Начало › Растения › Любимци › › Зелените шушулки

Зелените шушулки

21.05.2008 | Коментари (0)

Ако зеленчуците се състезават по хранителност, безспорно палмата на първенството ще се падне на бобовите. Това са градинският фасул, градинският грах и баклата. Не че останалите не са достойни за уважение, но когато става въпрос за количество белтъчини в определен обем, те нямат равни на себе си и поделят първото място единствено помежду си. А основната и незаменима човешка храна е белтъчната.

За тези три представителя на голямото ботаническо семейство Пеперудоцветни ще разкажем в днешния брой, водени единствено от читателския интерес и желанието за успешно отглеждане в дворната градина.

Всеки може да бере хубав зелен фасул от двора

Зеленият фасул се отглежда, за да се консумират чушките му в прясно състояние или да се стерилизират за зимнина. С успех се съхраняват до нова реколта и замразени. За отбелязване е, че подложени на преработка или съхранение в замразено състояние, те запазват в голяма степен високите си вкусови качества, както и богатството на белтъчини, захари, мазнини и на витамините В, С и А.

Претенциите

- Топлолюбив. Особено големи са изискванията на зеления фасул към топлината по време на цъфтежа и плододаването.

За да поникнат семената нормално, почвата трябва да се е затоплила на дълбочина 10 см до 10-12 градуса.

- Светлолюбив. Има сериозни претенции към светлината в началните фази на развитие. Засенчването предизвиква изтегляне на младите растения и добивът силно намалява. Не го засявайте под сянката на овощните дръвчета.

- Влаголюбив. Доста чувствителен е към недостига на влага в почвата и въздуха по време на цъфтежа и образуването на чушките. При засушаване те образуват пергаментен слой, добивът е нисък. Не обича и преовлажняването. В дъждовно и студено време окапват цветовете.

Тайните на успеха

Градинският фасул може да е ранен или късен. Когато става въпрос за свои нужди, практичните стопани засяват по-малко като ранен, за да го консумират пресен, а за консервиране си организират късно производство. Прави са. Да берете от ранния и да го съхранявате във фризера или в буркани цяло лято не си заслужава.

Всяка домакиня знае колко е важно зелените чушки фасул да нямат "конци" и пергаментен слой. Това е сортова особеност и със сполучливия избор бедата може да бъде предотвратена. Впрочем съвременните градински сортове не проявяват лесно такава склонност. Но ако не се съобразявате с биологичните изисквания на фасула и преди всичко не осигурите нормална влага, може и да проявят. Освен поливки, необходима е и висока въздушна влажност. Затова край лехите с фасул може да създадете кулиси от високорастящи видове - царевица, сорго (метла), слънчоглед.

И все с цел чушките да нямат "конци" и твърда люспеста кожица отвътре, трябва да се откъсват в подходяща зрялост. Берете ги, когато са млади, крехки, а зърната в тях са се образували, но все още не са започнали да се втвърдяват, още са воднисти. Грешат онези, които чакат да наедреят зърната, за да получат повече килограми продукция. Тъкмо обратното - навременната беритба стимулира образуването на нови цветове и завръзи и така добивът става по-висок.

Има две групи сортове - увивни (вейкови) и ниски (пешаци). Увивните се развиват целогодишно. Те са по-високодобивни и по-къснозрели и са по-подходящи за планински райони, но с успех се отглеждат и в дворните градини в равнините. С пешаците (Чер старозагорски, Никос) се организира ранно и късно производство.

Градинският грах се засява рано, наесен не става (снимка)

Летните температури се отразяват зле на добива. Затова се сее при първа възможност още в края на зимата и началото на пролетта. Поникналите растения издържат до 4 градуса под нулата, което изключва почти напълно възможността от пролетни измръзвания. Макар и да се отличава с къс вегетационен период, не е възможно да се отгледа през есента, когато се приготвя зимнината.

На малки площи грах може да отгледате по два начина. Единият е като оформите бразди през 50 см. Ориентирайте ги така, че да имат северна и южна страна. Семената полагайте по 3-4 в гнезда в основата на браздите откъм южната страна. Дълбочината на сеитбата е 3-5 см, а разстоянието между гнездата е 30 см. Целта на този начин е браздата да предпазва семената и младите поници от северните ветрове. Семената може да засеете и на равна повърхност. При този начин се губи защитният ефект на браздите, но е по-лесен за дворните места, които са по-защитени от силните ветрове и имат по-благоприятен микроклимат. С триъгълна мотичка оформете браздички, дълбоки 4-5 см. Пускайте семената така, че между тях да има разстояние 5-10 см и заравнете браздичките с изровената пръст. И при двата начина за 10 кв. метра ще изразходвате между 80 и 120 г семена. Реколтата е готова през май до началото на юни.

Като бобово растение, освен с високото си съдържание на белтъчини, грахът се отличава и с богатството на захари, мазнини, минерални соли и витамини. Характерните за него витамини С, А, В1 и В2 се запазват в много голяма степен при стерилизирането и замразяването. Любопитен е фактът например, че докато витамин В1 се запазва до 100% както в замразения, така и в стерилизирания грах, то витамин С в замразения е 70% и само 20% в стерилизирания. Оттук и изводите в полза на замразяването.

Баклата не е за подценяване (снимка)

Баклата е много студоустойчиво растение. Може да се засее при първото по-трайно затопляне през февруари. В южните райони на страната се засява още през есента, през октомври. Отглежда се, подобно на граха и фасула, на редове при разстояние 40-50 см между тях. Дълбочината на сеитбата е 5-7 см. Тя е влаголюбиво растение и при валежи под нормата напояването е наложително Есенните посеви се нуждаят от по-малко поливки, защото се развиват рано и използват влагата от есенно-зимните валежи.

По съдържание на белтъчини баклата превъзхожда граха и фасул. Нещо повече, по-голямата част от белтъчините са представени от легумин, а това е една от най-ценните за човешкия организъм форми на белтъка. Очевидно вкусовите предпочитания й отреждат третото място сред бобовите зеленчуци, още по-назад сред другите, но до появата на зеления фасул (бамята става готова за прибиране още в началото на май) тя е търсеният ценен пресен източник на високобелтъчна и витаминозна храна.

Календар

Април

Засява се фасулът за ранно производство. Площта е дълбоко обработената през есента, сега се прекопава на 10-15 см дълбочина. Мястото се наторява с 2-3 кг амониева селитра на 100 кв. метра.

Благоприятният срок за сеитба настъпва по различно време за различните райони на страната. Важното е почвата да се е затоплила до 10-12 градуса на дълбочина 10 см.

Нискорастящите сортове, пешаците, се засяват на редове на 50 см един от друг, а в реда семената се полагат през 5-6 см. За високо растящите сортове (вейковите) разстоянието между редовете е 80 см, а между растенията в реда - 50 см. Обикновено се засяват по няколко семена в гнездо. Дълбочината на засяване е 4-5 см.

Май

За първи път се окопава, щом се очертаят редовете след поникването. Второто окопаване е след 10-15 дни. Тогава се извършва и прореждане, ако на места растенията са нагъсто или ако са засявани по повече в едно в гнездо при увивните сортове. Поставят се вейките на увивните сортове. Върховете на четири вейки се събират и свързват в едно. Така стават устойчиви на ветровете. При засушаване се полива.

Юни

Зачестяват поливките. В сухо време се налагат всяка седмица, а понякога и по-често. Започва беритбата.

Юли

Около средата на месеца е най-благоприятният срок за засяване на късния фасул. Подходящото му място са освободените площи от ранните зеленчуци - ранни тиквички и краставици, ранни картофи и други. За да улесните обработката на почвата и да не остане на едри буци, предварително полейте. Ако предшественикът не е торен, може да внесете 1,5-2 кг амониева селитра, 2-3 кг суперфосфат и 1,5 кг калиев сулфат на 100 кв. метра.

21.05.2008, Тома ХРИСТОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Магия обагря листата на киселия трън
Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Те първи посрещат пролетта
Те са трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове. Ранните пролетни цветя идват с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина.