Начало › Още за ... › Любопитно › › Цветята - нова мода в съвременната кухня

Цветята - нова мода в съвременната кухня

23.11.2014 | Коментари (0)

След като дълго време е пренебрегвано, готвенето на цветове и гарнирането на ястията с цветя отново става модерно. Готвенето на цветова датира още от римско време. То е известно и да древните китайци, познато е в Близкия изток и в индийската култура. Годните за консумация цветя са били  особено популярни през викторианската епоха. Днес вече се срещат ресторанти, в които готвачите имат новаторски подход към гарнитурите и предястията и чрез цветята внасят елегантност в поднесеното блюдо.

Тайната на успеха при използване на ядливи цветя е да се запази уникалния вкус - не са необходими много аромати, които ще ограничат деликатния вкус на цветето.  Важно е да се запомни, че не всяко цвете е годно за консумация.

Бегонията - и двата вида бегонии:  грудковата бегонии (Begonia X tuberosa) и восъчната бегония - (Begonia cucullata) са ядливи. Листата, цветята, и стеблата са годни за консумация. Цветовете имат цитрусово-кисел вкус. Венчелистчета се използват в салати и като гарнитура. Стъблата могат да се използва на мястото на ревена. Цветята и стъбла съдържат оксалова киселина и не трябва да се консумира от лица, страдащи от подагра, камъни в бъбреците, или ревматизъм. Месестите листа и цветя на восъчната бегония са годни за консумация сурови или варени. Те имат леко горчив вкус.

Белисът, паричката (Bellis perennis) - цветовете имат леко горчив вкус и се използва най-често заради външния си вид, отколкото заради вкуса. Венчелистчета се използват като гарнитура и в салати.

Божурът (Paeonia lactiflora) - В Китай падналите венчелистчета на божура се сваряват леко и се поднасят подсладени като деликатес по време на чаената церемония. Водата, в която са потопени  божурени венчелистчета, се е използвала за пиене в средните векове. Добавете божурените венчелистчета към лятната салата или ги добавете към домашно приготвената лимонада.

Вечерницата (Hesperis matronalis) често се бърка с фолкса, който има пет венчелистчета, а вечерницата - само четири. Цветовете са тъмно лилави, а понякога розови до бяло. Растението принадлежи на семейството на горчицата, където се включват репичките, броколито, зелето и карфиола. Растението и цветовете са годни за консумация, но са доста горчиви. Цветята са привлекателни, ако се добавят към зелени салати. Младите листа може да се добавят в салатата.  

Гладиолите (Gladiolus SPP) - Цветовете на гладиолите (прашниците са отстранени) имат безличен вкус подобен на вкуса на маруля, но от тях се правят прекрасни форми за сладки или за мусове. Към салатата може да се добавят отделни венчелистчета. Гладиолите могат де се приготвят подобно на хемерокалиса.

Глухарчето (Taraxacum Officinalis) е член на семейството на маргаритките. Цветята са сладки, когато са млади. Вкусът им е подобен на мед. Възрастните цветя са горчиви. Пъпките на глухарчето са по-вкусни от цветята: най-добре да изберете онези пъпки, които са по-близо до земята, плътно струпани в центъра на растението. Цветовете се консумират сурови или на пара. От тях може да се направи вино. Младите листа са добри на вкус, ако са обработени на пара - така са подходящи за салати.

Градинската теменужка (Viola X wittrockiana) - Градинските теменужки  имат леко сладък тревист аромат. Венчелистчетата са изключително меки на вкус. Използвайте ги като гарнитури, в плодовите салати, в зелените салати, в десертите или в супите.

Детелината (Trifolium species )  е сладка с вкус на анасон. Белите и червени цветове на детелината се използват в народната медицина срещу подагра и ревматизъм. Счита се също, че чаят от цвета подобрява текстурата на ноктите на ръцете и краката. Индианците са използвали цялото растение детелина в салати, а бялата детелина за чай при кашлица и простуда. Покафенелите цветове са горчиви и трябва да се избягват.  

Игликата ( Primula vulgaris) - Игликата е колоритна със сладия си вкус. Добавете иглика към салати и туршии. Цветните пъпки се готвят като зеленчук или ферментират на вино.

Карамфилите (Dianthus caryophyllus) могат да бъдат потопени във вино, да бъдат съставка при приготвяне на бонбони или използвани за декорация на торта. За да изненадате с десерта, нарежете сладките венчелистчета, като избягване горчивата бяла основа на цветето. Венчелистчетата на каранфила са една от тайните съставки, която е използвана, за създаването на френския ликьор Chartreuse през 17-ти век.

Киселецът (Rumex acetosa) - цветовете му имат лимонен вкус , ето защо могат спокойно да се използват вместо лимон върху пици, в салати или в сосове.

Кученцата (Antirrhinum majus) - Кученцата са деликатно разнообразие в градината. Вкусът им зависи от вида, цвета и почвени условия. Въпреки това кученцата не са най-доброто цвете за ядене.

Лазаркинята (Galium odoratum) - Цветовете на лазаркинята са сладки на вкус с тревиста нотка и ванилов аромат. ЗАБЕЛЕЖКА: Може да се получи разреждане на кръвта, ако цветето се яде в големи количества.

Лалето (Tulipa) - Ароматът на лалетата варира от вида лале, но като цяло венчелистчета са с вкус на сладко зелена салата, пресни грахови зърна или с вкус на краставица. ЗАБЕЛЕЖКА: Възможно е да има силна алергична реакция към тях. Ако при докосване се предизвиква обрив, изтръпване и т.н., лалетата не трябва да се консумират.

Латинките (Tropaeolum majus) - Латинката има множество сортове, а нейните ярки цветове са с пиперлив вкус. Латинките са сред най-често срещаните ядливи цветя. Цветът е сладък, с пикантен вкус подобен на кресона. Листата добавят пиперен вкус към салати. Маринованите семена на латинката са по-евтините заместители на на каперсите. Използвайте целите цветове за гарнитура на плата, салати, сирене, сандвичи и пикантни мезета. (снимка)

Липата (Tilla spp.) - Малките цветчета на липата са приятно ароматни и имат подобен на мед вкус. Използваме ги за запарка на чай и като лекарствено средство. ЗАБЕЛЕЖКА: Честата консумация на липов чай може да доведе до увреждане на сърцето.

Люлякът (Syringa vulgaris) - Ароматът на люляка варира от растение на растение - люлякът е много ароматен и леко горчив. Има неповторим вкус на лимон с флорален, пикантен оттенък. Страхотно е да се добавят цветове от люляк в салати, както и да бъдат захаросани с яйчен белтък и захар.

Метличината (Centaurea cynaus) има леко сладък пикантен вкус. Цветът е естествен оцветител за храна. По-често се използва като гарнитура към ястията.

Мушкатото (Pelargonium species) - Вкусът на цветовете на мушкатото  зависи от сорта. Вкусовете на мушкатата с розови цветове варират от цитрусови плодове и подправки до плодове и цветя. Поръсете ги над десерти и освежаващи напитки или ги замразете в кубчета лед.

Невенът (Calendula Officinalis) е едно чудесно цвете, чийто вкус варира от пикантно горчив до остро пиперлив. Невенът успешно се съчетава с шафран. Ако поръсите ястия, супи, паста, ориз или салати с листенцата в златисто-оранжево, ще се изненадате от вкуса, който ще се получи.

Обичките (Fuchsia X hybrida)  е цвете с леко кисел вкус. Контрастните цветове и интересната форма на цветето го правят идеален като гарнитура. Плодове също са са годни за консумация.

Орловите нокти (Lonicera japonica) - Цветовете имат сладък, меден вкус. Само цветовете са годни за консумация. ЗАБЕЛЕЖКА: Плодовете са силно отровни!

Розата (Rosa rugosa или R. Gallica Officinalis) - Ароматът на розите зависи от вида, цвета и почвените условия. Ароматът обикновено напомня на ягоди и зелени ябълки, сладък, с фини оттенъци, вариращи между плодове и мента. Всички рози са годни за консумация, като вкусът е по-изразен при по-тъмните сортове. Миниатюрните сортове могат да са гарнитура на кремове и десерти. По-големите венчелистчета могат да се поръсян върху десерти и салати. Замразете венчелистчетата в кубчета лед и ги добавете към домашно подготвеното питие. Венчелистчетата  могат да се използват в сиропи, желета, парфюмирани масла и сладки. От розите се приготвя конфитюр, розовите цветове се използват и за чай.  ЗАБЕЛЕЖКА: Не забравяйте да премахнете горчивата  бяла част на венчелистчетата.

Ружата (Alcea Rosea) - Цветето няма вкус.

Слънчогледът (Helianthus Annus) - Цветът на слънчогледа е много подходящ за консумация, когато е още пъпка. Тогава слънчогледът има вкус на артишок.  Неотворените цветни пъпки, също могат да бъдат задушени като артишока. След като цветето се отвори, венчелистчетата му може да се използват като хризантеми - на вкус са горчиви.

Тагетесът (Tagetes tenuifolia - известен още като T. signata) - Тагетесът може да се използва като заместител на шафрана. Цветовете му се добяват в салати, тъй като те имат вкус на цитрусови плодове.

Теменужката (Viola species) - Теменужките имат сладък вкус. Цветовете са подходящи за салата, за украса на десерти и студени напитки. Замразете ги в ледени кубчета. Всички тези цветни украшения  на торти, сорбета, или на десерти могат да бъдат и кристализирани. Сърцевидните листа на теменужките са също годни за консумация и вкусни, когато са приготвени подобно на спанака. (снимка)

Трицветната теменуга (Viola tricolor) - Трицветната теменуга има мек вкус на боровинки и може да се използва в салати, за украса на торти, или поднесена с изцедено сирене. Трицветните теменужки са чудесно допълнение към напитки, супи, десерти и салати.

Флоксът  (Phlox paniculata) - Многогодишният флокс е годен за консумация, не едногодишният. Флоксът е с леко пикантен вкус и е подходящ за плодови салати.

Хемерокалисът ( Hemerocallis species) с леко сладък вкус подобен на зеленчук - маруля. Ароматът на цветето е комбинация от аспержи и тиквички.  Някои хора смятат, че различните цветове имат различни вкусове. Венчелистчетата се използват за приготвяне на десерти, като се избягва горчивата бяла основа на цветето. Цветовете са подобни на цветовете на тиквата и могат да бъдат пълнени по същия начин. Поръсете големите листа върху пролетна салата. През пролетта, ако съберете новите леторасли с дължина 5 до 10 см. - те могат да се използват като заместител на аспержите.

Хибискусът (Hibiscus Rosa Sinensis) - Леко киселите венчелистчета на хибикуса могат да се използват за ароматизиране с  цитрусови оттенъци в салати или в гарнитури. Цветето може да се суши, за да се използва като екзотичен чай.

Хризантемите (Chrysanthemum coronarium) имат остър, леко горчив вкус, които варира в цветове от червено, бяло, жълто и оранжево. Хризантемите трябва да се бланшират и след това да се използват в салати. Листата може да се използват за ароматизиране на оцета. Добре е да се използват само венчелистчетата и да се избягва горчивата основа.

Циганчето (Impatiens wallerana) - Цветовете на циганчето имат  сладък вкус. Те могат да се използват като гарнитура в салати или за украса на напитки.

Юката (Yucca species) - Белите венчелистчета на юката са хрупкави с леко сладък вкус (подобно на артишока). През пролетта те могат да се използват в салати и като гарнитура.

23.11.2014, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Новите градински аромати
Без ароматните растения градината сякаш е лишена от най-главното и се възприема само като красива картина. Но щом повее вятърът и донесе аромата на цветята, усещането веднага се променя. Миризмите имат особено, много силно въздействие върху човека. Много аромати не само повишават настроението, но и се явяват лечебни.

Сбогуване с лятото
Меката нежна есенна светлина облагородява всичко, до което се докосне. Но и напомня с малко тъга, че прекрасното лято си отива. Но какво от това, нали градинарството е занимание за тези, които искат да бъдат щастливи. И във всички годишни сезони откриват красотата.

Сбогуване с лятото
Меката нежна есенна светлина облагородява всичко, до което се докосне. Но и напомня с малко тъга, че прекрасното лято си отива. Но какво от това, нали градинарството е занимание за тези, които искат да бъдат щастливи. И във всички годишни сезони откриват красотата.