Начало › Растения › Любимци › › Астилбето блести в ярки багри

Астилбето блести в ярки багри

17.07.2016 | Коментари (0)

Астилбето (Astilbe) принадлежи към растенията от семейство Каменоломки. Названието на растението произлиза от гръцката дума "а" - "много" и "stilbe"- "блясък" и му е дадено заради блестящите му цветове. Дивите му видове се срещат в Хималаите, Източна Азия, Япония и Северна Америка. Съществуват повече от 30 вида астилбе. Това многогодишно тревисто растение, високо от 30-40 до 150 см, има плътни коренища. Листата са дълбоко нарязани, по-скоро прости. Дребните цветове са събрани в големи перести кичури на върха на стеблото. Цъфтят през юни-юли. Съцветията могат да бъдат пирамидални, с ромбоидна форма, наподобяващи метла, но особено изящни са клюмналите. Дребните цветове са събрани в изящни високи съцветия с бяла, розова, червена или виолетова окраска. Тъй като венчелистчетата им биват къси или дълги, те определят и външния вид на съцветията. Плодът е кутийка, и в една може да има до 20 хил. семена.

При суша два пъти дневно пие вода

Прието е да се счита, че влажната почва и полусянката са оптимални за астилбето. Това е така, но много астилби се чувстват добре и на открито слънце. Цъфтежът тук е обилен, но по-кратък, а листата са малко по-светли. Но продължителната суша е пагубна за астилбето. В сухия период растенията трябва да се поливат всеки ден и дори два пъти - сутрин и вечер. На открити места трябва да мулчирате почвата, за да предпазите коренищата от прегряване. Съветваме ви да мулчирате астилбето веднага след като го засадите, като подсипете със слой от 5 см.

Преживява зимата без юрган

Астилбето бързо се разраства в благоприятни условия, затова е желателно да делите коренищата на всеки 5-6 години. Дългото обитание неизбежно ще окаже отрицателно въздействие на цъфтежа. Пресаждайте астилбето само по време на вегетационния период, дори и при цъфтеж, а в продължение на 2-3 седмици след това трябва да го поливате. Най-доброто време за пресаждане е в края на пролетта - началото на лятото. Разстоянието между растенията при засаждането на постоянно място - 30-50 см в зависимост от височината на сорта.

След като прецъфти, се препоръчва да се изрежат всички прецъфтели съцветия, за да се съхрани декоративността на растението. Изрязването на цялата надземна част се прави след пълното отмиране на растението, след което при нужда се мулчира. Астилбето зимува, без да се предприемат специални мерки за него. Растението е устойчиво на болести и вредители и затова не се провежда борба с тях.

Комбинира се с ранни и късни растения

Астилбето се препоръчва да се сади на места, които са защитени от обедното слънце, на лека сянка или полусянка от северната страна на зданията, около водоеми или фонтани, където повишената влажност на въздуха влияе благоприятно на неговия ръст и развитие. Под големи дървета, на прекалено сенчести места астилбето расте зле. То се отглежда заедно с други устойчиви на сянка и влаголюбиви многогодишници: папрати, аквилегия, хоста и др. Листата на астилбето се появяват чак през май, затова можете да го садите с  ранно цъфтящи растения като кокичето, зюмбюл и др.

Можете да използвате астилбето и за производство на рязан цвят. Но в букетите то не издържа много, само 1-2 дни. По-удачно е да го използвате в сухи букети. Изсушените съцветия на астилбето не си променят много цвета, но удобно допълват асортимента от растения, които се използват за зимни букети при изготвянето на пано.

Има видове, които могат да задоволят всеки каприз

Според времето, в което цъфтят, се различават ранни (цъфтящи в края на юни - началото на юли), средни (през юли) и късни (цъфтящи през август) сортове. Според височината на храста растенията се делят на ниски - 30-60 см, средни - 60-80 см и високи - 80-120 см. В цветарството са известни около 10 вида и много хибридни сортове.

Сред най-известните видове са астилбе арендсии (А. arendsii), чиито представители са високи до 100 см и имат разклонена, пирамидална или кълбовидна форма. Голото астилбе (A. glaberrima) е високо едва 12 см, а листата му са с бронзов оттенък. Астилбето давидии (A. davidii) пък идва от Северен Китай и Монголия и расте до 150 см и е от късно цъфтящите видове. Китайското астилбе (A. Chinensis) е високо до 100 см и е отрупано с дребни цветчета, събрани в плътни съцветия. Китайското астилбе има интересна ниско растяща форма, до 25 см, с лилаво-розови съцветия, като храста много бързо се разраства и създава прекрасен пъстър килим. Корейското астилбе (A. koreana) достига височина до 60 см, покрито е с много влакънца. Има много красиви леко клюмнали съцветия с до 25 см дължина от гъсти бяло-кремави цветове. Пъстролистното астилбе (A. simplicifolia) има блестящи неразделени листа, а през юли-август показва белите си цветове, които са събрани в пирамидални метлички. Астилбе тунбергии (A. thunbergii) е много декоративно, достига до 80 см височина и се покрива с бели съцветия през август. Японското астилбе (A. japonica) също е сред харесваните. То образува голям храст (височина 60-80 см), и цъфти 2-3 седмици през юли, като се покрива с бели или розови ароматни съцветия с ромбоидна форма.

Сред широко използваните хибридни сортове са Ametist, Bergkristall, White Gloria, Geitoe de Neige, Granat, Sollang и други.

17.07.2016, www.gradinata.bg

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Магия обагря листата на киселия трън
Лукс и истинско удоволствие е да се наслаждавате в градината си на красотата на киселия трън (Berberis). Той е бодлив храст, но с много разнообразни форми. Има видове с вечнозелени, както и такива с опадливи листа. Всички те са много медоносни, заради ухаещите си през май цветове. Не са много капризни към условията на отглеждане, но предпочитат каменистите и бедни почви пред влажните и мочурливите.

Зюмбюлът носи уханието на пролетта
Той се отглежда великолепно в градините на лехи, цветни групи с нарцис, лале и други луковични през пролетта, в алпийски кътчета, в неголеми петна под дървета и декоративни храсти. Има забележителната способност да бъде "форсиран", т.е. да бъде предизвикан по-ранен цъфтеж.

Те първи посрещат пролетта
Те са трогателно нежни, малки и същевременно храбри - нито студът, нито опасността от закъснели снеговалежи не ги разколебават да украсят уморената от дългата зима земя с красивите си цветове. Ранните пролетни цветя идват с обещание за слънчеви дни, ручейчета топящ се сняг и много щастливи мигове за хората, които обичат своята градина.