Начало › Растения › Съветник › Овошки › › Кайсията хвърля излишните си плодове

Кайсията хвърля излишните си плодове

28.06.2015 | Коментари (0)

Окапването на завръзите при кайсията, а и при останалите овощни видове е едно естествено явление, известно като юнско опадане, при което растенията се освобождават от излишните завръзи.Когато условията са благоприятни и за растенията се полагат достатъчно грижи, те залагат много повече плодни пъпки, отколкото могат да изхранят като нормални плодове. Установено е, че когато през предната година са заложени достатъчно плодни пъпки само част от тях са достатъчни за получаване на нормална реколта. При ябълката и крушата само 15-20% от тези пъпки са необходими за формиране на нормална и качествена реколта, а при повечето от костилковите - 40-50%. Овошките сами се освобождават от излишните цветове и завръзи. Въпреки това понякога остават повече, отколкото растението може нормално да изхрани. В този случай плодовете остават дребни и некачествени, а това се отразява и на цветообразуването за следващата година, което е най-честата причина за нередовното плододаване. Това налага допълнително ръчно прореждане, което най-често е необходимо при прасковата, а понякога и при ябълката, крушата и кайсията.

При неблагоприятни условия естественото прореждане може да бъде и много по-силно и това също се отразява на реколтата, като тя остава много по-слаба. Естественото окапване на цветовете и завръзите протича в два периода. Първият е в края на цъфтежа, когато опадат дефектните, неопрашените и неоплодени цветове. Вторият е към края на май и началото на юни и е известен като юнско опадане. То е свързано със заложените жизнени семена в завръзите, силата на растежа, водния и хранителния режим на почвата. Колкото повече и по-жизнени семена се образуват в плодовете на семковите и колкото по-добре е развита ядката при костилковите, толкова по-слабо опадат завръзите. При недостиг на влага и хранителни вещества в почвата опадането е по-силно. Когато растежът е много буен, какъвто е случаят с по-младите растения, опадането също е по-силно, тъй като по-голяма част от хранителните вещества се насочват към растежа. Ако след преминаване на цъфтежа растенията са заложили малко завръзи желателно е преди юнското прореждане да се подхранят с азотни торове и да се полеят, ако има нужда от поливка.

Освен чрез естественото и изкуствено прореждане на завръзите, количеството на плодовете може да се коригира и с помощта на резитбите. Срещу пълната година, когато дърветата са заложили повече плодни пъпки, се прави по-силна резитба за прореждане и съкращаване на плододаващата дървесина. С това се намалява техният брой и се стимулира новият растеж, върху който ще се заложат плодните и листните пъпки за следващата година.

Ръчното прореждане се провежда след юнското опадане. То ще допринесе за получаване на нормална реколта от качествени плодове и няма да се отрази отрицателно върху цветообразуването. Провежда се когато завръзите достигнат размерите на лешник като се премахват по-слабо развитите. Това е една доста трудоемка практика, но при прасковата е задължително мероприятия, ако искаме да получим качествена реколта.

28.06.2015, проф. д-р Цоло МИХАЙЛОВ

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Най-полезен за дърветата е пухкавият дебел сняг
В природата никой не почиства падналите листа и те играят ролята на надеждна защита от мразовете. Снегът върши същата работа. В гората той е практически стабилен през цялата зима. Там вятърът не го издухва, защото го задържат самите дървета и храсти. Не напразно снегът се нарича зимна "шуба".

Мулчирайте около овощните растения
Мулчирането е алтернатива в борбата с плевелите. То е агротехническо мероприятие, с което се създава изкуствена покривка (мулч) върху повърхността на почвата, която оказва физично, химично и биологично действие.

Как да преместим ценните дървета
Засаждането на големи дървета започва с определяне на сроковете за тази операция. Най-добре е това да се извърши в периода на покой на дървесните видове. Тогава растенията сравнително по-лесно понасят пресаждането. Този период на широколистните е през есента, след листопада, през зимата и през пролетта преди разлистването. При нашите климатични условия, особено в Южна България  за предпочитане е есенното засаждане, а в по-студените райони - в ранна пролет. Най-добри резултати от зимно пресаждане се получават, когато се извършват при температура - 10- 12  градуса.