Начало › Още за ... › Любопитно › › Коледното дърво- от къде идва традицията за неговото украсяване?

Коледното дърво- от къде идва традицията за неговото украсяване?

22.12.2014 | Коментари (0)

В днешния забързан век, когато Коледата е превърната в най-масовата индустрия за производство на декорация и подаръци, за предоставяне на палитра от пакети и услуги, промоции и забавления е редно да си зададем въпроса какво се крие зад магията на празника.  От къде води началото си традицията на празнуване и с каква символика е натоварена? Защо украсената коледна елха е неизменният атрибут на празника?

Езическа традиция

Безспорни връзки на днешната Коледа се откриват с езическите празненства по повод на зимното слънцестоене. В много езически култури са се използвали вечнозелени клонки за украса на домовете и храмовете през декември, тъй като това е месецът, когато денят е най-къс, а нощта най-дълга. Зимното слънцестоене обикновено е между 20 - 23 декември, най-често на 21 декември всяка година. През този месец, когато всички широколистни дървета и храсти са практически безжизнени, вечнозелените растения остават свежи. Те като че ли притежават магическата сила, която им дава възможност да се противопоставят на суровата зима. Ето защо те са били предпочитани за декорация  на празника. Внасянето на вечнозелена клонка в дома или в храма е свързано с надеждата за вечно възобновяващия се живот. (снимка)

Египтяните, например, са използвали палмите (снимка) като символ на възкресението и вечно възраждащия се живот. С палмови листа те са украсявали къщите си по време на зимното слънцестоене. Първото използване на вечнозелени растения води началото си от древна Елада по повод на преклонението пред бог Адонис, който се възвръща към нов живот. Древните римляни от своя страна украсявали домовете си по време на тържествата за бог Бакхус (сатурналия) с дървени клонки, украсени с метални орнаменти и изображения на божеството. В чест на празника са се запалвали 12 свещи, които осветяват пътя на хората в живота. Римската сатурналия е започвала на 17 декември и е продължавала малко след зимното слънцестоене. По това време са се разменяли подаръци, раздавали са се пари за благополучие и сладки за щастие. 

В северна Европа германските племена са привързвали свещи и сушени плодове към вечнозелени клонки в чест на бог Уодън (Меркурий). Клонките от джел са символизирали вечния живот и бъдника, който гори в огнището са били символи на настъпването на новото.

Християнска традиция

Според християнската традиция украсяването на коледната елха е свързана с Св. Бонифаций, който вижда как една млада ела расте в корените на стар дъб и възприема алегорично картината като знак за  налагането на християнската вяра в едни трудни времена, когато езическите вярвания са били все още силни (675 година). За св. Бонифаций елата е символ на християнството.

Друга легенда свързва традицията за декориране на коледно дърво с Мартин Лутер, който около 1500 година се прибирал в къщи през една свежа Бъдни вечер и бил запленен от красотата на група  млади ели. Техните клончета, покрити със сняг, блестели н лунна светлина и монахът отсякъл една от елите, като я занесъл в къщи при децата си, за да сподели с тях тази красота. Елата била украсена със свещи в чест на раждането на Христос. (снимка)

Пак сред християнските вярвания на германските народи вечнозеленото дърво, което украсява дома ни по време на зимното слънцестоене, е символ на дървото на живота в Едемската градина. Това дърво е наричано райско и е присъствало в домовете по време на празнуване на годишния християнски празник. През 18 и 19 век тази традиция се разпростира в цяла Германия, като дървото се украсява със запалени свещи, символ на божията светлина.

Римокатолическата църква дълго счита този обичай за протестантски, но постепенно от Германия традицията е пренесена в останалите страни, а през 19 век цялата тогавашна европейска аристокрацията се надпреварва да демонстрира изтънчено посрещане на Рождество около украсени елхи. Интересен е фактът, че след Октомврийската революция в Русия коледното дърво е забранено, но традицията е толкова силна, че то се възражда като Новогодишна елха и звездата на върха му вече не се счита за представител на Витлеемската звезда, а за червената звезда на революцията.

Коледното дърво

(снимка) Окичването и развалянето на Коледното дърво в традицията до наши дни винаги се е асоциирало с определени дати. Традиционно коледните елхи не са били украсявани до настъпването на Бъдни вечер ( 24 декември) и чрез тях се чества вечерта на раждането на Христос, а не самата Коледа. С други думи казано дървото се поставя на 23 декември и се разваля след 12 дни - на 6 януари. Ако коледното дърво е украсено преди или след тези дати се счита за лош късмет. В съвременното комерсиализирано общество коледната украса се излага в магазините веднага след края на август. В Германия все още се пази обичая коледното дърво да се украсява на 24 декември и да се разглася на 7 януари, макар че мнозина подраняват с една седмица и пазят дървото до края на януари.

Комерсиализирано или не Коледното дърво е неразделна част от настоящата ни култура и все още остава символ на надеждата за идващата година и бъдещото завръщане на топлината и светлината на земята.

22.12.2014, Даниела СТАНЕВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Новите градински аромати
Без ароматните растения градината сякаш е лишена от най-главното и се възприема само като красива картина. Но щом повее вятърът и донесе аромата на цветята, усещането веднага се променя. Миризмите имат особено, много силно въздействие върху човека. Много аромати не само повишават настроението, но и се явяват лечебни.

Сбогуване с лятото
Меката нежна есенна светлина облагородява всичко, до което се докосне. Но и напомня с малко тъга, че прекрасното лято си отива. Но какво от това, нали градинарството е занимание за тези, които искат да бъдат щастливи. И във всички годишни сезони откриват красотата.

Сбогуване с лятото
Меката нежна есенна светлина облагородява всичко, до което се докосне. Но и напомня с малко тъга, че прекрасното лято си отива. Но какво от това, нали градинарството е занимание за тези, които искат да бъдат щастливи. И във всички годишни сезони откриват красотата.