Начало › Градини › Градински стилове › › Магията на възрожденския двор

Магията на възрожденския двор

19.05.2011 | Коментари (0)

Макар и скромна по размери, нашата страна се радва на невероятни природни забележителности, богата история и великолепни архитектурни паметници, запазени до наши дни. Уникалността на българския бит, култура и архитектура от Възрожденския период са причина всяка година хиляди туристи да посещават  архитектурните ни резервати, малка част от които са Етъра, Боженци, Копривщица, Трявна, Котел, Жеравна, Катунище, Медвен, Ичера, Ковачевица. Дворът и градината са имали важно значение още от далечни времена, а възрожденският двор е един ярък пример за креативността на българина, умението му да съчетава  пространствата и  използвайки растителността, да обединява двор и къща в един завършен ансамбъл.

Именно през  периода на Възраждането се заражда градинско-парковото изкуство по нашите земи. Българинът търси красотата край себе си и се стреми да я вплете във всичко, което го заобикаля. Изящни като дантели дърворезби се появяват по фасадата и интериора на къщите, както и по архитектурните елементи - лозници, кладенци, беседки, пейки, чешми (снимка) . Нежни стенописи красят стените и таваните на къщите. Красивите и богати вътрешни украси, преливат естествено към градината. Главната фасада е винаги обърната към двора и „очите" на къщата гледат натам. В него е бил съсредоточен целия живот на възрожденското семейство. Зад високите дувари и масивните порти българинът се е трудел, почивал си е под сянката на лозницата, посрещал е гости. Спокойно може да се каже, че душата и сърцето на възрожденският дом е дворът.

Кое е най-характерното за българските възрожденски дворове? Първото и най-важното е използването само на естествени материали - типични за района естествени камъни,  дървен материал и растителност. Специфичният облик на възрожденските дворове е формиран с участието на множество архитектурни елементи и съоръжения. Това са лозници, кладенци, каменни огради, порти, подпорни стени, стълби и др.

Лозниците (снимка) са една от най-съществените и характерни компоненти на всеки възрожденски двор. Предназначението им е било както да осигурят слънчева наслада в едри гроздове, така и да създадат приятна сянка за труд и отмора на обитателите през топлите летни месеци.

Кладенецът е бил използван в случаите, когато подпочвените води са по-ниско от нивото на околния терен. В зависимост от начина, по който е осъществявано черпенето на водата,  се различават две решения: кладенец с макара и кладенец с кобилица. Кладенецът с кобилица е бил разпространен предимно в полските райони, а кладенеца с макара - в планинските.

Плочниците и калдъръмът са един от другите  характерни елементи на възрожденския двор. Преобладават случаите на използвани правоъгълни или квадратни плочи, наредени в редове. Интересна разновидност на настилките представляват плочниците, наредени от различни по големина и форма плочи на широка фуга. Настилката от едри обли камъни (калдъръм) придава живописно въздействие, но се използват за покриване на площи с по-малки размери. Интересен елемент, използван в настилките на някои дворове в Жеравна, са каменните розетки. Тяхното наличие е доказателство, че декоративното въздействие на плочниците е резултат от внимателно обмислено решение. Независимо от типа и формата на използваните плочи и камъни, обвързващият елемент е използването само на характерни за района скални породи.

Отвеждането на атмосферните води от дворовете се е осъществявало чрез специално оформени вади - водостоци (снимка) . Те са правени чрез понижаване на два съседни реда от плочи един към друг. При дребнокаменните настилки се използват широки плочи за направа на водостоците като се търси контрастното въздействие. При едрокаменните настилки пък се залага на дребните камъни за изработката на вадите. 

Що се отнася до растителността, то безспорно емблематичен символ на възрожденския двор е чемширът. Той е намирал най-различни приложения - за ограда, за отделяне на композиционните елементи в двора, като отделни подрязани форми. Друг характерен елемент са плодните дървета. Във всеки възрожденски двор присъства поне едно плодно дърво, а понякога дори цяла овощна градина. Най-често използваните видове са орех, круша, ябълка, череша, вишна, джанка, мушмула, дюля (снимка) .  Водещи при подбора на дървесните видове са били вкусовите качества на техните плодове и едва на второ място техните естетическите качества. За радост на българина плодните дървета са го радвали както с красив цъфтеж, така и с вкусни плодове. Естествено освен овошки във възрожденския двор присъстват и зеленчуковите лехи и лехите с подправки. Всеки е разчитал на собствено отгледани зеленчуци, а гозбите са били подправяни само със свежи току що откъснати от двора подправки.

За всяка домакиня най-голямата гордост и радост в двора са  цветята. Обликът на възрожденския двор е немислим без багрите на цветята, които създават уют и внасят настроение. Обикновено цветните лехи са били разполагани в близост да главния вход. Често са били ограничени чрез грижливо подрязан, нисък бордюр от чемшир. Макар и да не е разполагал с богато видово и сортово разнообразие от цветна растителност, българинът е умеел да създава красиви композиции, залагайки на умелото съчетание на растенията. През пролетта в градините са преобладавали кокичета, лалета, иглики и нарциси, които допълвали цъфналите плодни дървета. През лятото се е радвал на най-богато разнообразие от цветя - рози, трендафил, божури, латинки, невен, цинии, пламък, карамфили, хортензии. През есента пък цветни багри в градина внасяли астрите, гергините и хризантемите. Голямо участие имат и саксиите с мушкато и индрише, красящи фасадите на къщите, парапетите, прозорците и стълбите. Друг от най-често срещаните видове, използвани във възрожденските дворове наред с чемшира е здравецът. От увивните и катерливи растения, най-разпространеният вид е лозата, следвана от бръшляна и трендафила. При храстите освен чемшира, друг предпочитан и често използван вид е люлякът.

Открай време къщата и дворът са свързани в единно цяло. Нашият дом е нашата крепост, а градината е спокойният оазис, в който търсим отмора и се наслаждаваме на зеленината и връзката с природата.

Все по-често се търси естественото излъчване на дворното пространство, използването на  естествени материали и характерна за нашия район растителност. Ето защо решеното във възрожденски стил дворно пространство е една естествена и логична алтернатива за всеки, който иска неговия двор да излъчва домашен уют и да навява нотки от българската история.

19.05.2011, ландш. арх. Валентина ЛЕОНТИЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Формалната градина
Формалните градини винаги са на мода. Възникнали през епохата на Класицизма като образец на градинско оформяне и проява на висш вкус в организирането на градинското пространство, формалните градини са актуални и днес, защото придават неповторим чар на нашето дворно пространство. 

Кънтри стил в градината - като в старовремските дворове
В различните части на света хората по различен начин разбират и подчертават красотата на селската градина. И понеже е предпочитан от хората, уморени от строгия ред и правите линии, за него няма твърди правила и установени рамки. Той заимства красотата и уюта от старите селски дворове, като се набляга предимно на декоративната стойност на отделните елементи, без да се отрича и практичната страна на градината. Това е ландшафтният стил, който дава най-голяма свобода при дизайна.

Пейзажният градински стил
В градината, създадена в пейзажен стил, няма прави линии и растения, засадени под строй. Лъкатушещи пътечки свързват отделните елементи в нея. Дърветата - единични или на групи, са пръснати в живописен безпорядък. Водоемите не може да се различат от естествените, бреговете им са обрасли с влаголюбиви растения.