Начало › Градини › Световни градини › › Сътвореното от Албер Кан – символ на любов и разбирателство между хората

Сътвореното от Албер Кан – символ на любов и разбирателство между хората

05.11.2010 | Коментари (0)

Имението Булон сюр Сен

Милионер и филантроп, една от най-интересните личности от миналия век, Албер Кан (снимка) е човек, който е бил убеден, че мирното съжителство между народите се постига чрез  взаимното познаване на културите и обичаите. Това свое верую той претворява в дело - финансира създаването на „архив на планетата" като в над 72 хиляди  автохромни снимки запазва за поколенията Европа и света от началото на 20 век. Стремейки се да пресъздаде местата на своето детство, както и местата, които са го впечатлили по време на пътешествията му, през 1895 г. Албер Кан купува имението Булон сюр Сен в югозападната стара част на Париж и изгражда в него една възхитителна градина, която е сред най-интересните и посещавани градини и до днес. Това, което го запленява и го подтиква към покупката на имението са разкошните сини атласки кедри, които веднага привличат вниманието на новия собственик.  Той си представя и планира своята градина като идеализиран образ на планетата, където коренно различни цивилизации хармонично си взаимодействат и се допълват една друга. (снимка)

Творбата на Ахилес Дюшен

Първата градина, която била изградена, е френската градина. Видният архитект Ахилес Дюшен, който се заел с изграждането й, успял по неподражаем начин да й придаде уникален вид, като съчетал класическата градина от времето на Людовик ХIV със стила модерн от края на XIX век. За основа послужила старата овощна градина, по чиито дървета се виели рози и създавали невероятен колорит. Първото, което прави впечатление днес, е амфитеатралната форма, постигната чрез растения с различна височина. Най-долу като зелена сцена се простира моравата. Второто ниво - това са цветни композиции от луковични и двугодишни цветя. Следват храстовидни рози, а зад тях -щамбови и увивни рози. Още по-нагоре - палметни ябълки и круши. Последните два реда са от широколистни дървета - липи, кестени и кленове. Амфитеатърът завършва с купола на Палмариума, построен по-късно. (снимка)

Със свои ръце и идеи

След изглаждането на френската градина Кан се отказва от услугите на архитекта и сам с помощта на градинари, се захваща да доразвива градините в имението. Той планира няколко градини, които незабележимо да се преливат една в друга, като по този начин подчертават единството на човешката цивилизация. В имението една след друга се появили Английският парк с лъкатушен ручей, Синята гора от атласките кедри и колорадски ели, Вогезката гора, припомняща пейзажите от родното място на Кан, и така нареченият Палмариум - оранжериен павилион с растения от тропиците на Азия и Африка. (снимка)

В Английската градина се влиза неусетно по каменни стъпала. Стилът тук е спазен напълно: свободно засадени растения, имитиращи природна гора, открити полянки с горски цветя, обширно хълмисто пространство, характерно за пейзажа на Англия и Ирландия. Около централната поляна се вие поточе с мостче, напомнящо знаменитата Серпентина от лондонския Хайд парк. Живописността на пейзажа се подчертава от мъничка вила в съответния стил. (снимка)

Родните планини

От английския парк по горска пътечка се влиза във Вогезката гора. Тя възпроизвежда планинския пейзаж на Елзас, където е израснал Албер Кан. Огромни канари от розов гранит се редуват с плътната стена от дървесни стволове, долове, обрасли с гъст храсталак, игра на светлини и сенки - сякаш е оживяла приказка на Братя Грим.

Във Вогезката гора има необикновена горичка, наречена от Кан „златна". Плачещите брези, които символизират равнинните места на Елзас, през есента излъчват златиста светлина и представляват ослепителен спектакъл сред окръжаващите ги зелени и синкави иглолистни дървета. (снимка)

Тънка пътечка води през ярко нацъфтели полски цветя до Синята гора. Тя е фантастично творение на гениалния Кан. Неговата концепция се е изразявала във схващането, че аборигените от Африка и Америка могат да живеят в мир и взаимно разбиране. Точно тогава е бушувала остра полемика за недопустимото унижено положение на американските негри. Кедрите от Атласките планини и елите от Колорадо съжителстват в прекрасна хармония, като потвърждават тази идея.

Колкото и да се възхищаваме на творенията на Албер Кан, те не могат да се сравнят с богатството, красотата и символиката на японската градина. (снимка)

Магията на Япония

(снимка) Когато за първи път посетил Япония, Албер Кан бил омаян от нея и тази любов продължила до края на живота му. Всичката си обич и преклонение към тази страна той въплътил в символите и метафорите, пресъздадени на тази относително малка територия. Посетителят не може да не се възхити както от градината, така и  от човека, който я е създал.

Японската градина се състои от три типични за този вид изкуство стилови композиции: „село" или градина за съзерцание и разходки, чайна градина и съвременна японска градина.

(снимка) „Селото" е затворена, интимна градина. Състои се от две традиционни японски къщички, подарени на Кан от японския император по време на изграждането на градината. Както къщичките, така и цялата градина са съотнесени с човешките мащаби. Нищо не потиска със своите размери, но и нищо не е намалено до стилизация. Това разумно съотношение между обемите създава пълна хармония.

За създаването на илюзия за простор в японския език се използва понятието пустота. Тя освобождава погледа от зрителни препятствия, придава дълбочина на пейзажа. За постигането й се използват различни способи - например засаждането на няколко солитера, в случая японски клен, магнолия и хамекипарис. Камъните се заравят до две трети в земята, като се изтъква фактурата им, а мъхът омекотява контраста между тях и земята. Друг способ е особеното подрязване на растенията, така че да имитират камъни. (снимка)

През „селото" преминава сух ручей с дървено мостче. По-надолу са положени големи камъни, за де се пресича по тях „ручеят". От разтворените  стени на къщичките погледът попада в дълбочината на английската градина. Тя контрастира с японската, но и тук двете концепции за природата, двете култури, се преплитат в съвършена хармония. (снимка)

В чайната градина по времето на Албер Кан е съществувала мъничка къщичка за чайни церемонии. Съвременният павилион е направен през 1966 г. от японска чайна школа.  От павилиона пътечка отвежда до „цукубаи" - съд за вода, изработен от естествен камък. Такива съоръжения се поставят в памет на велик майстор на чайната церемония, живял през XVI век и положил основите на трите главни направления в чайната церемония.

Япония цени и пази любовта

Следва съвременната японска градина, направена през 1988 г.  с финансови средства на японския меценат М. Мурата. С проекта се заел ландшафтният архитект Фумиаки Такано. Той създал нещо изключително както като архитектура, така и по богатството на необичайна символика. Целта била да се построи алегория за живота на Албер Кан. Превеждайки на езика на символите фрагменти от него, Такано представил живота на конкретната личност като космически, всечовешки. Съгласно принципите на Дао била избрана централна точка във вид на малък камък, където се пресичат Ин и Ян. Линията на живота започва от бяла чакълена пирамида. От нея изтича и се разширява ручей - бъдещата река на живота. До нея е построен коничен басейн от черен чакъл, символизиращ смъртта. Водата изтича в голямо езеро. По този начин се внушава, че животът и смъртта са много близки, те се отричат, но и се допълват. Езерото е оградено с плаж от бял и черен чакъл. В него има много светлина и движение, символ на младостта на Албер Кан на неговите финансови успехи и духовното му израстване. Фонтан с бълбукаща вода обозначава резкия завой в живота на банкера, духовното му пробуждане. До фонтана няколко вертикално разположени стени от розов чакъл изобразяват „Архива на планетата" На другия бряг няколко тераси напомнят оризовите полета на Япония. Червено свещено мостче пресича тук реката. Две дървета - плачещ бук и хималайски кедър, представят женското и мъжкото начало, в случая императорското семейство, изиграло важна роля в живота на забележителния французин. (снимка)

Последващото рязко стесняване на реката се възприема като финансовия крах на банкера, следват остри гранитни блокове. Преди следващото мостче има малък остров - пространство е заето от чакъл, камъни и две пирамидки, означаващи края на живота. Реката тук завива на 180 градуса и спокойно тече към края на линията на смъртта, която завършва в широка сферична падинка. Водата по спирала потъва в земята. От тук по подземно русло водата се връща при пирамидата на раждането и отново потича по каскадата. Тук е заложена не само будистката идея за прераждането, но и идеята за предаването на света в ръцете на новите поколения. (снимка)

Градините на Албер Кан са уникални като въплъщение на идеята  за идеален модел на човешкото битие на планетата. В тях са концентрирани мислите и въжделенията на големия хуманист, философ, филантроп и просветител.

05.11.2010, Яна ЙОРДАНОВА

Фото галерия

Изпрати на приятел | Добави в любими | Принтирай
Коментари (0) | Добави коментар

Вижте още

Градините на замъка Повис
Много епохи си дават среща в уелския замък Повис. Разположен в среден Уелс, близо до град Уелшпул, замъкът е типичен представител на внушителна средновековна крепост, която е съумяла да оцелее до наши дни през превратностите на времето. Това, което прави замъкът Повис забележителен, е неговата...

Шефилд парк – единство на традиции и нови идеи
Величествени дървета, ефектни храсти, ярки багри, оглеждащи се във водната повърхност – този парк е забележителен резултат на талантливо планиране, последвано от векове старателна поддръжка - изцяло в духа на Англия.

Градините на имението Чатсуърт
Чатсуърт е сред любимите исторически имения във Великобритания. Годишно то е посещавано от над 300 000 туристи и любители на спокойната естествена паркова среда. Разположено в прекрасна местност в Дербишър, в рамките на националния парк Пий, имението е собственост на дука и дукесата на Девършир и е най-голямото частно имение в Англия.