Начало › Материали на месеца › Статии от потребители › Резитба на овошки

Резитба на овошки

07.02.2015 | Коментари (0)

В какви срокове трябва да се извършат резитбите на овощните дървета?

 Зимните резитби може да бъдат извършвани през целия вегетационен период от упадането на листата през есента до разпукване на пъпките и започването на вегетацията през пролетта. В практиката зимните резитби се правят главно след минаването на зимните студове - през февруари и март. Най-благоприятният срок за извършване на зимните резитби е непосредствено след минаване на зимните студове, като резитбите трябва да привършват до началото на сокодвижението.

Направените рани при зимните резитби започват да зарастват едва при започване на вегетацията през пролетта. Резитбата преди минаване на големите зимни студове излага направените рани не само на по-продължително засъхване до започване на вегетацията, когато започва зарастването им, но и на неблагоприятното влияние на ниските температури върху откритите рани, което довежда до умъртвяването на много клетки в зоната на нараняването и до трудно зарастване или изобщо до осуетяване на зарастването на раните.

След опадването на листата има придвижване на част от натрупаните резервни хранителни вещества от върховете към по-ниско разположените части на овощното дърво и при ранна зимна резитба, извършена наскоро след листопада, овощните дървета губят онази част от резервните хранителни вещества, която не е успяла да се придвижи от отрязаните върхове към по-долните части на дървото. След минаване на зимните студове, след започване на затоплянето на времето и събуждането на сокодвижението резервните хранителни вещества се придвижват от долните части на овощното дърво към върховете на всички клончета, разположени по клони, разклонения и клонки. Най-много резервни хранителни вещества се придвижват към връхните пъпки и разположените близо до върховете странични пъпки на клончетата, които най-рано и най-много набъбват и от които се развива най-силен прираст след встъпване във вегетация. Затова колкото по-късно след минаването на зимата, след затоплянето на времето и след започването на сокодвижението и набъбването на пъпките се извършва резитбата, толкова повече резервни хранителни вещества напразно са изразходвани за връхните части с набъбналите пъпки, които се премахват с резитбата, и толкова по-силно е отслабващото й влияние върху овощните дървета.

Особено вредно отслабващо влияние има късната резитба, извършена при силно набъбнали и започнали да се разпукват пъпки. Изобщо при всяка късна резитба всички резервни хранителни вещества, придошли към върховете на отрязаните части, са загубени.

Резитбата на ябълките, крушите и кюстендилските сини сливи може да се извършва и през топлите зимни дни при задължително замазване на по-големите рани с овощарска замазка. При встъпилите в плододаване прасковени дървета резитбата трябва да се извършва след преминаване на зимните студове, а в някои случаи ще е уместно дори да се изчака преминаването и на очакваните повратни студове, защото част от прасковените цветни пъпки може да измръзнат, а понякога може и всичките да измръзнат. За да не се закъснее много с резитбата на прасковата, тя може да бъде извършена на два етапа, където се прецени това за уместно, като през първия етап се направи просветляване на короната, с което се премахват всички ненужни, пречещи и сгъстяващи короната разклонения, клонки и клончета и се съкратят на необходимата височина само продължителите - клончетата, които се явяват продължения на скелетните клони и разклонения, а така също и клончетата, които се оставят за нови скелетни разклонения, ако ще има такива разклонения.  (снимка)

Докато зимната резитба се извършва в продължение на няколко месеца и в едни случаи се допуска по-рано започване и по-късно завършване, повечето от летните резитби трябва да бъдат извършени навреме и в сравнително кратки срокове. В противен случай няма да се получи желаният резултат. Резитбата на зелено за прореждане на короната от по-силните, сгъстяващи я леторасти, може да започне през втората половина на май, но се извършва главно през втората половина на юни и началото на юли, когато се извършва и превиване или навеждане на силните обрастващи леторасти.

Лятното прореждане на короната осигурява по-голям достъп на слънчевите лъчи до всички облистени части, включително вътрешните и по-ниско разположените, с което се засилва фотосинтетичната дейност на листата и се спомага за образуване на по-силни и по-добре развити леторасти и пъпки. С това се осигурява по-дълъг живот на обрастващите клонки, по-голямо плододаване и във вътрешността на короната и по долните части на скелетните клони и разклонения. Това има много голяма значение и за надебеляването на скелетните клони и разклонения. И двете летни резитби увеличават и натрупването на запасни хранителни вещества, когато са извършени добре и в благоприятни срокове.

Цени за резитба на овощни дървета:

Цените за резитбата на овощните дървета варират от 5 до 10 лв. за дърво и в зависимост от размера на дървото. Като в тази цена се включва и пръскането на овошките с подходящ препарат след приключването на резитбата.

Забележка: Минимална цена на едно посещение е 35 лв.

07.02.2015, Дани Дамянов

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Грижи за тревата
Косенето през лятото се прави 1 път седмично. Настройката на машината е за 2-3 см височина. Не трябва да махате повече от една трета от височината на тревата, но по принцип колкото по-интензивно се използва тревната площ, толкова повече е препоръчително да се коси.

Грижи за тревата
Косенето през лятото се прави 1 път седмично. Настройката на машината е за 2-3 см височина. Не трябва да махате повече от една трета от височината на тревата, но по принцип колкото по-интензивно се използва тревната площ, толкова повече е препоръчително да се коси.

Още за зеленчуковите разсади
При нашите климатични условия зимните месеци и началото на пролетта са неблагоприятни за отглеждане на топлолюбиви, зеленчукови култури. Периодът успешно се използва за производството на разсади на закрито, където лесно се създават оптимални условия за развитие. Разходите и семената са по малко; грижите са по ефективни; скъсява се срока на узряване и се удължава беритбения период. Най често за любителските зеленчукови градини се приготвя разсад, предназначен за средно-ранно производство. Практика е в личното стопанство да се използват семена от стари сортове, с много добри вкусови качества но с по нисък добив и неустойчивост на основните болести. Полагат се много грижи, окопаване, поливане, пръскане, но въпреки всички усилия, средства и време, крайният резултат често е незадоволителен.