 1 метър. На дъното на ямката се размесва добре разложен оборски тор с част от почвата. Коренищата се разделят много внимателно, тъй като всяка грешка удължава срока на зацъфтяване на бъдещите растения. След като се изкопаят, коренищата се почистват от почвата и се поставят за 2-3 часа на сянка, за да завехнат леко, така че при работа да не се чупят. Разделят се на тези места, където пъпките са най-малко. Желателно е да не се повреди нито едно от тях. По възможност новите растения да се отделят с ръце, а не с нож. Съвсем погрешно е грубото насичане на коренищата с лопата, защото се нанасят рани, които трудно зарастват. Получените при разделянето отрези се посипват с прах от счукани дървени въглища. Всяка част трябва да има по 2-3 коренчета, дълги около 10-15 см. Засажда се на дълбочина 3-5 см. Отгоре се затрупва с малка купчинка почва.

През следващото лято младите растения развиват нежни стъбла и не цъфтят, а корените им са все още слаби. Те нарастват до есента на следващата година, а цъфтежът настъпва едва на втората година.

През лятото божурите не изискват много грижи. Достатъчно е почвата да се поддържа чиста от плевели. Ако по време на цъфтежа настъпи засушаване, растенията се поливат. Почвената влага е необходима и през юни-юли, когато подземните органи залагат новите пъпки. След прецъфтяване божурите разстилат стъблата си и дълго време заемат голяма площ. В никакъв случай стъблата не трябва да се изрязват, преди да започнат да пожълтяват, защото асимилатите от тях трябва да преминат в коренищата! Добре е да се привържат с канап на около 30-40 см височина и да се пристегнат като букет. Така растенията ще приключат нормално развитието си, а около тях ще се освободи площ, подходяща за летни цветя.

Paeonia albiflora ( P. lactiflora) - китайски божур (снимка)

Той е най-разпространен. Произхожда от Сибир, Монголия и Китай. На височина достига 90 см. Цветовете са едри, кичести, най-често червени или розови, рядко бели. Цъфти от май до юли. Най-разпространените сортове са Сара Бернар - с розови много кичести цветове, Фестива максима - с много едри кичести бели цветове, прошарени с червени жилки и с аромат на роза. Жулес Ел е оригинален със сребристо-розовите си кичести цветове. Вершафелт е с тъмночервени кичести цветове.  От простоцветните сортове заслужава внимание Вилиам Кранфел - с едри червени цветове.

 

Последната новост за 2006 година е сортът Голд Майн. Той е изключително постижение на селекцията, защото отдавна се търси сорт с жълта багра и вече е на пазара. Сортът, отличен с най-много награди по международни изложби е хавайски корал. Той пленява с уникалната си багра, която напомня цвета на истински корал. Друго ценно качество е ранният му цъфтеж.

Paeonia officinalis  - Лекарствен или обикновен божур (снимка)

В природата расте в много райони в Европа, като в Швейцария, Албания и Италия. Достига 50-70 см височина.Листата са перести с широко заострени дялове. Цветовете достигат 8-14 см в диаметър. Цъфти през май-юни, винаги по-рано от китайския божур. Сорт Алба плена е с бели кичести цветове, Розе плена с розови, а Рубра плена с червени цветове.

 Тревистите божури - звездите в слънчевата градина

(снимка) "Claire de lune" достига височина 70 см, това е един от най-красивите некичести сортове. Цветовете имат много едри жълти тичинки, цъфтежът продължава много дълго.

 "Coral Sharm" пленява с прасковените цветове, които имат и много хубава форма. Храстът достига 90 см височина и започва да цъфти много рано. Листенцата на цвета в началото са с наситен цвят, но постепенно избледняват.

 "Better Times" има мощни стъбла и гъсти цветове, които напомнят роза. Много популярен сорт за рязан цвят. Изключително богат на цветове, които се задържат дълго.

 Paeonia arborea - дървовиден божур (снимка)

Различава се от обикновените божури по това, че е силно студоустойчив. Веднъж добре узрели, надземните му клонки не измръзват.Това дава възможност да нарастват на височина и ширина, като не проявяват признаци на остаряване. При нашите климатични условия не се нуждае от допълнителна защита през зимата. Въпреки това най-подходящои са  места на завет, добре огрявани от слънцето. На сянка той ще расте, но ще има изтеглени стъбла, малко листа и няма да цъфти! Тъй като остава за много години на едно място, преди да бъде засаден дървовидният божур, почвата трябва предварително да е много добре обработена. При това тя трябва да е структурна, не много тежка и с неутрална реакция. Предварително добре дренирайте или прибавете речен пясък. Преди засаждане размесете почвата с малко пясък и добре прегорял оборски тор. Всяка следваща година разхвърляйте около храста от този тор.

 Дървовидните божури - скъпите гости от Изтока

 "Age of Gold" се смята за един от най-красивите жълти дървовидни божури. Височината на храста е около метър. Този силноцъфтящ сорт е получил през 70-те години на миналия век златен медал от Американското дружество на хората, отглеждащи божури.

 "Reine Elisabeth" има едри розови цветове. Той е класика измежду европейските сортове дървовидни божури. Въпреки че вече е навършил повече от 150 години, този сорт се смята за един от най-красивите и обичани.

 "Gauguin" очарова с червено-жълтите си преливащи листенца. Този сорт е рожба на американската селекция, достига 1,5 м височина, има изправени стъбла и се отличава с много продължителен цъфтеж.

P. peregrina - Перегрина

Среща се у нас из редките гористи места. Цъфти с едри, но прости цветове - 5 чашелистчета и 5-10 кървавочервени венчелистчета и много тичинки. Използва се от фармакологичната промишленост за производство на лекарства, поради което естествените му находища са застрашени от изчезване.

 

19.05.2014, Д-р Анка ДОНЧЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Зелето - дебеланкото космополит
То е любима храна на много народи. Почти на всяка точка на земното кълбо, която човек обитава, ще се намери и вид зелева култура, която той отглежда. И това се дължи както на тяхното голямо разнообразие от форми, така и на пластичността им, позволяваща нагаждане към различните условия. Не на последно място те са полезни и вкусни.

Ярките огньове на гергините
Когато конкистадорите завоювали Мексико, били впечатлени от красотата и яркостта на цветята, които покорените ацтеки наричали "акокотл". Те били отглеждани специално за украса на храмовете на Слънцето.  За съжаление преситените от задморските чудеса испанци не оценили качествата им. Това станало едва в края на 18 век.

Облепихата
Об­ле­пи­ха­та е мно­го под­хо­дяща за от­г­леж­да­не в пар­ко­ве и вил­ни мес­та за­ра­ди кра­си­ви­те си лис­та и от­ру­па­ни­те с пло­до­ве дъл­ги клон­ки. Пло­до­ве­те са оцве­те­ни в кре­ма­во-жъл­то, оран­же­во или почти яр­кочер­ве­но.  При­те­жа­ват спе­ци­фичен вкус и при­я­тен аро­мат.