Начало › Растения › Съветник › Зеленчуци › › Колкото повече берете пипера, толкова повече плододава

Колкото повече берете пипера, толкова повече плододава

29.08.2011 | Коментари (0)

Пиперът произхожда от Южно Мексико и Централна Америка. По пътя си от Америка до България той минава през Испания и Португалия, отглеждайки се предимно като декоративно и лечебно растение. През XVI век е пренесен от турците в България и непрекъснато е подобряван от българските селекционери. Така нашата страна става вторичен формообразувателен център на пипера.

Едно от най-ценните качества на този зеленчук е високото съдържание на калий, каротин, витамин С. Лютивината  на пипера се дължи на капсицина, който широко се използва в хранителната и фармацевтичната промишленост. Съдържанието на сухо вещество в сладките пипери варира от 5.3 до 11.7%, а при лютите от 9 до 20%. Захарите в лютите са повече, отколкото в сладките.

За да късаме чушки до първи слани

Колкото по-често обирате растението, толкова повече завръзи ще прави то. Пиперът започва да се бере от края на юни, началото на юли и продължава чак до първите слани. Чушките се обират в техническа или ботаническа зрялост. Техническата зрялост настъпва, когато плодовете придобият типичната  характерна за сорта форма, големина, цвят и гланц. При натиск чушката трябва да е достатъчно твърда. В техническа зрялост се прибират обикновено ранните сортове пипер - Горнооряховски ран, Златен медал, Албена, Хебър, Сиврия, Калинков, Бяла шипка. Чушките се повдигат нагоре и се завъртат, така могат да се откъснат по-лесно без да се кършат младите разклонения. Прибират се и всички деформирани и болни плодове, за да не се изтощават излишно растенията. Семената на тези растения обаче не са годни за засяване.

Ботаническата зрялост се характеризира с пълното развитие на плодовете и придобиване на типичния за сорта цвят и гланц. В тази зрялост се прибират обикновено сортовете Куртовска капия, Пазарджишка капия, Фитостоп, ратундите, сортовете пипери за мелене. Семената са с добри посевни качества, но само ако са взети от сорт, който е изолиран пространството от останалите сортове.

Как да запазите сорта

Ако искаме в градината си да получим изолирани семена от различни сортове пипер, които отглеждаме, трябва да постъпим по следният начин: при появата на първите бутони, те се маркират с конец и се обвиват с малка къделка от памук, с чийто усукан като конец край я затягаме. Когато цветът прецъфти и се образува завръзът трябва да отстраним памука. След като плодът узрее в ботаническа зрялост семената са с типичните за сорта качества. Това важи само за директните сортове, тъй като хетерозистните се получават всяка година по специална технология за хибридно семепроизводство.

Пиперът е култура с непрекъснат период на плододаване и много важно е плодовете да  се обират навреме. Това позволява да се образуват нови разклонения и цветове. Задържането на чушките върху растението повече, отколкото е необходимо, пречи на растежа му и добивът намалява. (снимка)

При прибирането в техническа зрялост се правят около десет-двадесет беритби на пипера, а в ботаническа са достатъчни -две-три.

29.08.2011, Лили ПЕТРОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Хубавият разсад - обещание за плодородно лято
Да отгледаш разсад, когато студът сковава земята, а нежните стръкчета се гушат под стъклените парници, е цяло изкуство. Той се прави, за да се удължи периодът на плододаване и да се получи по-ранна продукция от топлолюбивите култури. Важно е да се осигурят оптимална температура, светлина и хранителни вещества.

Доматеният разсад е много капризен
Семената за получаването на гъст доматен разсад в най-южните райони се засяват около 20-25 декември, в Южна България - 1-10 януари и 10-20 януари - в Северна България. В помещенията, където ще поникват растенията, температурата на въздуха през деня трябва да е 20-25 градуса, а през нощта - 10-12 градуса.

Зимна ряпа за свежест в мразовитите месеци
Ряпата е позната от най-стари времена от народите на Китай, Япония, Египет. Исторически данни показват, че в Китай тя е отглеждана преди много повече от 3000 години. Голямото разнообразие от сортове, които  се отличават по размери, форма, окраска и вкусови качества говори, че е извършвана продължителна селекционна работа.