Начало › Растения › Любимци › › Царска бегония краси и в мрачните дни

Царска бегония краси и в мрачните дни

23.11.2014 | Коментари (0)
Бегония рекс , известна още като царска бегония, е сред растенията, които нямат претенции за осветеността на стаята. Затова тя е сред най-подходящите растения, които могат да декорират интериора ви дори и в снежните мрачни дни. Царската бегония не е взискателна към условията на осветление и в същото време е много ефектна. Тя има прости, асиметричносърцевидни, големи до 30 см листа. Дръжките им и самите те са силно овласени, с израстъци по горната повърхност. Горната страна на листата има комбинирана окраска: на червен фон са разположени петна със сребрист, розов и бронзов цвят.

Цветовете са дребни, розови. Сега се отглеждат само културни форми с различни размери на листата и много разнообразни багри, с различни по размери власинки или израстъци по листната повърхност.

За да изпъстрите зимната обстановка, можете да се снабдите с бегония от сорта Merry Christmas. Листата й по края имат изумрудено-зелена линия, в центъра са окрасени в розово-червен цвят със сребрист налеп.

И след празниците тази бегония ще продължи да ви радва, ако й осигурите нужните условия. Поливайте я редовно, но умерено. Не допускайте нито засушаване, нито прекомерна влага. Пазете листата да не се намокрят, защото ще загният. Бегонията обича висока въздушна влажност, затова пулверизирайте въздуха около нея, но не самото растение. Не понася въздушни течения. Почвата трябва да е лека, богата с хранителни вещества и леко кисела реакция на почвения разтвор. Поради това е задължително участието на листовката в почвените смески. Подходящи почвени смески са: листовка, торф и пясък в съотношение 2:1:1 или листовка, торф, прегорял оборски тор и пясъкв съотношение 2:1:1:1.

През зимата оптималната температура е 16-18 градуса. При температура от 6 до 2 градуса може да оживее, но ще погрознее значително. При понижение на температурите, поливането се ограничава. Култиварите се размножават много лесно  чрез резници.

23.11.2014, Вестник за градината

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Дюли за сладко и аромат
За родина на дюлята се приемат районите на северен Иран, Кавказ и Мала Азия. По тези места тя расте в природата. От тук е започнало и нейното разпространение и сега тя се среща като културен вид на всички континенти. У нас дюлята е проникнала вероятно от Древна Гърция още преди основаването на българската държава.

Универсалният чимшир
В родните си места той може  да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години. С течение на времето са създадени много форми и сортове. Високите и компактни форми позволяват да се правят живи плетове и мащабни фигури, а сортовете джуджета се използват за очертаване на пътечки и разделяне на лехи.

Златните слънца на есента
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Определено може да се каже, че компактни, самостоятелни дюлеви насаждения засега у нас няма. Отглежда се предимно като единични дървета в смесените любителски овощни градини. Основната причина за недооценяването на този овощен вид е, че плодовете му имат плътно, грубо, тръпчиво, с много каменисти образувания плодово месо, поради което много рядко се използват за консумация в прясно състояние. Дюлевите плодове обаче имат много ценни хранителни и лечебни свойства. Настъргани и смесени с мед тези свойства значително се повишават. Дюлевото пюре е много ценна храна за малките деца и особено за страдащите от анемия.