Начало › Растения › Любимци › › Зазимете дафиновото дръвче

Зазимете дафиновото дръвче

27.12.2011 | Коментари (0)

Дафиновото или лавровото дърво (Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. То е вечнозелено. Расте като много стъблен храст, но може да се превърне и в средно голямо дърво. Издържа на засушаване, но расте много по-добре при условията на умерено овлажняване на почвата. Най-добре се развива на карбонатни, леки, дълбоки, чакълести, но богати почви. Едни от най-благоприятните райони за отглеждане на дафиново дърво са източната и югоизточната част на Бургаска област и Петричко-Санданския район.

Дафиновото дърво е двудомно растение. Плодните пъпки се формират в началото на юли, цъфтят през април -май на следващата година, а плодовете узряват през октомври - началото на ноември. Макар и топлолюбиво дафиновото растение издържа без повреди застудяване до минус 12 -13 градуса.

За да се избегнат всякакви рискове от измръзване, особено в по-млада а възраст, трябва да се осигури известна зимна защита, като дафиновите растения се загърлят с почва, дървени стърготини, талаш или сухи листа и отгоре всичко, включително и самото растение се покрива с полиетиленово платно. Защитните материали трябва да се предпазват от намокряне и заледяване.

Растенията, които се отглеждат при домашни условия в саксии, изискват помещения през зимата, ако не се отопляват, то температурата да се контролира и да не пада под 12 градуса.

 
27.12.2011, Лили ПЕТРОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.

Универсалният чимшир
В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Златните слънца на есента
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Определено може да се каже, че компактни, самостоятелни дюлеви насаждения засега у нас няма. Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.