Начало › Стъпка по стъпка › Градината стъпка по стъпка › › Портата посреща преди стопанина

Портата посреща преди стопанина

01.04.2018 | Коментари (0)

Градинските врати и порти са първият знак на къщата, който ни посреща. Те създават и първото впечатление за стопаните. В същото време вратата на двора отваря перспективата, водейки погледа. Подходящо подбрана и правилно поставена, портата подчертава стила не само на къщата, но и на градината. Тя трябва да е в тон с оградата и с характера на двора. Това до голяма степен определя нейния външен вид. С непретенциозна дървена конструкция, със строоги линии или с екстравагантен дизайн, хубавата врата радва окото, регулира достъпа до имота. Препятстие пред непознати, тя се разтваря приветливо или тържествено пред гостите.

Градинска врата може да поставите и вътре в двора като преграда между две различни зони и така да ги отделите една от друга. Това може да са зеленчуковата и цветната градина. Няколко метра стена от ефектна каменна зидария и една врата с крило от лека нежна решетка, фиксирана върху панти, ще разнообрази пространството и ще дефинира зоните.

(снимка) Днес се предлагат най-различни видове врати според конструкцията им - еднокрили, двукрили, с крила или плъзгащи се. Класическата градинска врата е с едно крило. Нейната височина трябва да отговаря на височината на оградата. Не върви да поставите малка портичка с височина 1-1,50 метра на висока над човешки бой ограда, или обратното - вратата да стърчи като кула над оградата. За да е удобна за ползване, еднокрилата врата трябва да е широка поне 1 - 1,10 м. По правило трябва да се отваря навътре към двора. Ако имате намерение да я използвате и като гаражна, необходими са по-големи размери - габаритите на колата в ширина плюс 1 метър. В този случай вратата се отваря навън. Най-добре е крилата й да се завъртат под ъгъл 90 градуса, за да не запречват движението по тротоара.

Конструкцията да е стабилна

За разлика от вратите в къщата, тук в повечето случаи липсва каса. От двете страни на вратата се поставят колони (дървени, бетонни, тухлени, каменни, от метални тръби), които маркират отвора в оградата. Понякога се прави и П-образна рамка, в която се закрепва вратата. Тя може да е прикрепена и директно към оградата с панти.

Електрониката и автоматизацията вече са част от модерния дом. Те са подходящи за всяка врата, независимо от модела и размера й. Ако искате да сте в крак с времето, може да монтирате дистанционно управление, да поставите специално заключващо устройство - механично или електронно, система, която да известява за всеки посетител.

Като рисунка върху оградата

Градинската порта може да е ажурна или плътна и да определи по този начин степента на отваряне на двора към улицата.

Ажурната прегражда пространството, но не ограничава видимостта. Минаващите по улицата могат да хвърлят поглед към хубавата градина и да се възхитят от нея, а собствениците ще следят какво се случва извън оградата им. За съжаление в последните десетина години ажурната врата е малко дискредитирана у нас поради стремежа на хората максимално да укрепят жилището си и да се предпазят от чуждите погледи.

Ажурната врата може да е изработена не само от метал, но и от дърво, пластмаса. Ако искате да поставите врата на извънградската вила или селската къща, идеална за случая е леката и семпла дървена порта. Тя се вписва хармонично на фона на зелената ограда от подрязани храсти, каменната зидария или бяло измазания зид. Когато погледът прониква в градината през вратата, добре е той да попадне на предвидливо пресметната гледка - красиво дърво или храст, обсипан с цветове, декоративна чешма, скулптура, стълбата и входа за къщата.

Плътната врата е за големи парцели

Напоследък у нас станаха модерни високите огради и плътните порти със самостоятелно покривче, които ни връщат назад в атмосферата на българското възраждане. Пълната изолация на двора с плътната градинска врата създава едно затворено пространство, скрито за външните хора. Но това съвсем не означава, че ще можете да се скриете от хорското любопитство - погледите на минаващите неволно ще се спират върху вашата врата и те ще се питат какво толкова се крие зад нея. Плътната ограда и плътната порта стесняват визуално пространството и са подходящи за по-големи парцели.

Дървените са най-евтини

Дървените врати са леки, сравнително евтини и притежават неоспорими декоративни качества. Те са лесни за направа и при подходяща обработка са много устойчиви на неблагоприятните атмосферни условия - дъжд, сняг, студ и пек, влага и гъби. Ако решите да си направите такава врата, изберете здрава и негниеща дървесина. Чамът е сред най-нежните дървесни видове и се нуждае от ефикасна защита, за да не се увреди бързо. Предимствата му са, че е лесен за работа, евтин и се подлага идеално на импрегниране. Могат да се използват и други местни видове - бреза, дъб, орех, кестен, както и екзотични.

Много актуална е избелената дървесина, която създава ретро-ефект. Дървото може да е боядисано или само импрегнирано, покрито с матов или гланцов лак. Идеалното е да се избере микропореста боя, която позволява на дървото да диша и едновременно с това пречи да прониква водата. Класика е врата от дъски, на които жилкуването не е скрито под боя, а е оставено видимо. За да се постигне единство и хармония, всички дървени елементи в градината - оградки, пейки, парапети, градинска врата, трябва да са изработени от един вид дървесина.

Застинала поезия от метал (снимка)

Металните врати са най-дълговечни и в това е тяхното предимство. Те могат да надживеят дори и къщата. Може да си купите готова врата в комплект с оградата, или да си направите поръчка на ръчно кована порта по ваш модел. Вратата по поръчка е най-добрият начин за постигане на индивидуалност. Така вие ще притежавате уникална порта, каквато няма да има никой друг. Металната врата може да е изцяло ажурна, да има плътна долна част или да е изцяло плътна. Тя може да се превърне в истинско произведение на изкуството, застинала поезия от метал. Възможностите за декорация са големи - малки розетки, вити листа и клонки, спирали, елегантни копия и пики. В горната си част вратата може да завършва в права линия или с елегантна дъга. Преди боядисване трябва да изстържете с шкурка ръждата, да покриете с миниум и чак тогава да положите боята.

Цветът играе голяма роля (снимка)

Много важно е в какъв цвят ще боядисате вратата. Може да избирате сред огромна палитра от цветове, както при боите за дърво и метал, така и при пластмасовите материали. Изборът на цвят е пряко свързан с ефекта, който искате да постигнете. Единият начин е да изберете подчертано оцветяване, чрез което вашата врата да изпъкне и да се забелязва отдалече. Другият начин е да се направи портата по-дискретна и незабележима чрез подходяща цветова гама. Например боядисаната в зелено "потъва" в растителността и може да остане скрита за окото. Ако искате да създадете усещане за естественост, оставите естествения цвят на дървото. Той се съгласува добре с ограда от зидан камък или видима тухла. Тъмният цвят контрастира с бялата мазилка и подчертава ролята на вратата. Елегантна и ефирна е вратата, боядисана в бяло, която се откроява добре на тъмната зеленина в градината. Ако решите да пребоядисате външната порта, не забравяйте предварително да изчистите повърхността й от стария слой боя, да положите грунд и чак тогава да вземете четката.

01.04.2018, арх. Таня ИВАНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Бяла приказка
През зимата, когато белият цвят ни навява мисълта за снежни преспи, можем да си помечтаем за топлата белота на лятото... Вечер, ко­га­то всичко по­тъ­ва в мрак, бе­ли­те цве­тчета на бе­го­ни­я­та и обички­те от­ра­зя­ват до­ри и най-мал­кия лъч свет­лин­ка и блестят в тъм­ни­на­та, съ­пер­ничей­ки си със си­я­ни­е­то на лу­на­та. 

Бяла приказка
През зимата, когато белият цвят ни навява мисълта за снежни преспи, можем да си помечтаем за топлата белота на лятото... Вечер, ко­га­то всичко по­тъ­ва в мрак, бе­ли­те цве­тчета на бе­го­ни­я­та и обички­те от­ра­зя­ват до­ри и най-мал­кия лъч свет­лин­ка и блестят в тъм­ни­на­та, съ­пер­ничей­ки си със си­я­ни­е­то на лу­на­та.